Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 30.07.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ гр.състав, в публично
съдебно заседание на 13.07.2018г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при
участието на секретаря Анета Христов, като разгледа докладваното от съдия Дилова
гр.д.№1178 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 386 ал.2
от КЗ.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от И.С.Л.
*** против ***със седалище и адрес на
управление *** представлявано от ***, в която се твърди че И.Л. е собственик на
лек автомобил марка ***с ДКН ***. Твърди се, че на 24.10.2017г. е склюбил застраховка
„Каско на МПС“ с валидност 00 часа на 25.10.2017г.- до 24.00 ч. на 24.10.2018г.
Твърди се, че премията по полицата е била платима на 4 равни вноски по 224,78
лв, като първата вноска е била платена на 24.10.2017г. Твърди се, че на
05.11.2017г. около 9,30 ч. ищецът е паркирал лекия автомобил на около 50 м. от
блока в който живее по начин, който да не пречи на другите автомобили или
пешеходци. Твърди се, че на 06.11.2017г. е установил следните повреди :
нарушено покритие на боя от лявата страна на калник, врата задна, врата предна,
счупени предни два фара и лайсни под тях, двете огледала счупени изцяло,
счупени двата стопа и предно ляво стъкло, за което са уведомени органите на МВР
и е издадено удостоверение. Твърди се, че на 06.11.2017г. е регистрирана щета №
*********/06.11.2017г., бил е съставен опис – заключение от служител на ***.
Твърди се, че на 11.12.2017г. ищецът е получил по личната си банкова сметка ***,15
лв. Твърди се, че пълният размер на застрахователното обезщетение е 2 572,70 лв
и след приспадане на втора и трета вноска в размер на 449,56 лв на ищеца е
изплатена разликата. Твърди се, че след
направена справка в сервизи ищецът е
установил, че размера на застрахователтното обезщетение не отговаря на щетите,
които според него възлизат на 10 929,80 лв. Твърди се, че застрахователния
договор е сключен за сумата 14 900 лв, като счита че поради голямата стойност
на щетата автомобилът е трябвало да бъде обявен за тотална щета 70% или в
размер на 10 430 лв., като разликата до действителната щета е 7857 лв.Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да му заплати сумата 1250 лв представляваща частичен
иск от основен иск в размер на 7 857 лв, включващо необходими материали и труд,
както и законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба.
Претендира разноски
В
срока по чл.133 от ГПК, ответникът ***, *** е депозирал писмен отговор, в който
е направил възражение за местна за
неподсъдност на делото пред ПлРС . По същество оспорва предявения иск по
основание и размер. Не оспорва твърденията, че между страните е сключен договор
за застраховка „Каско на МПС“, че пред застрахователя е образувана щета и е изплатено обезщетение в
размер на 2123,15 лв на 11.12.2017г., след приспадане на втората и третата вноски по застрахователната
премия.Твърди се, че заплатеното
обезщетение е достатъчно да покрие щетите по застрахования автомобил. Твърди,
че част от щетите са били налични преди сключване на договора за застраховка.
Оспорва, че на автомобила е причинена тотална щета. Моли съда да отхвърли
предявения иск като неоснователен и недоказан.
Съдът,
след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото
доказателства и закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не се
спори между страните, а и видно от приложената на л. 9 застрахователна полица № *** е , че ищецът е застраховал при ***, собствения си товарен
автомобил ***с рег.№ ***, като застраховката е била КАСКО на МПС, с валидност
от 0.00 ч. на 25.10.2017г. до 24.00 ч. на 24.10.2018г. клауза А – пълно каско. Застрахователната
сума е била 14900лв. Застрахователната премия е била в общ размер на 851,48лв.,
платима на 4 вноски по 224,78 лв.
Видно
от представеното искане е, че И.Л. е уведомил застрахователят за настъпило ПТП
на 05.11.2017г. в 19,30 ч. на паркинга
пред блока в който живее. Заявява, че на 06.11. 2017г. около 12ч. е установил,
че по автомобила има увреждания посочени в декларацията. По делото е
представено удостоверение от ОД на МВР ***, от което се установява, че на
06.11.2017г. ищецът е заявил пред органите на МВР, че е нарушено лаковото
покритие на боята на заден ляв калник, задна лява врата, предна лява врата,
счупени стъкла на предните два фара и стъклата на задните два стопа, двете
странични огледала били също счупени, като се държали на кабелите и предното ляво странично стъкло. По делото е
представен опис- протокол от щета, от който е видно че стойността на увредените
детайли е в размер на 1669,40 лв, а стойността на труд и детайли е общо в
размер на 2572,70 лв. Видно от представеното по делото уведомление е, че на осн. чл. 14 ал. 7 от ОУ по застраховка
„Каско на МПС“, при разсрочено плащане на застрахователната премия
застрахователят има право да удържи изцяло или частично остатъка от дължимата
застрахователна премия от определеното обезщетение по щета, което възлиза на
2572 лв, поради което са удържани втората и третата вноска от
застрахователната премия на стойност 440,74 лв и остатъкът от стойността на
определеното обезщетение в размер на 2123,15 лв е изплатен по посочената
банкова сметка.***, че ищецът е получил сумата 2123,15 лв.
По
делото е допусната и изготвена съдебно-автотехническа експертиза по въпроси на
ищеца и ответника, която е дала следното заключение: стойността на нанесената
щета на лекия автомобил при възстановяване с нови части без овехтяване в
специализиран сервиз е 5 976,89 лв.
ВЛ е дало заключение, че при сравнение на стойността на щетата на лек
автомобил ***със стойността на МСП към 06.11.2017г. може да се даде заключение,
че не е налице тотална щета. Средно претеглената пазарна стойност на автомобила
съм м. ноември 2017г.- е 15 261 лв. ВЛ е уточнило, че стойността на части
и труд е определена по ценова листа за части, възли и агрегати от официален
вносител за автомобили марка „Фолксваген“. При сравнение на стойността на
щетата на лекия автомобил със стойността на МПС към датата на 06.11.2017г. ВЛ
дава становище, че не е налице тотална щета.
Ищецът е оспорил заключението на ВЛ поради което съдът е назначил
допълнителна автотехническа експертиза, от заключението на която е видно,
че стойността на възстановяване на щетите по
процесния автомобил съобразно продаваните от фирма ***части е без овехтяване в
специализиран сервиз е 6 231,64 лв, стойността на нанесената щена при възстановяване с нови
части с предни фарове Би ксенон , закупени от магазините на ***без овехтяване в
специализиран сервиз е 6889,64 лв. Съдът кредитира заключението на ВЛ по
назначената съдебно-техническа експертиза, като вярно обективно и компетентно,
което е изготвено на база стойността
на части и труд определени по ценова
листа за части, възли и агрегати от официален вносител за автомобили марка
„Фолксваген“, а не на стойността на същите части в определена фирма.
Спорен
по делото е въпросът – какъв е размерът на щетите, които следва да бъдат
обезщетени от застрахователя.
Предпоставките
за заплащане на обезщетение по чл. 208, ал. 1 КЗ са доказване на валидно
застрахователно правоотношение, сбъдване на застрахователното събитие по покрит
със застраховката риск в рамките на срока на застрахователния договор, както и
вреди от неговото настъпване. Размерът на обезщетението е равен на размера на
вредата към датата на настъпването й. По силата на договора за застраховка
застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу заплащане на
застрахователна премия от страна на застрахования и при настъпването на
застрахователното събитие - да му заплати застрахователно обезщетение.
В случая страните не са оспорвали, че е
бил налице валиден застрахователен договор по застраховка „каско“, валидна за
периода 25.10.2017 г. – 24.10.2018г. в полза на собственика на процесния
автомобил. По делото не са представени
доказателства, че застрахователят се е възползвал от предвидената в чл. 10
от ОУ към договора възможност да намали
обезщетението до размера предвиден в чл. 10
ал. 2 и 3 от ОУ.
