Р Е Ш Е Н И Е№315/3.5.2019г.
гр.Ямбол........3.05........2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание
На.................................девети...април……….........................................
През две хиляди и деветнадесета година,..........в състав:
Председател: Г.Вълчанова
Членове: ........................
........................
При секретаря................И.Г.......................и в присъствието на
Прокурора..........................................като разгледа докладваното от
...............................съдия Г.Вълчанова..................................гр.д.№ 4538
за 2018 година............................................................................................
Производството пред ЯРС е образувано по искова молба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника О.М.Ю., че има задължение към банката, произтичащо от договор за издаване на кредитна карта от 23.07.2004 г., както следва: главница в размер на 3243,25 лв., формирана от всички усвоени от ответника суми, след приспадане на плащанията, възнаграждение на кредитора –лихви и такси, като е дължима сумата от 661,09 лв. - възнаградителна лихва и 260,94 лв. – такси. За събирането на тези суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение, но ответникът е бил призован по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, което наложило предявяване на настоящия иск.
Ищецът твърди, че е сключен между "Бългериън Ритейл сървисиз" АД и ответника О.М.Ю. Договор за издаване на кредитна карта „EUROLINE" от *** г., по който е предоставен кредитен лимит в размер на 3504,19 лв. Неразделна част от договора са Общите условия за издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE". На 24.03.2005г. между "Бългериън Ритейл сървисиз" и ищеца е сключен Договор за продажба на предприятие от 24.03.2005 г., по силата на който и на основание чл. 21.3 от Общите условия за издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE" правата и задълженията по всички договори с картодържател са прехвърлени на банката. Дружеството е уведомило картодържателя за извършеното прехвърляне с месечно извлечение след датата на сключване на договора. Поради неизпълнение на договорните си задължения за погасяване на дължимите суми от усвоения кредитен лимит, на основание чл. 15.1, т. "а" от Общите условия за издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE" банката е упражнила правото си да прекрати договора за издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE", поради неплащане на минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения съответно от 29.06.2017 г. и 29.07.2017 г. и съгласно чл. 15.1.а е обявила цялото задължение на длъжника-картодържател за незабавно предсрочно изискуемо и дължимо с нот. покана с рег. №***, том ***, акт.*** на нотариус Д.Л., с peг. № ***, изпратена до длъжника на посочения в договора адрес, връчена на 11.06.2018 г. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -24.07.2018 г. задълженията на ответника възлизат общо на 4508,51 лв., като освен горепосочените суми включват и 343,23 лв. - мораторна лихва за забавата. Иска се уважаване на иска и присъждане на разноските в заповедното и в настоящото производство.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответникът оспорва исковете като неоснователни, като възраженията си основава на фактите, че не е представен договор за кредит между страните, че всичките плащания през годините от длъжника са погасявали само лихвите и таксите, а главницата е оставала една и съща, въпреки че плащаните суми са я надхвърлили по размер. Оспорва се размерът на вземанията, действителността на договора за кредит като противоречащ на добрите нрави поради противоречие на клаузата за лихва с тях. Твърди се и наличие на неравноправни клаузи в ОУ, с които е предоставено право на кредитора едностранно да увеличава лихвения процент. Твърди се, че страните са уговорили дължими месечни плащания, които включват само лихва, поради което плащанията погасяват само нея, която се равнява на почти половината от главницата. Оспорва се уговарянето на конкретен лихвен процент с индивидуален договор. Направено е възражение за погасяване по давност на вземанията за лихви и такси с изтичане на тригодишен срок.
В съдебно заседание ищецът редовно призован не изпраща представител, но е депозирал писмени становища, с които поддържа предявения иск.
Ответникът, редовно призован чрез своя пълномощник също поддържа становището си по отговора.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС е образувано по заявление по чл. 410 от ГПК със заявител „ Юробанк България“ АД гр. София и длъжник О.М.Ю. ***, с което се претендира вземане в размер 4 508.51 лв., от които главница 3 243.25 лв. по договор за издаване на кредитна карта„EUROLINE" от *** г; възнаградителна лихва 661.09 лв. за периода 23.07.2004 г. – 11.06.2018 г.; мораторна лихва 343.23 лв. от 23.07.2004 г. до 24.07.2018 г.; такси 260.94 лв. от 23.07.2004 г. до 24.07.2018 г., както и законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда до изплащане на вземането. Съдът е уважил заявлението и е издал заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя претендираните по заявлението суми, както и разноски в размер 555.53 лв. Длъжникът Ю. е призован по реда на чл.47 ал.5 ГПК, поради което заявителят в срока по чл. 415 ал.1 т.2 от ГПК е предявил настоящият иск.
В настоящото установително производство за доказване на претенцията си, ищецът е представил заявление за издаване на кредитна карта „EUROLINE" от О.М.Ю. от 23.07.2004 г. В това заявление Ю. е посочил данни за себе си, своята заетост и финансово състояние, декларирал е, че посочените от него данни са верни, информацията е представена от него доброволно и е съгласен тя да бъде използвана да нуждите на кредитната сделка, както и че е запознат с Общите условия на договора и възможността, че може да бъде отхвърлено заявлението му за издаване на кредитна карта. Заявлението е подписано от картодържателя Ю., което обстоятелство не се и оспорва и от него. Към това заявление са приложени ОУ за издаване и използване на карта „EUROLINE", които картодържателят е декларирал, че са му известни. В чл. 15 от ОУ е уговорено прекратяване на договора от страна на дружеството, каквото се твърди, а именно, че дружеството има право да прекрати договора с картодържателя и да обяви картата да невалидна, в който случай картодържателят е длъжен да върне картата, ако настъпи дори едно от следните събития: картодържателят не е изплатил минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения. В настоящия случай ищецът твърди, че е настъпила тази хипотеза на прекратяване на договора от негова страна, тъй като ответникът не е изплатил две последователни месечни вноски по месечни извлечения с краен срок на плащане до 29.06.2017 г. и до 29.07.2017 г. От своя страна ответникът не твърди да са настъпили условията и самият той да е инициирал прекратяване на договора съгласно чл.13 от ОУ. Освен прекратяването на договора с възможност и за двете страни по него, в представените ОУ са изложени договорките между страните относно сделки в търговски обекти, транзакции чрез АТМ, теглене в брой в качеството на кредит, кредитен лимит, месечни извлечения, погасяване на задълженията, възнаграждения, обезпечения и т.н. С исковата молба са представени още извлеченията относно транзакциите и извършените от ответника плащания, за периода 27.07.2004 г. – 28.05.2018 г.
Както и ищецът твърди с исковата си молба, тъй като договорът за издаване на кредитна карта е сключен между ответника Османов и „Бългериън ритейл сървисиз“ АД гр.София, е представен договор за продажба на предприятие от 24.03.2005 г., с който дружеството е продало на „Българска пощенска банка“ АД /предишното наименование на „Юробанк и Еф Джи България“ АД, понастоящем „Юробанк България“ АД/ предприятието си в неговата съвкупност, включително и отношенията по процесния договор за кредитна карта.
„Юробанк България“ АД е отправило до О.М.Ю. нотариална покана за това, че към 21.03.2018 г. същият е в просрочие на две последователни плащания по месечни извлечения от 29.06.2017 г. и 29.07.2017 г. дължими по договор за кредитна карта „EUROLINE", с което е нарушил ОУ по сключения договор. Поради това и на основание чл. 15.1.а от ОУ и чл. 60, ал.1 от ЗКИ банката обявява цялото задължение към 30.04.2018 г. в размер на 4 299.36 лв. за незабавно изискуемо и дължимо като прекратява действието на договора. Ю. е уведомен също, че следва да счита настоящото писмо за предсъдебна покана за доброволно изплащане на задълженията. Нотариалната покана е връчена на 11.06.2018 г. на Ю. по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК, видно от удостовереното от Нотариус Л. по протокол от същата дата и уведомление от 24.05.2018 г., заедно с данни от Г. Р. Ю. бивша съпруга за това, че лицето не живее на адреса от една година и на нея не й е известно къде пребивава.
По искане на страните по делото е изслушана и неоспорена съдебно – икономическа експертиза. Вещото лице, след като е извършило необходимите справки и извлечения дава заключение, че общият размер на усвоените суми по договор за издаване на кредитна карта „EUROLINE" от 23.07.2004 г. за периода 27.07.2004 г. – 15.01.2017 г. е 9 671.97 лв., от които 252.81 лв. – покупки на ПОС терминал; 698.71 лв. – покупки на вноски; 8 720.45 лв. – теглене в брой. Общият размер на направените погасителни плащания към „Бългериън ритейл сървисиз“ АД и „Юробанк България“ АД по процесния договор за кредитна карта за периода 24.08.2004 г. – 16.05.2017 г. е 123 броя в размер на общо 14 066.40 лв. Вещото лице е отразило по пера какво е погасено с постъпилите суми и това са следните задължения: такси 1247.58 лв., възнаградителна лихва 4 987.86 лв., лихви за просрочие – 655.73 лв., застрахователни премии – 746.51 лв. и главница – 6 428.72 лв. Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 30.07.2018 г. размерът на неплатеното задължение е общо 4 508.51 лв. от които главница 3 243.25 лв., възнаградителна лихва за периода 16.05.2017 г. – 11.06.2018 г. – 676.12 лв., мораторна лихва за периода 09.06.2017 г. -27.07.2018 г. – 343.23 лв. и такси за периода 26.05.2017 г. – 27.07.2018 г. – 245.91 лв. Вещото лице в заключението си е посочило, че не може да бъде даден отговор за това кои вноски не са платени от длъжника, тъй като при договор за издаване на кредитна карта, погашенията не се извършват съгласно погасителен план, а на база месечни извлечения, в които е посочен размерът на дължимото минимално плащане, както и общият размер на задълженията за периода. Видно от месечното извлечение от 28.05.2018 г., общата дължима сума е 4 508.51 лв. според вещото лице след извършените справки, кредиторът не е увеличавал едностранно лихвения процент по договора. Прилаганият от кредитора лихвен процент по процесния договор е 18,5 %, така както е посочен в ОУ. В този смисъл в съдебно заседание, вещото лице уточни, че в приложените по делото месечни извлечения лихвеният процент е 19.9 %. Въпреки това при проучването в ищцовата банка е установено, че действителният прилаган лихвен процент през цялото време на ползване на кредитната карта е посоченият в ОУ – 18.5%, но при подготвяне на материалите по делото и разпечатването на месечните извлечения в този момент, системата на банката е взела действащия към момента лихвен процент, който излиза в извлечението – 19.9 %. В заключението си вещото лице посочва също така, че възнаградителната /договорната/ лихва не надвишава трикратния размер на законната лихва за забава. Размерът на дължимите лихви и такси за период три години преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК е този за който е претендиран в заявлението и е издадена заповедта въз основа на него.
При така установената фактическа обстановка,у съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Съдът намира предявеният иск за допустим, а разгледан по същество и за напълно основателен.
На първо място неоснователно е възражението на ответника за това, че в действителност липсва валиден договор за издаване на кредитна карта от 23.07.2004 г., тъй като такъв не е приложен към доказателствата на исковата молба и съответно не е сключван. От приложеното към исковата молба заявление скрепено с ОУ за издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE“ и от тяхното съдържание, за съда е безспорно, че ищецът /неговият праводател/ и ответника Ю. са сключили валиден договор за издаване на кредитна карта на 23.07.2004 г. Налице е писмено съглашение, изразяващо се в заявление, с което е поискано издаване на кредитна карта при конкретни параметри, както и подробно договорени условия за издаването и използването на тази карта в ОУ към заявлението. Посочени са изрично дължимите по този договор такси и лихвени проценти, както при покупка, така и при теглене на пари в брой, поради което съдът приема, че въпреки, че тези два документа не са наименовани „договор“ не означава, че въз основа на тях не е постигнато договорно съглашение. Съгласно това договорно съглашение, кредиторът е предоставил на картодържателя кредит под формата на кредитен лимит в размер на 3 504.19 лв., по кредитна карта „EUROLINE“ и този кредитен лимит е бил усвояван от ответника по начина договорен в ОУ.
Неоснователно е възражението на ответника за това, че не е запознат с тези договорни условия, тъй като същият саморъчно е положил подписа си под декларацията, че е запознат с ОУ на договора и ги разбира на датата, на която е поискал да му бъде издадена кредитната карта. Неоснователни са възраженията на ответника и за това, че са нищожни като неравноправни клаузите от ОУ, уреждащи възможността за увеличаване на лихвените проценти, съгласно чл. 143 т.3 от ЗЗП. Това действително би било така, ако договореният лихвен процент първоначално, впоследствие е бил променян едностранно от банката. В тази връзка вещото лице е категорично в заключението си, че през целия срок на действие на договора, лихвеният процент не е променян и не е различен от този, който е първоначално договорен – 18.5 %, а посоченият от 19.9 % в представените с исковата молба месечни извлечения в действителност не е реален. Неоснователно е възражението на ответника за това, че конкретния лихвен процент е неизгоден, тъй като, както се поясни вече същият не е бил променян, а вещото лице посочва и че не надвишава трикратния размер на законната лихва за забава. Не е налице нарушение на добрите нрави, за да бъде изпълнена хипотезата за нищожност на договора по чл. 26 ал.1 предл. 3 от ЗЗД, тъй като вещото лице посочва, че възнаградителната лихва не надвишава трикратния размер на законната лихва за забава. Възраженията на ответника за това, че договорените между страните месечни плащания не включват част от главницата и лихвата, а само лихвата, което води до погасяване само на лихва, също са неоснователни и не водят до наличие на неравноправна клауза или до нищожност на договора в този смисъл. Характерът на договора за издаване на кредитна карта е такъв, че с него не се изготвя първоначален погасителен план, а предоставената като кредитен лимит сума се възстановява при нейното ползване, като няма изискване да бъде регулярно или ритмично, т.е картодържателят може да ползва сумите от кредитния си лимит по свое усмотрение в различни размери. От там се променя и сумата, която би следвало да върне на кредитора си, съобразно това какъв размер от кредита е ползвал, какъв размер от него дължи да върне, респ. каква ще е и дължимата договорна лихва. Поради това съдът не споделя възраженията на ответника, че договорените месечни плащания са само за лихва, но не и за главница. Както и вещото лице посочва в съдебно заседание, договорът за кредитна карта има револвиращ характер, т.е. клиентът не може да изтегли повече от договорения лимит, от него се приспадат начислените лихви, такси и застраховки. Когато от клиента постъпи сума за плащане с нея се погасяват дължимите суми в поредицата разноски, лихви и главница докъдето стига сумата. Усвояването на сумата включва всички тези начислени лихви и такси, освен изтеглените в брой суми от клиента или заплатените с тях стоки и услуги. Поради това процесът на усвояване и погасяване е непрекъснат и в крайна сметка ответникът в качеството на клиент е усвоил сумите, но не е издължил претендираните от ищеца начислени главница, лихви и такси.
Що се отнася до възраженията на ответника за погасяване на задължението както за главница, така и за лихви с тригодишната кратка погасителна давност по чл. 111 б. „в“ от ЗЗД, предвид периодичността на плащанията, съдът намира същите за неоснователни. Съгласно чл.114 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а съгласно ал. 2 на този текст, ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. В настоящия случай е налице сключен договор за кредитна карта, съгласно който на ответника е предоставена сума под формата на кредитен лимит, която същият изразходва по свое усмотрение в различно време за срока на действие на договора, който е от момента на сключването му – 23.07.2004 г. до момента на неговото прекратяване – 11.06.2018 г. – датата на получаване на нотариалната покана от ответника за прекратяване на договора. Т.е. давността за предявяване на вземането е започнала да тече от 11.06.2018 г. и същата не е изтекла към момента на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК от страна на кредитора в съда на 30.07.2018 г. Както и вещото лице посочи в заключението си, характерът на договора за кредитна карта е револвиращ и от това не следва, че вноските са равни и периодични, но дори да е така, вземането съобразно посочените по-горе дати не може да бъде възприето за погасено по давност, предвид настъпилата изискуемост на 11.06.2018 г., включителтно и към настоящия момент.
По тези съображения съдът счита, че ищецът в настоящото производство доказа по безспорен начин посредством представените писмени доказателства и изготвената по делото експертиза наличието на задължение от страна на ответник към него, включващо главница, лихви и такси и неговият размер, поради което установителният иск следва да бъде уважен. Искът е основателен за общата сума 4 508.51 лв., в която сума са включени задълженията на ответника към ищеца за главница, лихви и такси.
При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в пълен размер, както следва: в заповедното производство в размер 555.53 лв. и в установителното производство в размер 1244.27 лв.
На основание изложеното, ЯРС
РЕШИ:
УВАЖАВА предявеният от „Юробанк България“ АД, ЕИК ***, представлявано от изпълнителните директори П. Н.Д. и М. В.– прокурист, гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260 против О.М.Ю., ЕГН ********** *** иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че О.М.Ю. има задължение към „Юробанк България“ АД, произтичащо от договор за издаване на кредитна карта „EUROLINE“ от *** г. в размер 4 508.51 лв., от които главница 3 243.25 лв.; възнаградителна лихва 661.09 лв. за периода 23.07.2004 г. – 11.06.2018 г.; мораторна лихва 343.23 лв. от 23.07.2004 г. до 24.07.2018 г.; такси 260.94 лв. от 23.07.2004 г. до 24.07.2018 г., както и законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ *** г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА О.М.Ю. да заплати на „Юробанк България“ АД разноските направени в заповедното производство по ч.гр.д. № *** г. в размер 555.53 лв.
ОСЪЖДА О.М.Ю. да заплати на „Юробанк България“ АД направените в настоящото производство разноски в размер на 1 244.27 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: