Р Е Ш Е Н И Е

 

                                      №………/…………..

 

Гр. София, 06.01.2022г.

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

при участието на секретаря ИРЕНА АПОСТОЛОВА и в присъствието на прокурора ….. като разгледа т.д.№ 1978 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 82 от ЗЗД и чл. 288 от ТЗ.

Ищецът „Л.Ф.“ ЕООД твърди, че от италиански производител закупил машина Casadei FLEXA 507, а негов оторизиран сервиз в България е ответното търговско дружество - „Х.3“ ООД. Сочи, че за доставянето на машината в България има подписан договор за доставка, инсталация, обучение и сервиз на оборудване номер 4006А/27.07.2019г., ведно със спецификация към договор за доставка за Кантираща машина CASADEI FLEXA 507 RMA. Машината била инсталирана на 28.11.2019г. видно от двустранно подписан приемо- предавателен протокол. Твърди, че  съгласно член 1 от договора ответното дружество е длъжно да извършва гаранционни ремонти в срок от 12 месеца от подписване на приемо-предавателния протокол и допълнително съгласно член 12 от договора доставчика - да предостави гаранция и да реагира до 48 часа на всяко обаждане. Твърди, че от началото на месец юли 2020г. започнали непрестанните проблеми с поддръжката на машината, многократно ответното дружество било викано на място, извършван бил някакъв ремонт, но некачествен и машината отново не работела съгласно техническите й възможности. Сочи, че от ответника твърдяли, че няма проблеми с машината, а в персонала, който я обслужва. Описва разменената имейл кореспонденция и че екипът на „Херон“3 ги уведомил, че излиза в годишен отпуск и няма да бъде на работа от 08.08.2020г. до 16.08.2020г. Сочи, че получили имейл, в който се посочвало, че причините за проблемите са напускането на обучения работник, който първоначално обслужвал машината, а тя не се е чупила, не са подменяни части, освен консумативи, и нямат никаква отговорност, че „Л.ф.“ ЕООД нямал обучен персонал. Твърди, че получили на 20.08.2020г. становище от ответника, в което се посочвало, че „..след многократни посещения за ремонт и настройки на кантиращата машина FLEXA 507 АН00001782, продължили повече от пет седмици, открили че по машината има проблеми, които не могат да бъдат перманентно отстранени, за което се налага производителят да изпрати компетентен екип от техници, които или да отстранят проблемите или да констатират дефекта по машината, за да се ползва правото на рекламация, съгласно договорът за покупко-продажба“. Ищецът счита, че горното е извънсъдебно признание за неизпълнение на задълженията на доставчика в член 1, 10 и 12 от договора между страните. Поддържа, че е съставен протокол за деинсталиране на кантираща машина от 09.09.2020г., с който представителите на ответното дружество М.Х.и Е.С. констатирали, че кантиращата машина Casadei FLEXA 507 със сериен номер АН000001782 е демонтирана поради неотстраними дефекти. Ищецът се позовава на разпоредбата на чл. 322 от ТЗ, с която е въведено задължение за продавача да осигури сервиз на стоките, с които търгува, като твърди, че с подписаният договор ответното дружество е поело ангажимент да отстрани за своя сметка тези недостатъци и повреди, които се появят в гаранционния срок. Ищецът счита, че е  налице хипотезата на член 82 ЗЗД и ответното дружество е в неизпълнение на договорни задължения, като неговото поведение е в пряка и непосредствена последица от претърпените от ищеца вреди, изразяващи в намаляване на имуществото му в резултата на неизпълнението. Твърди, че спрели да приемат нови поръчки за тази машина след 20.08.2020г., когато им било предоставено становището от 20.08.2020г. В исковата молба се сочи, че „Л.ф.“ЕООД се занимава с производството на мебели, детайли и заготовки за тях и машината е купена именно с тази цел, а вредата  се изразява в повторното изработване на поръчките, които са им рекламирани, без да им се плати за това. Ищецът представя списък с всички поръчки, издадените фактури по тях, рекламациите по отделните поръчки, приемо-предавателни протоколи към тях и накрая приемо-предавателни протоколи за повторно изработвените поръчки и приемането им без забележки от възложителите. Поддържа, че закупил нов материал, който за да бъде изписан от склада, било издадено кредитно известие, а повторното изработване било извършено с помощта на друга машина и ръчен труд, което донесло и допълнителни вреди. Поддържа, че по всяка една от направените рекламации е издадено кредитно известие за стойността на материала, а именно както следва: „ТН К.“ ЕООД **********/07.10.2020 за 5919,77 лв., „ТН К.“ ЕООД **********/07.10.2020,-5323,26 лв., „А.Ф.“ ЕООД- **********/07.10.2020- 3545,89лв., „Л.ООД-**********/07.10.2020 -33759,25 лв. Това е новозакупеният материал, с който чрез кредитното известие е приспадната сумата по платената от клиента фактура, като впоследствие са издадени фактури за същата сума за цената на материала, както следва: - ТН К. ЕООД **********/07.10.2020г. за 5919,77 лв., „ТН К.“ ЕООД **********/07.10.2020г. - 5323,26 лв., „А.Ф.“ ЕООД - **********/07.10.2020г. - 3545,89лв., „Л.ООД - **********/07.10.2020г. -33759,25 лв. Поддържа, че средният процент на печалба за тези стоки е в размер на 10 /десет/ процента/ и тя е включена в цената на стоката, заплатена от поръчващите, поради това при повторното изработване на стоката, размерът на вредите се определя на база 90 /деветдесет/ процента от фактурираната стойност на стоките и детайлите общо в размер на 87 559,85лв., или претърпените вреди са в размер на сумата 78 803.86 лв., присъждането на която претендира ведно със законната лихва. В допълнителната искова молба от 01.03.2021г. сочи, че категорично ответното дружество е носител на гаранционна отговорност, като това е негово задължение по договора за доставка, инсталация, обучение и сервиз на оборудване номер 4006А/27.07.2019г., ведно със спецификация към договор за доставка за Кантираща машина CASADEI FLEX А 507 RMA  и това му е възложено от страните по договора за покупко-продажба. Позовава се на представените имейли от 26.07.2019 г. /от 13:52 ч., от 14:23 ч. и от 15:04 ч./, както и от 29.07.2019 г., в официален превод на заклет преводач С.И.К., и водената тристранна кореспонденция, която описва подробно. Оспорва твърденията на ответника, че договорът е безвъзмезден, като твърди, че от представения документ за потвърждение на поръчката е ясно видно, че „Х.3“ ООД получава комисионна /възнаграждение/ за инсталация и поддръжка. Сочи и че е едно изплатено възнаграждение за инсталация на машината по фактура № ********** от 10.12.2019 г. в размер на 3808,00 лв. Предвид горното счита, че не е налице никакво посредническо правоотношение, а договор за поддръжка и сервиз от страна на ответното дружество. Сочи, че ищецът не е ползвал услугите на ответника, за да се свърже с продавача, нито е давал съгласие той да бъде посредник, нито да му заплати комисионна. Оспорва и твърдението, че част от поетите задължения са нищожни, като се позовава на чл. 293, ал. 3 от ТЗ. Уточнява, че  по силата на чл. 1 от договора, ответникът е поел задължението да проведе обучение на персонала му и то не като еднократно действие, а продължително, което следвало от конклудентните действия на страните по договора, а именно ответникът е обучавал всички нови работници и това не се оспорва, т.е. задължението по чл. 1 от Договора има траен характер и изисква от длъжника да проведе обучение на всеки нов член на персонала, който ще работи на тази машина. Позовава се на представения от ответника имейл, изпратен от „Х.3“ ООД до италианският производител от 29.07.2020 г.. в който е посочено, че „...техникът г-н С. неуспешно се опитва да отстрани проблемите с машината....“, както и „ ... машината е все още неизправна“. Поддържа, че е налице неизпълнение на задължението по чл. 12 от договора, изразяващо се в ненавременното констатиране на фабричните дефекти на машината. Оспорва доводите за липса на установени вреди и техния размер. Твърди и че е невярно твърдението, че „Л.ООД и „Л.Ф.“ ЕООД са свързани лица по смисъла § 1 от ДР на ТЗ и § 1, т. 3 от ДР на ДОПК, като сочи, че не са налице такива предпоставки, като поддържа, че сочената от ответника Л.В.не участва нито пряко, нито косвено в управлението или контрола на ищцовото дружество. Твърди, че са налице търговските взаимоотношения между „Л.ООД и „Л.Ф.“ ЕООД, като първото дружество се явява възложител на второто, а именно „Л.ООД събира поръчки от собствени клиенти и след това възлага на „Л.Ф.“ ЕООД. Оспорва и възражението, че сервизът не бил извикан на място, за да потвърди рекламациите, като сочи, че такова задължение не е предвидено никъде, нито е логично, а е представена  комуникация, че сервизът много често е бил уведомяван за проблема и той не се е отзовавал. Възразява се подробно относно доводите на ответника за рекламациите, като сочи, че в отговора                                                                                                                на исковата молба имало опити за оборване на действителността на издадените счетоводни документи, но те са надлежно осчетоводени от всички споменати дружества в тях и имат материална доказателствена сила. Счита, че е неоснователен довода за злоупотреба с право. В хода на съдебното производство поддържа исковите претенции чрез процесуалните си представители – адв. Г. и адв. Г.като претендира уважаването им и присъждане на разноски по списък.

Ответникът „Х.3“ ООД оспорва исковата молба като неоснователна и недоказана по съображения, изложени в писмения отговор от 01.02.2021г. и допълнителния отговор от 23.03.2021г., както и в хода на производството чрез процесуалния си представител – адв. В.. Оспорва твърденията на ищеца и сочи, че процесната машина Casadei FLEXA 507 е закупена директно от италианския производител на същата, като покупко-продажбата и доставката са уговорени само между купувача „Л.ф.“ ЕООД и италианския производител, който  единствено му възложил да посредничи за сключване на продажбата, за което му е заплатил комисионна. Твърди, че въпреки че процесният договор №4006А/27.07.2019г. е именуван „за доставка, инсталация, обучение и сервиз“, както и че съдържа клаузи, касаещи самата доставка и извършване на ремонти в гаранционния срок, по същото време - на 31.07.2019 г., купувачът е сключил договор директно с производителя, като гаранционното поддържане на машината е изрично и подробно уговорено в Общите условия на продавача, които са приети от купувача / чл.10/, а доставката не била извършена от него. Сочи, че SCM Group S.p.A. е възложило на „Х.3“ ООД да инсталира машината, за което е заплатено възнаграждение, но не му било възлагано да я поддържа гаранционно. Сочи, че в договора между „Х.3“ ООД и „Л.ф.“ ЕООД не е уговорено възнаграждение и не се съдържат никакви конкретно уточнени гаранционни условия или процедури. Твърди, че производителят и продавач - SCM Group S.p.A. следва да носи гаранционна отговорност. Твърди, че той не е производител, нито продавач, не е и доставчик, въпреки че е наречен такъв в договор №4006А/27.07.2019г., и не е гарантирал за качествата на машината. Счита, че договорът бил е валиден единствено относно задълженията му да пусне в експлоатация машината, да проведе обучение на персонала, както било договорено между производител и купувач, и между производител и посредник, но не е валиден относно останалите задължения и не носи гаранционна отговорност за нея, тъй като не е нито производител, нито продавач. Твърди, че той на добра воля и без да получава никакво възнаграждение от никого се е съгласил да обучи персонала на купувача и да поддържа машината в гаранционния срок, като извършва ремонти по нея. Твърди, че е изпълнявал редовно ангажиментите си по т. 12.1. от договора, отзовавал се е на всяко повикване на ищцовото дружество в рамките на 48 часовия срок, с изключение на период от няколко дни по време на годишния отпуск на техника. Ответникът твърди, че машината не е експлоатирана правилно от ищеца, който разполагал с инструкции за ползване и експлоатация от самия производител, а и неговите служители са били многократно обучавани от ответното дружество. Твърди, че вследствие на лошата експлоатация се е стигало и до състоянието на машината, отразено в протокола. Твърди, че в началото машината е работела безупречно, като през лятото на 2020 г. „Л.ф.“ ЕООД започнало да сменя все по-често работниците, опериращи с конкретната машина, като всеки нов работник е бил обучен по същия начин с провеждане на място на практическо и теоретично обучение, въпреки че в договора било уговорено еднократно обучение, а не постоянно. Поддържа, че при множеството посещения от страна на техника се установило неправилно настройване на машината, като било констатирано и неправилна експлоатация, както и неправилна поддръжка. Оспорва настъпването на вредите и размера им, като сочи, че решението да изработи втори път поръчките е по усмотрение на ищцовото дружество, без той да е викан, за да констатира твърдените рекламации, като дори и стоката да е била негодна, некачествената изработка можело да се дължи на други причини. Твърди, че рекламациите от „ТН К.“ ЕООД не били действителни, а извършени постфактум по настояване на ищеца. Рекламацията за поръчки в най-голям размер, съставляваща и основната част от исковата претенция, счита, че също е симулативна и недоказана, като излага защо според него фактура №524/03.08.2020г. не може да бъде кредитирана. Твърди и че има свързаност между двете дружества - „Л.Ф.“ ООД и „Л.ООД, с ЕИК*********, тъй като от партидата на „Л.ООД в Търговския регистър било видно, че имейлът на дружеството е ******.******@abv.bg, а един от управителите на същото е Л.В., а тя била изпращала и посочения имейл от свое име, описвайки проблеми с машината и вредите. Твърди и че кредитно известие №139/07.10.2020г. е за конкретни стоки, които във фактура №524/03.08.2020г. не присъстват. Счита, че действителните собственици и управители и на „Л.Ф.“ ООД и на „Л.ООД са едни и същи -  А. Г. и Л.В., които заедно симулирали тази „вреда“, като в допълнителния отговор сочи, че въпросната г-жа В. се представяла като „изпълнителен директор“ на „Л.Ф.“ ЕООД, говори за дружеството като за неин собствен бизнес и осъществявала комуникация с доверителя ми и италианския производител посредством заявените в ТР имейл и телефон на ищцовото дружество. Оспорва съдържанието на всички представени документи, приложени към исковата молба във връзка с направените рекламации като антидатирани и изготвени за целите на делото. Изтъква, че твърдените вреди не са в пряка и непосредствена връзка с поведението му, а той е направил всичко, зависещо от него, за да предотврати и ограничи вреди за ищеца: отзовавал се е на всеки сигнал за проблем е машината, многократно я е ремонтирал, настройвал, обучавал различни лица от персонала на ищеца, поддържал е контакт е производителя, искал е от него съдействие, подписал е становище и протокол за демонтаж със съдържание, което да е изгодно за ищеца в отношенията му е производителя, но не може да замести производителя в неговата гаранционна отговорност, която е обективна. Твърди и че ищецът е предявил и претенция към производителя и е постигнал споразумение за заплащане на обезщетение, поради което поведението на „Л.ф.“ ЕООД противоречало на добрите нрави и искът срещу него представлявал злоупотреба е право. С допълнителния отговор оспорва да е оторизиран сервиз, като сочи, че на въпросния сайт е посочено „изключителен представител“, а не „оторизиран сервиз“. Оспорва и твърдението на ищеца, че представената кореспонденция във връзка с промяната в текста на проформа фактурата по искане на купувача водела до извода, че е поел отговорност за гаранцията на машината. Твърди, че италианският производител се е задължил изплаща сума в размер на 10% на „Х.3“ ООД въз основа на вътрешни уговорки между дружествата и конкретно възлагателно писмо, като в тези отношения не участва купувачът,а той заплаща единствено цената за закупуване на машината директно на продавача. Твърди, че по представената фактура №ЕА19904822/22.11.2019г. сумата от 62 500 евро, е заплатена от купувача и представлява „нето цена на изделието“ и не включва други суми. Заявява подробни възражения по рекламациите и описаните формуляри. Излага доводи и в писмена защита.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С исковата молба е представен договор за доставка, инсталация, обучение и сервиз на оборудване №4006А/27.07.2019г., сключен между ищеца като купувач и ответника като доставчик, съгласно чл. 1 от който доставчикът се е задължил да пусне в експлоатация и проведе обучение на персонала на купувача, който ще работи на оборудването по Спецификация, както и да извършва гаранционни ремонти в срок от 12 месеца след подписване на приемо-предавателен протокол. Спецификацията за кантираща машина CASADEI FLEXA 507 RMA-9, е представена на стр. 15-21 от делото и двустранно подписана. В чл. 2 е уговорен срок на доставка - 2,5 месеца, а в чл.3.1, че стойността на оборудването, предмет на договора е 62250 евро без ДДС от склад на производителя в Италия, като транспорта оттам е за сметка на купувача. Съгласно чл. 4 купувачът заплаща оборудването директно на производителя. В чл. 5 е уговорено, че договорът влиза в сила от 26.07.2019г. В следващите текстове са уговорени правата и задълженията на страните, като съгласно чл. 9, всички рискове от случайното повреждане и/или погиване или щети, причинени на стоката/оборудването от трети лица, както и всички други рискове, свързани с експлоатацията на оборудването, преминават върху купувача от датата на доставката и подписването на приемо-предавателен протокол съгласно чл.8 от договора. В чл. 10 е посочено, че доставчикът се задължава да пусне в експлоатация стоката/оборудването и да проведе обучение на персонала на купувача, който ще работи, както и да поддържа гаранционно машината. В чл.12.1 е уговорено, че доставчикът е длъжен при повреда да реагира до 48 часа и да уведомява за всяка възникнала повреда и/или проблем производителя на машината.

На стр. 22 от делото е представен и приет протокол за инсталация-предаване-приемане –приложение 3, подписан само от ищеца като клиент чрез А. Г.. Същият протокол като образец е представен и от ответника с отговора на исковата молба, като е подписан и от него, а датата му е 25.11.2019г.

С исковата молба на стр. 23 и следващите е представена разменена между страните кореспонденция, като с имейл от 11.08.2020г. „Х.3“ ООД е уведомил ищеца, че сервизът ще бъде в годишен отпуск от 08.08.2020г. до 16.08.2020г.

Представени са два имейла – рекламация съответно от 11.08.2020г. и 13.08.2020г., които е посочено, че са препратени от посочената правна фирма, т.е. няма доказателство за постъпване  при ответника, но е представен имейл отговор от 14.08.2020г. от М.Х.от името на „Херон 3“, в който се сочи, че не са отказвали сервиз, машината не е спирала да работи, но проблемите са след напускането на работника, като са свързани с настройките, които следва да се направят от оператора на машината, но Л.нямат обучен човек. Представен е и обратен отговор от 14.08.2020г.

На стр. 20 от делото е представено становище, подписано от двамата тогава управители на ответника, Е.С. и М.Х., в което се сочи, че след многократни посещения за ремонти и настройки по описаната кантираща машина, установили, че тя има проблеми, които не могат да бъдат перманентно отстранени, и за които се налага изпращането на компетентен екип от техницити от производителя, като са описани проблемите в пет точки детайлно.

Представен е и протокол за деинсталиране на кантираща машина от 09.09.2020г., в който се посочва, че процесната машина се демонтира поради неотстраними дефекти.

На стр. 32 и следващите са представени фактури и кредитни известия, които са подробно коментирани от съдебно-счетоводната експертиза, а на стр. 47 и 52 – протоколи за рекламация от А.Ф. и Л..

От ответника е представен към отговора потвърждение за поръчка от 31.07.2019 за процесната машина с приложени Общи условия за продажба. Стойността на машината е 62 500 евро. Приложено е писмо от италианското дружество до ответника, с което ги уведомява, че иска да действат като негов посредник по сделката срещу посочената комисионна. Представена е фактура №2016/10.12.2019г. за комисионна на ответника в размер на 6250 евро, както и втора фактура под №2017/10.12.2019г., с която е начислена на ответника сумата от 3 808 евро за инсталация на процесната машина, дължима от клиент – италианското дружество. От ответника е представено писмо по имейл от 30.07.2020г. от отдел Сервизен на италианското дружество, с който ги уведомява, че не може да изпратят техник поради ограниченията във връзка с пандемията от ковид 19, както и отговора на ответника, позовавайки се на т.10.2 от гаранцията. Представен е и втори имейл от италианската фирма от 25.08.2020г., в която се посочва, че фирмата е затворена за летен отпуск, има ограничен брой служители и не могат да изпратят техник до България. Приложени са и разменени писма-кореспондения с ищеца.

С допълнителната искова молба на стр. 175 и следващите от делото са представени допълнителни формуляри за връщане на стока, които са от следните дружества - „А.13“ ЕООД / четири броя рекламации от юли и август 2020г./, от „ТН К.“ ЕООД, от „Д.К.“ ЕООД пет броя рекламации от юли и август 2020г.; от „Е.Х.“ ЕООД три броя рекламации, от „И.Г.“ ЕООД - пет броя, от „А.Ф.“ ЕООД –три броя и от „Мебели П.“ – пет броя рекламации от август 2020г.

