Р Е Ш
Е Н И Е
№ .........
гр.Плевен, 05,03,2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти
граждански състав, в
публично заседание на седми февруари две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА НАЙДЕНОВА
при
секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д. №7406 по описа на съда за 2019 година, и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Пред РС Плевен е депозирана
искова молба от ЕС на адрес в ***, представлявана от управителя на ЕС ***,
против В.А.В., ЕГН **********,***. В молбата се твърди, че на 30,06,2019 г. е
проведено ОС на собствениците, като е взето решение за извършване на ремонт на
покрива. Твърди се, че дела на ответника е в размер на 581,05 лева, и поради
неплащането й, е проведено заповедно производство, като ответникът е възразил
срещу издадената заповед за изпълнение. В заключение моли
съда да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ЕС на адрес в ***, сумата от 581,05 лева, представляваща неплатена сума за ремонт на общите
части на ЕС – покрива, ведно със законната лихва от датата на заявлението до
изплащането й. Претендират се и разноски от исковото и заповедното
производство. В с.з. проц.представител на ищеца – адв.***, моли съда да
отхвърли иска като погасен чрез плащане, но да се присъдят деловодните
разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който сочи,че
исковата сума е заплатена на 12,12,2019 г. и моли делото да бъде прекратено. В
с.з., за което е редовно призован, ответникът не се явява и не изпраща
представител.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. №5824/2019 г.
по описа на ПлРС, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца срещу ответника за сумата от 581,05
лева главница, представляваща неплатена
сума за ремонт на общи части – покрив.
Не е спорно между страните, че ответникът е собственик
на недвижим имот в етажната собственост.
От приобщения по делото Протокол от Общо
събрание на собствениците на обекти в сграда в режим на ЕС, проведено на 30,06,2019
г., т.4, се установява, че са определени сумите за плащане на всеки отделен
апартамент и е овластен управителя да предприема всички необходими съдебни и
извънсъдебни действия спрямо длъжника към ЕС – В.В., за събиране на просрочени
задължения.
От представения в заверено копие ПКО
№1/12,12,2019 г. се установява, че ответникът е заплатил на ***, сумата от
606,05 лева с основание – главница и съдебна такса по гр.д.№7406/2019 г.
Съдът не обсъжда останалите събрани по делото
доказателства като неотносими към правния спор.
Въз основа на изложената фактическа обстановка
и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни
изводи:
За успешното провеждане на предявения иск, в
тежест на ищеца е да докаже учредено по негова инициатива заповедно
производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за
изпълнение; депозирано от длъжника възражение и спазване на срока по чл.415,
ал.1 от ГПК; наличието на ЕС, наличието на решения на ОС на ЕС, установяващи
ликвидни и изискуеми задължения за плащане на задължения към общите части, както
и размерът на задълженията на ответника за процесния период.
В тежест на ответника е да докаже изпълнение на
задължението си или всички правоизключващи и правопогасяващи възражения по
иска, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Не се спори по делото, а и се установява от
приложеното ч.гр.д.№5824/2019 г. по описа на ПлРС, че в полза на ищеца е
издадена по реда на чл.410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираната сума.
Установява се от приетите по делото доказателства, че срещу издадената заповед
в срок е постъпило възражение от длъжника и в изпълнение указанията на съда
заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване
на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото
производство и неговата допустимост.
Не е спорно по делото, а и от събраните
доказателства безспорно се установява и наличието на етажна собственост, която,
съгласно чл.39 от ЗУЕС, възниква когато в сграда етажи или части от етажи
принадлежат на различни собственици, т.е. с придобиването на обекти в построена
жилищна сграда от минимум двама собственици, възниква етажна собственост.
Съгласно чл.6, ал.1, т.8, т.9 и т.10 от ЗУЕС,
ответникът, като собственик на обект в ЕС, е длъжен да изпълнява решенията на
органите на етажната собственост, да заплаща разходите по управлението и
поддържането на общите части на сградата, както и вноските за ***.
Налице са решения на ОС на ЕС, взети на 30,06,2019
г., които определят размера на дължимата сума за ремонт на общи части – покрив.
Съгласно константната съдебна практика,
обективирана например в Решение №39
от 19,02,2013 г. по гр.д. №657/2012 г. на ВКС, I гр.о., етажната собственост се
управлява от общото събрание на етажните собственици чрез решения, които се
формират от успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на
събранието, насочени за постигане на определена цел. При решенията на етажната
собственост няма насрещни права и задължения, както при сделките. Субективните
предели на действие на решенията на общото събрание на етажната собственост са
по-широки от тези на многостранните сделки. След влизането им в сила решенията
на етажните собственици са задължителни за всички етажни собственици,
включително за тези, които са гласували против, за не участвалите във вземането
им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели.
В тежест на ответника е да докаже изпълнение на
задължението си или всички правоизключващи и правопогасяващи възражения по
иска, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
В отговора на ИМ ответника
ангажира писмени доказателства, доказващи плащането на сумата за главница и
деловодни разноски по ч.гр.д.№5824/2019 г. на ПлРС. Плащането се потвърждава в
с.з. от процесуалният представител на ищеца.
Горното позволява да се
обобщи, че предявеният положителен установителен иск по чл.422 от ГПК следва да
бъде отхвърлен като погасен чрез плащане.
По отношение на разноските – доколкото ответникът
е платил своето задължение след подаване на ИМ, то същият дължи сторените по
делото разноски. Ето защо на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника
следва да бъде възложено заплащането на направените от ищеца разноски, които са
в размер на 25,00 лева за ДТ и 100,00 лева за адвокатско възнаграждение.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г.
на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство. Ищецът е направил разноски в размер на
25,00 лева за държавна такса, които обаче са заплатени от ответника и съдът не
следва да се произнася.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от ЕС на адрес в ***, представлявана от управителя на ЕС ***, против В.А.В., ЕГН **********,***, иск
с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 от ГПК за признаване на
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 581,05
лева, представляваща неплатена сума за ремонт на общите части на ЕС – покрива,
ведно със законната лихва от датата на заявлението до изплащането й, за което е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д.№5824/2019 г. на РС Плевен, КАТО ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.1 от ГПК В.А.В., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на ЕС на адрес в ***, представлявана от управителя на ЕС ***, сторените деловодни разноски в исковото производство в общ размер на 125,00
лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: