Мотиви към присъда по НОХД № 2229/2019г.
по описа на Окръжен съд Пловдив
Окръжна
прокуратура - Пловдив е внесла в Окръжен съд Пловдив обвинителен акт против С.И.Д.
и същият е предаден на съд по обвинение за престъпление по чл. 248а, ал.5 вр. с ал.3 вр. с ал.2 вр. с чл. 2, ал.2 от НК, за
това, че на 19.05.2014 г. в гр. Пловдив като лице, което представлява
юридическо лице - „****“ ЕООД гр. Пловдив – е представил (пред общинска служба
по земеделие гр. Пловдив в подадено заявление за подпомагане за кампания 2014
г.) неверни сведения (че към датата на кандидатстване заявената площ - парцел в
землището на с. К. общ.Х., с номер от ИСАК 40333-172-1-1 е в добро земеделско
състояние по смисъла на Наредба № 5/2010г. за условията за допустимост за
подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и
регионални критерии за постоянни пасища), предназначени да послужат пред ОД гр.
Пловдив на ДФ „Земеделие“, за да получи средства от фонд, принадлежащ на
Европейския съюз (Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони) и
предоставени на българската държава, като в резултат на деянието е получил
средства в размер на 1 529,86 лв.
В съдебно
заседание представителят на Окръжна прокуратура Пловдив поддържа обвинението,
като счита, че същото се доказва по несъмнен начин от събраните в хода на
производството писмени и гласни доказателства – от показанията на служителите
на ОС „Земеделие“ гр. Х., подкрепени от снимков материал, на лицето,
стопанисващо хижата и председателя на кооперацията, както и от заключенията на
приетите от съда общо четири агрономически експертизи. Счита, че не следва да
се кредитира изцяло заключението на
техническата експертиза, назначена от съда, тъй като вещото лице е излязло
извън задачите, които са му били поставени и е отговорил по начин, поставящ под
съмнение обективността в работата на същия, а оттам и правилността на
отговорите му. Отделя в пледоарията си внимание на показанията на свидетелите Б.,
П.П., Н.Т.и обясненията на подсъдимия по отношение
състоянието и поддържането на процесния имот към
инкриминираната дата и месеците след това, като акцентира на несъответствия и
противоречия помежду им и с останалите гласни доказателства. Предлага на съда
да наложи на подсъдимия наказание при наличието на многобройни смекчаващи
обстоятелства в хипотезата на чл. 55, ал.1, т.1 от НК в рамките на от четири до
шест месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което да бъде отложено с
минимален изпитателен срок, както и да му бъдат възложени разноските по делото.
Защитникът на
подсъдимия – адв. Й.Д. – счита, че обвинението е недоказано, тъй като
служителите на ОС „Земеделие“ гр. Хисаря свидетелстват за обстоятелства с
давност няколко месеца след инкриминираната дата, откогато е и изготвеният
снимков материал; също така според защитата снимковият материал не е достатъчен
да обоснове категорично заключение относно състояние на растителността на
парцела към 19.05.2014г., като акцентира на факта, че т.нар. „теренни проверки“
били обявени за незаконни, позовавайки се на Решение № 1155/02.02.2015г. на ВАС. Счита, че показанията на свидетелите П., Б.,
Т. и П. са в подкрепа на обясненията на подсъдимия. А заключението на
назначената от съдебния състав техническа /геодезическа/
експертиза дава точно становище за мащаба на направените към м. октомври 2014
година снимки на растителността и поради това следва да се кредитира. Моли съда
да постанови оправдателна присъда.
Подсъдимият С.И.Д. дава обяснения, в които сочи, че
добросъвестно е изпълнил задълженията си като пълномощник на юридическото лице-бенефициер в кампанията за подпомагане на земеделските
производители, поддържа становището на защитника си, като се счита за невинен и
моли да бъде оправдан.
Производството по делото протече по реда на съкратено
съдебно следствие – в хипотезата на чл. 371, т.1 от НПК, като подсъдимият и
неговият защитник дадоха съгласие да не бъдат разпитвани пред съда свидетелите Н.Ш.,
Г.Г., А.С., М.В., А.Ч., Р.К., С.И.С, И.С.А., Н.Й.И., Л.
С. С., С. П. Х., Ю.Й.Е., Е.М.К.,
Т. С.М., Х.П.Х., М.И.Н. и Д. Г. Г., както и да не бъде изслушвано вещото лице М.
С., изготвил заключение по назначената в хода на досъдебното производство съдебно-почеркова експертиза. Съдът одобри така изразеното
съгласие, като впоследствие отмени частично определението си единствено касателно свидетелите Ш. и Г., които бяха изслушани от съда
при условията на устност и непосредственост, както и
останалите свидетели, разпитани на досъдебното производство, и вещи лица, за
които не бе изразено съгласие пред настоящия съдебен състав.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателствата
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните,
намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият С.И.Д. е роден на *** г. в гр. С., живее в
гр. П., той е българин, български гражданин, с висше образование е, женен,
работещ, не е осъждан, с ЕГН **********.
Дружеството „****“ ЕООД било регистрирано през 2012
година с едноличен собственик на капитала и управител М. М.. Дружеството било
създадено да развива земеделска дейност чрез кандидатстване за получаване на
субсидии по различните схеми и мерки на общата селскостопанска политика на
Държавата. От името на дружеството с това се занимавал подс. С.Д., който по
това време бил *** на свид. М. и имал и агрономическо
образование. За целта на Д., било издадено пълномощно от 12.07.2012г. с широка
представителна власт по отношение на търговското дружество, вкл. и да го
представлява пред органите на ДФ „Земеделие“ с право да подава, подписва и
получава всякакви документи от името и за сметка на същото.
Процедурата по кандидатстване за подпомагане по
различните предвидени схеми и мерки била уредена в Наредба № 5/27.02.2009г. за
условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни
плащания, издадена от Министъра на земеделието и храните. Участници в този
механизъм можели да бъдат земеделски стопани, ползватели на земеделски площи на
различни основания. По силата на два договора от 08.10.2012г. „****“ ЕООД взело
под наем земеделска земя от държавния поземлен фонд, включително и имот в
землището на с. К., община Х., за срок от 5 стопански години, което го
определяло като ползвател на земеделски площи по смисъла на чл. 2а, ал.1, т.2
от Наредба №5/27.02.2009г. Така дружеството кандидатствало за директни плащания за кампания 2013 година,
при което било регистрирано в Интегрираната система за администриране и
контрол /ИСАК/ с уникален регистрационен
номер /УРН/ 594304, който бил постоянен и важал и при следващи участия в
механизмите за подпомагане, залегнали в селскостопанската политика на
държавата. С писма на ДФ „Земеделие“ от 11.09.2013г. и 04.10.2013г. „****“ ЕООД било уведомено, че е одобрено за
участие съответно по направление Биологично растениевъдство и направление
Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност от
мярка 214 Агроекологични плащания по отношение на
земеделския парцел в землището на с.К.
След като „****“ ЕООД участвало в кампания 2013г., чрез
своя пълномощник – подс. С.Д. предприело действия за кандидатстване като
получател на финансова помощ и през следващата годишна кампания - 2014г. с 2
парцела - единият в землището на с. Р., общ. К., а другият - имотът в землището
на с. К., получил номер 40333-172-1-1 от интегрираната система. Тъй като
юридическото лице вече било регистрирано в ИСАК, подс. Д., като представител на
фирмата, получил бланка на заявление за подпомагане, съдържащо попълнени
наличните данни за земеделския стопанин.
Самата процедура изисквала актуално посочените площи за
подпомагане да бъдат заявени от кандидата за тяхното очертаване в съответната общинска
служба по земеделие /ОСЗ/ по местонахождението им. Подсъдимият като
представител на „****“ ЕООД, на 10.05.2014г. посетил първо общинска служба по
земеделие гр. К., в чийто териториален обхват попадал имотът в землището на с.
Р. Там представил бланката на заявлението и екземпляр от договора с №
ПМ-002/08.10.2012г., с който Министерството на земеделието и храните
предоставяло на дружеството за възмездно ползване двата имота, обект на заявлението
за подпомагане. Документите били обработени от служителя в ОСЗ
К. свид. М.В., който показал на компютър територията, на която се намирал
имотът в с. Р., за който се кандидатствало. Съответно Д. очертал границите му и
получилото се графично изображение на заявената площ било оформено в карта на
т.нар. „блок на земеделското стопанство“ /БЗС/, екземпляр от която получил. Същата
процедура подсъдимият повторил на 12.05.2014 г. в ОСЗ гр. Х., където
служителката свид. А.С. му издала карта на земеделския блок, отнасяща се за
парцела в землището на с. К. с номер от ИСАК 40333-172-1-1.
На 19.05.2014г. в гр. Пловдив подс. Д. като пълномощник
на кандидата за подпомагане „****“ ЕООД отишъл в местната общинска служба по
земеделие и представил там пълния набор от документи, сред които бланката на
заявлението за кампания 2014г., договорът за отдаване под наем на земеделските
имоти, пълномощното и картите на БЗС. След проверката им, свид. К.С.-К. ***,
разпечатала напълно оформеното заявление, обобщаващо цялата информация за
заявените площи в землището на с. К. и в землището на с. Р. в отделните общински
служби по земеделие по местонахождението им, както и пояснения за конкретните
мерки и схеми, по които се кандидатства. Заявителят бил посочил желание за
подпомагане по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/, схемата за преразпределително плащане /СПП/, мярката плащания за
природни ограничения на земеделски стопани в планински райони /НР1/ и мярката Агроекологични плащания /АЕП/. Средствата по първите две
схеми били изцяло с произход от фонд, принадлежащ на Европейския съюз, докато
тези, отпускани по мерките HP и АЕП, се осигурявали по съотношение 82% от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/,
принадлежащ на Европейския съюз, и 18 % от националния бюджет на страната.
Окончателно оформеното заявление за подпомагане за
кампания 2014г. освен сведения за площите, за които се заявява подпомагане и за
схемите и мерките, предлагащи финансиране, съдържало и задължителни декларации.
Една от тях представлявала деклариране към датата на кандидатстване, че заявените
площи са в добро земеделско състояние по смисъла на тогава действащата Наредба
№ 5/10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските
парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за
постоянни пасища, издадена от министъра на земеделието и храните. Тъй като заявеното
от пълномощника Д. използване на отразените в заявлението земеделски площи като
постоянни пасища за паша на животни или косене,
представлявало вид земеделска дейност по смисъла на чл.9 ал.2 т.З вр.ал.1 т.3
от Наредбата, те трябвало да отговарят на критериите на чл.16 ал.1 от същата
Наредба, определящ условията за допустимост за подпомагането им, а именно - на тях да има не повече от 50 броя дървета
и/или храсти на хектар с височина над 50 см /за клек и хвойна - независимо от
височината/, които не са компактно разположени /с мозаечно разположение/, и
дървесната и/или храстовидната растителност да е с гъстота,
позволяваща свободно пашуване на селскостопанските
животни.
Така на 19.05.2014г. в ОСЗ гр. Пловдив подсъдимият
подписал заявлението за подпомагане за кампания 2014г. в качеството си на
упълномощено лице на кандидата „****“ ЕООД, полагайки подписи на изискуемите
места, а също и печати на фирмата, вкл. и на декларацията към него, обявяваща,
че заявените площи, сред които и тази в землището на с. К., са в добро
земеделско състояние съгласно Наредба № 5 от 2010г. Наред с това положил подпис
и под декларация, представляваща също част от заявлението, че носи наказателна
отговорност за предоставени от него неверни данни. Окончателно оформеното и
подписано от Д. заявление било прието от свид. С.-К. за по-нататъшното му
изпращане в съответното поделение на ДФ „Земеделие“, който бил и
Разплащателната агенция, отговарящ за предоставянето на финансовата субсидия.
Впоследствие заявлението било изпратено от ОСЗ Пловдив в
Областна дирекция Пловдив на ДФ „Земеделие“, където било заведено с №
1617061447178 и от служителите Л.С. и А.Ч. била извършена последователна
проверка единствено за наличието на необходимите документи и на изискуемите
реквизити. Пропуски по отношение на документите не били констатирани и
резултатите от проверката били отразени в контролен лист в ИСАК.
На 17.10.2014г. служители на ОСЗ гр. Х. – свидетелите Г.Г. и Н.Ш. извършили специализирана теренна проверка в парцела
в землището на с. К., с № 40333-172-1-1 по ИСАК, за да проверят съответствието
му с условията за допустимост за
подпомагане. При посещението си на място те преценили, че проверяваният
физически блок не отговаря на изискванията за допустимост, като приели, че
имало повече от 50 броя храсти на хектар - орлова папрат и къпини, които били
компактно /групово/ разположени, което отразили в протокол № PDV-4-NS-13568/20.10.2014г.
Проверяващите направили и снимков материал при посещението си на физическия
блок.
Бенефициерът бил одобрен и на 19.12.2014г. по
предоставената от неговия представител подс. Д. сметка в пловдивски клон на
„Банка ДСК“ ЕАД от ДФ „Земеделие“ били преведени оторизираните по повод на това
средства. По посочените направления по мярка 214 Агроекологични
плащания глобално била одобрена субсидия от 8 548,49 лева, но от тях били
прихванати 6 520,68 лева за наложени санкции от минали години. Така общо
оторизираната сума за реално изплащане се ограничила до 2 027,81 лева, от които
1 529,86 лева били с произход от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони /ЕЗФРСР/, принадлежащ на Европейския съюз, които били
предоставени на България, а останалите 448,66 лева били от националния бюджет.
Двете суми били разделени и преведени поотделно.
В хода на досъдебното производство е била изготвена графическа
експертиза, която е установила, че ръкописният текст и подписите, положени в
заявлението за подпомагане за кампания 2014 г. от името на „****“ ЕООД, са
изпълнени от подсъдимия С.Д..
В хода на досъдебното производство първоначално е била
назначена единична агрономическа експертиза, според чието заключение било
възможно към 19.05.2014 г. площта в землището на с. К. общ.Х., да не е
съответствала на условията за допустимост на земеделските парцели.
Изготвената в последствие допълнителна съдебно-агрономическа
експертиза съобразно изготвения снимков материал при теренната проверка на
17.10.2014 г. във физическия блок в землището на с. К.приема, че било видно
наличието на терена на орлова папрат, къпини и други растения, образуващи
формации от растения, които не позволявали свободното придвижване на
селскостопански животни през него. Според нейното заключение наличието на
хиляди папрати показвало, че през пролетно-летния и есенен период на 2014г.,
както и през 2013г. агротехнически мероприятия /окосяване, изкореняване,
изнасяне, почистване/ за премахване на тази растителност не били извършвани. Експертизата
е уточнила, че гъстотата на орловата папрат е много голяма - имало хиляди
растения, а също дървета, къпини, треви и др. с височина над 0,50 метра, което обуславяло извода, че не били проведени нужните агромероприятия.
В хода на досъдебното производство била изготвена и
тройна съдебно-агрономическа експертиза, като специалистите са констатирали, че
площта в землището на с. К.с № 40333-172-1-1 към момента на теренната проверка
на 17.10.2014 г. от служителите на ОСЗ гр. Х. е била обрасла с
дървесна/храстовидна растителност, като са израсли стотици храсти и растения,
които са я покрили плътно. Част от тях били изсъхнали, други със затихващи
функции на вегетация и преминаване в покой. Съответно според видимото
физиологично състояние - растежа и развитието на растителността - разширената
експертиза е излязла със становище, че през 2014г. площта не е била поддържана
в добро земеделско състояние и не е отговаряла на критериите за допустимост по
Наредба № 5/10.03.2010г. Освен това експертите застъпват становище, че към
датата на подаване на заявлението за подпомагане - 19.05.2014г. е установена недопустима
за подпомагане площ и към тази дата площта не е съответствала на условията за
допустимост по смисъла на Наредба N9 5/10.03.2014г. Въз основа на фактическите
данни и приложения снимков материал експертите са излезли със становище, че
описаните от Б. в показанията му от досъдебното производство действия по
почистване на парцела не съответстват и не са съизмерими на установеното
състояние на площта от дата 17.10.2014г.
Допълнителна тройна съдебно-агрономическа експертиза на
досъдебното производство, отново ползвайки направения при теренната проверка от
17.10.2014г. снимков материал, е констатирала следното: площите в постоянните пасища в землището на с. К.,
включени в парцела с № 40333-172-1-1, са заети от дървесна и/или храстовидна растителност,
като има наличие на повече от 50 броя на хектар компактно разположени
дървета/храсти с височина над 50 см- част от наличните на терена дървета /дървесна
растителност/ по темп на растеж и развитие са достигнали видима възраст 2-3
години, което е показател, че през последните няколко стопански години, в това
число и стопанска 2013/2014г. дърветата /дървесната растителност/ не са били
премахвани от площите. Последните не са били почиствани от дървесна
растителност и не отговарят на условията за допустимост за подпомагане на
постоянните пасища, регламентирани в Наредба № 5/10.03.2010г. Израсналите на
терена храсти/растения от вида орлова папрат, къпини, треви по темп на растеж и
развитие са достигнали височина над 50 см и плътно са покрили площите в
пасището, което дало основание на експертите да приемат, че към момента на
депозиране на заявлението за подпомагане - 19.05.2014г. - площите в пасището не
са били почистени от нежеланата храстовидна растителност и не отговаряли на
изискванията за допустимост за подпомагане на постоянните пасища, уредени в
Наредба № 5/10.03.2010г.
В хода на съдебното дирене съдът назначи съдебно-техническа
/геодезическа/ експертиза, като според заключението
на вещото лице Б.Г. границите на ФБ 40333.172 не
следват границите на поземлен имот 40333.99.1-НТП пасище, определени по картата
на възстановената собственост, като към физическия блок са включени 840кв.м. дървопроизводителна гора и 2160 кв.м. друг вид водно
течение. Границите на ФБ 40333.172 и границите на парцел 40333.172-1-1 се
припокриват /прилага се на скица №2 към заключението с изчертани
в различни цветове граници/. Вещото лице е посочило на карта и
местонахождението на точките и посоката на заснемане на фотосите от извършената
проверка на 17.10.2014г. от служителите на ОСЗ Х. Според
вещото лице Г. приложените към протокол № PDV-4-NS-13568/ 20.10.2014г. снимки
са насочени към определена група растителност и по тях не може да се определи
височината и заетото пространство.
За да постанови присъдата си, съдът прие за установена
описаната по-горе фактическа обстановка от обясненията на подсъдимия, както и от
показанията на свидетелите Ш., Г./частично/, К.С.-К., И.Б., Д.П., П.П., М. М., Н.Т./дотук посочените събрани при условията на
непосредственост пред настоящия съдебен състав/, а така и от показанията на
свидетелите А.С., М.В., А.Ч., Р.К., С. С, И. А., Н.И., Л.С., С. Х.Ю.Е., Е.К., Т. М., Х.Х., М.Н. и Д. Г., /които бяха приобщени по реда на чл. 373,
ал.1 вр. с чл. 283 от НПК/. Съдът приема, че така възприетата фактическа
обстановка се потвърждава и от прочетения на основание чл. 373, ал.1 от НПК
протокол от изготвената на ДП съдебно-почеркова експертиза
/том 2, л. 5-11 от ДП/, съдебно-геодезическата
експертиза, които намира за изготвени обективно и компетентно, с необходимите
познания в съответната област, поради което и ги кредитира, с известни резерви
по отношение на геодезическата експертиза,
съображения за което ще бъдат изложени по-нататък. Що се отнася до назначените
в хода на досъдебното производство съдебно-агрономическа експертиза и
допълнителна такава, както и тройната агрономическа и допълнителна експертизи,
съдът не споделя изцяло заключенията на същите. Конкретни съображения в кои
части и по кои обстоятелства свидетелските показания и заключения на експертите
съдът приема да кредитира, ще бъдат изложени по-долу. Посочената фактическа
обстановка се установява и от приобщените в хода на воденото досъдебно
производство писмени доказателства и доказателствени средства: том 1
– заверени копия от договор за услуга от 03.04.2014г. /л.62/, приемо-предавателен протокол с касов бон /л.63/, от разчетно-платежна ведомост за м. юни 2014г. /л.83/, РКО
№62/28.07.2014г. /л. 63-гръб/, от извлечение от Банка ДСК ЕАД /л. 99-107/; том
2 в копие: договор за отдаване под наем на земеделски земи от държавния
поземлен фонд /л.16/, талон за регистрация на договор за наем /л.25/,
споразумение към договор за наем от 01.10.2015г. /л.27/; том 3 –
заявление за подпомагане за 2014г., ведно с приложения и декларации /л.1-13/,
карта БЗС /л.14-15/, договор за контрол № 1506/14.12.2012г. и допълнително
споразумение към него от 22.03.2013г. /л.16-17/, протокол № PDV-4-NS-13568/20.10.2014г. /л. 25-31/ и снимков
материал, заявление за входяща регистрация 2013, ведно с приложения /л.74 и
сл./, заявление за подпомагане 2013 /л.98 и сл./, копие от пълномощно /л. 125/,
протокол №PDV-4-NS-7682/25.09.2013г. и протокол №PDV-4-NS-9953/14.11.2013г., коригиращ
№ 7682 /л. 137 и л.143/; от том 4 – писмо изх.№ 02-160-0400/1135/04.04.2016г., № 02-160-2600/15553 от 29.09.2015г. и от
15.10.2015г. на ДФ Земеделие /л.2 ,4, 13/, писма от 09.06.2016г., от
28.04.2017г. и от 21.06.2019г. на ДФ Земеделие /л.21-23, 29-31 и л. 45-46/,
писма изх. № 16-00-7589/28.09.2016г. и № 16-00-7589/03.10.2016г. на МЗХ,
ОДЗ-Пловдив /л.42-43/; от том 5 – писмо изх.№РБ-3937/02.02.2016г.
на АВп /л.2-99/, от ТД на НАП Пловдив /л.95, 98, 101,
104/, писмо от ТД „Б.“ /л.110/, копия от отчетни документи /л.112-148/; от
съдебното производство – от том 1 – справка съдимост /л. 17/,
заверено копие от трудов договор № 2/19.06.2013г., от допълнително споразумение
и Заповед № 1/01.08.2014г. /л. 48-50/, писмо от УМБАЛ Пловдив АД, ведно с копия
от медицински документи /л.75-80/, писмо изх.№ 11-02-30/27.02.2020г. на ТД на
НАП Пловдив /л.82-83/, копие на писмо на ТП Пловдив към НОИ за болнични листове
на П.П. /л. 112/, писмо № 1103-2/03.06.2020г. и писмо
на рег. Индекс №1103-3/03.06.2020г., ведно с приложения на МЗХГ и разпечатани
на хартиен носител файлове от системните администратори на ОС Пловдив и превод
на български език на технически спецификации на мрежов приемник /л. 130 и
л.140-155 и сл./, писмо изх.№ РД-12-02-1273-1/04.06.2020г. на ОС „Земеделие“ Х.
/л. 132/, писмо от 23.07.2020г. на ДФ „Земеделие“-ОД Пловдив /л.190/; от том
2 – писмо № 1103-3/16.03.2021г. на МЗХГ Главен секретар, ведно с приложен
диск с разпечатани файлове /л.279-290/.
От наличните по делото доказателствени материали, събрани
и проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК, не се установява по
изискуемия от закона несъмнен начин подсъдимият да е извършил вмененото му
престъпление или друго по НК.
Приобщените договор за отдаване под наем на земеделски
земи от държавния поземлен фонд, талон за регистрация на договор за наем и
споразумение към договор за наем от 01.10.2015г. /в том 2 от ДП/, несъмнено
подкрепят заявеното от подсъдимия и свид. М., че през 2012г. дружеството „****“ ЕООД е наело
земеделска земя от държавния поземлен фонд, включително процесния
имот в землището на с. К., община Х., за срок от 5 стопански години.
Обстоятелството, че дружеството кандидатствало за директни плащания за кампания
2013 година, при което било регистрирано в Интегрираната система за
администриране и контрол, а в последствие и през следващата годишна кампания -
2014г. , вкл. с имота в землището на с. К., се потвърждава от обилната
документация - заявления за подпомагане за 2013г. и за 2014г., ведно с
приложения и декларации, заявление за входяща регистрация 2013, ведно с
приложения /том 3 от ДП/. Няма спор и по обстоятелството, че заявлението за
2014г. и прилежащите декларации са били подадени от името на дружеството и
подписани от пълномощника подс. Д. /бел. – пълномощното в копие на л.125, т.3
от ДП/, като в тази насока обясненията на подсъдимия намират подкрепа и в
изготвената на ДП съдебно-почеркова експертиза. Заключението е изготвено от вещо лице с необходимите
познания в съответната област, не е оспорено и съдът го кредитира.
По въпросите за реда за подаване на заявления по схеми и
мерки за директни плащания, вкл. за земеделската 2014 година, така и
съответните документи, които следва да подадат кандидатите и извършваните
документално проверки след това във връзка с кандидатстване на ползвателите на
земеделски площи по схемите и мерките, предлагащи финансиране за директни
плащания, съдът прие да кредитира показанията на свид. А.С., А.Ч., Л.С., свид. К.С.-К., С. Х. /показанията им приобщени по реда на
чл. 373, ал.1 от НПК, с изключение на свид. С.-К., разпитана пред настоящия
съдебен състав/. Приема същите за обективни, кореспондиращи помежду си и с
писмените доказателства, а така по основните обстоятелства и със заявеното от
подсъдимия. Датата на подаване и подписване на заявлението от страна на
подсъдимия като пълномощник на дружеството „****“ ЕООД - 19.05.2014г., ведно с
прилежащата декларация, че имотът е в добро земеделско състояние съгласно
Наредба №5/2010г., се установява от самия писмен документ /том 3 от ДП/.
Само за пълнота следва да се отбележи, че съдът намира за
обективни, кореспондиращи помежду си и показанията на свидетелите М.В., С. С. и
Р. К. /служители в ОСЗ К./, приобщени по реда на чл.
373, ал.1 от НПК. Конкретно за стопанската 2014 година обаче показанията им
касаят имот, различен от процесния /макар и
деклариран в същото процесно заявление от подсъдимия/
и нямат пряко отношение към предмета на доказване. Аналогични са съображенията
на съда и досежно показанията на свид. Н. И. /л.
47-48, том1 от ДП/-инспектор РТИ към ДФ „Земеделие“ Пловдив, който посочва, че
е проверявал други имоти, заявени от „****“
ЕООД.
Спорните обстоятелства се концентрират върху верността на
декларираните от подсъдимия обстоятелства в заявлението за подпомагане за
кампания 2014 год. конкретно за имота в землището на с. К.– дали същият е бил в
добро земеделско състояние по смисъла на Наредба № 5/2010 год. към датата на
подаване на заявлението -19.05.2014г.
Прокуратурата мотивира тезата си основно с показанията на
свидетелите Ш. и Г., приложения към протокола за проверка снимков материал и изготвените
въз основа на него общо четири агрономически експертизи на досъдебното
производство.
Свидетелите Ш. и Г. бяха разпитани пред съда непосредствено,
като частично бяха приобщени показанията на свид. Г.
от досъдебното производство на основание чл. 284, ал.4 вр. с ал.1, т.2 от НПК досежно направените от двамата констатации при проверката.
Тези й показания са били дадени в период, значително по-близък до коментирания,
когато и спомените на свидетелката са били съхранени, поради което съдът
намери, че следва същите да се обсъдят. В показанията си посочените двама свидетели
сочат, че при извършената теренна проверка в процесния
блок на 17.10.2014г., са установили, че е имало „висока растителност и храсти“-свид. Ш. /л. 268-долу/. Макар
противоречие в показанията им съдът да не установи, не счита, че заявеното от
свидетелите е достатъчно да подкрепи обвинението. И двамата свидетели заявяват,
че теренът е бил труднодостъпен, без да са извършили преброяване на дървета
/или храсти/ в проверявания блок, нито замерване височината на наличната тревна
растителност, което да бъде документирано по съответен ред. Единствено при
проверката са извършили заснемания от различни точки на проверявания терен и
съставили протокол № PDV-4-NS-13568/20.10.2014г. Твърденията на двамата
свидетели за реда, по който е била извършена проверката, съдът цени като
достоверни, обективни и правдиви. Но по същественото обстоятелство – относно
наличната растителност, показанията им са твърде общи и не могат да послужат за
точна и ясна преценка вида, броя, гъстотата и височината на наличната
растителност не само на хектар, но и на цялата заявената за подпомагане площ от
23,24 ха, съобразно изискванията на чл. 16 от Наредба №5/2010г. Тук е
достатъчно дори да се спомене твърдението на свид. Г. пред настоящия състав, че
изискването било за не повече от 50 броя дървета и храсти общо за целия заявен
парцел, а не на хектар, което не отговаря на изискванията на чл. 16 от
Наредбата.
Нататък - изготвените
снимки към съставения от свидетелите протокол е основният източник, на който
стъпват вещите лица от общо четирите агрономически експертизи, които бяха
изслушани от съдебния състав. Същите единодушно дават становище, че съдейки по
снимките, към 19.05.2014г. площите не са били почистени от нежелана храстовидна
растителност. Според тройната допълнителна АЕ „за част от наличните на терена дървета по темп на растеж и развитие са
достигнали видима възраст 2-3 години“, което според вещите лица е
показател, че през последните няколко стопански години, в това число и през
стопанската 2013-2014 година дървесната растителност не е била премахвана от
площите в постоянните пасища. Според тях израсналите на терена храсти и
растения от вида орлова папрат, къпини, треви по темп на растеж и развитие са
достигнали на височина над 50 см. и плътно покрили площите в пасището, което им
дало основание да приемат, че площите не са били почистени от нежеланата
храстовидна растителност. В допълнителната си единична Агрономическа експертиза
вещото лице П. застъпва същото становище, включително, че „наличието на хиляди папрати показва, че през пролетно-летния и есенен
период на 2014 година, както и такива мероприятия през 2013 година не са
извършвани“, визирайки агро-технически
мероприятия за премахване – „окосяване,
изкореняване, изнасяне почистване“ /том 2, л.98 от ДП/. Тези си изводи вещите лица поддържат и в
съдебно заседание.
Съдът не се съгласява с изводите на вещите лица поради
две основни причини: първо – същите базират изводите си изцяло на предоставения
им от ОСЗ Х. снимков материал и на второ място – тъй
като част от заключенията на експертите категорично се опровергават от депозираните
свидетелски показания, включително на служители от ОЗС
Х.
Следва първо да се обсъди приложеният снимков материал. Няма
спор, че освен снимковия материал към протокола за извършена на 17.10.2014
година проверка на терена, свидетелите Ш. и Г. не са извършвали конкретни
замервания или изброяване, които да отразяват по несъмнен начин височината и
плътността на растителността, както и на конкретно заетите от растителност –
храсти и/или дървета площи. Те не са и имали такива задължения с оглед предназначението
на теренната проверка.
Преди да обсъди отразените кадри на снимковия материал,
съдът намира за прецизно да изложи съображения по наведените на няколко пъти в
процеса възражения от подсъдимия и неговия защитник за годността на извършената
от свидетелите на 17.10.2014г. теренна проверка, а в този смисъл и за
допустимостта на съставения протокол и снимков материал като доказателства за
делото.
Теренните проверки като понятие са били въведени с
измененията на чл. 16а, ал.3 от Наредба № 105/2006г. за условията и реда за
създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК, издадена от Министъра на
земеделието и горите. Към инкриминирания период те са се възлагали със заповед
на министъра на земеделието, но за разлика от проверките на място /извършвани
чрез инспекция на земеделското
стопанство и чрез методи за дистанционно наблюдение по см. на чл. 37, ал.4 от
ЗПЗП/, тяхното предназначение е било единствено за обновяване на информацията в
системата за идентификация на земеделските парцели /по-нататък само СИЗП/. Т.е.
те не са служили за установяване дали заявените площи отговарят на изискванията
за допустимост, нито за разлика от административните проверки и проверките на
място, са позволявали към този момент запознаване на земеделските стопани с
направените констатации; липсвало е и легално определение и процедура за
извършването им. В този смисъл е и заявената от МЗХГ информация в писмо
рег.№1103-3/03.06.2020г. до съда /л. 141 от НОХД/, като съставените въз основа
на тях протоколи са били предназначени единствено за служебно ползване и са
служели само за обновяване на информацията в СИЗП, съдържайки предимно
технически и цифрови данни. С подобни аргументи с Решение на ВАС №1155/02.02.2015г. по адм.д.№ 10538/2014г., оставено в сила с
Решение №7501/22.06.2015г. по адм.д.№ 4327/2015г. на ВАС- 5-членен състав, нормата на чл. 16а, ал.3 и ал.4 от Наредба №
105/22.08.2006г. в частта за извършване на теренните проверки, е била отменена.
Нормата на чл. 195, ал.1 от АПК обаче категорично сочи, че подзаконов
нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното
решение и в този смисъл правният ефект от отмяната му се поражда само занапред,
като през време на действието му той поражда валидни правни последици. Т.е. към
17.10.2014г. нормативната уредба е позволявала извършването на този вид
проверки, които е следвало да приключат със съответен акт. Ето защо, съдът
намира обективиращият изводите на проверката от
17.10.2014г. протокол за годно писмено доказателство за факта на извършената
проверка. Приложеният към него снимков материал не е изготвен по реда на НПК, но
има характер на „случайно доказателство“, което спомага за изясняване на
обстоятелствата. Ето защо, от значение за настоящия процес бе да се установи
реда за изготвяне на снимките и какво точно отразяват те.
В тази връзка съдът изиска нарочна информация от МЗХГ
относно реда за извършване на теренните проверки към инкриминирания период,
техническото средство, с което е било осъществено заснемането, имало ли е разписани
указания за реда за изготвяне на снимковия материал – място на заснемане,
височина на позициониране на устройството, мащабиране и т.н. От показанията на
свид. Ш. и от съдържанието на писма рег.№№1103-3/03.06.2020г. и 1103-03/16.03.2021г.
на МЗХГ, ведно с изпратените указания за извършване на специализирани теренни
проверки на физически блокове от 18.07.2014г., се установява, че е съществувало
изискване проверката да се съпровожда със заснемане с GPS устройство в
работен режим от точки с предварително
зададени координати от МЗХГ. Несъмнено ползването на GPS улеснява от техническа
гледна точка дейността на проверката, защото в неговия софтуеър
се съдържат картите на заявените парцели, очертанията им, площ и периметър. От
показанията на свид. Ш. се установява, че преобладаващата част от изготвените
фотоси са били направени именно по предварително зададените от министерството точки,
като допълнително на място е изготвил фотоси от още две точки. Нито от неговите
показания обаче, нито от предоставената информация от МЗХГ се установява да са
съществували към този момент точни изисквания за височина, от която да се
извърши заснемането /и това е логично предвид предназначението на самите
теренни проверки/. Свидетелят посочи, че обичайно уредът се поставял пред
гърдите на снимащия; ако заснемащият е по-висок - на височина около 150 см, а
ако е по-нисък – на около 120 см. Пояснява, че ориентировъчно от такава
височина е направил процесните фотоси, без обаче показанията му в тази насока
да се отличават с нужната категоричност. Т.е. не се установи по делото несъмнено
от каква височина е извършено заснемането, а това е съществено за определяне
височината на заснетите обекти.
Границите на физическия блок, който е
бил спуснат за проверка на свидетелите Ш. и Г., като цяло, само с незначителни
отклонения, следват границите на парцела, заявен от подсъдимия в заявлението за
подпомагане, входирано на 19.05.2014 година и това се
установява от заключението на вещото лице Б.Г., което в тази част съдът
кредитира. Приложените от същия скици към заключението онагледяват изводите му
и не противоречат на предоставената информация от МЗХГ. Заключението на вещото
лице Г. в тази част почива на точни координатни изчисления, вкл. досежно посоката на заснемане, видно от постъпилото в
последствие писмо от МЗХГ. Що се касае до становището му относно качеството на
снимковия материал, в тази част заключението на вещото лице не се взе предвид
от съда, тъй като същият не е имал такава поставена задача. Това не внася
съмнение в правилността на заключението в останалата му част.
Според постъпилата информация от МЗХГ с писмо техен рег.№
1103-3/16.03.2021г. и разпечатаното от приложения на магнитен носител извадки
от ЦОФК на физическия блок 40333-172 и отбелязана посока на заснемане от
контролните точки при извършената на 17.10.2014г. теренна проверка на
физическия блок /бел. – разпечатани на хартия на л.287-288, том 2 от НОХД/, е
видно, че посоката на заснемане от всяка точка съвпада със посоките, посочени в
заключението на изготвената по делото техническа експертиза от вещото лице Б.Г.
Видно от заключението, а така и от извадката от ЦОФК на физическия блок
40333-172 с отбелязана посока на заснемане от контролните точки и двата
допълнителни фотоса. От общо 17 заснемания, категорично 8 от фотосите са с насоченост
извън физическия блок, 7 са с насоченост към вътрешността на физическия блок, а
останалите два фотоса са насочени към обекти, за които установява се, са
изключени от физическия блок, според картата, изпратена от МЗХГ. Конкретно:
Снимките, които са с насоченост навън, т.е. към външната
граница на физическия блок /бел. – съдът посочва само положените в горен десен
ъгъл на снимките координати/, са с координати: 121.6520 /условно
обозначена като К-1 в СТЕ на в.л. Г./, 17.0210 /К-2 по СТЕ/, 107.6520
/К-3/, 314.2900 /К-6/, 293.0440 /К-7/, 189.2490
/К-10/, 71.8380 /К-14/ и 186.6000 /К-16/. Точки с
координати 269.9610 /К-4/ и 23.6600/К-5/ са насочени към
площ, изключена от физическия блок /бел. – виж заявеното от вещото лице Г. и
скица на л. 32, том 3 от ДП/. Останалите заснемания, както се посочи /7 на
брой/, са с насоченост към вътрешността на физическия блок. Т.е. повече от
половината от заснеманията не дават възможност не само за ясна панорамна
видимост към проверявания блок, но и същите изобщо не са показателни за
височина, вид на растителността и заето пространство на фона на целия
проверяван блок, тъй като отразяват външните граници на блока.
Според обсъждането в заключението на първоначалната
агрономическа експертиза на в.л. П. и в допълнителната тройна такава, конкретно
посочените от вещото лице П. фотоси, които давали яснота по въпроса за
растителност над допустимата за подпомагане на площите и които са цитирани от вещите
лица, са: 17.0210 /К-2 по СТЕ/, 107.6520 /К-3/, 269.9610
/К-4/, 23.6600/К-5/, 314.2900 /К-6/, 293.0440
/К-7/, 17.1770 /К-8/, 82.4130 /К-9/, 189.2490
/К-10/, 239.1300 /К-11/, 255.6000 /К-12/ и 29.4280/К-15/.
От тях, както се посочи вече, 7 са с насоченост извън границите на физическия
блок, като единствено фотоси К-8, К-9, К-11, К-12 и К-15 са насочени към
вътрешността на същия. И без технически познания в областта на фотографията е
видно, че фотос К-9 фиксира в близък план растителност, без възможност за широкомащабна визия на състоянието на площите зад нея. Същото
се отнася и до фотоси К-11 и К-12 и особено фотос К-15, от който се установява,
че в близък план е снимано възвишение, без възможност за преценка състоянието
зад този обект. Т.е. операторът е концентрирал фокуса над определен обект, без
възможността за ясна представа състоянието на площите като цяло, както и
реалната височина на този обект. Отделно от това, посочи се вече, че остана
неустановено по несъмнен начин от каква височина е извършено заснемането, а
предвид липсата на обект на фотосите, чиято височина да е константна /несъмнено
установима, още повече предвид изминалия период от
няколко години/ и който да служи за ориентир при евентуално нарочно изследване,
назначаването на техническа експертиза за установяване височина на
позициониране на заснемащия уред и на заснетите обекти, бе безпредметно.
Наистина фотоси К-8 и К-13 /без последният да е цитиран
от вещите лица-агрономи в експертизите им/ дават известна яснота, същите са
пейзажни, но недостатъчни за преценка цялостното състояние на имота – дали на
база площта му от 23,24 ха отговаря на изискванията за допустимост по Наредбата
– като брой и вид разположение на храстовидна и/или дървесна растителност. Тук
следва да се имат предвид и техническите характеристики на записващото
устройство, възможността да отчита грешки, като дори няколко сантиметра, са от
значение за преценката височината на растителността /при това дори към момента
на изготвяне на снимките, а не към 19.05.2014г./.
Що се касае до фотос с координати 121.6520 /К-1/, за
който до настоящия момент не се спомена, същият е с насоченост към хижата, а не
към блока и отново не показва състоянието на същия.
Изводът на настоящия състав е, че не може да се приеме по
категоричен начин, че снимковият материал отразява ясно пейзажността,
така и агрономическото състояние на пасището към м. октомври 2014г., същите не дават
възможност да се добие реална и обективна представа в общ и близък план за
наличие, обем, височина, гъстота и хабитуса на тревната,
храстовидната и дървесна растителност. Това логично препятства достигането до
несъмнен извод относно състоянието на растителността пет месеца по-рано.
На следващо място – според експертите
от агрономическите експертизи състоянието на растителността от снимковия
материал показвало, че не само през 2014 година, през предходната 2013 година,
а така и „през последните няколко стопански години“ нито храстовидната
растителност, нито дървесната растителност, е била премахвана и агротехнически
мероприятия по почистването на пасището
от нежелана растителност не били извършвани /виж заключението на допълнителната АТЕ – л. 98, том 2 от ДП и
допълнителната тройна агрономическа експертиза – л.149, том 2 от ДП/. Поддържат
становището си и в съдебно заседание. Това обаче категорично противоречи не
само на обясненията на подсъдимия, на показанията на свид. Б., П., Е., Т., а
така също и на показанията на свидетелите Ш. и А. /на последния от ДП, т.1, л.
45-46, приобщени по реда на чл. 373, ал.1 от НПК/, които сочат да са извършвали
проверка през ноември 2013 година на същите площи по настояване на Д., когато
установили, че е имало действия от страна на бенефициера
по почистване на пасището от храсти. Останалите свидетели също говорят за дейности по почистването през календарната
2013 година. При така депозираните твърдения на тази група свидетели, на които
няма основание да не се даде вяра, категорично не може да се приеме за
отговарящо на действителната фактическа ситуация становището на вещите лица, че
състоянието на растителността през октомври 2014г. сочи същата да не е била
почиствана и през предходни стопански години. От друга страна, не бива да се
пропуска и обстоятелството, че вещите лица признаха в съдебната зала, че за
изготвяне на заключението си не са взели предвид данни за температурите и
валежите в района през месеците, предхождащи проверката на 17.10.2014г. Ноторно е, че климатичните условия са съществени за
фотосинтезата за растежа на трево– и храстостроя. Освен това вещото лице П. в допълнителното си
заключение /на л. 92, том2 от ДП/ изрично е посочил, че механичният начин на
борба специално с орловата папрат „се основава на непрекъснато /бел.авт.- шрифтът е
повдигнат от самото вещо лице в заключението му/ унищожаване на надземната
маса“, като е „необходимо четирикратно
ежегодно окосяване през периода май-септември“ в зависимост от
метеорологичните условия. След като само за тази растителност науката посочва
бурен тревострой в рамките на няколко месеца през
пролетно-летния и есенен период, трудно би могло да се приеме категоричната
позиция на агрономите-вещи лица /работили обективно само върху един източник –
снимков материал, за чието качество бяха изложени мотиви по-горе/, че и към
дата 19.05.2014г., т.е пет месеца по-рано, височината на растенията е надхвърляла
изискванията на Наредбата за допустимост за подпомагане на площите, както и
плътността на разпространение на растителността. Естеството на нежеланата
растителност, видно от заключенията на самите агрономи, било тя орлова папрат
или къпини, е предполагала след отрязването й през пролетта тя отново да
израсте до есента, когато е осъществена проверката, което се установява и от
изслушването на вещите лица, говорейки за необходимост от периодични дейности
по почистването.
Именно по изложените съображения съдът намери, че не
следва да кредитира заключенията на единичните и двете тройни
съдебно-агрономически експертизи по въпросите относно гъстота и височина на
растителността към дата 19.05.2014г. Експертизата е само способ за проверка на
доказателствата, а в случая доказателствената основа
/снимковия материал/ не се кредитира пълноценно от съда. Само въз основа на
снимковия материал не може да се даде обективен отговор на въпроса за съответствието на парцела с
изискванията по показател гъстота, височина и разположение на храсти и дървета.
По въпроса дали през стопанската 2014 година са били
извършвани агрономически мероприятия от страна на подсъдимия лично или чрез
трети лица, съдът след анализ показанията на свидетелите, разпитани по тези
обстоятелства и обясненията на подсъдимия, намери тезата на прокуратурата също за
недоказана по изискуемия от НПК ред. Вярно е, че свидетелите Е., К., М. /на посочните-от ДП/, така и свид. П. /само в тази част
показанията й от ДП приобщени по реда на чл. 281, ал.5 вр. с ал.1, т.2 от НПК,
които потвърждава/ сочат конкретен факт – че сред издадените ордери не се
откриват такива с имената на подсъдимия или останалите посочени лица.
Показанията им са непротиворечиви в тази част и взаимно подкрепящи се и няма
никакво основание да не бъдат кредитирани от съда. Въпросът, повдигнат от
защитата – че е възможно да не е била водена пълна отчетност на всички лица,
които са нощували на хижата, се обуслява от
показанията на свид. Е. /л.76 от ДП, където посочва, че Д. бил нощувал в
хижата, но за 2014 година не може да каже с категоричност и че регистрацията на
нощувките на туристите ставала само по тяхно желание/, на свид. П. пред
настоящия съдебен състав /че е имало случаи при нощувки на повече лица да не се
вписват имената на всички/ и на писмо, находящо се в
том 5, л.110 от ДП, от Председателя на ТД „Б.“, за липсата на регистър на
настанените и пренощували лица за периода м. 05-м.10.2014г. Това обстоятелство не
налага подробно обсъждане на доказателствата, тъй като нито подс. Д., нито свид.
Б. или М. твърдят да са нощували пролетта или лятото на 2014 година в хижа Б..
По въпроса дали е извършвано почистване на пасището пред хижата, включено в
заявлението за подпомагане от 19.05.2014 година, настоящият съдебен състав прие
да кредитира показанията на свидетелите Б., П. и Т., дадени пред съда. В същата
насока са и обясненията на подсъдимия, които доколкото не се опровергаха несъмнено
от други доказателства, няма основание да бъдат отхвърлени като недостоверни.
Според свид. Т. /*****/, същият се водел на трудов договор към фирма, като
подсъдимият му плащал, работел при Д. две години – 2013 и 2014 година, свид. Б.
участвал като „ръководител“. Заявеното
от свидетеля намира документална подкрепа в представената на л. 82-83 от НОХД
справка за наличен трудов договор от на Н.Т.с работодателя ЕТ „***** 2012“, който
посочи се в показанията на свид. Б., е клиент на „*****“ ЕООД, чийто
представител е свид. Б. и занимаваща се с почистване на земеделските терени /л.
57 от НОХД/.
Свид. П. също посочва, че през 2014 година, когато
работел вече като охрана на х.Б. и параджия, е имал
възприятие, че работници са чистили пасището пред хижата. Като посочва, че „К.
–******“, визирайки свид. Т., „ беше за цяла година на работа, за да остане за 2014 година“, което
кореспондира със справката от ТД на НАП касателно
трудовата заетост на свидетеля до 01.01.2015г. Приложената
от ТП НОИ Пловдив справка и от МБАЛ „Пловдив“ ЕАД медицинска документация
установяват, че действително свид. П. е бил с влошено здравословно състояние през
календарната 2015 година, а не през 2014 година /както е посочил на ДП/, когато
твърди да е имал наблюдение върху района около хижата. Предвид това съдът прие
да се довери на заявеното от свидетеля
пред настоящия съдебен състав. Свид. Т. посочва също така, че първата година
само той е спял на хижата, а „2014г.
лицата, които взеха участие в почистването, обикновено пътуваха с мен“;.
Аналогични са и твърденията на свид. П. пред съда „2014 година пак ходиха и пак чистеха, но горе не се спираха-пътуваха
постоянно… С. и К. тракториста идваха и чистеха. Имаше и други работници, но не
им знам имената“. За спорадичното участие и на други лица в почистването на
парцела освен посочените лица, твърдения излагат подсъдимия и свид. Б.. Нещо повече – свид. П. също косвено подкрепя
казаното от тях, заявявайки, че подсъдимият бил търсил от тях хора и техника - „...било е 2013 или 2014 година“ /л.
59-гръб от НОХД/. Свид. Т. сочи, че работел „от пролетта, когато е сухо времето“ /от 10-15 април/ до края на
октомври, като уточнява, че е почиствал и различни парцели, не само в района на
хижата.
Съдът намери за правдиви показанията на свид. И.Б. по обстоятелството, че са извършвали дейности
по почистване от нежелана растителност на парцела през 2013 и 2014 година, посочвайки
с каква техника, както и използването на наемна работна ръка на моменти. Показанията
на Б. подкрепят обясненията на подсъдимия, потвърждават се и от показанията на
посочените по-горе лица. Не се установи някой от свидетелите да е заинтересован
от изхода на делото или да се намира в определени отношения или зависимост от
подсъдимия, които да подлагат на съмнение верността на изложеното от тях пред
съда.
Показанията на Б. кореспондират и със заявеното от свид. М.,
че в началото на лятото на 2014г. /бел.-свидетелят посочи м. май 2014 година/ с
подсъдимия са посетили пасището, след като е било извършено почистването на
същото. Представеният на досъдебното
производство том 1, л. 62-63 копие от
договор за услуга от 03.04.2014г. и приемо-предавателен
протокол от 15.06.2014г. потвърждават заявеното от свидетелите и подсъдимия.
Вярно е, че приложеният на л. 64 бон е от януари 2015 година, което не е
достатъчно да разколебае твърденията на свидетелите за извършвани дейности по почистване
на пасищата още през пролетта на 2014 година.
В с.з. на 14.02.2020г. /л. 58-59/ свидетелят Б. даде
логично обяснение на констатираното противоречие в показанията му със заявеното
на ДП досежно това почистван ли е бил парцелът, с
каква техника и от кого, поради което и доколкото показанията му се подкрепят
от твърденията на П., Т. и обясненията на подсъдимия, дадени пред съда, прие да
даде вяра на казаното от него пред настоящия състав.
Показанията на свид. Х.Х. /т.1,
л. 89-90/ и М.Н. /л. 93-94/ не се отличават с конкретика,
тъй като твърдят да не са били на хижата през цялото време, но и двамата са
категорични, че подсъдимият две години е извършвал почистване на площите около хижата.
Свид. Н. дори обяснява, че свид. П.П. бил по-запознат
с факта кога е почиствано, тъй като той бил „показвал на тракториста откъде да мине при косенето на храстите в
пасищата, за да избегне каменистите участъци“, за да не повредят трактора.
Фактът, че на дружеството, посочено от подсъдимия – ЕТ „*****
2012“, от която били наели техниката за почистване, няма регистрирана в МЗХГ или
отчислена земеделска техника, не разколебава изводът на съда за кредитируемост показанията на посочените по-горе свидетели
относно факта, че мероприятия по почистване на терена действително са били
извършвани през 2014 година. И не означава, че не са разполагали с описаните от
свидетелите трактор и косачки. Свидетелите не твърдят, че тракторът е бил
регистриран като селскостопанска техника към ГД „ЗРП“ към МЗХГ, а че фирмата е
разполагала с техника, което се потвърждава от находящите
се на л. 163-164 извадки от инвентарна книга.
Посочените по-горе свидетелски показания и писмени
доказателства подкрепят твърдението на подс.Д. за
извършвани агрономически мероприятия по почистване на заявения от него парцел в
района на х.Б. през пролетта на 2014 година, които той лично е инициирал, поради
което съдът прие да кредитира обясненията му. Същите наред с това се отличиха и
като непроменени по време на съдебното дирене.
Що се касае до показанията на свид. Г., той преразказва
единствено установеното от него при възложената му проверка, без да сочи преки
впечатления за съществения за делото момент – състоянието на имота към
19.05.2014г.
Що се отнася до комплексната съдебно-медицинска експертиза,
изготвена на ДП, същата касае единствено здравословното състоянието на лицето А.
Б. в хода на ДП, установявайки, че състоянието му не е позволявало да дава
показания. Тъй като обаче страните не изразиха съгласие по реда на чл. 371, т.1
от НПК по отношение на тази експертиза, същата бе приобщена в съдебно заседание
по реда на чл. 282 от НПК. Несъмнено
становището на вещите лица също е обективно и компетентно изготвено, без да има
значение за конкретно по разследваните обстоятелства.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Съдът намери при така събраните доказателства, че не се
доказа по изискуемия по смисъла на чл. 303, ал.2 от НПК несъмнен начин подсъдимият
да е реализирал от обективна и субективна страна състав на престъплението по чл.
248а от НК.
Несъмнено подсъдимият е имал качеството на представляващ
юридическото лице „****“ ЕООД гр. Пловдив по силата на предоставено му
пълномощно от собственика и управител свид. М.. Несъмнено и същият е автор на
положения подпис под заявлението за подпомагане за кампания 2014 година, като е
подал заявлението, ведно с декларацията за съответствието на имота с
изискванията за добро земеделско състояние, предназначени да послужат пред ОД
гр. Пловдив на ДФ „Земеделие“. Обаче не се доказа към дата 19.05.2014г. имотът
да не е отговарял на изискванията за допустимост за подпомагане.
Изготвеният снимков материал е с давност пет месеца след
инкриминираната дата; възприятията на свидетелите Ш. и Г. са също оттогава.
Липсват ясни писмени доказателства /а дори и гласни такива/, сочещи да са
извършени замервания на височината или гъстотата на растителността в заявените
площи било към датата на подаване на заявлението, било към датата на
проверката. Напротив, коментираните по-горе гласни доказателства и писмените
такива /приемо-предавателния протокол/ свидетелстват,
че мероприятия по почистването му от нежелана растителност са били извършвани
през пролетта на 2014 година и през м. юни 2014 година е бил приет от наемателя
без възражения. Доколко конкретно към дата 19.05.2014г. парцелът е бил почистен
така, че да отговаря на изискванията на чл. 16 от Наредба № 5/2010 година, е
обстоятелство, което не можа да се установи с нужната категоричност по делото.
Т.е. липсват ясни и несъмнени доказателства, които да оборват твърдението не
само на подс. Д., но и на посочените свидетели, подкрепящи тезата на същия, и
които да дават на съда основание за категоричен извод, че има осъществен състав
на престъпление по чл. 248а от НК, при това от подсъдимия към инкриминираната
дата.
Няма спор също така, че инкриминираните средства са били осигурени
от Европейския фонд за развитие на селските райони и преведени по банковата
сметка на дружеството „****“ ЕООД, без да има доказателства да са били получени
лично от подсъдимия, както се сочи в обвинението.
Що се отнася до констатацията на вещите лица-агрономи, че
декларираните площи не са отговаряли на условията за допустимост за подпомагане
на земеделските парцели, тъй като били установили площи излизащи извън площите,
подходящи за подпомагане в размер на 9,953077ха в блок на земеделското
стопанство, то следва да се посочи, че подобно обвинение на подсъдимия не е
било повдигано, нито предявявано в хода на производството.
Поради изложеното съдът намери подсъдимият за невинен в
това на 19.05.2014 г. в гр. Пловдив като лице, което представлява юридическо
лице - „****“ ЕООД гр. Пловдив – да е представил (пред общинска служба по
земеделие гр. Пловдив в подадено заявление за подпомагане за кампания 2014 г.)
неверни сведения (че към датата на кандидатстване заявената площ - парцел в
землището на с. К. общ.Х., с номер от ИСАК 40333-172-1-1 е в добро земеделско
състояние по смисъла на Наредба № 5/2010 г. за условията за допустимост за
подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и
регионални критерии за постоянни пасища/, предназначени да послужат пред ОД гр.
Пловдив на ДФ „Земеделие“, за да получи средства от фонд, принадлежащ на
Европейския съюз /Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони/ и
предоставени на българската държава, като в резултат на деянието да е получил
средства в размер на 1 529,86 лв., поради което и на основание чл. 304 от НПК
го оправдава по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 248а ал.5 вр.ал.3 вр.ал.2 вр.чл.2 ал.2 от НК.
Вещественото доказателство – 1 бр. диск, изпратен с писмо
изх. № 1103-3 от 23.06.2020 г. на Министерство на Земеделието, храните и горите,
съдът постанови да остане по делото.
Предвид постановения съдебен акт, на основание чл. 190,
ал.1 от НПК направените по делото разноски следва да останат за сметка на
Държавата. Същите възлизат, както следва: на досъдебното производство в размер
на 2 466,43 лв. две хиляди четиристотин шестдесет и шест лв. и 0,43 ст./и в хода
на съдебното следствие в размер на 853,90 лв. /осемстотин петдесет и три лв. и
0,90 ст./ за изготвяне на СТЕ и разноски по явяване на вещите лица в съдебни
заседания и изслушването им.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: