На основание § 2,ал.1 от ГПК в сила от 01.03.2008 г.,настоящото производство продължава да се движи по реда на ГПК от 1952 г. /отм./ С решение № 10 от 31.01.2008 г., постановено по гр.д. № 173 /2007 г., Момчилградският районен съд е отхвърлил предявения от Никола Делчев Тенев против Делчо Николов Тенев ,Гинка Делчева Тенева и Галина Тодорова Кафелова,иск с правно основание чл.59 от ЗЗД,като недопустим. С определение № 18/24.03.2008 г., постановено по същото дело, първоинстанционният съд се е произнесъл по въпроса за разноските в производството,като е осъдил ищеца да заплати на ответника Делчо Николов Тенев ,сумата в размер на 350 лв. Производството е образувано по повод депозирана от недоволния от първоинстанционното решение ,изцяло,ищец Никола Делчев Тенев,въззивна жалба. В същата се твърди,че постановеното решение е незаконосъобразно.Изтъква се ,че първоинстанционният съд не е анализирал обстоятелството ,че предявения иск има за свое правно основание и Закона за собствеността. В този аспект моли настоящата инстанция да постанови решение ,с което да отмени обжалваното първоинстанционно решение,вместо което постанови друго,с което да уважи исковата претенция. В съдебно заседание,жалбодателят лично и чрез процесуалния си представител,поддържа въззивната си жалба. В съдебно заседание,ответникът по жалбата,Делчо Николов Тенев , лично и чрез процесуалния си защитник ,оспорва жалбата. Прави довод за прекратяване на производството на основание чл. 100,ал.2 от ГПК /отм./ В съдебно заседание,ответниците по жалбата, Гинка Тенева и Галина Кефалова , чрез процесуалния си защитник ,оспорват жалбата. Правят довод за прекратяване на производството на основание чл. 100,ал.2 от ГПК /отм./ Окръжният съд,при извършената проверка на обжалваното решение,при и по повод изложените в жалбата съображения,констатира следното : Пред първоинстанционния,Момчилградски районен съд е предявен от ищеца Никола Делчев Тенев,против Делчо Николов Тенев ,Гинка Делчева Тенева и Галина Тодорова Кафелова,иск, в който същият декларирайки собственост само върху първи етаж от масивна жилищна сграда /къща/, и твърдейки ,че в УПИ VІІІ-370 ,кв.47 по плана на гр. Момчилград,в който същата е построена ,е извършил подобрения,с които ответниците са се обогатили за негова сметка ,поради което в качеството си владелец претендира ответниците да му заплатят пазарната равностойност към настоящия момент на тези подобрения. Цифрово ищецът е формулирал своя иск като такъв с правно основание чл.59 от ЗЗД,във връзка с чл.72,ал.1 от ЗС и чл.74,ал.2 от ЗС. В исковата си молба ищецът претендира защита на свои права,които желае да защити с иск , който обаче съставлява преплитане на два иска,с посочени две правни основания,при това взаимно изключващи се. Тези искове,респ. посочени правни основания не са предявени нито евентуално,нито алтернативно. И доколкото искът по чл.59 от ЗЗД е иск,който е допустим единствено и само когато ищецът няма друг иск,с който да защити правата си,а исковете по чл.72 и сл. от ЗС, са по своя характер владелчески искове и принадлежат на ищеца единствено и само в това му качество, за да може същият да защити свои права,то така заведената искова молба се явява нередовна. Констатирайки тази нередовност настоящата съдебна инстанция в открито съдебно заседание,с участието на страните и на процесуалните им защитници,на основание чл.100,ал.1,във вр. с чл.98,ал.1,б.”г” и б.”д” от ГПК/отм./,с конкретно словесно указание,остави без движение исковата молба. В надлежният седмодневен срок , ищецът в първоинстанционното производство и жалбодател в настоящото, чрез процесуалния си защитник,напълно нелогично,е представил бележки,съдържащи направени уточнения,съставляващи поправяне на въззивната жалба,а не на исковата молба. Т.е. в дадения надлежен законов срок,ищецът не е поправил нередовностите на исковата молба. Нищо повече и в така представените бележки към въззивната си жалба продължава да изтъква доводи в подкрепа на това,че искът е този,който и както е формулиран в исковата молба. Тази констатация определено води до прилагане разпоредбата на чл.100,ал.2 от ГПК / отм./ . С оглед изложеното настоящата въззивна инстанция,по реда и при условията на тълкувателно решение № 2 от 02.07.2004 г. на ВКС,постановено по тълк. гр. дело № 2/2004 г. на ОСГК и ТК, следва да обезсили постановеното от първоинстанционния съд решение и допълнително постановеното определени за разноските,както и да се прекрати производството по делото. И при настоящия изход на делото обаче отново се следват на ответниците Делчо Николов Тенев,Гинка Делчева Тенева и Галина Тодорова Кафелова , доколкото същите изрично са ги поискали и доказали ,разноски в размер на 680 лв.,заплащането на които следва да бъде вменено на ищеца Никола Делчев Тенев. Водим от изложеното и на основание чл.209, ал.1, изр.1 от ГПК /отм./, във връзка с § 2, ал.1 от ПЗР на ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 10 от 31.01.2008 г. и определение № 18 от 24.03.2008 г., постановени по гр.д. № 173/2007 година по описа на Момчилградския районен съд и ПРЕКРАТЯВА производството по делото. ОСЪЖДА Никола Делчев Тенев от гр. Момчилград,ул.”Иван Вазов” № 8,ет.1,с ЕГН **********, да заплати на Делчо Николов Тенев, с ЕГН **********, Гинка Делчева Тенева, с ЕГН **********, и двамата от гр. Момчилград, ул. “Иван Вазов” № 8, ет.2, и Галина Тодорова Кафелова, с ЕГН **********,от гр. Кърджали, ул. “В.Априлов” № 1,вх. ”В”,ап.31, направените в производството разноски в размер на 680 лв. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в 30 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател : Членове : 1.
2.
|