Даденото по делото заключение на ВЛ, е
изчислило стойността за възстановяване на процесния автомобил/в т.ч. и
боядисване, консумативи и труд/ с нови части без овехтяване и с нови части с
предни фарове ксенон, закупени от магазините на ***. Двете страни застъпват
противоположни становища коя стойност следва съдът да вземе предвид при
определяне на размера на обезщетението. Съдът намира, че в случая приложение
намира разпоредбата на чл. 400 ал. 2 от КЗ, съгласно която за възстановителна
застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с
ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл
е и приложимата и понастоящем задължителна съдебна практика по отменения КЗ, а
именно Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о.,
ТК, което сочи, че обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна
увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото
имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи
за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. При това
положение, съдът намира, че при наличието на всички предпоставки за изплащане
на обезщетение – валидно сключен застрахователен договор, настъпило в неговия
период покрито застрахователно събитие, изпълнение на задължението на
застрахования в уговорения срок да уведоми застрахователя за настъпилото
събитие, размерът на дължимото обезщетение, което е следвало да бъде заплатено
е 5976,89 лв. Застрахователят при
заплащане на обезщетението не се е позовал на клаузата в ОУ, която му дава
право да ограничи размера на обезщетението. Същевременно, разглеждайки съдържанието на чл. 10 ал.1 т. 3 и 3 от ОУ, съдът намира, и че не следва да
редуцира дължимото обезщетение до посочения размер. Това условие от ОУ на застрахователя, както
възразява и ищецът, се явява нищожно в своето ограничително действие, тъй като
противоречи на разпоредбата на чл.386, ал.2 от КЗ, която сочи изрично, че се
заплаща застрахователно обезщетение равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и
застраховане по договорена застрахователна стойност, каквото в случая не се
твърди че има. Доколкото законодателят не е предвидил процентно ограничение на
застрахователното обезщетение от действително претърпените вреди, а е предвидил
граница - застрахователната сума (лимита на отговорност) – съгласно
разпоредбата на чл. 386 ал. 1 от КЗ - и в случая тя не е надхвърлена, съдът
намира, че ограничението, наложено в чл.
10. Т. 2 и 3 от ОУ на застрахователя противоречи на закона, явява се нищожно и
неприложимо при определяне на обезщетението в настоящия случай. Доколкото по делото са налице доказателства за
заплащане само на обезщетение в размер на 2572,70 лв., то разликата до размера на
действително дължимата сума от 5976,89лв.,
в размер на 3404,19 лв., се явява
дължима от ответника на ищеца, т.е. предявения частичен иск следва да бъде уважен
за сумата 1250 лв, представляваща частичен иск, в който размер съдът приема, че
предявения иск е основателен и доказан.
Ищецът твърди,
че щетите по автомобила са в размер на
10838,80лв, като счита че поради голямата стойност на щетата автомобилът е
трябвало са бъде обявен за тотална щета / 70% , съгласно чл. 390 ал.2 т. 2 от КЗ, стойността на тоталната щета е в размер на 10430 лв. Съгласно нормата на чл. 390, ал. 2 КЗ, тотална щета на моторно
превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия
ремонт надвишават 70 на сто от действителната му стойност. В настоящия случай,
от заключението по съдебно–автотехническата експертиза, което съдът кредитира
като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установи, че
средната пазарна цена на автомобила възлиза в размер на 15 261 лв, а
стойността на нанесената щета е в размер на 5 976,89 лв, т.е 40%, поради което не е налице тотална щета.
Ищецът
претендира направени разноски. Ищецът е направил разноски за адвокат в размер
на 650 лв, 50 лв за държавна такса и 100 лв за допълнителна експертиза.Не е
представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение и 120 лв ВЛ.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата 800 лв представляваща направени по делото разноски.
.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА,
на осн. чл. 405, ал.1 от КЗ впр. Чл. 386 ал.1 от КЗ ***ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление *** представлявано от *** да заплати на И.С.Л. ЕГН ********** сумата от 1250 лв, част
от 7857 лв. ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 16.02.2018г до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК ***ЕИК
********* със седалище и адрес на управление *** представлявано от *** да
заплати на И.С.Л. ЕГН ********** деловодни
разноски в размер на 800лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
УКАЗВА , че на осн. чл. 61 ал.2 от ГПК по време на съдебната ваканция –
15.07-01.09 и официалните празници за страните сроковете спират да текат.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: