Р Е
Ш Е Н
И Е
град София, 02.02.2018 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в публично
заседание на девети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Десислава Костадинова,
като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 9 669 по описа на 2016
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени искове с правно основание чл.
422 ал.1 от ГПК вр. чл. 415 ал.1 от ГПК.
Ищецът „Ю.Б.” АД твърди, че съгласно договор за кредит за
покупка на недвижим имот от 02.10.2008 г. е предоставила на ответника Д.Г.Т. кредит
в швейцарски франкове в равностойността в размер на равностойността в
швейцарски франкове на 100 000 евро. Твърди се, че в деня на усвояване на
сумата по кредита било подписано и приложение към договора, съставляващо негова
неразделна част, с което страните удостоверили, че предоставеният кредит възлиза
на 158 331 швейцарски франка, които са усвоени на 27.11.2008 г. Изложени са твърдения, че кредитът не е
обслужван редовно, поради което е станал предсрочно изискуем. В производство по
чл. 417 от ГПК била издадена заповед за незабавно изпълнение, а в срока по чл. 414 от ГПК ответникът е
депозирал възражение. При тези наведени фактически твърдения е мотивиран правен
интерес от иска и от съда се иска да признае за установено по отношение на Д.Г.Т.,
че същият дължи сумата от 171 971, 26 швейцарски франка – главница, сумата
от 35 031, 62 швейцарски франка – договорна лихва за периода 10.02.2014 г.
– 11.03.2013 г., сумата от 1 669, 10 швейцарски франка – неизплатени такси
по договора за периода 10.03.2014 г. – 11.03.2016 г., сумата от 256 лв. –
нотариални такси, ведно със законната лихва върху главницата от 14.03.2016 г.
до изплащане на вземането.
Ответникът Д.Г.Т. оспорва исковете в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 367 от ГПК.
Твърди в отговора, че сключените допълнителни споразумения не били подписани от
него при свободна воля, а под упражнен административен натиск и заблуда, че се
касае за по-благоприятни условия, с оглед на което били нищожни, а при
условията на евентуалност – унищожаеми.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно
разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад,
установи следното от фактическа страна:
Видно от приложеното гр.д. 14 315/2016 г. по описа
на СРС, 29 състав, на 14.03.2016 г. „Ю.Б.” АД е депозирала заявление по реда на
чл. 417 от ГПК пред СРС, в което е отправено искане до съда да издаде заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Д.Г.Т. за сумата от 171 971, 26 швейцарски франка – главница,
сумата от 35 031, 62 швейцарски франка – договорна лихва за периода 10.02.2014
г. – 11.03.2013 г., сумата от 1 669, 10 швейцарски франка – неизплатени
такси по договора за периода 10.03.2014 г. – 11.03.2016 г., сумата от 256 лв. –
нотариални такси, ведно със законната лихва върху главницата от 14.03.2016 г.
до изплащане на вземането на основание извлечение от сметки по договор за кредит
за покупка на недвижим имот, сключен на 02.10.2008 г.
Представен е договор за кредит за покупка на недвижим
имот HL 43621 от 02.10.2008 г., от
съдържанието, на който се установява, че на същата дата „Ю.И Е.Д.Б.” АД е
сключила договор за ипотечен кредит с Д.Г.Т. за предоставяне на кредитен лимит
в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на
100 000 евро, по курс „купува” за швейцарския франк към евро на „Ю.И
Е.Д.Б.” АД в деня на усвояване на кредита. Страните са се уговорили, че срокът
за усвояване на суми по кредите е 3 месеца /чл. 2 ал.2 от договора/ със срок на
издължаване от 384 месеца /чл. 5 ал.1 от договора/. Уговореният лихвен процент
е БЛП, увеличен с 1% като към датата на сключване на договора БЛП на банката е
бил 5% /чл. 3/1 от договора/.
Представено е приложение 1 към договора от 27.11.2008 г.,
от което се установява, че датата на усвояване на кредита е 27.11.2008 г. като към тази дата стойността на кредита е
158 331 швейцарски франка.
Представен е и погасителният план към договора.
По делото е представено допълнително споразумение от
04.09.2009 г., съгласно което страните са преуредили отношенията си като са
възприели 12 месечен период на облекчено погасяване на общия дълг, който се
олихвява през този период с фиксирана годишна лихва от 4,42%, а за оставащият
период на договора лихвата ще бъде БЛП+1,41%. /р-л VI/.
По делото е представено допълнително споразумение от
08.10.2010 г., съгласно което страните са преуредили отношенията си като са
възприели 12 месечен период на облекчено погасяване на общия дълг, който се
олихвява през този период с фиксирана годишна лихва от 4,64%, а за оставащият
период на договора лихвата ще бъде БЛП+1,86%. /чл. 6/. Представен е и
погасителен план към допълнителното споразумение.
По делото е представено допълнително споразумение от
20.12.2010 г., съгласно което страните са преуредили отношенията си като са
възприели 6 месечен период на облекчено погасяване на общия дълг, който се
олихвява през този период с фиксирана годишна лихва от 5,20 %, а за оставащият период на договора лихвата ще
бъде БЛП+2,09%. /чл. 6/.
По делото е представено допълнително споразумение от
18.06.2012 г., съгласно което страните са се съгласили да прекратят действието
на въведено облекчено погасяване на общия дълг, считано от датата на подписване
на това допълнително споразумение.
По делото е представено допълнително споразумение от
22.06.2012 г., съгласно което страните са преуредили отношенията си като са
възприели нов 6 месечен период на облекчено погасяване на общия дълг, който се
олихвява през този период с БЛП намален с 4,22%.
По делото е представено допълнително споразумение от
21.02.2013 г., съгласно което страните са преуредили отношенията си като са
възприели отново нов 6 месечен период на облекчено погасяване на общия дълг,
който се олихвява през този период с фиксирана годишна лихва в размер на БЛП,
намален с 3, 87 %. Представен е и нов погасителен план към това допълнително
споразумение.
По делото е представено допълнително споразумение от
25.09.2013 г., съгласно което страните са преуредили отношенията си като са
възприели нов 6 месечен период на облекчено погасяване на общия дълг, който се
олихвява през този период с фиксирана годишна лихва в размер на БЛП намален с
3, 79%. Представен е и нов погасителен план към това допълнително споразумение.
По делото е представено уведомление, акт 81, рег. №
10181/2015 г. на Нотариус В.М., с район на действие СРС, адресирано до Д.Г.Т.
за обявяване на предсрочна изискуемост на договор за кредит от 02.10.2008 г.
Видно от удостоверяването, уведомлението е връчено на 30.10.2015 г. на Т.Г., с
отбелязване, че същата е „майка” със задължение да го предаде на адресата.
Приложена е и разписката, удостоверяваща връчването, извършено на адрес: гр.
София, ул. „Проф. ********3, вх. А, ет.1, ап. А2.
По делото е
представено уведомление, акт 80, рег. № 10180/2015 г. на Нотариус В.М., с район
на действие СРС, адресирано до Д.Г.Т. за обявяване на предсрочна изискуемост на
договор за кредит от 02.10.2008 г. Видно от удостоверяването, уведомлението е
връчено на 30.10.2015 г. на Т.Г., с отбелязване, че същата е „майка” със
задължение да го предаде на адресата. Приложена е и разписката, удостоверяваща
връчването, извършено на адрес: гр. Нови Искър, ул. „********, ап. **.
На 22.03.2016 г. СРС, 29 състав е издал заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК за
сумата от 171 971, 26 швейцарски
франка – главница, сумата от 35 031, 62 швейцарски франка – договорна лихва
за периода 10.02.2014 г. – 11.03.2013 г., сумата от 1 669, 10 швейцарски
франка – неизплатени такси по договора за периода 10.03.2014 г. – 11.03.2016
г., сумата от 256 лв. – нотариални такси, ведно със законната лихва върху
главницата от 14.03.2016 г. до изплащане на вземането и сумата от 14 820, 72 лв. – разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Видно от отбелязването, сторено върху заповедта за
изпълнение за горецитираните суми на 22.03.2016 г. е издаден изпълнителен лист,
получен от заявителя на 25.03.2016 г.
Представена е покана за доброволно изпълнение, адресирана
до Д.Г.Т., по изп. дело 396/2016 г. на ЧСИ – М.М., съставена на 16.05.2016 г. и
връчена на адресата на 17.05.2016 г.
По делото е представено възражение на Д.Г.Т., депозирано
по гр.д. 14315/16 г. на СРС, 29 състав на 25.05.2016 г.
С разпореждане от 24.06.2016 г. СРС, 29 състав, по гр.д. 14315/16
г. е дал указания на заявителя по чл. 415 ал.1 от ГПК. Указанията са съобщени
на заявителя на 04.07.2016 г.
На 04.08.2016 г. „Ю.Б.” АД е представила доказателства по
гр.д. 14315/16 г. за предявяване на установителен иск, съгласно дадените указания.
По делото е изслушана и съдебно счетоводна експертиза,
изготвена от вещото лице М.В.В..
При тези ангажирани от страните доказателства съдът прави
следните правни изводи:
Видно от ангажираните по делото доказателства искът е заявен в указания в
нормата на чл. 415 ал.1 от ГПК преклузивен срок. Предметът на исковата
претенция, заявен в настоящото производство е идентичен с предмета, посочен в
заявлението по чл. 417 от ГПК. Депозираното възражение от страна на длъжника в
заповедното производство е в срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК, предвид което съдът
намира, че заявените искове в настоящото производство са процесуално допустими.
Съгласно нормата на чл. 154 от ГПК, установяваща
правилата за разпределяне на тежестта на доказване ищецът
следва да установи по
безспорен и категоричен начин - договорно
правоотношение с ответника, обстоятелството, че ответникът – длъжник не е
изпълнил в срока и при условията по договора задължението да върне
предоставената му по договора сума т.е. че същият е неизправна страна по
договора, размера и периода на претенцията си.
От своя страна ответникът следва да установи факта
на изпълнение т.е. че е изплатил на ищцовото дружество
/изцяло или отчасти/ дължимите от него суми, както и възраженията си срещу
вземането на ищеца или неговата изискуемост.
С оглед на представените писмени доказателства – договор за кредит от 02.10.2008
г. съдът приема, че между „Ю.Б.” АД / с предишно наименование „Ю.И Е.Д.Б.” АД/
и ответника са възникнали облигационни отношения по повод сключен договор, по силата
на който банката е предоставила кредит в определен размер на кредитополучателя –
ответник срещу насрещното му задължение да погаси задължението си за срок от 384
месеца. Страните не са формирали спор относно фактът, че кредитът е усвоен
изцяло от страна на кредитополучателя, а това се установява и от представеното
по делото и неоспорено от страните приложение 1 към договора и неразделна
негова част. Не е формиран спор и относно фактът, че кредитът не е редовно обслужван.
Не се спори по делото и относно размерът на дължимите от ответника суми.
При тези установени по делото факти ищецът твърди,
че с оглед неизпълнение на договорните задължения на ответника точно и в срок
да плаща дължимите месечни погасителни вноски кредитът е станал предсрочно
изискуем, от което мотивира и претенцията си спрямо ответника. Такава клауза за
предсрочна изискуемост е уговорена в отношенията между страните в чл. 18 ал. 2 от
договора. С оглед задължителното разрешение за настоящия съдебен състав,
установено в ТР 4/2014 г. на ВКС за настъпването на предсрочна
изискуемост по кредитно правоотношение е необходимо кредитодателят да уведоми
кредитополучателя за нея и уведомлението да достигне до адресата си. По
настоящото дело ищецът е ангажирал доказателства в тази насока. Представени са
доказателства за изготвени покани – уведомления и тяхното изпращане респ. доказателства, че същите са връчени на адресата чрез лице, попадащо в
кръга на чл. 46 ал.2 от ГПК със задължение да му бъде предадено. Уведомленията
са връчени както на адреса, посочен от кредитополучателя, настоящ ответник,
като адрес за кореспонденция, така и на адреса, който се явява постоянен и
настоящ такъв за адресата – кредитополучател, видно от изготвената справка по
реда на Наредба 14/2009 г. / стр. 121 в заповедното производство/. Предвид
което настоящият съдебен състав намира, че по делото е установен факта на
надлежно уведомяване на кредитополучателя.
С оглед
данните по делото и ангажираните от страните доказателства следва да се приеме,
че процесното вземането,
чиято предсрочна изискуемост е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката – кредитор по реда
на чл.418 вр. чл.417, т.2 ГПК и чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции е изискуемо и кредиторът се е позовал
на същата, депозирайки и заявление по чл. 417 от ГПК. Вещото лице по
допуснатата съдебно счетоводна експертиза е установила размерът на задълженията
на ответника, който размер е идентичен с ищцовата претенция. Няма данни по
делото, а не са наведени и твърдения за плащане преди или в хода на съдебното
производство от страна на ответника. Предвид което настоящият съдебен състав
намира, че исковете като основателни и доказани следва да се уважат.
При проведено насрещно доказване
ответникът е заявил, че сключените допълнителни споразумения са нищожни, а при
условията на евентуалност унищожаеми, защото бил принуден респ. въведен в
заблуждение да бъдат подписани от него, а и същите били подписани при условията
на крайна нужда. Обстоятелството, че споразуменията са подписани при условията
на физическо насилие, което би обусловило липсата на съгласие за тяхното
сключване не е установено по делото, при тежест на доказване от страна на
ответника. Характер на фактически твърдения имат и възраженията, че споразуменията
са подписани при условия на измама респ. крайна нужда, което би обосновало
тяхната унищожаемост. Доказателства или поне индиция, установяващи тези
твърдения не са ангажирани. Съобразно константната съдебна практика съдът е
длъжен служебно да следи досежно нарушаване на императивна правна норма,
каквито са нормите, уредени в ЗЗП. При съблюдаване на това свое задължение
настоящият съдебен състав намира, че в договора и последващите неговото
сключване споразумения не са налице неравноправни клаузи. Налице е периодично
преуреждане на отношенията между страните, постигнато по общото им съгласие,
насочени към периодично предоставяне на възможност на кредитополучателя да
изпълнява задълженията си по договора чрез предоставянето му на последователни
периоди на облекчено погасяване на задълженията, които са действали на практика
при целия срок на договора до обявяване на неговата предсрочна изискуемост,
поради което настоящият съдебен състав не може да възприеме тезата на ответника
за „завишена финансова тежест”.
С оглед задължителната съдебна практика съдът е
длъжен да се произнесе по дължимостта на разноските в заповедното производство.
Такива са присъдени в размер на 14 820, 72 лв., които с оглед основателността на исковете са
дължими на общо основание от ответника.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1
от ГПК, предвид изричната претенция на ищеца за разноски в настоящото
производство такива се следват в размер на 7 715, 64 лв. –включващи
заплатена ДТ и депозит за вещо лице.
Водим от гореизложеното съдът :
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от „Ю.Б.”
АД, ЕИК *******, със съдебен адрес:*** -
адв. С.З. с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК вр. 415 ал.1 от ГПК срещу Д.Г.Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***, че Д.Г.Т. дължи на „Ю.Б.” АД сумата 171 971, 26 швейцарски франка – главница,
сумата от 35 031, 62 швейцарски франка – договорна лихва за периода 10.02.2014
г. – 11.03.2013 г., сумата от 1 669, 10 швейцарски франка – неизплатени
такси по договора за периода 10.03.2014 г. – 11.03.2016 г., сумата от 256 лв. –
нотариални такси, ведно със законната лихва върху главницата от 14.03.2016 г. /датата
на заявлението по ч.гр.д. 14 315/2016 на СРС, 29 състав/ до изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА Д.Г.Т., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Ю.Б.” АД, ЕИК *******,
със съдебен адрес:*** - адв. С.З. на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 14 820, 72 лв. – разноски в
заповедното производство и сумата от 7 715, 64 лв. – разноски пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
При влизане на решението в сила, препис от същото да се изпрати по гр.д.
гр.д. 14 315/16 г., СРС, 29 състав.
СЪДИЯ: