Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София, 02.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на трети декември през 2019
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Таня Орешарова
ЧЛЕНОВЕ: Десислава
Попколева
Ива Нешева
при
секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско
дело № 10066 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 14.05.2019
г. на ответника „Център С.****” ООД срещу решението от 05.04.2019 г. по гр.
дело № 72643/2018 г. на Софийския районен съд, 157 състав, с което
жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца К. К.П., на основание чл.232, ал.1,
предл.1 ЗЗД сумата от 2 300,00 лв., представляваща наемна цена за периода
м.09.2016 г. – м.05.2018 г. по договор за наем от 31.09.2016 г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба-07.06.2018 г. до окончателното
изплащане. С решението жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата от 572,00 лв.-разноски за производството.
Жалбоподателят поддържа, че решението на СРС е неправилно и необосновано, тъй като е постановено при
неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Според въззивника,
дори и да се приеме, че между страните е възникнало валидно облигационно
отношение по деговор за наем, по делото не е установен по безспорен начин
факта, че имотът е предаден на наемателя, като ангажираните в тази връзка
гласни доказателствени средства са противоречиви и не представляват лично
възприети от свидетеля факти. Неправилно СРС е кредитирал представените по
делото касови ордери, които не са подписани от ответника и нямат
доказателствена стойност, доколкото доказват изгодни за издателя си факти.
Тяхната доказателствена стойност би могла да бъде преценявана единствено
съобразно останалите събрани по делото доказателства, но не и с оглед
противоречивите свидетелски показания. С
оглед изложеното, моли решението на СРС да бъде отменено и вместо него да се
постанови друго, с което искът да бъде отхвърлен изцяло.
Въззиваемата страна –ищец оспорва въззивната жалба,
като поддържа, че изложените в нея доводи за неправилност и необоснованост на
решението на СРС, са неоснователни.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на въззиваемата страна, намира за установено следното:
Въззивната жалба на Столична община е подадена
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо в обжалваната част. Същото е и правилно, като въззивната
инстнация споделя мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание
чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС.
Във връзка с доводите в жалбата следва да се
изложат и следните съображения:
За установяване твърдението на ищеца за наличие
на валидно наемно правоотношение между страните, по делото е представен и приет
договор за наем от 31.08.2016 г. на недвижим имот – гараж, находящ се в
гр.Търговище, ул. ***** А за срок от 3 години, който не е оспорен от ответника досежно
авторството и съдържанието му, в срока за отговор. Възраженията срещу иска за
заплащане на наемни вноски са, че договорът за наем не е вписан в имотния
регистър, както и че имотът не е предаден за ползване от наемодателя. Правилно
СРС е приел, че вписването на договора за наем в Службата по вписвания е без
правно значение за неговото действие между страните, както и че факта на
предаване на имота е безспорно установен от ангажираните от ищеца писмени и
гласни доказателства. Противно на доводите в жалбата показанията на свидетеля С.П.,
че гаражът е ползван за склад през лятото на 2016 г. и през 2017 г., не са
противоречиви и следва да бъдат кредитирани, тъй като се подкрепят и от
останалите писмени доказателства – годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ
за 2016 г. и за 2017 г. и най-вече от приетия по делото приемо-предавателен
протокол от 20.02.2019 г., установяващ факта, че наемателят е върнал на
наемодателя два броя ключове – дистанционно за ел.врата на наетия имот. Това
обстоятелство обуславя категоричен извод, че имотът е бил предоставен за
ползване на наемателя, като фактът дали последният реално го е ползвал или не,
е без правно значение за дължимостта на наемните вноски.
При така установените обстоятелства правилно
СРС е приел, че в конкретния случай са налице предпоставките за уважаване на
иска по чл.232, ал.2, предл.1 ЗЗД.
С оглед на изложеното и поради съвпадане на
крайните изводи на настоящата инстанция с тези на СРС, обжалваното решение, следва
да бъде потвърдено.
Поради неоснователност на жалбата, на въззивника
не се дължат разноски. На въззиваемата страна следва да се присъдят такива за
адвокатско възнаграждение, което е в размер на 450,00 лв., съгласно
представения договор за правна защита и съдействие от 27.11.2019 г.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 05.04.2019
г. по гр. дело № 72643/2018 г. на Софийския районен съд, 157 състав.
ОСЪЖДА „Център С.****” ООД, ЕИК **********
да заплати на К. К.П., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 450,00 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата
инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.