№ 1054
гр. Благоевград, 01.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи ноември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Ангелина Бисеркова
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно
гражданско дело № 20221200500868 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал.1 т. 1 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Р.”/Б./Е., ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр.С. *, р-н „Л.“, Е..., бул. „Н. В.” № *, представлявано от А. В. А.-
Изпълнителен директор и М. Т. П.- Прокурист, чрез пълномощника адв. С. Г., срещу
Определение № 700/15.05.2022г. по гр.д. № 548/2022г. по описа на РС Благоевград, в
частта му в която първоинстационният съд е прекратил производството по делото, по
отношение на предявения евентуален осъдителен иск, с правно основание чл. 430 от ТЗ, във
вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, чл. 92 ал.1 от ЗЗД, поради недопустимост за
разглеждането му пред съда.
С частната жалба са наведени доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания
съдебен акт.
Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че не е налице в заявеното основание по
предявения главен установителен иск по чл. 422 от ГПК и предявения при условията на
евентуалност осъдителен иск.
Поддържа се с частната жалба от банката жалбоподател, чрез процесуалния и представител,
че с ИМ пред първоинстационния съд е заявено ново обстоятелство- прекратяването на
договора за кредит, чрез довеждането волеизявлението на кредитора за позоваване на
предсрочна изискуемост, с връчването на препис от исковата молба по настоящото дело.
Развиват се правни доводи, че се касае за посочване на ново обстоятелство, настъпило след
провеждането на производството пред съда по чл. 410 и сл. от ГПК, с което се променя
началния период на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, във връзка с
исковата претенция на ищеца. В този смисъл поддържа се, че съгласно т. 11б от ТР №
1
4/2013г. на ОСГТК на ВКС, въвеждането на друго основание, от което произтича вземането,
различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви
пред гражданския съд, в производството по предявен иск с правно основание чл. 422 от
ГПК, чрез предявяване на осъдителен иск за същото вземане, при условията на
евентуалност. С частната жалба срещу първоинстанционното определение на РС
Благоевград, поддържа се че именно такъв е настоящия казус, поради което
първоинстанционният съд дължи произнасяне по предявения осъдителен иск по същество,
при условията на евентуалност, а не пракратяването на производството по отношение на
същия поради процесуална недопустимост.
Поради изложените съображения, иска се от дружеството жалбоподател, чрез неговия
процесуален представител, въззивния съд да отмени определението за прекратяване на
делото и да върне същото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по него.
В срока по чл. 276 ал. 1 ГПК, депозиран е писмен отговор на частната жалба от адв. С. Б.,
като пълномощник на Г. И. Н., ЕГН **********, от с. Б..., ул. „С.“ № *, с който се оспорва
частната жалба като неоснователна и се иска от виззивния съд да потвърди обжалваното
определение на РС Благоевград като правилно и законосъобразно.
С отговора на частната жалба са развити съображения, че правилно първоинстанционният
съд след като е установил наличието на идентичност между заявените фактически и правни
основания със заявлението по чл. 410 от ГПК пред съда по заповедното производство и с
исковата молба пред гражданския съд, е прекратил производството по делото поради
недопустимост на предявения при условията на евентуалност осъдителен иск за същото
вземане на „Р.”/Б./Е..
Поддържа се с отговора на частната жалба, че с т. 11б от ТР № 4/18.06.2014г. по т.д. №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС, допусната е процесуалната възможност за предявяване наред с
предявения установителен иск по чл. 422 от ГПК и на осъдителен иск за същото вземане при
условията на евентуалност, но при условия- въвеждането на друго основание на исковата
претенция, различно от това заявено пред съда по заповедното производство, за което е
издадена заповед за изпълнение. Възразява се с писмения отговор, че в настоящия случай с
исковата молба пред гражданския съд, с която е предявен иска по чл. 422 от ГПК, не са
изложени от ищеца други фактически обстоятелства, поради което не е заявено друго
основание във връзка с предявения при условията на евентуалност осъдителен иск за същото
вземане. И двата иска произтичат от едно и също основани- сключен договор за
потребителски кредит, основават се на едни и същи обстоятелства, като и при двата иска
ищецът се позовава на предсрочна изискуемост на вземането.
Възразява се с отговора на частната жалба от адв. Б., че промяната на правната
квалификация, заявена за предявения при условията на евентуалност осъдителен иск, не
води до промяната на неговото основание. За стъпва се становището, че при идентичност на
основанията на осъдителните искове, предявени при условията на евентуалност заедно със
специалния установителен иск по чл. 422 от ГПК за същото вземане на кредитора,
2
осъдителния иск е процесуално недопустим, поради липса на правен интерес. В подкрепа на
изложеното становище, с отговора на частната жалба се акцентира пред въззивния съд, че в
настоящия казус издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК не е обезсилена, като
същата продължава да е валидно законово основание за изпълнение във връзка със заявената
искова претенция, в случай на уважаване на предявения иск по чл. 422 от ГПК, което е
допълнително основание за недопустимост на предявения при условията на евентуалност
осъдителен иск.
С писмения отговор на частната жалба се иска от въззивния съд да остави частната жалба
без уважение, като потвърди обжалваното определение на РС Благоевград, с което
производството по гр.д. № 548/2022г. по описа на съда е било прекратено поради
недопустимост на иска, като правилно и обосновано.
Пред въззивния съд, не се сочат нови доказателства, вън от тези, приложени по
първонстанционното дело.
Настоящият въззивен съдебен състав, след като съобрази обстоятелствата по делото и
приложимия закон, основан на оплакванията с частната жалба, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Установява се от събраните писмени доказателства по първоинстанционното гражданско
дело/ гр.д. № 548/2022г. по описа на РС Благоевград /, че със заявление с вх. №
2035/09.07.2021г. депозирано от пълномощника на „Р.”/Б./Е. пред съда по заповедното
производство по реда на чл. 417 от ГПК, е отправено искане за издаване на заповед за
изпълнение срещу длъжника- Г. И. Н., ЕГН **********, от с. Б..., общ. Б., за заплащане на
дължимите суми по Договор за потребителски кредит № 1708102215735700 от 16.08.2017г.,
въз основа на което е образувано ч.г.д. № 1789/2021г. по описа на РС Благоевград. С
разпореждане инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
писмен документ по чл. 417 от ГПК № 322 от 09.07.2021г., съдът е уважил заявлението, като
издаданета заповед е за следните суми:
- 10 554.40лв. - неиздължена просрочена главница, ведно със законната лихва върху нея
считано от 09.07.2021г. до изплащане на вземането;
- 660.00лв. – договорна лихва за периода от 23.12.2010г. до 29.09.2011г.;
- 519.66лв.- договорна лихва за периода 15.08.2020г.- 20.05.2021г.;
- 168.18лв.- представляваща изискуемо обезщетение за забава върху редовно падежирани
главници, за периода от 15.09.2020г. до 15.05.2021г.;
- 143.65лв.- представляваща изискуемо обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху предсрочно изискуемата главница, изчислена за периода от 21.05.2021г. до
08.07.2021г. включително;
- 270.89 лв. – платена държавна такса по делото.
Срещу издадената заповед за незабавно изпълнение в срока по чл. 414 ал.2 от ГПК е
постъпило редовно възражение от длъжника- Г. И. Н., с което се възразява че не се дължи
3
вземането предмет на издадената заповед за изпълнение.
С Разпореждане № 1312 от 23.11.2021г. по образуваното гр.д. № 548/2022г. по описа на РС
Благоевград, съдът е приел подаденото възражение по чл. 414 от ГПК за редовно, като е
указал на заявителя- „Р.”/Б./Е., че в едномесечен срок, може да предяви пред гражданския
съд установителен иск за вземането си, след като същото е оспорено от длъжника с редовно
възражение по реда на чл. 414 ал.2 от ГПК.
В срока по чл. 415 ал.1 от ГПК, пред РС Благоевград е депозиран установителен иск с
правно основание чл. 422 от ГПК от „Р.”/Б./Е., срещу длъжника Г. И. Н., за установяване със
сила на пресъдено нещо на вземането, предмет на издадената Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на писмен документ по чл. 417 от ГПК № 322 от
09.07.2021г. по гр.д. № 548/2022г. по описа на РС Благоевград.
С предявената искова молба от кредитора „Р.”/Б./Е., срещу длъжника Г. И. Н., наред с
предявения специален установителен иск по чл. 422 от ГПК, предявен е при условията на
евентуалност и осъдителен иск за същото вземане, срещу същия длъжник, за сумите суми за
които срещу Г. И. Н. е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на писмен документ по чл. 417 от ГПК № 322 от 09.07.2021г. по гр.д. № 548/2022г.
по описа на РС Благоевград.
Видно е от исковата молба, че наред с фактите посочени по гр.д. № 548/2022г. по описа на
РС Благоевград, във връка със заявлението за издаване на заповед въз основа на документ по
реда на чл. 417 от ГПК, наведено е от ищеца „Р.”/Б./Е. пред гражданския съд и ново
фактическо твърдение. Заявява се от ищеца, че с връчване на преписа от ИМ на ответника Г.
И. Н. по реда на чл. 131 от ГПК, кредиторът довежда до знанието на длъжника факта на
прекратяването на Договора за потребителски кредит, от който произтича основанието за
вземането, с което се навеждат доводи претендираните суми да се считат за изискуеми от
момента на получаване на преписа от исковата молба от ответнита по гражданското дело.
Отново се поддържа от ищеца настъпване на предсрочно изискуемост на кредита за
непадежиралите към момента на подаването на заявлението по чл. 417 от ГПК просрочени
погасително вноски, но от момента на връчването на препис от ИМ по делото на ответника.
С обжалваното Определение № 700/15.05.2022г. по гр.д. № 548/2022г. по описа на РС
Благоевград, първоинстационният съд е прекратил производството по делото, поради
недопустимост на предявения за разглеждане при условията на евентуалност осъдителен
иск. Прието е от състава на районния съд, че предявения осъдителен иск е недопустим
поради пълна идентичност на заявеното основание за вземането пред съда по заповедното
производство и заявеното основание с исковата молба пред гражданския съд, като разликата
е само във вида на търсената защита. Прието е, че липсва промяна и на заявеното основание
предявения иск пред съда по заповедното производство и гражданския съд, пред който е
предявен за разглеждане иск по чл. 422 от ГПК- настъпване на предсрочна изискуемост на
непадежиралите към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК погасителни
вноски, поради което предявения при условията на евентуалност осъдителен иск е бил
прекратен, като недопустим поради липса на правен интерес.
4
Изложеното дава основание на въззивния съд за следните правни изводи:
Частната жалба е процесуално допустима. Подадена е в рамките на едноседмичния
преклузивен срок по чл. 275 ал. 1 ГПК, от лице с правен интерес и правоспособност за
обжалване на атакуваното определение на районния съд и насочена е срещу подлежащ на
инстанционен съдебен контрол съдебен акт, като жалбата отговаря на изискванията на чл.
275 ал. 2, във вр. чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Разгледана по същество същата е основателна, по следните съображения:
Съгласно установената съдебна практика, намерила израз в Решение № 139/05.11.2014г.,
постановено по т.д.№ 57/2012г. на ВКС, постановено по чл. 290 ГПК, установителният иск
по чл. 422 от ГПК е обусловен от издадената заповед за изпълнение за вземане, основано на
представения документ по чл. 417 ГПК или на заявление по чл. 410 от ГПК, като предметът
на делото по установителния иск по чл. 422 ГПК е обвързан от основанието и размера на
вземането, заявени в заповедното производство.
В производството по иска по чл. 422 от ГПК пред гражданския съд, не намират приложение
правилата за изменение на иска по чл. 214 от ГПК- за изменение на основанието чрез
заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената
заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска. Въвеждането на друго
основание в исковото производство, от което произтича вземането, различно от това въз
основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на
осъдителен иск при условията на евентуалност, наред с поддържаното пред съда по
заповедното производство правно основание за вземането. За разликата между размера на
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, и пълния размер на вземането, при
условията на чл. 210 ал.1 ГПК, може да се предяви осъдителен иск в същото гражданско
производство. Решението за отхвърляне на иска за вноските с ненастъпил падеж, за които
кредиторът е твърдял, че е настъпила предсрочна изискуемост, не преклудира правото му да
ги събере по съдебен ред - чрез осъдителен иск вкл. съединен с иска по чл. 422 ГПК, така и
по реда на ново заповедно производство. В този смисъл е т. 11 б от ТР № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, както и решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК за уеднаквяване на
практиката и като такива, задължителни за настоящия състав: Решение № 205:06.01.2016г.
на ВКС, І-во ТО, т.д. 2703/2015г.; Решение № 7/15.04.2015г. на ВКС, по т.д.№ 4196/2013г., І-
во Т.О.; Решение № 165/22.12.2014г. по т.д. № 1784/2013г. на ВКС, ІІ-ро Т.О.; Решение №
132/02.10.2015г. по т.д.№ 1907/2014г. на І-во Т.О. на ВКС.
В настоящия случай с исковата молба по делото пред първоинстанционният съд,
пълномощникът на дружеството ищец, поддържа първоначално заявеното основание за
вземането пред съда по заповедното производство- настъпила предсрочна изискуемост на
вземанията по кредита, като е заявил пред съда че с исковата молба по чл. 422 от ГПК
поддържа ново, незаявено пред заповедния съд основание за вземането си- незаплащане на
част от погасителните вноски по кредита, с ненастъпил падеж към момента на подаването
на заявлението по чл. 417 от ГПК, но при въвеждането на нов начален срок на предсрочната
5
изискуемост- връчването на препис от исковата молба на ответника по делото по реда на чл.
131 от ГПК.
Съгласно т. 11 б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013
г., ОСГТК в производството по иск, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, не
намират приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК - за изменение на
основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането
по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска.
Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз
основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на
осъдителен иск при условията на евентуалност. За разликата между размера на вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането, при условията
на чл. 210, ал. 1 ГПК може да се предяви осъдителен иск в това производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 ГПК ищецът може да предяви с една искова молба
срещу същия ответник няколко иска, ако те са подсъдни на същия съд и подлежат на
разглеждане по реда на едно и също производство. В случая се касае за идентичност на
страните, исковете подлежат на разглеждане по един и същи съдопроизводствен ред,
съединяването е в условията на евентуалност. Разглеждането на евентуалния иск е
обусловено от неуважаването на главния и се счита за предявен под условие – изходът на
делото по главния иск, т. е. процесуална предпоставка за разглеждане на евентуално
съединения иск е отхвърляне на главния иск. В случай, че съдът уважи главния иск на
посоченото в него основание, то не възниква необходимост от произнасяне по главния.
Съдебния състав намира, че в случая не се касае до идентичност на основанието и размера
на иска по чл. 422 ГПК и осъдителния иск. Правното основание да се предяви
установителен иск са обстоятелствата за съществувало облигационно правоотношение и
констатирано неизпълнение на задължението на длъжника да внася уговорените месечните
погасителни вноски, плюс заявена и изразена воля от кредитора, която да е достигнала до
длъжника, че прави кредита предсрочно изискуем, съгласно уговорени изрични клаузи в
договора, надлежно осъществено преди образуване на заповедното производство. Правното
основание на осъдителния иск освен общите факти относно съществувало облигационно
правоотношение и констатирано неизпълнение на задължението за плащане, включва и
настъпила и обявена предсрочна изискуемост на вземането след проведеното заповедно
производство, както в случая - уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост с
исковата молба. Осъдителната претенция няма отношение към заповедното производство и
не се позовава на издадената в това производство заповед за изпълнение. Тя се основава на
евентуалната презумпция за отхвърляне на иска по чл. 422 от ГПК по същество в хипотезата
на ненастъпила предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение или ако бъде прекратено производството по делото по отношение на
предявения специален иск по чл. 422 ГПК.
Съгласно Тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019г. на ВКС по т.д. № 8/2017г. на ОСГТК,
позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията,
6
предявена по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК. Правното основание, на което се претендира
изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е
сключеният договор за кредит. В настоящия случай ищецът в условията на евентуалност
твърди, че след издаването на заповедта за изпълнение кредитът се обявява за предсрочно
изискуем, т. е. претендира друг начален момент на изискуемост, поради което разполага с
правото да предяви осъдителен иск, включително и съединен с иска по чл. 422 ГПК като
вземането е същото, но се претендира на правно основание, произтичащо от друг начален
момент на изискуемост, респективно това обстоятелство се отразява на размера на
вземанията за главница и акцесорните вземания. Изложените съображения в отговора, че
ищецът няма право да обяви кредита за предсрочно изискуем касаят материалната
легитимация по иска и на този въпрос следва да се отговори по същество.
По тези съображения настоящия състав на ОС Благоевград намира, че не е налице
идентичност на основанията между предявените искове, тъй като това би означавало
пълно покритие и съвпадане на всички факти и обстоятелства, от които произтича едната
или другата претенция, а при осъдителната претенция се касае до ненастъпила предсрочна
изискуемост, след подаването на заявлението по чл. 417 ГПК. Ето защо съдебният състав
намира, че ищецът има право да предяви осъдителен иск, с който претендира друг начален
момент на изискуемост на вземането, който иск обаче с оглед характера на съединяването и
принципа на диспозитивното начало ще се разгледа само в случай на отхвърляне на главния
установителен иск по чл. 422 от ГПК.
Обявяването на кредита за предсрочно изискуем може да бъде извършено в хода на
исковото производство, образувано по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК.
Изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем може да бъде
инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, който е представен като
приложение към исковата молба. В тези случаи изявлението поражда правни последици с
връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника-
кредитополучател, ако са налице и предвидените в договора за кредит обективни
предпоставки за загубване преимуществото на срока. Упражняването на това потестативно
право на банката и в този смисъл настъпването на предсрочната изискуемост на кредита в
хода на исковото производство представлява нов факт от значение за съществуването на
претендираното право на вземане за главница и възнаградителни лихви, който следва да
бъде взет предвид от гражданския съд на основание чл. 235 ал. 3 ГПК. При положение, че
правното основание на заявената претенция е договорът за кредит, и поради това, че
решението следва да отразява материалноправното положение между страните по делото,
каквото е то към момента на приключване на съдебното дирене, липсва основание да се
отрече настъпилата в хода на исковото производство предсрочна изискуемост на кредита. /в
този смисъл Решение № 10 от 25.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 16/2019г., II т.о., ТК, Решение
№ 142 от 30.03.2020г. на ВКС по т. д. № 2970/2018г., I т.о., ТК/.
Като се е произнесъл с определение, с което прекратява производството по евентуално
съединения осъдителен иск, РС Благоевград е нарушил последователността за разглеждане
7
на исковете, определението е неправилно и следва да се отмени като делото се върне на РС
за продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от горното и на посочените основания, Благоевградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 700/15.05.2022г. по гр.д. № 548/2022г. по описа на РС
Благоевград, в частта му в която първоинстационният съд е прекратил производството по
делото, по отношение на предявения евентуален осъдителен иск, със заявено правно
основание- чл. 430 от ТЗ, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, чл. 92 ал.1 от ЗЗД,
поради недопустимост за разглеждането му пред съда.
ВРЪЩА делото на РС Благоевград, за продължаване на съдопроизводствените действия,
включително и по предявения при условията на евентуалност осъдителен иск.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8