|
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН |
||||||||||
|
РЕШЕНИЕ № 61 |
||||||||||
|
гр. Видин,
09.05.2019 г. |
||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||
|
Административен съд – Видин, |
ІІ-ри касационен състав |
|||||||||
|
в публично заседание на ддвадеседва |
Девети април |
|||||||||
|
през две хиляди и деветнадесета година в състав: |
||||||||||
|
Председател: |
Нели Дончева |
|||||||||
|
Членове: |
Николай Витков Борис Борисов |
|||||||||
|
при секретаря |
Мария ИВ.а |
и в присъствието |
||||||||
|
на прокурора |
Кирил Кирилов |
като разгледа докладваното |
||||||||
|
от съдия |
Нели Дончева |
|
||||||||
|
КАдм.Д № |
77 |
по описа за |
2019 |
Година |
||||||
|
и за да се произнесе, съобрази
следното: |
||||||||||
|
Производството е по реда на чл.208 и следващите от АПК
във връзка с чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ. В Административен съд-Видин е постъпила касационна жалба
от пълномощника на Т.М.П. *** против Решение № 3 от 11.01.2019г. постановено по
гр.д. № 44/2018 г. по описа на Районен съд Кула, с което е отхвърлена жалбата
на касатора против Решение № 777/31.10.1996г. на Общинска служба „Земеделие” –
Кула, по преписка № 0589А, с което е възстановено правото на собственост на Милан
Г.М. върху три ниви с обща площ от 32,501 дка., Решение № 777/31.10.1996г. на
Общинска служба „Земеделие” – гр. Кула по преписка № 0589Б, с което е възстановено
правото на собственост на Милка Тошева Гачева върху две ниви с обща площ от 30,499
дка и Решение № 777/31.10.1996г. на Общинска служба „Земеделие” – гр. Кула по
преписка № 0589В, с което е възстановено правото на собственост на Н.Г.М. върху
три ниви с обща площ от 28,402 дка, съгласно плана за земеразделяне в землището
на с. Старопатица, ЕКАТТЕ 69002 общ. Кула, като неоснователна. В жалбата се развиват съображения, че решението
на Районен съд -Кула е неправилно и незаконосъобразно. Твърди
се че първоинстанционния съд не е взел предвид наведените от касатора твърдения
че имотите възстановени на наследниците на Г. М. Г.с атакуваните решения са били
собственост на Милан Г. Тошков, като собствеността е следвало да бъде възстановена
на всички негови наследници, а не само на сина му Гачо М.Г.. Посочва се, че направилно
Съдът не е допуснал изслушване на свидетели за установяване на посоченото обстоятелство,
както и че неправилен се явява и изводът му че касаторът няма никаква връзка със
Стоянка Младенова Петкова, по баща Милан Г., която е негова майка и сестра на
Гачо М.Г.. Иска се от Съда да постанови
решение, с което да отмени решението на РС Кула, като неправилно и незаконосъобразно
и да се уважи подадената от касатора жалба за прогласяване за нищожни на Решение
№ 777/31.10.1996г. на Общинска служба „Земеделие” – Кула, по преписка № 0589А,
Решение № 777/31.10.1996г. на Общинска служба „Земеделие” – гр. Кула по преписка
№ 0589Б и Решение № 777/31.10.1996г. на Общинска служба „Земеделие” – гр. Кула
по преписка № 0589В. Претендират се и направените по делото разноски. Ответникът по касационната
жалба – Общинска служба по земеделие гр.Кула, чрез процесуалния си представител
оспорва касационната жалба и излага подробни съображения за правилност и законосъобразност
на атакуваното решение. Заинтересованите страни Н.Г.М. ***, Р.И.М. ***, М.М. *** и Г.М. ***, чрез
процесуалния им представител оспорват касационната
жалба и излага подробни съображения за правилност и законосъобразност на атакуваното
решение. Представителят на Окръжна прокуратура гр. Видин заявява в с.з., че жалбата
е неоснователна, поради което решението на Районния съд, като правилно и законосъобразно,
с оглед мотивите му за валидност и законосъобразност на атакуваните решения на
Общинска служба по земеделие гр.Кула, ще следва да бъде
оставено в сила. Съдът като взе предвид оспореният акт, събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, и доводите на
страните прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в установения
в чл.211, ал.1 от АПК срок и от субект, който има интерес от обжалването, поради
което е допустима. Разгледана
по същество, във връзка с оплакванията в жалбата, същата се явява неоснователна
по следните съображения: Съдът намира
че фактическата обстановка правилно е била установена от първоинстанционния съд.
Видно от административна преписка на ОС
„Земеделие” гр. Кула е, че със Заявление вх. № 211 от 07.01.1992г. лицето Гачо
М.Г. е заявил да му бъдат възстановени собствени земеделски земи и гори в общ
размер от 86, 8 дка. На 28.01.1992г. е депозирал опис – декларация за още една
нива от 10 дка в местността „ Райкови поля”, както и Декларация № 211, без посочена
дата за лозе с площ от 900 кв. м. Към така посочените документи е представено
Удостоверение № 119/07.05.1993г. от кмета на с.Старопатица, общ. Кула, с което
е удостоверено, че в данъчната книга при кметството има записани на негово име
93.9 дка. земеделска земя. По административната преписка Общинска служба „ Земеделие”
с протоколно решение № 7/20.02.1993г. е признала и определила за възстановяване
правото му на собственост върху 91.400 дка земеделски земи с плана за земеразделяне
в землището на с. Старопатица. Видно от Удостоверение за наследници № 176/01.08.1995г.,
приложено по административната преписка, Гачо М.Г. е починал на 18.10.1993г. и
е оставил наследници Милка Тошева Г. - съпруга, Н.Г. Миткова - дъщеря и Милан
Г.М. – син. Със Заявление вх. № 91/07.08.1995г., наследниците на Гачо М.Г. са
заявили да получат разделена помежду им признатата с решение № 7 по чл. 18ж, ал.2
от ППЗСПЗЗ земеделска земя на базата на сключен между тях Договор за делба от
07.08.1995г., който са представили. С оглед заявеното от наследниците на Г.,
ОС „Земеделие” гр.Кула издала атакуваните решения, като със същите е възстановила
правото на собственост върху земеделските земи, за които е признала правото за
възстановяване на Гачо М.Г. с Решение № 7 от 22.02.1993г. на всеки от посочените
наследници поотделно, в съответствие с Договора за доброволна делба между тях,
както следва: с Решение № 777/31.10.1996г. на Общинска служба „ Земеделие” –по
преписка № 0589А е възстановено правото на собственост на Милан Г.М. върху три
ниви с обща площ от 32,501 дка., с Решение № 777/31.10.1996г. на Общинска служба
„Земеделие” – гр. Кула по преписка № 0589Б е възстановено правото на собственост
на Милка Тошева Г. върху две ниви с обща площ от 30,499 дка и с Решение № 777/31.10.1996г.
на Общинска служба „ Земеделие” – гр. Кула по преписка № 0589В е възстановено
правото на собственост на Н.Г. Миткова върху три ниви с обща площ от 28,402 дка,
т.е. с трите решения е възстановено правото на собственост върху 91,401 дка.,
за колкото е признато правото за възстановяване с Протоколно решение № 7/22.02.1993г.
Видно от цитираното вече удостоверение за
наследници, касаторът не е наследник на Гачо М.Г., нито е страна в административното
производство по което са издадените атакуваните от него решения на ОС „Земеделие”
гр. Кула. При тези данни РС-Кула приел че посочените решения на
ОС “Земеделие“ Кула не са нищожни, както и че не са ангажирани доказателства касаторът
или някой от останалите наследници на Милан Г. Тошков, починал през 1948г., да
са подавали заявления за възстановяване на процесните имоти като негови наследници,
поради което отхвърлил жалбата на касатора, като неоснователна. В касационната инстанция като доказателство са представени
удостоверение за наследници на Младен П. Филипов – баща на касатора и удостоверение
за идентичност на лице с различни имена, от което се установява че майката на
касатора, вписана в удостоверението за наследници на Младен П. Филипов с имената
Стоянка М. Филипова носи и името Стоянка М.Г.. При така установената по делото фактическа обстановка
настоящият състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд по следните
съображения: Производството пред първоинстанционния съд се е развило
във връзка с искане на касатора за прогласяване на атакуваните Решения на ОС “Земеделие“
гр.Кула за нищожни като противоречащи на закона. В тази връзка е и искането пред настоящата инстанция
за отмяна на решението на РС Кула, като неправилно и незаконосъобразно и да се
уважи подадената от касатора жалба за прогласяване за нищожни на посочените решения
на ОС „Земеделие“ гр.Кула. Правилни в тази насока се явяват изводите на първоинстанционния
съд досежно липсата на пороци водещи до нищожност на атакуваните административни
актове - Решение № 777/31.10.1996г. на Общинска служба „Земеделие” – Кула, по
преписка № 0589А, Решение № 777/31.10.1996г. на Общинска служба „Земеделие” –
гр. Кула по преписка № 0589Б и Решение № 777/31.10.1996г. на Общинска служба „Земеделие”
– гр. Кула по преписка № 0589В. За да е нищожен един акт, същият следва да е засегнат
от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му да
не поражда правните последици, към които е насочен. Вярно е че в АПК не са предвидени изрично основания за
нищожност на административните актове, но съдебната теория и практика са извели
такива и това са основания за незаконосъобразност, визирани в нормата на чл. 146
от АПК, като нищожност би била налице, когато нарушенията са особено съществени. Съобразно това може да се
посочи че всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта; порокът
във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически
се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление; съществените
нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност
също само, ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на волеизявление;
административния акт е нищожен поради противоречие с материалния закон тогава,
когато разпоредените правни последици са противоположни или съществено различаващи
се от предвидените в правната норма такива, че се явяват нетърпими от гледна точка
на правния ред; превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност
като правило и само, ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт,
посоченият порок води до нищожност. Съобразявайки посочените
критерии и настоящият състав счита, че
процесните решения са издадени от компетентен орган, действащ в рамките на законово
определените правомощия. По делото не се установява при постановяване на
решенията административният орган да е действал при липса на кворум, което да
е довело до невъзможност за формиране на правнозначимо волеизявление. Няма също така данни с атакуваните решения да е пререшен
въпрос веднъж вече разрешен с влязъл в сила административен акт, което би довело
до нищожност на оспорените решения на поземлената комисия. По отношение на атакуваните решения е спазена и изискуемата
се писмена форма за външно изразяване на волеизявлението, поради което не е налице
и порок във формата, както и не се установяват съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, като такива не се и твърдят от касатора. По начало нарушенията на материалния закон касаят правилността
на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил
на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора
- т. е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга
по отрицателен начин своя адресат. Следователно, нищожност на административния
акт при наличие на материална незаконосъобразност е налице, когато напълно липсват
материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна
норма; когато актът е лишен изцяло от законово основание; когато акт със същото
съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. В случая атакуваните решения са издадени на основание
чл.27 от ППЗСПЗЗ, която регламентира, че“ На основание на влезлия в сила план
за земеразделяне общинската служба по земеделие постановява решение за възстановяване
правото на собственост“, на каквото
основание ПК е й издала оспорените решения, т.е. същите са били издадени при
условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма,
поради което се явяват валидни. Сочените от касатора твърдения за
противоречие със закона, касаят единствено липсата според него на
предпоставки, в приложимата в случая правна норма, процесните имоти да се
възстановят на наследниците на Гачо М.Г., което евентуално би довело до
незаконосъобразност, а не нищожност на решенията на ОС „Земеделие“ гр.Кула. В тази връзка правилни са и
изводите на КРС да не допусне свидетели за установяване на посочените
обстоятелства в това производство. Несъответствието с целта на закона също е порок, водещ
само до незаконосъобразност като правило. Само ако преследваната цел не може да
се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност. В случая компетентният орган е приел
решение, с което е била постигната целта, определена от чл.27 от ППЗСПЗЗ, а именно възстановяване правото на
собственост, поради което и на това основание атакуваните актове са валидни. За пълнота следва да се посочи че правилни се явяват
и изводите на КРС досежно законосъобразността на атакуваните решения, като
този извод не се променя и предвид представените в касационната инстанция
писмени доказателства. Същите, по изложените по-горе съображения, биха били
относими в производството по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ и при положително за
касатора развитие на това производство, да се изпълни процедурата чл.14, ал.7
във вр. с ал. 7а ЗСПЗЗ. Предвид изложените съображения
атакуваното решение на РС-Кула като правилно и законосъобразно ще следва да бъде
оставено в сила. Водим от гореизложеното и на
основание чл.193, ал.1 от АПК, Съдът Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 3 от 11.01.2019г. постановено по гр.д. № 44/2018 г. по описа на Районен съд
Кула, с което е отхвърлена жалбата на Т.М.П. *** против Решение № 777/31.10.1996г.
на Общинска служба „Земеделие” – Кула, по преписка № 0589А, с което е възстановено
правото на собственост на Милан Г.М. върху три ниви с обща площ от 32,501 дка.,
Решение № 777/31.10.1996г. на Общинска служба „Земеделие” – гр. Кула по преписка
№ 0589Б, с което е възстановено правото на собственост на Милка Тошева Гачева
върху две ниви с обща площ от 30,499 дка и Решение № 777/31.10.1996г. на Общинска
служба „Земеделие” – гр. Кула по преписка № 0589В, с което е възстановено правото
на собственост на Н.Г.М. върху три ниви с обща площ от 28,402 дка, съгласно плана
за земеразделяне в землището на с. Старопатица, ЕКАТТЕ 69002 общ. Кула, като неоснователна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. /Н.Дончева/ /Н.Витков/
2.
/Б.Борисов/ |
||||||||||