По делото е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице О.П., което тя сочи, че се е запознала с представените по делото документи, а именно поръчки с възложител „ТН К.“ ЕООД, които са по описаните фактури, съответно №519/25.05.2020г. на стойност 8500 лв., №521/17.07.2020г. на стойност 2027,81лв. и двете фактури по поръчка №575, фактура №522/01.08.2020г. по поръчка 712 на стойност 4 000,00 лв. и фактура №525/22.08.2020г. по поръчка 758 на стойност 5330,72 лв. С възложител „А.Ф.“ ЕООД е констатирало поръчка под №716 на стойност 5488,41 лв. с издадена фактура №523/03.08.2020г., а от „Л.ООД поръчките са общо на стойност 62525,91 лв., описани в заключението. Експертът сочи, че в резултат на направени рекламации от горепосочените три дружества се е наложило повторно изработване на поръчките, изброени по-горе, като рекламациите се изразяват в некачествено кантирана продукция, а именно: счупени ъгли на детайлите, побелели кантове, отнети части от канта и ламината на плоскостта, вълнообразни образувания по канта, отлепяне на кантове, като за целта са съставени описаните подробно на стр. 2 от заключението формуляри за връщане / рекламация, които са както следва: № 100205/27.07.2020г. по поръчка 575 и №100212/24.08.2020г. по поръчки 712 и 758 от „ТН К.“ ЕООД, формуляр № 100213/23.08.2020г. от „А.Ф.“ ЕООД и формуляр № 100208/17.08.2020г. по описаните поръчки. Вещото лице сочи, че се е запознала и с приложените към ДИМ допълнителни рекламации, които описва подробно от следните дружества „А.13“ ЕООД / четири броя рекламации от юли и август 2020г./, от „ТН К.“ ЕООД, от „Д.К.“ ЕООД пет броя рекламации от юли и август 2020г.; от „Е.Х.“ ЕООД три броя рекламации, от „И.Г.“ ЕООД - пет броя, от „А.Ф.“ ЕООД –три броя и от „Мебели П.“ – пет броя рекламации от август 2020г. В таблица на стр. 3 от експертизата вещото лице е дало заключение, че стойността на поръчките на трите процесни дружества е общо 72 966,54 лв. без ДДС, а с ДДС възлиза на 87 559,85 лв., от които стойността на материала възлиза на 48 548,17 лв. без ДДС или 58 257,80 лв. с включен ДДС. Посочено е, че стойността на поръчката включва разходи за материали, труд, машини и оборудване, доставно складови разходи, допълнителни разходи за труд и машини, печалба. В резултат на изчисленията, вещото лице е посочило, че повторната изработка на детайлите по направените поръчки по пазарни цени възлиза на 72 966,54 без ДДС или 87 559,85 лв. с ДДС, а сумата на повторно закупения материал за изработване на детайлите на 48 548,17 лв. без ДДС или 58 257,80 лв. с ДДС. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че е работило само по документи, които са били в кориците на делото до 22 април 2021 г., когато е входирала експертизата. Сочи, че поръчките са предмет на двустранни сделки между две страни - възложителя и изпълнителя и това са пазарно договорени цени и могат да се приемат като пазарни цени на конкретната сделка за изработката на конкретните възлагани детайли. Във фактурите, които са издавани, много детайлно са описани остойностяванията на различни позиции, от които е видно и само стойността на материала и по тях тя е игнорирала стойността на труда. Сочи, че производителят е калкулирал стойността само на материала, вложил е труд, използвал е машини и оборудване, за да произведе крайния продукт, който е предал. От фактурите може да се прецени, че стойността само на материала е толкова, колкото е сумирала и посочила в таблицата. Има разлика, която е почти от порядъка на 3 хил. лв. по конкретна поръчка, която сума е за останалите разходи, които производителят е направил – разходи за машини и оборудване, за труд, допълнителни разходи.

По делото е изслушано основно и допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице Г.М., което съдът кредитира като дадено обективно, безпристрастно и компетентно. Съгласно експерта, който сочи, че се е запознал с издадените фактури, банковите извлечения, протоколи за прихващане на вземанията и задълженията и аналитичните регистри на счетоводни сметки на „Л.Ф.“ ЕООД, „Л.Ф.“ЕООД издава на „Л.“ООД следната данъчна фактура с № **********/03.08.2020г. по договор на стойност– 51 877,43 лв. и начислен ДДС 10 375,48 лв., или сума за плащане – 62 252,91 лв. Фактурата е осчетоводена със следната счетоводна статия: Дт с/ка 411 – Клиенти – „Л.“ООД – 62 252,91 лв.

Кт с/ка 703       – Приходи от продажби на услуги – 18 118,26 лв.

Кт с/ка 706/1/1 – Приходи от продажби на стоки – Кант 1       –   3 548,85 лв.

Кт с/ка 706/1/3 – Приходи от продажби на стоки – Кант 2       –   1 914,86 лв.

Кт с/ка 706/1/4 – Приходи от продажби на стоки – Плочи        – 26 578,89 лв.

Кт с/ка 706/1/5 – Приходи от продажби на стоки – Кант 05     –        59,40 лв.

Кт с/ка 706/1/6 – Приходи от продажби на стоки – Фазер         –      776,00 лв.

Кт с/ка 706/1/7 – Приходи от продажби на стоки – Плот          –      233,00 лв.

Кт с/ка 706/1/8 – Приходи от продажби на стоки – Гръб           –      119,00 лв.

Кт с/ка 706/1/9 – Приходи от продажби на стоки – Кант 42     –      529,17 лв.

Кт с/ка 453/2    – Начислен ДДС при продажби                         – 10 375,48 лв.

Според вещото лице с това осчетоводяване на фактурата, в счетоводството на дружеството е отразено увеличението на вземането на дружеството от клиента „Л.“ООД, увеличението на приходите от тази продажба, както и увеличението на задълженията на дружеството към бюджета. Плащането на задължението по тази фактура от страна на „Л.ООД към „Л.Ф.“ЕООД, е извършено по следния начин: извършено е плащане по банков път със седем превода – 9 200,00 лв., а остатъка -чрез Протоколи за прихващане на вземанията и задълженията общо в размер на – 54 482,23 лв., които са както следва: 1/ с 13 броя Протоколи за прихващане на вземанията и задълженията, при които се установява, че „Л.“ООД дължи на „Л.Ф.“ЕООД по фактурата, а „Л.Ф.“ЕООД има задължения към „Е.“ЕООД, „Л.“ООД се задължава да преведе по банков път на „Е.“ЕООД суми в общ размер на 26 310,12 лв.; 2/ с 12 броя Протоколи за прихващане на вземанията и задълженията, при които се установява, че „Л.“ООД дължи на „Л.Ф.“ЕООД по фактурата, а „Л.Ф.“ЕООД има задължения към ЕТ „С.К.“, „Л.“ООД задължава да преведе по банков път на ЕТ „С.К.“ суми в общ размер на 11 015,92 лв.;3/ с 11 броя Протоколи за прихващане на вземанията и задълженията, при които се установява, че „Л.“ООД дължи на „Л.Ф.“ЕООД по фактурата, а „Л.Ф.“ЕООД има задължения към „К.“ООД, „Л.“ООД се задължава да преведе по банков път на „К.“ООД суми в общ размер на 5 663,63 лв.;4/ с 8 броя Протоколи за прихващане на вземанията и задълженията, при които се установява, че „Л.“ООД дължи на „Л.Ф.“ЕООД по фактурата, а „Л.Ф.“ЕООД има задължения към „Г.С.“ООД, „Л.“ООД се задължава да преведе по банков път на „Г.С.“ООД суми в общ размер на 4 901,20 лв.;5/ с 10 броя Протоколи за прихващане на вземанията и задълженията, при които се установява, че „Л.“ООД дължи на „Л.Ф.“ЕООД по фактурата, а „Л.Ф.“ЕООД има задължения към „И. И“ООД, „Л.“ООД се задължава да преведе по банков път на „И. И“ООД суми в общ размер на 2 999,12 лв.;6/ с 4 броя Протоколи за прихващане на вземанията и задълженията, при които се установява, че „Л.“ООД дължи на „Л.Ф.“ЕООД по фактурата, а „Л.Ф.“ ЕООД има задължения към „Б. ЮГ“ООД, „Л.“ООД се задължава да преведе по банков път на „Б. ЮГ“ООД суми в общ размер на 1 511,84 лв.; 7/ с 3 броя Протоколи за прихващане на вземанията и задълженията, при които се установява, че „Л.“ООД дължи на „Л.Ф.“ЕООД по фактурата, а „Л.Ф.“ ЕООД има задължения към Д.5“ ЕООД, „Л.“ООД се задължава да преведе по банков път на Д.5“ЕООД суми в общ размер на 800,00 лв.;8/ с 1 брой Протокол за прихващане на вземанията и задълженията, при които се установява, че „Л.“ООД дължи на „Л.Ф.“ЕООД по фактурата, а „Л.Ф.“ЕООД има задължения към „Е.“ ЕООД, „Л.ООД се задължава да преведе по банков път на „Е.“ЕООД сума в размер на 636,00 лв.;9/ с 2 броя Протоколи за прихващане на вземанията и задълженията, при които се установява, че „Л.“ООД дължи на „Л.Ф.“ ЕООД по фактурата, а „Л.Ф.“ ЕООД има задължения към „Ф.Г.Б.“ЕООД, „Л.“ООД се задължава да преведе по банков път на „Ф.Г.Б.“ЕООД суми в общ размер на 423,74 лв.;10/ с 1 брой Протокол за прихващане на вземанията и задълженията, при които се установява, че „Л.ООД дължи на „Л.Ф.“ЕООД по фактурата, а „Л.Ф.“ЕООД има задължения към „З.Т.“ ООД, „Л.ООД се задължава да преведе по банков път на „З.Т.“ ООД сума в размер на 144,00 лв.;11/ с 1 брой Протокол за прихващане на вземанията и задълженията, при които се установява, че „Л.ООД дължи на „Л.Ф.“ЕООД по фактурата, а „Л.Ф.“ ЕООД има задължения към „О.1С“ ООД, „Л.ООД се задължава да преведе по банков път на „О.1С“ООД сума в размер на 76,66 лв. Според експертизата на основание на получените плащания и извършените прихващания, в счетоводството на „Л.Ф.“ ЕООД е осчетоводено намалението на вземането на дружеството от Клиента „Л.ООД, намалението на задълженията на дружествата към съответния доставчик, както и увеличението на паричните средства по банковата сметка на дружеството с получените преводи от „Л.“ООД. Вещото лице сочи и че „Л.Ф.“ ЕООД е издала на „А.Ф.“ ЕООД следната данъчна фактура с № **********/03.08.2020г. – основание Кашмир, кант, кантиране, на стойност– 4 540,34 лв. с ДДС– 908,07 лв. и обща сума за плащане 5 448,41 лв., като фактурата е осчетоводена със следната счетоводна статия: Дт с/ка 411 – Клиенти – „А.Ф.“ЕООД – 5 448,41 лв.

Кт с/ка 703       – Приходи от продажби на услуги                     –    994,43 лв.

Кт с/ка 706/1/3 – Приходи от продажби на стоки – Кант 2       –    383,08 лв.

Кт с/ка 706/1/4 – Приходи от продажби на стоки – Плочи        – 3 162,83 лв.

Кт с/ка 453/2    – Начислен ДДС при продажби                         –    908,07 лв.

С това осчетоводяване на фактурата, в счетоводството на дружеството е отразено увеличението на вземането на дружеството от Клиента „А.Ф.“ЕООД, увеличението на приходите от тази продажба, както и увеличението на задълженията на дружеството към бюджета.Плащането на задължението по тази фактура от страна на „А.Ф.“ ЕООД към „Л.Ф.“ЕООД, е извършено по банков път, както следва:  на 04.10.2020г. – 3 000,00 лв., на 05.10.2020г. – 2 448,41 лв. На основание на получените плащания, в счетоводството на „Л.Ф.“ЕООД е осчетоводено намалението на вземането на дружеството от Клиента „А.Ф.“ЕООД, както и увеличението на паричните средства по банковата сметка на дружеството. Според експертът М., „Л.Ф.“ЕООД е издал на „ТН К.“ЕООД фактура под № **********/01.08.2020г. с основание – аванс, стойност– 3 333,33 лв., ДДС –  666,67 лв. или общо за плащане– 4 000,00 лв. Фактурата е осчетоводена със следната счетоводна статия: Дт с/ка 411 – Клиенти – „ТН К.“ЕООД – 4 000,00 лв.; Кт с/ка 412 – Клиенти по аванси-„ТН К.“ЕООД         – 3 333,33 лв.Кт с/ка 453/2  – Начислен ДДС при продажби   –    666,67 лв. С това осчетоводяване на фактурата, в счетоводството на дружеството е отразено увеличението на вземането на дружеството от Клиента „ТН К.“ ЕООД, увеличението на задължението на дружеството към Клиента по аванси  „ТН К.“ ЕООД, както и увеличението на задълженията на дружеството към бюджета. Плащането на задължението по тази фактура от страна на „ТН К.“ ЕООД към „Л.Ф.“ ЕООД, е извършено по банков път на 30.07.2020г. в размер на 4 000,00 лв. На основание на полученото плащане, в счетоводството на „Л.Ф.“ ЕООД е осчетоводено намалението на вземането на дружеството от Клиента „ТН К.“ЕООД, както и увеличението на паричните средства по банковата сметка на дружеството. Издадена е и данъчна фактура № **********/22.08.2020г. с основание кантиране на стойност– 4 442,27 лв., ДДС –  888,45 лв., сума за плащане– 5 330,72 лв. Фактурата е осчетоводена със следната счетоводна статия: Дт с/ка 411 – Клиенти – „ТН К.“ЕООД – 5 330,72 лв.

Кт с/ка 703       – Приходи от продажби на услуги                     –    2 368,88 лв.

Кт с/ка 706/1/1 – Приходи от продажби на стоки – Кант 1       –         49,80 лв.

Кт с/ка 706/1/2 – Приходи от продажби на стоки – Кант 08     –       632,50 лв.

Кт с/ка 706/1/3 – Приходи от продажби на стоки – Кант 2       –       307,00 лв.

Кт с/ка 706/1/4 – Приходи от продажби на стоки – Плочи        –    4 266,77 лв.

Кт с/ка 706/1/9 – Приходи от продажби на стоки – Кант 42     –       150,65 лв.

Кт с/ка 412        – Клиенти по аванси                                           – -  3 333,33 лв.

Кт с/ка 453/2    – Начислен ДДС при продажби                         –       888,45 лв.

Вещото лице сочи, че с това осчетоводяване на фактурата, в счетоводството на дружеството е отразено увеличението на вземането на дружеството от Клиента „ТН К.“ ЕООД, намаление на задължението към Клиента по аванси „ТН К.“ ЕООД, увеличението на приходите от тази продажба, както и увеличението на задълженията на дружеството към бюджета. Според експерта плащането на задължението по тази фактура от страна на „ТН К.“ ЕООД към „Л.Ф.“ ЕООД е извършено на 25.08.2020г. в размер на 5 330,72 лв., като на основание на полученото плащане, в счетоводството на „Л.Ф.“ ЕООД е осчетоводено намалението на вземането на дружеството от Клиента „ТН К.“ ЕООД, както и увеличението на паричните средства по банковата сметка на дружеството. В отговор на задача 2, експертът сочи, че н основание на рекламацията на дружеството „Л.ООД, „Л.Ф.“ ЕООД издава на „Л.ООД следните фактури: КИ № **********/07.10.2020г. към фактура № **********/03.08.2020г. съгласно Рекламация № 100208/17.08.2020г. с основание Мебелни плочи, кантове, фазер,  термогръб, термоплот на стойност - - 33 759,25 лв.; ДДС– -  6 751,85 лв. Сума за плащане– - 40 511,10 лв. Според експерта КИ е осчетоводено със следната счетоводна статия: Дт с/ка 411 – Клиенти – „Л.“ООД – - 40 511,10 лв.

Кт с/ка 706/1/1 – Приходи от продажби на стоки – Кант 1       –   - 1 074,23 лв.

Кт с/ка 706/1/2 – Приходи от продажби на стоки – Кант 08     –   - 2 475,72 лв.

Кт с/ка 706/1/3 – Приходи от продажби на стоки – Кант 2       –   - 1 924,50 лв.

Кт с/ка 706/1/4 – Приходи от продажби на стоки – Плочи        – - 26 580,40 лв.

Кт с/ка 706/1/5 – Приходи от продажби на стоки – Кант 05     –        - 59,40 лв.

Кт с/ка 706/1/6 – Приходи от продажби на стоки – Фазер         –      - 774,00 лв.

Кт с/ка 706/1/7 – Приходи от продажби на стоки – Плот          –      - 233,00 лв.

Кт с/ка 706/1/8 – Приходи от продажби на стоки – Гръб           –      - 119,00 лв.

Кт с/ка 706/1/9 – Приходи от продажби на стоки – Кант 42     –      - 519,00 лв.

Кт с/ка 453/2    – Начислен ДДС при продажби                         –   - 6 751,85 лв.

С това осчетоводяване на КИ, в счетоводството на дружеството е отразено намалението на вземането на дружеството от клиента „Л.“ООД, намалението на приходите от тази продажба, както и намалението на задълженията на дружеството към бюджета. По отношение на ДФ № **********/07.10.2020г. Мебелни плочи, кантове, фазер,  термогръб, термоплот, на стойност – 33 759,25 лв., ДДС–   6 751,85 лв. или сума за плащане         – 40 511,10 лв., според вещото лице фактурата е осчетоводена със следната счетоводна статия:

Дт с/ка 411 – Клиенти – „Л.“ООД – 40 511,10 лв.

Кт с/ка 706/1/1 – Приходи от продажби на стоки – Кант 1       –   1 074,23 лв.

Кт с/ка 706/1/2 – Приходи от продажби на стоки – Кант 08     –   2 475,72 лв.

Кт с/ка 706/1/3 – Приходи от продажби на стоки – Кант 2       –   1 924,50 лв.

Кт с/ка 706/1/4 – Приходи от продажби на стоки – Плочи        – 26 580,40 лв.

Кт с/ка 706/1/5 – Приходи от продажби на стоки – Кант 05     –        59,40 лв.

Кт с/ка 706/1/6 – Приходи от продажби на стоки – Фазер         –      774,00 лв.

Кт с/ка 706/1/7 – Приходи от продажби на стоки – Плот          –      233,00 лв.

Кт с/ка 706/1/8 – Приходи от продажби на стоки – Гръб           –      119,00 лв.

Кт с/ка 706/1/9 – Приходи от продажби на стоки – Кант 42     –      519,00 лв.

Кт с/ка 453/2    – Начислен ДДС при продажби                         –   6 751,85 лв.

Съгласно експертизата с това осчетоводяване на фактурата, в счетоводството на дружеството е отразено увеличението на вземането на дружеството от Клиента „Л.“ООД, увеличението на приходите от тази продажба, както и увеличението на задълженията на дружеството към бюджета. Вещото лице сочи, че плащане на задължението по данъчната фактура от страна на „Л.“ООД към „Л.Ф.“ ЕООД не установява. По отношение на „А.Ф.“ ЕООД, съгласно заключението на основание рекламация „Л.Ф.“ ЕООД издава на „А.Ф.“ЕООД КИ № **********/07.10.2020г. към фактура № **********/03.08.2020г. съгласно Рекламация № 100213/23.08.2020г. - Мебелни плочи и кант 08– на стойност – - 3 545,89 лв., ДДС– -    709,18 лв.; сума за плащане– - 4 255,07 лв. КИ е осчетоводено със следната счетоводна статия:

Дт с/ка 411 – Клиенти – „А.Ф.“ЕООД – - 4 255,07 лв.

Кт с/ка 706/1/2 – Приходи от продажби на стоки – Кант 08     –    - 384,91 лв.

Кт с/ка 706/1/4 – Приходи от продажби на стоки – Плочи        – - 3 160,98 лв.

Кт с/ка 453/2    – Начислен ДДС при продажби                         –    - 709,18 лв.

С това осчетоводяване на КИ, в счетоводството на дружеството е отразено намалението на вземането на дружеството от Клиента „А.Ф.“ЕООД, намалението на приходите от тази продажба, както и намалението на задълженията на дружеството към бюджета. По отношение на ДФ № **********/07.10.2020г.- Мебелни плочи, кант 08 на стойност– 3 545,89 лв., с  ДДС -709,18 лв. и сума за плащане – 4 255,07 лв., експертът сочи, че фактурата е осчетоводена със следната счетоводна статия:

Дт с/ка 411 – Клиенти – „А.Ф.“ЕООД – 4 255,07  лв.

Кт с/ка 706/1/2 – Приходи от продажби на стоки – Кант 08     –    384,91 лв.

Кт с/ка 706/1/4 – Приходи от продажби на стоки – Плочи        – 3 160,98 лв.

Кт с/ка 453/2    – Начислен ДДС при продажби                         –    709,18 лв.

С това осчетоводяване на фактурата, в счетоводството на дружеството е отразено увеличението на вземането на дружеството от клиента „А.Ф.“ЕООД, увеличението на приходите от тази продажба, както и увеличението на задълженията на дружеството към бюджета. Плащане на задължението по данъчната фактура от страна на „А.Ф.“ЕООД към „Л.Ф.“ЕООД, експертизата не установява. На основание на рекламацията на дружеството „ТН К.“ЕООД, според експерта „Л.Ф.“ЕООД издава на „ТН К.“ЕООД КИ № **********/07.10.2020г. към фактура № **********/22.08.2020г. съгласно Рекламация № 100212/24.08.2020г. на Мебелни плочи и кантове на стойност– - 5 323,26 лв., като има ДДС – - 1 064,65 лв. и сума общо– - 6 387,91 лв. КИ е осчетоводено със следната счетоводна статия:

Дт с/ка 411 – Клиенти – „ТН К.“ЕООД – - 6 387,91 лв.

Кт с/ка 706/1/1 – Приходи от продажби на стоки – Кант 1       –      - 49,50 лв.

Кт с/ка 706/1/2 – Приходи от продажби на стоки – Кант 08     –    - 629,64 лв.

Кт с/ка 706/1/3 – Приходи от продажби на стоки – Кант 2       –    - 306,36 лв.

Кт с/ка 706/1/4 – Приходи от продажби на стоки – Плочи        – - 4 183,68 лв.

Кт с/ка 706/1/9 – Приходи от продажби на стоки – Кант 42     –    - 154,08 лв.

Кт с/ка 453/2    – Начислен ДДС при продажби                         – - 1 064,65 лв.

С това осчетоводяване на КИ, в счетоводството на дружеството е отразено намалението на вземането на дружеството от Клиента „ТН К.“ЕООД, намалението на приходите от тази продажба, както и намалението на задълженията на дружеството към бюджета. По ДФ № **********/07.10.2020г.Мебелни плочи и кантове– стойност – 5 323,26 лв., ДДС– 1 064,65 лв., сума за плащане– 6 387,91 лв. Фактурата е осчетоводена със следната счетоводна статия: Дт с/ка 411 – Клиенти – „ТН К.“ЕООД – 6 387,91 лв. Кт с/ка 706/1/1 – Приходи от продажби на стоки – Кант 1 –    49,50 лв. Кт с/ка 706/1/2 – Приходи от продажби на стоки – Кант 08 –    629,64 лв. Кт с/ка 706/1/3 – Приходи от продажби на стоки – Кант 2 –    306,36 лв. Кт с/ка 706/1/4 – Приходи от продажби на стоки – Плочи             – 4 183,68 лв. Кт с/ка 706/1/9 – Приходи от продажби на стоки – Кант 42–    154,08 лв. Кт с/ка 453/2    – Начислен ДДС при продажби    – 1 064,65 лв. С това осчетоводяване на фактурата, в счетоводството на дружеството е отразено увеличението на вземането на дружеството от Клиента „ТН К.“ЕООД, увеличението на приходите от тази продажба, както и увеличението на задълженията на дружеството към бюджета. Плащане на задължението по данъчната фактура от страна на „ТН К.“ЕООД към „Л.Ф.“ЕООД, експертизата не установява. В допълнителното заключение на вещото лице М., депозирано в съда на 05.10.2021г. и изслушано и прието в съдебно заседание на 14.12.2021г. се установява от допълнително проверените документи, включително банкови извлечения, че по фактура **********/25.06.2020г. е начислен аванс на стойност– 7 083,33 лв., с ДДС – 1416,67 лв. или общо сумата е 8500 лв. Фактурата е осчетоводена със следната счетоводна статия: Дт с/ка 411 – Клиенти – „ТН К.“ЕООД – 8 500,00 лв.

Кт с/ка 412    – Клиенти по аванси-„ТН К.“ЕООД         – 7 083,33 лв.; Кт с/ка 453/2    – Начислен ДДС при продажби    – 1 416,67 лв. С това осчетоводяване на фактурата, в счетоводството на дружеството е отразено увеличението на вземането на дружеството от Клиента „ТН К.“ЕООД, увеличението на задължението на дружеството към Клиента по аванси  „ТН К.“ ЕООД, както и увеличението на задълженията на дружеството към бюджета. Плащането на задължението по тази фактура от страна на „ТН К.“ ЕООД към „Л.Ф.“ ЕООД е извършено по банков път на 29.06.2020г. в размер на 8 500,00 лв. На основание на полученото плащане, в счетоводството на „Л.Ф.“ ЕООД е осчетоводено намалението на вземането на дружеството от Клиента „ТН К.“ ЕООД, както и увеличението на паричните средства по банковата сметка на дружеството. По фактура  № *********1/17.07.2020г. –кантиране на стойност–  8 773,17 лв. е приспаднат аванс - -7083,33 лв., като данъчната основа е 1 689,84 лв., ДДС -337,97 лв. и сумата за плащане – 2 027,81 лв. Фактурата е осчетоводена със следната счетоводна статия: Дт с/ка 411 – Клиенти – „ТН К.“ЕООД – 2 027,81 лв.

Кт с/ка 703       – Приходи от продажби на услуги                     –    2 852,79 лв.

Кт с/ка 706/1/1 – Приходи от продажби на стоки – Кант 1       –       174,00 лв.

Кт с/ка 706/1/2 – Приходи от продажби на стоки – Кант 08     –       535,47 лв.

Кт с/ка 706/1/3 – Приходи от продажби на стоки – Кант 2       –       462,55 лв.

Кт с/ка 706/1/4 – Приходи от продажби на стоки – Плочи        –    4 472,36 лв.

Кт с/ка 706/1/7 – Приходи от продажби на стоки – Плот          –       232,00 лв.

Кт с/ка 706/1/9 – Приходи от продажби на стоки – Кант 42     –         44,00 лв.

Кт с/ка 412        – Клиенти по аванси                                           – -  7 083,33 лв.

Кт с/ка 453/2    – Начислен ДДС при продажби                         –       337,97 лв.

С това осчетоводяване на фактурата, в счетоводството на дружеството е отразено увеличението на вземането на дружеството от Клиента „ТН К.“ЕООД, намаление на задължението към Клиента по аванси „ТН К.“ЕООД, увеличението на приходите от тази продажба, както и увеличението на задълженията на дружеството към бюджета. Плащането на задължението по тази фактура от страна на „ТН К.“ЕООД към „Л.Ф.“ЕООД, е извършено на 20.07.2020г. в размер на 2 027,81 лв. На основание на полученото плащане, в счетоводството на „Л.Ф.“ЕООД е осчетоводено намалението на вземането на дружеството от Клиента „ТН К.“ЕООД, както и увеличението на паричните средства по банковата сметка на дружеството. На основание на рекламацията на дружеството „ТН К.“ЕООД, „Л.Ф.“ЕООД издава на „ТН К.“ЕООД кредитно известие КИ № **********/07.10.2020г. към фактура № **********/17.07.2020г. съгласно Рекламация № 100205/27.07.2020г. - Мебелни плочи и кантове на стойност   –5 919,77 лв. ДДС– - 1 183,95 лв.;Сума за плащане         – - 7 103,72 лв. КИ е осчетоводено със следната счетоводна статия: Дт с/ка 411 – Клиенти – „ТН К.“ЕООД – - 7 103,72 лв.; Кт с/ка 706/1/1 – Приходи от продажби на стоки – Кант 1–    - 174,30 лв. Кт с/ка 706/1/2 – Приходи от продажби на стоки – Кант 08–    - 533,76 лв. Кт с/ка 706/1/3 – Приходи от продажби на стоки – Кант 2–   - 463,55 лв. Кт с/ка 706/1/4 – Приходи от продажби на стоки – Плочи     – - 4 472,16 лв.; Кт с/ка 706/1/7 – Приходи от продажби на стоки – Плот–- 232,00 лв. Кт с/ка 706/1/9 – Приходи от продажби на стоки – Кант 42 -  - 44,00 лв.;Кт с/ка 453/2 – Начислен ДДС при продажби – - 1 183,95 лв. С това осчетоводяване на КИ, в счетоводството на дружеството е отразено намалението на вземането на дружеството от Клиента „ТН К.“ЕООД, намалението на приходите от тази продажба, както и намалението на задълженията на дружеството към бюджета. Вещото лице сочи, че по Ф № **********/07.10.2020г.

Мебелни плочи и кантове– стойност– 5 919,77 лв., ДДС – 1183,95лв., сума -7 103,72 лв . същата е осчетоводена със следната счетоводна статия:

Дт с/ка 411 – Клиенти – „ТН К.“ЕООД – - 7 103,72 лв.

Кт с/ка 706/1/1 – Приходи от продажби на стоки – Кант 1       –    174,30 лв.

Кт с/ка 706/1/2 – Приходи от продажби на стоки – Кант 08     –    533,76 лв.

Кт с/ка 706/1/3 – Приходи от продажби на стоки – Кант 2       –    463,55 лв.

Кт с/ка 706/1/4 – Приходи от продажби на стоки – Плочи        – 4 472,16 лв.

Кт с/ка 706/1/7 – Приходи от продажби на стоки – Плот          –    232,00 лв.

Кт с/ка 706/1/9 – Приходи от продажби на стоки – Кант 42     –      44,00 лв.

Кт с/ка 453/2    – Начислен ДДС при продажби                         – 1 183,95 лв.

С това осчетоводяване на фактурата, в счетоводството на дружеството е отразено увеличението на вземането на дружеството от Клиента „ТН К.“ЕООД, увеличението на приходите от тази продажба, както и увеличението на задълженията на дружеството към бюджета. Плащане на задължението по фактура от страна на „ТН К.“ЕООД към „Л.Ф.“ЕООД, експертизата не е установила.

Събрани са гласни доказателства. Свидетелката Т.Л.К.сочи, че  работи като отчетник счетоводство в „Л.Ф.“ ЕООД от година и половина до момента на разпита си. Сочи, че е била непосредствен свидетел на целия процес по закупуването на машината, като доколкото знае, уговорката за тази машина с италианците била, че трябва „Херон 3“ да я поддържа, и на това държели, защото г-н С. го познавали от доста години и  бил най-добрия в бранша. Старата машина той също я поддържал преди това и тя работела перфектно, машина на 15 г. Свидетелката сочи, че първите шест месеца машината работела идеално, но поради изтичане на договора за наем, се наложило да преместят всички машини на друго място. След преместването, тази машина въобще не успяла да тръгне. Местенето на машините, по всички правила, ги извършил „Херон 3“, защото в противен случай гаранцията на машината щяла да отпадне и всичките машини били местени от тях. Машината най-напред започнала с проблеми с лепилна станция. Свидетелката сочи, че след като Е.я настроил, тя буквално 10 мин. след това забравяла всички настройки. Започнала да яде от материала, да падат кантове. Машината непрекъснато давала някакви грешки и спирала, непрекъснато имало някакъв проблем и така два месеца. Свидетелката сочи, че лично тя превела на Е.3 хил. лв. по лична сметка, защото единия път, когато го търсели да оправи за пореден път машината, казал, че не му били заплатили 3 хил. лв., които били за местенето на всички машини, вкл. и на въпросната кантираща машина. Твърди, че тя от своя лична сметка превела 3 хил. лева. Свидетелката сочи, че когато започнали проблемите с лепилната станция, започнали да падат кантове, да става един шев отгоре, който нямало как да се оправи. Ако пуснели канта на нула, започвал да яде от материала, ако го пуснели да надстърча отгоре, трябвало допълнителна ръчна обработка да правят, за да може да издадат все пак нещо и това се повтаряло непрекъснато. Значи, ако за 6 часа реално трябвало да се изкара определен брой продукция, те я изкарвали за 36 часа и пак крайно некачествено. Свидетелката твърди, че крайните доставчици им ги рекламирали, защото това, което издавали, не било онова, което трябвало. Сочи, че не можело да ги поправят тези детайли, защото трябвало да се намали размера на детайла, а мебелите са точна наука и когато се намали размера на детайла, трябва буквално да се преизчислява всичко и няма как. Свидетелката твърди, че хората, които направили рекламация, за повторното изработване не са им плащали. Свидетелката сочи, че сменили тази машина и купили нова машина. Принудили се да дадат два пъти повече пари, защото тези машини с обикновена заявка, са между 3 и 10 месеца за доставка, а трябвало да купят машина, която е налична, за да не фалират. С новата машина нямало рекламации от клиентите. Според свидетелката екипът е горе-долу същия. Едното момче, което работело на старата машина, е същото. Свидетелката уточнява, че няма роднински връзки с А. Г., която управлява „Л.Ф.“. Сочи, че Л.В.е по майчинство и й е дъщеря, но тя не работи в „Л.Ф.“. Не знае дали Л. е имала пълномощно да управлява фирмата. За поправка на машината свидетелката сочи, че е идвал предимно Е.. М.идвал, когато Е. бил на море. Идвал е и по два пъти на ден, имало е случаи и в два последователни дни да идва, в рамките на седмицата е идвал няколко пъти. Това продължило два месеца. Не били извършвани ремонти по машината от страна на „Херон 3“, а само настройвал машината, защото в имало много електроника по нея. В момента, в който той си тръгвал, машината работела един час, после се връщала в първоначална форма и започвали да пускат есемеси на Е., че машината пак дава същата грешка. Имали проблем с лепилото. Твърди, че Е.препоръчал, докато беше на море да се смени консуматива на машината, но дори и след смяна на консуматива на машината пак същите дефекти се повтаряли непрекъснато. Според свидетелката имало извършен инструктаж и обучение от страна на „Херон 3“, като титулярът бил един. Покрай него имало и помощник на машината. На машината работели двама, като Н., който и до ден днешен работел на другата машина, е един. И двамата са били обучавани, но всъщност титулярът на машината е важен, защото помощникът поемал детайлите, а операторът на машината е един и същ и се казва Н.. Едното момче напуснало, но Н. си останал. То също се казвало Н. и напуснало месец и половина преди да преместят машината и машината не е имала проблем. На мястото на напусналия Н. дошъл друг човек, но не си спомня името му. Тези настройки, които Е.искал те да ги правят, нямало как да ги прави оператора според свидетелката, тъй като това е поддръжка на машината, защото всъщност тези параметри, които се зададат, не трябва да се променят Свидетелката сочи, че машината не е спирала тотално, но е произвеждала некачествена продукция. Машината спряло тотално, когато Емо бил на море и три дни въобще не работили.

Свидетелят Е.С. сочи, че бил управител на ответното дружество до преди 3-4 седмици преди разпита и познава предходната свидетелка от много години. Сочи, че не знае в „Л.Ф.“ каква длъжност изпълнява и дали изобщо работи в тази фирма. Твърди, че с г-жа В. е комуН.рал по повод тази машина. Когато трябва да сменят машината, той им посочил различни марки, включително процесната, тъй като фирмата им била представител на конкретен бранд. Твърди, че избрали някаква машина, но не я купили чрез тях, а директно от Италия. Сочи, че работели с този производител и го представляват, имат и други техни машини, които поддържат и сключили договор с „Л.Ф.“ за поддръжката на тази машина, за извънгаранционна поддръжка и т.н., за което не им е платено от италианците. Сочи, че той инсталирал тази машина, която работила безпроблемно шест месеца, след което започнала драмата.  Свързва го с напускането на един от служителите, който преди това бил обучен на тази машина - Н. или Н., не помни фамилията. Имаше и други служители, които наблюдавали, но той работел на машината и бил оператора. След неговото напускане,  постоянно имало нови, но никой не се е задържал повече от месец на това място. Сочи, че ги е обучил, показал им неща, но това не значи, че те ги възприели, тъй като професионалист не се става за три дни, а обучавал хора, които не са пипали такава машина. Твърди, че нямали специалист, който да има опит, обучение предварително, образование, нито квалифициран, който да бъде добър оператор на тази машина. Основните проблеми се изразявали в това, че били доволни от качеството на крайния резултат, което не било никак лошо в сравнение със стандартите за България и за машините като цяло на фона на продуктите, които ползвали като материали. Свидетелят сочи, че правил неща, които не са сервизни, а по-скоро бил оператор на машината през повечето време, за да могат да си изпълняват поръчките спрямо техните високи изисквания. Правил е настройки на машината, което по принцип е операторска работа. Настройвал машината за всяка поръчка почти, която не харесвали като резултат, но не е негова работа да настройва машината. Те не я настройвали, защото нямало кой да свърши тази работа. Основните проблеми на машината били с функцията, която подава канта. Имало една част, която поръчали рекламационна, сменили я. Отделно имало проблем със смазването на една верига, която никога не я били смазвали шест месеца. Друг проблем бил, че спирала машината по време на обработката при обработка на дълги детайли, поради претоварване на транспортната лента, като този проблем отстранили съвместно с италианците. Този възел трябвало да се смазва автоматично през определен интервал от време. Лепилната станция, според свидетеля, работи с различни видове лепила, съответно те ползвали полиуретаново лепило, което е доста претенциозно за работа. Според свидетеля в България като цяло това е нова технология и няма професионалист, достатъчно добре обучен за работа с това лепило, който да знае всички марки как работят, защото това е продукт, който се произвежда от различни производители. Това лепило искало след като се работи с него да се съхранява в съд, който е без влага във въздуха, а такъв нямало и той това им го бил обяснил и го знаели още преди да се купи машината. Твърди, че дори и зимата имало проблем със задръстване на лепилната станция, тъй като се образували съсиреци, които задръствали системата. Твърди, че го викали много често, почти всеки ден или през ден в периода на около два месеца и половина-три. Основните причини, били според него от неправилната експлоатация на машината, поддръжката и т.н., но в един момент напрежението ескалирало и те изобщо не искали да го чуят, като им казвал, че им трябва специалист, добър работник и т.н. и се стигнало дори до физическа саморазправа. Пратили му човек, техен приятел на една от дъщерите на госпожата, който се опитал да го бие пред свидетели, вкл. и колегата му, заплашил него и семейството му, че ако отиде в полицията, щяло да стане по-зле, знаели къде живее и т.н., общо взето натискът бил огромен. С колегата решили, че искат да им помогнат да върнат машината към производителя, да ги обезщети и т.н. и затова подписали този документ, който те написали. Свидетелят сочи, че самите агрегати на машината имат различен период на гресиране и някои неща се правят на всеки осем работни часа, други на 40, някои от тези неща не били правени първите шест месеца въобще. Машината имала броячи, които трябвало да бъдат нулирани при всяка една такава поддръжка и затова са правени, но всеки път като ходел, броячите били подминали часовете и никой не ги е нулирал. Сочи, че имало полуразглобен агрегат, което при нормална работа, аз не знае как може да се случи, изглеждало като саботаж. Сочи, че имало доста разцентровани неща. Твърди, че италианците категорично им отказали многократно, да повикат техник да дойде тук и да реши казуса със съображения за ковид. Свидетелят уточнява, че са били сервиз сме, но не оторизиран, нямали подписан договор с италианците за сервиз, а само за представителство. Проблемите на машината се дължали основно на недобро боравене с нея, с изключенията които изброил, но които са отстранени. От 20.08. и 9.9.2020 г. свидетелят сочи, че подписал становището за демонтаж. Твърди, че не е получавал средства за ремонта. На лична сметка получавал други пари, които му дължали, но нямали нищо общо с фирмената ни дейност. Твърди, че преди били в много добри отношения, много често им давал пари да си купуват материали на дъщерите й, но през 2020 г. не е получавал пари за ремонти, а бил получавал възстановени средства, дадени на ръка преди това. Свидетелят сочи, че Анита В. и Л.В.реално управляват „Л.Ф.“, а по документи не знае кой.

Свидетелят Н.К.сочи, че работи в „Л.Ф.“ ЕООД от края на 2019 г., октомври-ноември, като е работел с италианската машина Casadei, като бил оператор на нея. Познава С. и М.Х.. На няколко пъти се свързвали с тях относно машината. Твърди, че е присъствал на всички случаи, когато констатирали проблем в машината. Подписвани са протоколи края на август 2020 г. на което присъствал. Имало и втори протокол. Първият - края на август и след около 20 дни подписали втори протокол, при който запечатали самата машина.  С първия протокол установили, че има проблеми с нея, че машината не работи както трябва, а с втория протокол запечатали самата машина. Свидетелят сочи, че абсолютно доброволно се подписали тези документи, като той присъствал.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

По делото се установи безспорно, че ищецът е купувач на процесната машина за кантиране, като нейн продавач е италианското дружество SCM Group S.p.A. Независимо от това, че продажбеното правоотношение е между ищеца и италианското дружество, е безспорно по делото, че между ищеца като купувач и ответното дружество „Х.3“ ООД е сключен представения с исковата молба договор от 27.07.2019г., по силата на който ответникът се е задължил да пусне в експлоатация машината, да проведе обучение на персонала на купувача и да извършва гаранционни ремонти в срок от 12 месеца след подписване на приемо-предавателния протокол, като в чл.12.1 от договора е уговорено, че ответникът е длъжен при повреда да реагира до 48 часа и да уведомява за всяка възникнала повреда и/или проблем производителя на машината – SCM GROUP S.p.A. Италия. Ирелевантни са доводите на ответника, че той бил изключителен представител на това дружество за България, а не както твърдял ищеца – официален оторизиран сервиз. Правоотношенията между ответника и италианското дружество, включително дали ответникът е получил комисионна за продажбата/сервиза или не, са ирелевантни, тъй като в случая е налице изрично сключен договор между ищеца и ответника, по силата на който последният е поел отговорността за гаранционни ремонти на машина за срок от 12 месеца. Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл. 322 от ТЗ продавачът на стоката е длъжен да осигури необходимия сервиз според търговската практика, но същата норма е диспозитивна, а именно освен ако е уговорено друго. Поради това, макар ответникът да не е продавач на процесната машина, в случая е уговорено именно друго по изрично сключения договор, а именно той да осигури гаранционния сервиз на машината в срок от 12 месеца от приемането й. Не може да бъдат споделени доводите на ответника, че задълженията му относно инсталирането и обучението на персонала по договора били валидни, но не и задължението за гаранционен сервиз, защото това не му било изрично възложено от италианското дружество и за това не му било заплатено. Отношенията между ответника и дружеството – продавача на машината от Италия са извън предмета на настоящия спор, доколкото между страните има изричен писмен договор, който ясно и точно дефинира правата и задълженията им. Само за пълнота следва да се отбележи, че не могат да бъдат споделени и доводите на ищеца, че не можело да се релевира нищожност на договора на основание чл. 293, ал.3 от ТЗ, тъй като тази норма е приложима само при липсата на форма на търговската сделка. Сключеният между страните договор не е с изискуема от закона форма за действителност, а писмената е само форма за доказване, поради което твърденията, че са били в трайни търговски отношения и ответникът не само не се е противопоставил на уговорено, но и е изпълнявал договора в началото, са ирелевантни, доколкото твърдяната нищожност не е поради сочена липса на форма. По отношение на възраженията, че не било уговорено възнаграждение и било недопустимо такъв договор да е безвъзмезден, следва да се има предвид, че в чл. 3 от договора е посочено, че стойността на оборудването, инсталацията, обучението и сервиз е уговорена общо и съобразно правилата на договорната автономия страните са уговорили в чл. 4 от сключения между тях договор, че стойността се заплаща общо и директно на производителя - SCM GROUP S.p.A. Италия. Ответникът при подписване на договора се е съгласил, че заплащането ще е към това трето лице – производителя, поради което и доколкото не се спори, че ищецът е изпълнил задължението съобразно договореното, а именно не се спори относно плащането към италианското дружество, то той е изправна страна по договора, а вътрешните правоотношения между ответника и третото лице – италианското дружество, в чиято полза е уговорено да бъде извършено плащането, включително и за сервиз, са извън предмета на настоящия спор. Следователно ако на ответника не е платено за сервиз от третото лице, то това е спор, който той трябва да разреши с производителя и съобразно вътрешните си отношения, но при сключване на договора с ищеца, той изрично е приел, че ще дължи гаранционно обслужване на процесната машина, а заплащането на общата стойност / оборудване, доставка, инсталиране и сервиз/, ще бъде в полза на третото лице. В договора страните не са уговорили, че задължението на ответника да осигури гаранционен сервиз е обусловено от предварителното плащане към третото лице, респ. от други обстоятелства, свързани с поведението на това трето лице, поради което възраженията са неоснователни. Възраженията на ответника, че клаузите на договора, предвиждащи негова гаранционна отговорност са нищожни, защото той не е нито производител, нито продавач на машината и следователно няма как да носи гаранционна отговорност, включително съобразно позоваване на решението на ОСГК на ВК по гр.д.№21/1986г. са неоснователни, тъй като при последващата това решение нова нормативна уредба, а именно Търговският закон, законодателят приемайки диспозитивната норма на чл. 322 от ТЗ е допуснал изрично възможността гаранционното обслужване да не бъде осъществявано от продавача, а при наличие на договорка и от трето лице. В случая безспорно процесната сделка е търговска, сключена между търговци, с оглед осъществяваната от тях търговска дейност и са приложими правилата на ТЗ, които изключват противоречащите им общи разпоредби на ЗЗД. Предвид горното съдът приема, че сключения договор от 27.07.2019г. е действителен, обвързва страните по делото, като съставлява именно допустимия и уговорен в чл. 322 от ТЗ друг начин на осъществяване на гаранционно обслужване. Другият начин на гаранционен сервиз, обаче, следва да се разграничава от т.нар. гаранционна отговорност на продавача за дефекти, както ще се обоснове съда по-долу. Следователно задължение на ответното дружество да поддържа гаранционно машината за срок от 12 месеца е възникнало валидно и не е спорно, че до месец юли 2020г. ответникът е изпълнявал това си задължение надлежно. Доводите му, че това било въз основа „на добра воля“ са ирелевантни  и се опровергават от чл. 3 от договора.

По делото се установи безспорно, че през юли 2020г. започнали проблеми с работата на машината, които се установяват от показанията на свидетелката К., а именно - с лепилната станция, започнали да падат кантове, да се появява шев отгоре, да се „яде“ от материала, ако го пуснели, да надстърча отгоре. Проблемите започнали след преместването на машината на друг адрес, като безспорно се установи и от показанията на разпитаните свидетели, че един от обучените служители да работи с машината е напуснал. Да, както сочи ищеца, това е едното от лицата на име Н., не основния оператор, а неговия помощник, но е факт, че е имало промяна и на персонала. Същевременно не се спори и се установява, включително и от показанията на свидетелката на ищеца – К., че при всеки проблем и позвъняване, представител на ответника, основно г-н С. се е отзовавал на сигнала и е извършвал сервиз на машината. Безспорно е и от данните по делото, а именно представените формуляри за рекламация, че в процесния период е имало възражения от недоволни клиенти и се е наложило повторно изпълнение на техни поръчки. Безспорно е, че е имало проблеми и дефекти по машината, които са подробно описани в становището от 20.08.2020г., което е подписано от двамата управители на ответника и отразява същите. Съдът намира, че възражението на ответника, че това становище е подписано под натиск, а именно физическо насилие и заплаха над управителя С. не може да се приеме за основателно и доказано. В тази насока са само показанията на доведения от ответника свидетел, който е именно същото това лице – Е.С., като фактът, че формално вече не е вписан управител на ответника към момента на разпита, не променя извода на съда за заинтересоваността му от изхода на спора. Показанията му се опровергават от другия свидетел на ищеца – Н. К., който е присъствал на разговорите и подписването на протокола. Макар и служител на ответника, същият под страх от наказателна отговорност заявява своите показания и те са в противоречие с твърденията на свидетеля С..  Предвид горното съдът намира, че не се установи надлежно, че изявлението на С. под становището от 20.08.2020г. и протокола от 09.09.2020г. страда от порок на волята, а именно оказан натиск и заплаха. С оглед горното и доколкото същият документ безспорно е подписан и от другия управител на ответника – М.Х., за което лице няма никакви твърдения волята му да е била опорочена, то следва да се приеме, че въпросните частни документи отразяват действителната воля на страните и в частност неизгодните за тях факти относно проблемите с машината. Следователно дефекти е имало и безспорно за същия период е имало и върнати поръчки, а именно рекламации от недоволни клиенти на ищеца. Същевременно в т.4 от становището, което не се спори, че е подписано и от самия ищец чрез негов представител, е посочено, че „многократно са били намерени разхлабени болтове по машината по всички агрегати“. Следователно се касае за действия на лица, имащи достъп до машината, като дали действията им са умишлени или не, не е установено по делото, но безспорно е налице съпричиняване на проблемите по машината. Не се установи това разхлабване на болтове да е извършвано от лицата, осъществяващи ремонта и гаранционното обслужване от страна на ответника. Следователно относно вредите от неточната работа на машината за този период следва да се приеме, че има съпричиняване с действия на неустановени с точност лица, но безспорно такива с достъп до машината, т.е. по презумцпия, доколкото същата е съхранявана от ищеца, негови служители. Следователно, отговорността следва да е споделена и ако се присъжда обезщетение същото да бъде редуцирано поради съпричивяне на вредите.

По отношение на вредите, които са в резултат от неизпълнение на задължението за гаранционен сервиз от ответника, следва да се отбележи, че тук трябва да се направи разграничение между дефекти на машината, които са производствени и неотстраними и такива, които са спирали работата й поради неизпълнение или несвоевременно изпълнение на задълженията на ответника „Х.3“ ООД по процесния договор да осъществява гаранционен сервиз. От съвкупната преценка на всички събрани доказателства, че установи, че при всеки подаден сигнал, е идвал представител на ответника, който е отстранявал проблема, а именно както изрично сочи св. К., от ищцовата страна, в показанията си, „Е.е идвал по два пъти на ден, имало е случаи в два последователни дни да идва“, „в рамките на седмицата няколко пъти“, като изрично сочи, че той е „настройвал машината, тя е работела един час добре след настройването, но после пак давала същата грешка. Свидетелката изрично сочи, че само за „три дни машината е спряла тотално, когато Е.бил на море“. Следователно за повечето сигнали и проблеми с машината, ответникът чрез своите представители се е отзовавал и е извършвал необходимите действия, за да заработи отново точно машината. Факт е, че проблемите са се повтаряли, като доводите на ответника, че това се дължало изцяло на факта, че персоналът на ищеца не можел да работи с нея и да я настроява, не се установиха надлежно. В тази насока са показанията на свидетеля му Е.С., който е негов бивш управител, а именно пряко свързан със случая, а не са обективни и доказани обстоятелства от специалист, вещо лице, което да е установило по надлежния начин, а именно чрез експертиза, приета по реда на ГПК, че дефектите в работата на машината са се дължали на неправилна дейност на нейния оператор и на неумението му да работи с нея. Такива доказателства не са налице по делото и доколкото са налице категорични данни, че машината е деинсталирана поради описаните проблеми, може да се направи извод, че са налице недостатъци и дефектите не са перманентно отстранени, но не и че същите са в резултат на неправилна експлоатация от ищеца.

Съдът намира, че останаха недоказани и твърденията на ответника, че ищцовото дружество и „Л.ООД, дружеството, което е направило най-много рекламации, са свързани лица по смисъла на ТЗ. Съгласно направена справка в ТР собственик на капитала на ищцовото дружество е Е.К., а управител до 18.12.2018г. той, а от тази дата насетне– А. Г. Г.. По отношение на дружеството „Л.ООД съдружнички и управителки са А.Е.В. и Л. Е. В.. Не се установява по надлежния ред свързаност между горепосочените лица и наличие на някоя от хипотезите по параграф 1от ДР на ТЗ, определящ кои лица са считат за свързани. Това, че имали еднакъв имейл, посочен за контакт, не е от предпоставките по параграф 1 от ДР на ТЗ и не установява свързаност на лицата. Възраженията на ответника, че действителните собственици и управители и на „Л.Ф.“ ООД и на „Л.ООД са едни и същи - А. Г. и Л.В., които заедно симулирали тази „вреда“, не могат да бъдат споделени, тъй като не се установява участие или контрол на някое от споменатите лица в управлението на другото дружество по надлежния ред. Не са обявени действителни собственици на дружеството по реда на ЗМИП, за да се приеме, че горното е релевантно. Наличието на родствени връзки между свидетелката К. и Л. и А.В.също не обуславя свързаност, а е само индиция относно кредитирането на показанията на тази свидетелката.

По отношение на претендираната отговорност, съдът намира, че съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, когато длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът може да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или обезщетение вместо изпълнението. При неизпълнение на обещаното, възниква гражданска отговорност за длъжника да обезщети кредитора за претърпените от него вреди. Когато кредиторът търпи неблагоприятни имуществени последици, може да претендира обезщетение за имуществени вреди, дифинирани в разпоредбата на чл. 82 ЗЗД като "претърпяна загуба" - фактическо влошаване състоянието на засегнатото имущество, осуетяване на очаквани облаги и "пропуснати ползи" - неосъществено увеличаване на имуществото, пропусната печалба. Обезщетението по чл. 82 ЗЗД при неизпълнение на договорно задължение обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а ако длъжникът е недобросъвестен - всички преки и непосредствени вреди. Пропуснатата полза е това увеличение на имуществото, което при обикновени условия би настъпило, ако длъжникът би изпълнил задължението си. Съобразно всеки конкретен случай размерът на пропуснатата полза може да е точно доказан или да е определяем въз основа на опита и обичаите в практиката, като съгласно Тълкувателно решение № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС трябва да е налице доказана сигурност на увеличаване на имуществото на кредитора. В случая, се претендират вреди в резултат на претърпени загуби, а именно стойността на повторно изработено от ищеца, а не пропуснати ползи. Тук следва да се отбележи, че доколкото претенцията е за претърпени загуби, ищецът следва да докаже същите при пълно и главно доказване, както и това, че те са пряка и непосредствена последица от неточно изпълнение от ответника. В конкретния случай се установи, че е имало проблем и некачествено изработване на материали от процесната машина, но както сочи и свидетелката К., в почти всички случаи ответникът се е отзовавал своевременно и е отстранявал дефекта, макар същият да се е повтарял. Установи се, че само и единствено за три дни машината не е работела изцяло поради отсъствието на представителя на ответника, който е бил на море. Независимо от горното в останалия период машината е работела, макар и изработването както се сочи, да е отнемало повече време. Следователно пряка и непосредствена последица биха били единствено вредите от забавата на ищеца, респ. необслужването за тези три дни, тъй като в чл. 12.1 от договора е уговорено, че ответникът следва да реагира до 48 часа. Самият факт, че ищецът е допуснал да предаде на своите съконтрахенти некачествена продукция  и стоки, които да му бъдат върнати при рекламация, не е вреда, която да е в пряка и непосредствена връзка с неточното изпълнение на задължението на ответника за гаранционен сервиз. Такава вреда би могло да е забавеното изпълнение и евентуалните дължими и начислени на ищеца неустойки за забава, но не и самото некачествено изпълнение. Независимо от дефектите на машината и това, че произведеното от нея е некачествено, то следва ясно да се разграничи отговорността на продавача/производителя на машината от отговорността на лицето, осигуряващо гаранционен сервиз. Следователно вредите на ищеца, които би имало основание да се репарират са само тези, които са пряко и непосредствено свързани с това, че ответникът не е осигурил своевременно гаранционно обслужване на машината, но не и това, че в резултат на дефекти на машината, е била произвеждана и предавана на съконтрахенти на ищеца продукция, която е с недостатъци. Още повече, че недостатъците в произведеното е могло да бъдат установени още в момента на продукцията и ищецът е бил неясно, че предава некачествена такава. Твърдяните от него вреди са в повторната изработка, за което твърди, че закупил повторно материал за изработката. Както, обаче, основателно възразява и ответника, по делото не се ангажираха никакви доказателства за закупуване повторно на материал от ищеца. Няма нито разписки, нито фактури, нито договори, от които да е видно, че той е закупил повторно материали. Издаването на кредитни известия във връзка с рекламацията и осчетоводяването им не доказва повторното закупуване на материал за изработка. В тази връзка са основателни възраженията на ответника относно кредитирането на съдебно-техническата експертиза, тъй като както се установи изрично от посоченото от вещото лице, то е работило само по материали, намиращи се в кориците на делото, а доказателства за повторно закупуване на материали не са представени. Самото осчетоводяване на повторна изработка чрез кредитни известия не установява надлежно закупуването повторно на необходимите материали, за да се приеме, че вредата е доказана при необходимото пълно и главно доказване, още повече, че в случая, обаче, ищецът не установи и не претендира вреди от забавата в производството на детайли от процесната машина, свързани с неизпълнение на задължението на ответника да осигури гаранционен сервиз по сключения договор, а вреди от некачествена продукция. Тези вреди биха били предмет на отговорност на доставчика на машината и нейн продавач, ако се дължат на нейни дефекти и недостатъци. Следва да се направи разграничение между гаранционна отговорност на продавача за качествата и свойствата на продадената вещ, и гаранционни задължения на ответника, поети по договора.  При установената с чл. 193 и чл. 195 от ЗЗД отговорност,  продавачът отговаря за съществуващите недостатъци по време на прехвърляне на собствеността и риска върху купувача, но и за недостатъците, които са се появили след това до края на гаранционния срок, щом купувачът е спазил изискванията за ползване и съхраняване на вещта. / в т. см. Тълкувателно решение № 54 от 23.VI.1986 г. по гр. д. № 21/86 г., ОСГК/.При продажба на вещи с недостатъци, съгласно чл. 195, ал. 1 и 3 ЗЗД, купувачът има право на избор: да иска разваляне на договора и разноските по продажбата, да задържи вещта и да иска намаление на цената, да иска отстраняване на недостатъците за сметка на продавача или да иска друга стока без недостатъци. Купувачът разполага едновременно с възможността да иска обезщетение за вредите, обхващащи претърпени загуби и пропуснати ползи съгласно общите правила относно неизпълнение на задълженията - чл. 195, ал. 2 и чл. 82 ЗЗД. Разграничението на двата вида отговорности – фактическия състав, при които възникват, обема на отговорността и сроковете, при които се погасяват е направено в ТР №88 от 28.02.1984г. на ОСГК на ВС, в което се сочи, че гаранционната отговорност не се покрива със законната отговорност, те възникват при различен фактически състав. Тълкувателно решение № 54 от 23.VI.1986 г. по гр. д. № 21/86 г. ОСГК само доразвива възможностите на купувача да претендира обезщетение при продажба на вещи с недостатъци, съществували към момента на продажбата и проявили се по време на ползването им, без обаче да променя приетото в ТР №88/1984г. от ОСГК на ВС за различния режим на законната отговорност и гаранционната отговорност, последната произтичаща от договор или нормативен акт. Тази отговорност, обаче, е на продавача и към него следва да се обърне ищеца – купувач. По сключения договор ответникът не е заместил продавача, той е поел само задължението за осъществяване на гаранционно обслужване и сервиз в дадения срок, за което с изключение на периода, в който се сочи, че не се е отзовавал поради ползване на отпуск за море – три дни, той е изпълнил задълженията си. Същият е реагирал при повикване, извършвал е настройки и ремонт, като дори и свидетелката на ищеца сочи, че след като е идвал Е., машината тръгвала и работела. Отговорността за вреди от недостатъци на самата машина, макар и да са проявени в гаранционния период, следва ищецът да реализира чрез претенция до своя продавач – съконтрахент – италианското дружество, тъй като тази отговорност е различна от отговорността на ответника, която е за неизпълнение на задължения по сключения договор от 27.07.2019г. С този договор се осигурява възможност на ищеца – купувач да получи обслужване от техник, който е запознат с процесната машина, на място в България, от ответното дружество, но не променя страните по основното материално правоотношение по продажбата на машината, които са ищеца и италианското дружество – продавач. Вредите от дефекти на машината, неотстранени при гаранционно обслужване, следва да се поемат от продавача /доставчика, в случая италианското дружество и при съблюдаване на уговореното между него и ищеца в приложените Общи условия, а именно чл.10 от същите, където е посочено, че „По отношение на евентуални дефекти в доставката се прилага гаранция по отношение на производствени дефекти в машината и други компоненти, която гаранция е валидна за период от 12 месеца от датата на доставка на всяка машина до Купувача / Потребителя (..) 10.2. Гаранцията се състои в ремонт или подмяна, по собствена преценка на Продавача и за негова сметка, на структурните части и други компоненти на машината, които могат да се окажат счупени или дефектни поради производствени дефекти. (..) По отношение на извършването на ремонти ши монтаж, които въз основа на разумното мнение на продавача представляват умерена трудност от техническа гледна точка, тогава купувачът — следвайки отдалеч инструкциите на продавача - ще ги извърши, като използва собствения си персонал; по отношение на извършването на ремонти и монтаж, които представляват значителна трудност от техническа гледна точка, продавачът изпраща специализиран техник в помещенията на купувача.“ и чл. 10.7. от Общите условия за продажбата, предвиждащ, че „Гаранцията е валидна, ако Купувачът надлежно информира Продавача в писмен вид, в рамките на 8 дни след откриването на конкретния дефект или липса на качество (в противен случай Купувачът губи правата си по гаранцията относно този проблем), както и валидността на гаранцията зависи то това дали Купувачът е изпрати на Продавача изрична молба в писмен вид за предоставяне на гаранционни услуги.“. Не могат да бъдат споделени доводите на процесуалния представител на ищеца, заявени чрез представителя му в писмените бележки, че от ответника се дължи резултат от изпълнението на поетите задължения по договора за обучение и сервиз. По така сключения договор задължението е за престиране на необходимо действие, а не за изработка, както се твърди от ищеца. Не се спори, че ответникът е извършил обучение както в началото, така и при установено напускане на служители, макар и не основния оператор, и последващо обучение на такива, а дали в резултат на горното ищецът е разполагал с надлежно обучен персонал е друг въпрос. Задължението на ответника е да извърши обучение и не се твърди и установява неизпълнение на същото. По същия начин по отношение на гаранционното обслужване съгласно уговореното в договора, задължението на ответника по сключения договор е да се отзове и да уведоми производителя, но не може да се приеме, че дължи постигнат резултат, а именно отстраняване на евентуалния дефект на машината, което е в кръга на отговорността на продавача по чл. 193 и чл.195 от ЗЗД.

С оглед гореизложените съображения съдът намира, че предявеният иск се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

По разноските, с оглед отхвърляне на иска на ищеца не се следват такива. От ответника се претендират разноски по списък, включително и за обезпечителното производство. Същевременно съдът намира, че няма представени пред настоящия съд доказателства за проведено обезпечително производство и неговият краен резултат. Дори и да е било допуснато предварително обезпечение на иска като бъдещ от страна на ищеца, то неоснователното обезпечаване би било факт едва при отмяна на определението за допускане на обезпечение, респ. влизане в сила на отхвърлително решение по обезпечавания иск, което не е налице. Предвид горното и доколкото нито една от страните не е представила нито акта за допускане на обезпечение, нито други доказателства по соченото дело, по което се твърди обезпечително производство, съдът намира, че тези разходи не следва да се включват в размера на следващите се разноски. Съдът намира, че не се следват и разноските за превод, тъй като макар да са представени фактури, не се установява дали същите са свързани именно с превод на книжа и документи по настоящото дело. Вписаното основание – преводачески услуги без индивидуализация на предмета на превода, не удостоверява връзка с представените по делото документи. Следователно единственият релевантен разход е заплащането на адвокатско възнаграждение, като видно от нареждането за кредитен превод и извлечението от сметка за защита по настоящото дело са заплатени 4800 лв. Не е заявено възражение от насрещната страна по размера им, поради което сумата следва да бъде присъдена на ответника.

Воден от горното съдът

 

                                   Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Л.Ф.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, ж.к.Военна рампа, *******, срещу „Х.3“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** и със съдебен адрес *** – адв. В., иск за заплащане на сумата от 78 803,86 лв./ седемдесет и осем хиляди осемстотин и три лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща вреди поради неизпълнение на договор № 4006/27.07.2019г. за гаранционно обслужване на кантираща машина CASADEI FLEXA 507 RMA, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК „Л.Ф.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, ж.к.Военна рампа, *******, да заплати на „Х.3“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** и със съдебен адрес *** – адв. В., сумата от 4800 лв. / четири хиляди и осемстотин лева/ - съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                          

СЪДИЯ: