Р Е Ш
Е Н И Е
№ 248
гр.Кюстендил, 20.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в публично съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
АЛЕКСОВА - СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
секретар Антоанета Масларска и с
участието на прокурор Марияна Сиракова от ОП Кюстендил, като разгледа
докладваното от съдия Карамфилова КАНД №218/2020г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.63
от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.
Д.И.Р. *** чрез пълномощника
адвокат М.К., съдебен адрес *** обжалва решение №222/06.07.2020г. на ДРС,
постановено по АНД №317/2020. в частта, с която е потвърдено НП №19-0332-000849/14.01.2020г. на началник
група при РУ Рила за наложеното
наказание по т.2. Развиват се съображения за незаконосъобразност на съдебния
акт – касационни основания за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се отмяна
на решението, респективно отмяна на
наказателното постановление. Претендират се разноски.
Ответникът не изразява становище по
жалбата.
Заключението на прокурора от ОП
Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба и правилност на въззивното
решение.
Предмет на
касационно оспорване е решение на ДРС №222/06.07.2020г., постановено по АНД
№317/2020г. в частта, с което е потвърдено НП
№19-0332-000849/14.01.2020г. на началник група при РУ Рила за наложени на Д.И.Р. *** на основание
чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП за нарушение по чл.103 от ЗДвП административни
наказания „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 месеца. В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.
Дупнишкият районен съд е формирал извод
за законосъобразност на НП в оспорената част, като издадено при спазване
правилата на ЗАНН, както и поради
доказаност на нарушението от обективна и субективна страна.
Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК. В пределите на служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на ДРС.
Производството пред въззивния съд е
образувано по жалба на Д.И.Р. ***9/14.01.2020г. на началник
група при РУ Рила, с което е
санкциониран за това, че на 20.12.2019г. около 15.47ч. в с.Мурсалево при км
348+400, в посока гр.Благоевград, при управление на лек автомобил М.с рег.№Е****КК,
предприема маневра изпреварване при наличие на непрекъсната пътна маркировка М1
и при подаден ясен сигнал със стоп палка образец „МВР“ от контролния орган, не
спира и продължава движението си. Спрян е в кв.Левски на гр.Кочериново, като
там не представя СУМПС и КТ. За нарушения на чл.6, т.1, чл.103 и чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП е съставен АУАН №99936/20.12.2019г., а въз основа на него е
издадено атакуваното НП.
С оглед събраните доказателства и
установената фактическа обстановка, както и след служебна проверка, КАС намира
жалбата за неоснователна по следните съображения:
В
рамките на проведеното съдебно производство в изпълнение на правомощията по
чл.13 и чл.14 от НПК по препращане от чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.189, ал.14 от ЗДвП и въз основа на годни доказателствени средства съдът е установил
обективната истина по спора. Решението се основава на обективно, пълно и
всестранно изследване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване.
Доказателствата
по делото обосноват категоричния извод за нарушение на задължението по чл.103
от ЗДвП от страна на водача-жалбоподател. Налице са безспорни доказателствени
средства – показанията на контролните органи, необорени от други такива
/показанията на св.и.м./, за подаден сигнал от полицейския служител за спиране
на автомобила. Въззивният съд е обсъдил задълбочено и аналитично гласните
доказателствени средства, като е достигнал до правилен извод за доказаност на
подаден сигнал със стоп палка по см. на чл.170, ал.3 от ЗДвП и неспиране от
страна на водача на автомобила. Следователно, обвинението за нарушение по
чл.103 от ЗДвП е доказано по безспорен начин, а НП – законосъобразно в тази му
част.
Касационната инстанция споделя и мотивите на районния съд за
законосъобразност на НП и по отношение размера на наложените санкции за
нарушението по чл.103 от ЗДвП. Съгласно нормата на чл.27, ал.2 от ЗАНН при
определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите
за неговото извършване и другите смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както
и имотното състояние на нарушителя. Преценявайки посочените критерии и
събраните доказателства за обществената опасност на нарушителя – множеството
налагани санкции за нарушения по ЗДвП, касационната инстанция счита, че
наложените наказания правилно са определени в максимален размер, т.е. при
превес на отегчаващите вината обстоятелства, за да може да се постигнат целите
по чл.12 от ЗАНН.
Като правилно и законосъобразно в оспорената част решението на ДРС ще
бъде оставено в сила.
С оглед изхода от спора разноски не се присъждат.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК,
Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №222/06.07.2020г. на Дупнишкия районен съд,
постановено по АНД №317/2020г. в частта,
с която е потвърдено НП
№19-0332-000849/14.01.2020г. на началник група при РУ Рила за наложеното наказание по т.2.
В останалата част като
необжалвано решението е влязло в сила.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: