№ 1471
гр. София , 28.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на шестнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
Секретар:Ива А. Иванова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20201000502597 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК и е образувано по въззивна
жалба на „Бул Инс” АД против Решение 2477 от 08.04.2020 г. по гр.д. 8605/2018 г. по
описа на Софийски градски съд (СГС), с което по предявен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ е
присъдено обезщтение за неимуществени вреди от 50 000 (петдесет хиляди) лева в
полза на Д. Л. М. с ЕГН: ********** и във връзка с ПТП, реализирано на 02.08.2017 г.
ведно със законната лихва от 07.05.2018 г. до окончателното изплащане. Исковата
претенция е отхвърлена до пълния предявен размер от 90 000 (деветдесет хиляди) лева,
както и за мораторната лихва за периода 02.08.2017 г. до 06.05.2018 г. Със същото
решение съдът се е произнесъл и по въпроса с отговорността за разноски, спазвайки
правилата на чл. 78 ГПК и е присъдил възнаграждение по чл. 38 от Закона за
адвокатурата (ЗАдв) в полза на процесуалния представител на ищеца.
„Бул Инс” АД оспорва решението на СГС частично с доводи за неговата
неправилност. Сочи, че е нарушена разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Неправилно съдът бил
определил обезщетението за неимуществени вреди на сумата от 50 000 лв. която била
прекомерна и не отговаряла на критерия за справедливост. Обжалваемият материален
интерес е за сумата от 25 000 лв., т.е. за разликата над 25 000 лв. до 50 000 лв. Настоява
за частична отмяна на решението на СГС и отхвърляне на иска за сумата от 25 000 лв.,
като се присъдят и разноски за две инстанции. В отхвърлителната част, както и за
присъденото обезщетение от 25 000 лв. решението на СГС е влязъл в законна сила, като
необжалвано от никого.
Въззивната жалба се оспорва като неоснователна от насрещната страна Д. Л.
М. с писмен отговор по чл. 263 ГПК. Намира, че решението на Софийски градски съд
било правилно в атакуваната от застрахователя част и трябвало да се потвърди.
Претендира се присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв за втората
1
инстанция.
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, като не са
събирани нови доказателства пред настоящата инстанция.
Между страните не се спори по фактите в казуса, а именно:
На 02.08.2017 г. около 22:20 часа, на IV път 16108, на територията на общ.
Ботевград, при движение с несъобразена скорост между с. Краево и с. Радотина, водачът
на л.а. „Исузу Тропер“ (гражданската отговорност на водача, на който е била
застрахована при „Бул Инс” АД), губи контрол над автомобила, напуска пътното платно
и самокатастрофира в полето. В протокола е отразено, че при ПТП са пострадали две
лица, вкл. ищцовата страна Д. М.. Причината за пътния инцидент се корени в
субективните действия на водача на автомобила, който виновно е нарушил правилата за
движение по пътищата.
Въззиваемият е пострадал при така описаното произшествие, като в
резултат на същото е получил следните травматични увреди: луксация на дясна
тазобедрена става; счупване на главата на дясна бедрена кост. Пояснено е от вещо
лице-лекар, че луксацията на тазобедрена става е трета степен травматична увреда , а
счупването на дясната бедрена глава е четвърта - най-тежка степен. В заключението на
СМЕ (изслушана в първата инстанция) е обоснован извод, че е налице причинно-
следствена връзка между процесното ПТП и получените от ищеца увреди. Сочи се, че
ищецът е изпитвал силни болки с висок интензитет през първите 7-10 дни
непосредствено след травмата и оперативната намеса. Същите постепенно са
намалявали като интензитет и са били непостоянни по характер в следващите 4 - 5
месеца. Вещото лице сочи, че при направения личен преглед на 30.07.2019г. ищецът се
е оплакал от непостоянни болки при натоварване на дясната тазобедрена става. Сочи
се, че тези болки пречат на походката и като се умори ищецът накуцва осезаемо.
Вещото лице ортопед констатира, че при ищеца е налице намаление с 1/3 /една трета/
на вътрешната ротация на дясна тазобедрена става и слабост на седалищната
мускулатура. Пояснено е, че те най-вероятно са причина за непостоянни и с нисък
интензитет болки при натоварване. В медицинската експертиза е проследено
проведеното спрямо ищеца болнично лечение, в периода от 03.08.2017 г. до 14.08.2017
г. - общо 11 дни, при което е направена операция - наместване и метална фиксация с 2
винта. Вещото лице обосновава, че срока за възстановяване от травматични увреди с
подобен характер е 4- 5 месеца. Сочи се, че през този период ищецът е изпитвал болки
и страдания, които са пречили на ежедневния му живот. За период от 2 /два/ месеца на
ищеца не му било разрешено да стъпва на пострадалия крак. След това е бил
необходим срок от още 2-3 месеца за възстановяване на функцията. Вещото лице сочи
още, че ищецът е в добро здравословно общо състояние, но е налице намаление 1/3
/една трета/ на вътрешната ротация на дясна тазобедрена става и слабост на
седалищната мускулатура, които предизвикват болки.
За луксацията на дясната тазобедрена става е предприето оперативно лечение. В
този случай обаче луксацията на тазобедрената става не е чиста, а е фрактура-
луксация, т.е. при излизането на главата от ставната ямка, част от главата се е счупила,
поради което опериращите лекари са отворили ставата, фиксирали са този фрагмент
към главата с два винта и след това са репонирали ставата. Сочи, че слабостта на
седалищната мускулатура е следствие на самата травма. Сочи, че в бъдеще пациентът
трябва да проведе рехабилитационни процедури.
При спазване правомощията си по чл. 269-271 ГПК, САС прецени, че
2
решението на Софийски градски съд е валидно и допустимо, както и изцяло правилно в
обжалваната част, поради което въззивната жалба на застрахователното дружество се
явява неоснователна и следва да се отхвърли по следните съображения:
САС намира, че съобразно събраните по първоинстанционното производство
доказателства и оплакванията във въззивната жалба, както и позицията на въззиваемия,
изразена в писмения отговор на въззивната жалба, не се спори по следното: а) че
отговорността на делинквента е застрахована със застраховка „Гражданска
отговорност” при ответното дружество, която е била валидна към датата на процесното
застрахователно събитие; б) не е заплащано застрахователно обезщетение за търпяните
вреди извънсъдебно от ответника; в) отговорността на застрахователя, произтича от
нормата на чл. 432, ал. 1 КЗ, като не се спори и относно вината на водача на процесния
автомобил, както и за механизма на процесното ПТП. Не е налице спор между страните
относно това, че са налице всички елементи на сложния фактически състав на прекия
иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, поради което претенцията е доказана по своето основание.
Решението на СГС е валидно и допустимо, а по останалото съдът е обвързан от
оплакванията в жалбата (така чл. 269, изр.второ ГПК). Тези оплаквания са свързани
само с приложението на чл. 52 ЗЗД и съответно САС следва да се произнесе само по
този въпрос - относно справедливостта на обезщетението за неимуществени вреди в
конкретния случай:
Съдебната практика, като задължителната такава - ППВС 4/1968 г. на
Върховния съд, както и незадължителната, но трайно наложила се в по-ново време
(напр. Решение 184/08.11.2011 г. по т.д. 217/2011 г. на ВКС, II т.о., Решение
83/06.07.2009 г. по т.д. 795/2008 г. на ВКС, II т.о. и други) е категорична, че
„справедливостта” по чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се изпълва със съдържание
и смисъл при определяне на размер на обезщетението за неимуществени вреди, винаги и
само когато се подхожда конкретно към случая, при съобразяване с всички
правнозначими факти и обстоятелства, понеже следва да се обоснове връзката между
конкретно установените увреждания и защо съдът приема, че съответния размер на
присъжданото обезщетение за неимуществени вреди е справедлив.
Такива факти и обстоятелства са например: а) характерът и вида на
уврежданията; б) последиците им върху здравето на увредения/увредената, вкл. и в
дългосрочен план; в) интензитетът на болките и страданията, конкретно установими по
всяко дело; г) отражението на вредите върху ежедневието на ищеца/ищцата; д)
социално-икономическата обстановка в страната към датата на причиняване на деликта
– като една отправна точка за присъждане на справедливо обезщетение и в обществен
смисъл с оглед общата икономическа ситуация с държавата; е) възрастта на
пострадалия/пострадалата и т. н.
САС преценявайки обстоятелствата, при които е настъпило
произшествието, вида, характера и тежестта на травмите, младата възраст на
въззиваемия към момента на настъпване на увреждането – 25 години, вида, броя и
тежестта на уврежданията - луксация на дясна тазобедрена става; счупване на главата на
дясна бедрена кост, срока за възстановяване – около 4-5 месеца, периода на претърпени
болки - силни болки с висок интензитет през първите 7-10 дни непосредствено след
травмата и оперативната намеса, непостоянни по характер в следващите 4-5
месеца, ограниченията в придвижването – за около два месеца забрана да стъпва на
3
десния крак, ползаването на помощни следства патерици, нуждата от чужда помощ в
обслужването и хигиената, настъпилите трайни последици в резултат на получените
травматични увреди - установеното намаление с 1/3 на вътрешната ротация на дясна
тазобедрена става, слабост на седалищната мускулатура, изживения шок от инцидента,
претърпените неудобства от личен, битов и социален характер, необходимостта от
последваща рехабилитация, отражението на произшествието върху психо-
емоционалното му състояние, както и обществено икономическите условия към 2017 г.
/установена МРЗ за страната 460 лв. съгласно ПМС №141/2017 г./, съдът намира, че
сумата от 50 000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД за
репариране на вредите.
За да приеме, че претенцията е основателна за този размер САС съобрази и
събраните в производството в първата инстанция гласни доказателства – тези на св. Г.
П.. Той сочи, че за ПТП разбрал по телефона, както и че Д. е в тежко състояние в
болница „Света Анна“. Свидетелят посетил ищеца в болницата, като го заварил в
тежко състояние. Бил на легло, с включени системи, а десният му крак бил обезджижен.
Имал фрактура на тазобедрената става. Св. П. си спомня, че Д. не можел да става от
леглото. Приемал обезболяващи, заради силните болки бил депресиран. Сочи още, че
около две седмици останал в болницата, бабата на ищеца била негов придружител. Тя
се грижела за него в болницата и после в къщи. Налагало се пострадалия да ползва
подлога. След изписването на ищеца, св. П. отишъл да го види у дома. Все още не
можел да ходи сам, два – три месеца бил на легло, приемал обезболяващи медикаменти.
Започнал да ходи на рехабилитация, придвижвал се с патерици, имал проходилка.
Свидетелят заявява, че около година отнело възстановяването на ищеца. Д. се
притеснявал, че баба му го обслужва. Според свидетеля инцидента много променил Д..
Преди ПТП бил весел и работлив. След катастрофата се тормозел се психически, защо
не може да ходи, да работи, да изкарва пари за прехрана, станал нервен. Оплаквал се от
болки. При промяна на времето го болял кракът, не може да работи тежката физическа
работа, която работел преди. Според св. П., ищецът още не се е възстановил психически,
не може да се примири, че не е пълноценен.
Тези показания също подкрепят извода, че интензитета на претърпените болки и
страдания е бил висок, което обосновава и присъждането на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. Като е направил преценка в същия смисъл
СГС е приложил материалния закон правилно.
В обобщение, въззивната жалба на застрахователя следва да се остави изцяло
без уважение, като в атакуваната му част оспореното решение на градския съд следва да
се потвърди.
При този изход във въззивното производство, „Бул Инс” АД няма право на
разноски, а върху обжалваемия материален интерес (25 000 лв.) следва да се присъди
възнаграждение по чл. 38 ЗАдв на процесуалния представител на въззиваемия - адв. М.
от САК в размер на 1 536 (хиляда петстотин тридесет и шест) лв. за настоящата
инстанция с включен ДДС.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 2477 от 08.04.2020 г. по гр.д. 8605/2018 г. по описа на
4
Софийски градски съд в обжалваната му част.
ОСЪЖДА „Бул Инс” АД със седалище и адрес на управление: ***, 1407,
бул.***"№87 на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв да заплати на адв. Р. М. от САК
адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер от 1 536 (хиляда
петстотин тридесет и шест) лв. с ДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5