Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2020г., гр.В.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Дванадесети състав, в публично заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди
и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при
секретаря Светлана Стоянова, с участието на прокурор Силвиян Иванов, като
разгледа докладваното от съдия Д.Недева
адм.дело № 708 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 от АПК вр.чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано
е по искова молба от „Х. Б.“ АД, ЕИК хххххххххсъс седалище гр. В. и адрес на управление гр.В., бул. „В.В.“
№ 81, ет. 8, офис 23, представлявано от управителя М.Б.С., депозирана чрез адв.
Д., против Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“-гр.С., с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ във вр. с чл.
203 и сл. АПК, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди от отменено Наказателно постановление № 03-009357/28.03.2018 г. на
Директора на дирекция Инспекция по труда-В. в размер на 1160 лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по НАХД №1168/2019г. по
описа на Районен съд-В. и КНАХД № 2061/2019г. на Административен съд-В., ведно
със законната лихва от 18.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
В
исковата молба се сочи, че са налице предпоставките за присъждане на
претендираното обезщетение за вреди, поради което се отправя искане за
уважаване на така предявения иск с присъждане на сторените в настоящото
производство разноски.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован не се явява, не се
представлява. С писмено становище, чрез пълномощник поддържа исковата молба. По
съществото на спора моли исковата претенция да бъде уважена, като доказана по
основание и размер. Прави възражение за прекомерност на претендираното
юрисконсулско възнаграждение.
Ответникът,
редовно призован, не се представлява. С писмено становище, чрез пълномощник
оспорва исковата претенция и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана, тъй като не са налице предпоставките визирани в чл. 1 от ЗОДОВ и
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът при Окръжна прокуратура - В. дава заключение за основателност на
иска. Счита, че в случая е налице незаконосъобразен административен акт, а
именно Наказателно постановление издадено от Дирекция „Инспекция по труда“,
чиято незаконосъобразност е установена по съдебен ред. Във връзка с обжалването
на Наказателното постановление ищецът е направил разноски под формата на
адвокатско възнаграждение за защита за две съдебни инстанция. Доказателствата
за извършените разходи се съдържат в кориците на делото, а именно два броя
договори за правна защита и съдействие и два броя платежни нареждания за
извършени плащания. По смисъла на чл. 4 от Закона тези разноски представляват
вреди, които са пряка и непосредствена последица от издаването на
незаконосъобразния акт и в тази връзка ищецът следва да бъде обезщетен по реда
на чл. 1 от ЗОДОВ.
След преценка на събраните доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна, следното:
С наказателно постановление № 03-009357/28.03.2018г. на
Директора на Дирекция Инспекция по труда, на основание чл. 416, ал. 5, във вр.с
чл. 414, ал. 3 КТ на „Х. Б.“ АД за нарушение
на чл. 62, ал. 1 във вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 КТ е била наложена
имуществена санкция в размер на 5 000лв. По жалба на дружеството срещу
горепосоченото наказателно постановление било образувано НАХД №1168/2019г. по
описа на Районен съд – В.. С Решение № 1108/06.06.2019г.
по НАХД № 1168/2019г. по описа на Районен
съд – гр.В. Наказателното постановление било отменено. Решението на ВРС било обжалвано и с решение №
1935/18.10.2019г. по КНАХД № 2061/2019т. Административен съд-В. оставил в сила
решение № 1108/06.06.2019г. по НАХД №
1168/2019г. на
ВРС.
От приложеното за послужване НАХД №1168/2019г. по описа
на Районен съд – В. се установява, че не е приложен договор за правна защита и
съдействие, нито доказателства за договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение. Приложено е пълномощно /л.26/ от което е видно, че управител на адвокатско дружество „Д. и Д.” К.
В. Д. преупълномощава адв.Н. И. от ВАК да представлява „Х.
Б.“ АД по НАХД №1168/2019г. по описа на Районен съд-В..
Пред касационната инстанция по КНАХД№12061/2019г. по описа на
Административен съд-В. приложено в настоящото производство за послужване е
видно, че е представен договор за правна защита и съдействие /л.12/ от
08.07.2019г. за договорено възнаграждение в размер на 580 лева, както и
доказателства за плащане на договорената
сума по банков път /л.15/, със списък на разноските /л.14/.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.1 ал.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по
повод изпълнение на административна дейност.
За да бъде ангажирана отговорността на ответника по иск с правно основание
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да се установи наличието кумулативно на елементите
на фактическия състав на правната норма, а именно установена по съответния ред
незаконосъобразност на административен акт, действие или бездействие,
настъпването на преки и непосредствени вреди от акта, съответно действието или
бездействието и причинно-следствена връзка между действието на акта, съответно
действието или бездействието и настъпилия в поддържания от ищеца размер на
вредоносния резултат.
Вредата трябва да се явява пряко, непосредствено и закономерно следствие от
акт, действие или бездействие от вида посочен в чл.203 ал.1 от АПК, както и да
е налице причинно-следствена връзка между доказана вреда и отмененият акт,
респ. действието или бездействието, които трябва да са административни.
Безспорно по делото е, че издаденото НП, е отменено с влязло сила Решение
№ 1108/06.06.2019г. постановено по НАХД №
1168/2019г. по описа на Районен съд – гр. В. като това обстоятелство по категоричен начин се установява
и от писмените доказателства по делото.
Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. независимо, че
наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по
смисъла на чл.21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1 ал.1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган,
представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици,
е правен резултат от санкционираща административна дейност, неговото издаване е
последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност.
В конкретния случай наказателното постановление е издадено от
административен орган, представлява властнически акт и е правен резултат от
санкционираща административна дейност, неговото издаване е последица от
изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност и настоящата инстанция
приема, че е налице първата от трите кумулативно предвидени от закона
предпоставки за ангажирането на отговорността на ответника, а именно–отменен
незаконосъобразен административен акт /издадено наказателно постановление/.
За да бъде ангажирана отговорността на държавата, е необходимо да бъде
установена и доказана не само незаконосъобразна административна дейност, но и
настъпили вреди, като пряк и непосредствен резултат от тази дейност. Вредата е
отрицателната последица, с която се засягат неблагоприятно имуществените права и/или
защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото
лице, като „пряка и непосредствена“ е тази вреда, която следва закономерно от
твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно
необходимата причинно-следствена връзка, която съществува между тях. На
обезщетяване подлежат единствено преките и непосредствени вреди. Преки вреди са
тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от
вредоносния резултат и които са адекватно следствие от увреждането. Преки
означава директно въздействащи върху правната сфера на увредения. Освен преки,
вредите следва да бъдат и непосредствени - не трябва да има опосредена връзка
между вредите и отменения незаконосъобразен акт, като същите трябва да са настъпили
по време и място, следващо противоправния резултат.
Съгласно Тълкувателно решение №1 от 15.03.2017г. по тълкувателно дело
№2/2016г. на ВАС при предявени пред административните съдилища искове по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по
обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл. 4 от този закон. В решението е прието, че след като едно от
условията на АПК за образуване на производство по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е
административния акт да е отменен по административен или /и/ съдебен ред и след
като в тези производства гражданина е ползвал адвокатска защита, защото не е
могъл сам да се защити, то хонорара, платен на адвокат за осъществяване на тази
защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна
връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая
наказателно постановление/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ
или луксозен разход. Прието е, че безспорно, потърсената адвокатска помощ и
платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото
наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово
регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не
е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния
орган.
В случая от събраните по делото доказателства се установи, че до
приключване на производството по НАХД № 1168/2019г. по описа на Районен съд-В.
не е представен договор за правна защита и съдействие, нито каквито и да е
други доказателства за договорено и изплатено адвокатско възнаграждение. Едва с
исковата молба при образуване на настоящото съдебно производство е представен
Договор за правна защита и съдействие от 23.05.2018г., списък на разноски пред
ВРС и нареждане за кредитен превод от 22.05.2018г. С оглед установеното настоящия съдебен състав приема, че договорът
за правна защита и съдействие независимо, че е с дата 23.05.2018г. не
установява, че към посочената дата е договорено и платено възнаграждение в
размер на 580 лв. за процесуално
представителство по НАХД №1168/2019г. на ВРС, както и че същият е съставен за целите на настоящото производство. В този смисъл
съдът приема за основателно възражението на ответника за недоказаност на
разноските, които се твърди, че са направени пред ВРС.
Ищецът е заплатил адвокатско
възнаграждение за защита по КНАХД № 2061/2019г. по описа на Административен съд
- В., видно от представения по цитираното дело договор за правна защита и
съдействие от 08.07.2019г. за договорено възнаграждение в размер на 580 лева,
както и доказателства за плащане на договорената сума по банков път /л.15/, със списък на
разноските /л.14/. Договореното и заплатено възнаграждение от ищеца - ответник в производството пред Административен съд-В. по КНАХД
№2061/2019г. е в размер на 580лв. Съгласно чл.36 от Закона за адвокатурата
адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, като размера на
възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента, размерът на
възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-
нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет. Съдът намира, че в
случая адвокатското възнаграждение, договорено и платено, за процесуално
представителство Административен съд-В. съответства на предоставената правна
помощ и действителната и фактическа сложност на делото, като е съобразено и с
вида и тежестта на обвинението - размера и вида на наложеното с НП наказание и
по арг. от чл.18 ал.2, вр. чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /в относимата редакция/. Тъй
като упълномощеният адвокат е осъществил процесуално представителство, за
определяне размера на дължимото възнаграждение се прилага чл.18 ал.2 от Наредба
№1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно
който за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу
наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на
глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл.7 ал.2 върху
стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. В
случая стойността на отменената санкция е в размер на 5000 лева.
Разпоредбата на чл.7, ал.2, към която се препраща, предвижда в т.2 за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес
възнаграждение, което при интерес от 1000 до 5000 лв. е 300 лв. + 7 % за горницата
над 1000 лв. Следователно, определено върху материалния
интерес, основа за който е размерът на санкцията, дължимото възнаграждение за
един адвокат е 580 лева. В случая са договорени и действително платени, видно
от приложените по делото доказателства, пред Административен съд-В. в резултат
на оспорването на решението на въззивния съд. В мотивите на постановеното
Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. на ВАС по т. д. № 2/2016г., ОСС, I и
II колегия е посочено, че съдът, спазвайки принципа на справедливостта и
съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на
обезщетение, който да отговаря на критериите на чл.36, ал. 2 от
Закона за адвокатурата - да е
"обоснован и справедлив", т.е. да е съразмерен на извършената правна
защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея
вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да
накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в
производството. Неоснователно във връзка с горното е възражението на ответника,
че обезщетение не се дължи, тъй като адвоката е преупълномощил друг негов
колега да представлява дружеството. Предвид изложеното, предявената искова
претенция следва да бъде уважена в размер от 580 лева съставляваща имуществена
вреда, която е в пряка причинна връзка с отмененото като незаконосъобразно
наказателно постановление и е непосредствена последица от него, като за
горницата над 580 лева до 1160 лева следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора по отношение на претендираните съдебно-деловодни
разноски за воденето на настоящото дело, съдът съобрази следното: Ищецът е
внесъл дължимата държавна такса в размер на 50 лв. за образуване на настоящото
производство. Заплатил е изцяло и договореното адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв., съобразно представения договор за правна защита и съдействие
минимален по Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
поради което и не е прекомерен. С оглед изхода на спора следва ответника, който
оспорва предявения в настоящото производство иск да бъде осъден да заплати на
ищеца, сторените по делото разноски в размер на 350 лева.
С оглед гореизложеното и на основание чл.203 и сл. АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“-гр.С. да заплати на „Х. Б.“ АД, с ЕИК хххххххххсъс седалище гр. В. и адрес на управление гр.В., бул. „В.В.“
№ 81, ет. 8, офис 23, представлявано от управителя М.Б.С. сумата от 580
/петстотин и осемдесет/ лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди от незаконосъобразно Наказателно постановление №
03-009357/28.03.2018 г. на Директора на дирекция Инспекция по труда-В., ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата като
ОТХВЪРЛЯ иска на „Х. Б.“ АД, ЕИК ххххххххх със седалище гр.
В. и адрес на управление гр.В., бул. „В.В.“ № 81, ет. 8, офис 23,
представлявано от управителя М.Б.С. срещу Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“-гр.С. за разликата над сумата от 580 /петстотин и
осемдесет/ лева до претендираните 1160 лв.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“-гр.С. да заплати на „Х. Б.“ АД, ЕИК ххххххххх със
седалище гр. В. и адрес на управление гр.В., бул. „В.В.“ № 81, ет. 8, офис 23,
представлявано от управителя М.Б.С. сумата в размер на 350 /триста и петдесет/
лева, съставляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен
административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: