Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260727 31.05.2021г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
окръжен съд
Гражданска колегия ХХІІ-ри гр.
състав
На
единадесети май две хиляди двадесет и първа година
в
публично заседание в следния състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар: Диана Плачкова
като
разгледа докладваното от председателя Пенка Стоева
гражданско
дело №3036 по описа за две хиляди и двадесета година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Иск
по чл.87,ал.3 от ЗЗД.
Ищцата Е.Х.З., ЕГН **********,***, адв.Н.У.-К.,
моли съда да развали поради неизпълнение сключения между нея и ответницата З.К.С.,
ЕГН **********,***, договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, сключен с н.а. от 27.07.01г., тъй като от началото на
2019г. здравословното и състояние рязко се влошило и в тази връзка пенсията и
се оказала недостатъчна за покриване на разходите и, а ответницата нито и
предоставила необходимата и финансова помощ, а само няколко пъти и предоставила
неголеми парични суми, нито осъществявала нейното гледане в пълен обем, а само
инцидентно я посещавала в дома и. Затова счита, че неизпълнението на договора
от нейна страна е съществено и обуславя интереса и от неговото разваляне.
Пледира по същество за
уважаване на иска и за присъждане на разноските по списъка, представен в с.з.
от 11.05.21г. /л.59/, с присъждане на адвокатско възнаграждение на основание
чл.38,ал.2 от ЗА в полза на представлявалия я е адвокат, тъй като
представителството и по делото е осъществено безплатно, поради липса на
средства да заплати за адвокат.
Ответницата е подала в
срока по чл.131,ал.1 от ГПК отговор на исковата молба, с който е оспорила иска
като неоснователен, като твърди, че макар да е предложила на ищцата да се
премести при нея в ***, за да я обгрижва, ищцата отказала, а същевременно не и
давала достъп до жилището, в което сама живее, като не и осигурила чип от
входната врата за блока, и по този начин я е поставила сама в невъзможност да
изпълнява поетото с договора задължение за нейното гледане.
Пледира по същество за
уважаване на иска, тъй като и сама желае разваляне на договора, доколкото няма
от него никакви облаги, а само тежести, предвид това, че имотът се ползва
единствено от ищцата, нейна майка, и от брат и, но счита, че ако все пак се
стигне до разваляне на договора, следва да и се присъдят разноските в
производството, тъй като тя не е ставала причина за завеждане на делото- никога
не е била канена от ищцата за разваляне на договора, а само за предоставяне на
финансови средства. Не представя списък на разноските си.
Съдът, като взе предвид
твърденията и възраженията на страните, събраните по делото доказателства и
приетия по делото доклад, намери, че предявеният
иск е допустим, разгледан по същество е основателен и следва да се уважи, а
разноски следва да се присъдят на ищцата в производството, на основание общото
правило на чл.78,ал.1 от ГПК, воден от следните съображения:
І.По допустимостта.
Обстоятелствата, на които
искът е основан, че между страните е сключен договор за прехвърляне на право на
собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, който
приобретателката не изпълнява, поставят иска в хипотезата на чл.87,ал.3 от ГПК
и го правят допустим, при надлежна активна и пасивна процесуална легитимация на
страните в производството.
ІІ.По основателността.
1.В с.з. от 11.05.21г.
съдът е приел доклад по делото, с който е очертал като релевантни за предявения
иск фактите на сключване на договор с описания вече предмет, както и неговото
изпълнение, като от тях, в доказателствена тежест на ищцата е поставил да
установи сключването на договора и поетите от страните по него задължения, а на
ответницата- факта на надлежното изпълнение на сключения договор.
Доколкото ответницата обаче не е твърдяла надлежно
изпълнение, а се е позовала на забава на кредитора, е поставил в нейна тежест
установяването на релевантните за възражението и по чл.95 от ЗЗД предпоставки,
а именно: че ищцата неоправдано не е приемала предложеното и от нея изпълнение
и не и е давала необходимото съдействие, без което ответницата не би могла да
изпълни поетите с договора задължения.
2.При така очертаните за съществото на спора
релевантни факти, събрани по делото са единствено писмените доказателства,
приложени от ищцата към исковата молба, с които се установи, че:
2.1. С договор, сключен на 27.07.01г. с н.а. №158,
том І, рег.№**27, дело №141/2001г. на нотариус Д.Г., ишцата е прехвърлила на
ответницата, като неин съсобственик, собствените си 2/3 ид.части от апартамент
№**, ***на жил.комплекс „***“ в гр.*******, с административен адрес бул.“*******“№**,
със застроена площ от **кв.м., избено помещение №**, както и 0.777% ид.части от
общите части на сградата, построена върху държавна земя, срещу поето от
приобретателката задължение да поеме гледането и издръжката на
прехвърлителката, като и осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила
досега, докато е жива, като прехвърлителката си запазва правото на ползване върху
имота, докато е жива. При изповядане на сделката, за удостоверяване правото на
собственост на прехвърлителката са
представени н.а. №162, том 1, дело 4434/1974г. на ***нотариус и удостоверение
за наследници от 20.08.1997г. /виж н.а. на л.16/;
2.2. Имотът, за който е съставен н.а. №162 по н.д. №4434/74г. на ***нотариус, е опознат
с КККР на гр.******* като СОС с идентификатор 56784.531.1052.2.12 /виж схемата
на л.17/;
2.3.Още преди датата на сключената с ответницата
сделка, и конкретно, от 1993г., ищцата е била регистрирана като пенсионер и
няма подавани от нея ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ оттам насетне /виж удостоверение на
л.15/;
2.4.От 2004г. ищцата е регистрирана като хронично
болна със следните заболявания, за които е получавала отстъпки при закупуване
на определени лекарствени средства, въз основа издадена и за целта рецептурна
книжка, а именно: хипертонична сърдечна болест, други видове стенокардия,
последици от мозъчно съдова болест и исхемична кардиомиопатия /виж рецептурната
книжка на л.11-л.**/;
2.5.За периода 19.04.19г.-30.04.19г., ищцата е
престояла в хирургично отделение на МБАЛ „***“ ЕООД- гр.*******, където е
претърпяла хирургична интервенция с голям обем и сложност на тънки и дебели
черва, поради чревни сраствания с непроходимост, а хистологичния резултат е
установил музинозен дебелочревен аденокарцином, с инфилтрация до околната
мастна тъкан, както и изразена перитуморна възпалителна реакция, като
перитонелната част от червото е с абсцедиращ възпалителен процес /виж епикризата
на л.9-л.10/;
2.6. На 13.06.19г., чрез ЧСИ А.Д., лично на
ответницата е била връчена отправена и от ищцата покана за доброволно
изпълнение на задълженията и по сключения с н.а. №158/2001г. договор, с която
ищцата е уведомила ответницата за претърпяната оперативна интервенция и
необходимостта от ежедневни грижи и нужда от помощ, както и за това, че
пенсията, която получава, не и е достатъчна вече, за да и осигури нормален и
спокоен живот, какъвто е водила до момента, поради което ответницата следва да
и осигури както издръжка в размер на 300лв./мес. за посрещане на насъщните и
нужди, така и да изпълнява задълженията си за нейното гледане и издръжка, тъй
като в противен случай ще прибегне до разваляне на договора /виж поканата и
разписката за връчването и на л.19 и л.20/;
2.7.Към септември 2020г., ищцата има непогасени
задължения от различно естество към етажната собственост на блока/входа, в
който живее, за които е била канена да ги изпълни, тъй като в противен случай
етажните собственици ще потърсят правата си по съдебен ред /виж л.22-л.26/;
2.8. На 16.02.15г. и 22.02.2017г., от З.С. са
заплатени по 36.58лв., съставляващи данък недвижими имоти и такса битови
отпадъци за 2015г. и 2017г., дължими се за ап.**, в жилищен блок на бул.“*******“№**,
/виж л.27 и л.28/.
3. В с.з. от 11.05.21г. съдът е отказал да допусне на ищцата поискани от
нея гласни доказателства за установяване факта на неизпълнение на договора от
ответницата, тъй като надлежното изпълнение е поставено в доказателствена
тежест на последната.
В същото с.з., ответницата
е заявила, че не желае да се изслушва свидетел, евентуално искане във връзка с
изслушване на какъвто е било закрепено с отговора на исковата и молба, в
случай, че съдът допусне гласни доказателства на ищцата, както и е заявила, че
няма да ангажира доказателства във връзка с даденото и от съда на основание
чл.146,ал.2 от ГПК указание, че не сочи доказателства за релевантните факти, на
които е основано възражението и за забава на кредитора, както и че може да
предприеме съответни процесуални действия в това заседание за тяхното
ангажиране /виж протокола на л.63-л.65/.
4.Към датата на сключване
на договора от 2001г., ответницата е била вдовица /виж доказателствата, събрани
по служебен почин на л.46-л.49/.
5.При тези установени в производството факти,
съдът намери, че искът на ищцата е основателен и следва да се уважи.
Когато кредиторът по един
двустранен договор не изпълни задължението, поради причина, за която той
отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ
срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичане на срока ще смята
договора за развален, като предупреждението следва да е в писмена форма, когато
договорът е сключен в такава /чл.87,ал.1 от ЗЗД/, а когато договорът има за
предмет прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти, развалянето става по
съдебен ред.
Договорът за прехвърляне на право на собственост
върху недвижим имот е двустранен договор, по който прехвърлителят има за
задължение да прехвърли на приобретателя правото на собственост, изпълнението
на което се осъществява с факта на сключване на договора, по силата на
чл.4,ал.1 от ЗЗД, че при договори за прехвърляне на правото на собственост
върху определена вещ, прехвърлянето настъпва по силата на самия договор, а
когато вместо продажна цена, приобретателят се задължи да престира на
прехвърлителя издръжка и гледане докато е жив, прехвърлителят има качеството на
кредитор по отношение правото да търси изпълнение на това поето с договора от
приобретателя задължение, а последният е длъжник по смисъла на чл.87,ал.1 от ЗЗД по отношение неговото изпълнение.
Затова, доколкото ищцата и
ответницата са продавач /прехвърлител/ и купувач /приобретател/ по сключения на
27.07.01г. договор, с факта на сключването му, за ответницата е възникнало
задължението да гледа и издържа майка и, като и осигури спокоен живот, какъвто
е водила досега, а ищцата, като неин кредитор по отношение на същото
задължение, може при неизпълнението му да иска разваляне на договора.
С представяне на
нотариалния акт от 2001г., с който са уговорени задълженията на страните,
ищцата е установила правно-релевантните за иска по чл.87,ал.3 от ЗЗД факти,
поставени в нейна доказателствена тежест в процеса, а с поканата за уведомление
за доброволно изпълнение, връчена на ответницата на 13.06.19г.- и изискването
на чл.87,ал.1 от ЗЗД за писмена покана към длъжника за изпълнение, с
предупреждение, че в противен случай ще пристъпи към упражняване на правото си
да развали договора по съдебен ред. Видно е от поканата, противно на твърдяното
от ответницата, че съдържа покана не само за престиране на издръжка месечно от
300лв., но и за изпълнение на поетото към прехвърлителката задължение за
издръжка и гледане в неговата цялост, тъй че доводът на ответницата, щото
ищцата няма право да иска разваляне, тъй като не я е била преди това поканила
да изпълни, е несъстоятелен и несъответен на съдържанието на поканата, която и
е била връчена лично, и като искът е заведен почти година и половина по-късно,
в рамките на което време тя нито твърди да е престирала изпълнението им на
кредитора, нито установява такова в хода на процеса.
Макар да не са от
съществено значение в случая, тъй като при договора за издръжка и гледане
изпълнението на тези задължения се дължи от приобретателя без оглед има ли
прехвърлителят собствени доходи и достатъчно средства за издръжка и то
ежедневно и неотклонно, а за времето от сключване на договора през 2001г. и до
2019г., когато е отправена поканата няма данни за каквото и да е изпълнение,
като този срок е сам по себе си значителен и достатъчен, за да се счете, че са
налице предпоставките за разваляне на договора, установени са в процеса и
твърденията на ищцата, щото тя е поискала изпълнение от ответницата в момент,
когато здравословното и състояние се е влошило значително след претърпяна
хирургическа интервенция, и като това очевидно е рефлектирало и общо на
финансовите и възможности, предвид непогасените нейни парични задължения към
етажната собственост.
Освен че е недоказан в
производството, неоснователен е и от правна страна доводът на ответницата, че
тя канила ищцата да се установи да живее при нея в София, за да може да
изпълнява задълженията си, но прехвърлителката отказала, доколкото практиката е
категорична по въпроса, че изпълнението на задълженията за издръжка и гледане
се следва по местоживеенето на прехвърлителя, а последното е било в гр.*******
както към датата на сключване на договора, така и към датата на отправената от
ищцата към ответницата покана за изпълнение, тъй че това поведение да ищцата,
дори да беше доказано, не би могло да се третира като нейна забава по смисъла
на чл.95 от ЗЗД, защото тя не е длъжна да промени местоживеенето си, за да
стане възможно нейното обгрижване от ответницата, а ответницата е тази, която
следва да престира по местоживеене на кредитора, за да е надлежно изпълнението
и на договора.
Изцяло недоказани, поради
отказа на ответницата да събере доказателства за тях, въпреки дадените и
указания, че може да ангажира такива, останаха и наведените от ответницата
твърдения, че ищцата не я допускала в дома си, за да може да изпълнява
задълженията си, и по този начин я е поставила в невъзможност за тяхното
изпълнение.
Ето защо, при липсата на
каквито и да е събрани доказателства за изпълнение от ответницата на поетите с
договора от нея задължения към прехвърлителката, неизпълнението несъмнено може
да се признае за съществено с оглед интереса на кредитора и няма никакво място
за коментар е ли неизпълнената част значителна с оглед на кредиторовия интерес
/чл.87,ал.5 от ЗЗД/.
Предвид горното, изцяло
недоказано е останало и възражението на ответницата за забава на кредитора по
смисъла на чл.95 от ЗЗД, тъй че може да се заключи единствено, че поради пълно
неизпълнение от нейна страна на сключения с ищцата договор, същият следва да
бъде развален, и предявеният от ищцата иск, като основателен, да бъде уважен,
каквото в крайна сметка е и искането на ответницата.
В частта за разноските.
С уважаване на иска, на
основание чл.78,ал.1 от ЗЗД, разноски се следват на ищцата и следва да и се
присъдят, тъй като претендира тяхното присъждане, а искането на ответницата
разноските да се поставят в тежест на ищцата, тъй като тя не е давала повод за
завеждане на делото, е неоснователно и следва да се остави без уважение, тъй
като не са налице изискуемите за това предпоставки по чл.78,ал.2 от ГПК- освен
че е оспорила с отговора си на исковата молба предявения срещу нея иск,
ответницата е станала и повод за завеждането му с извънсъдебното си поведение,
като и след отправената и от ищцата покана не е изпълнила поетите спрямо нея с
договора задължения.
Ищцата претендира по
списъка, който е представила в с.з. от 11.05.21г. разноски в размер на
46.68лв.- заплатена държавна такса за вписване на исковата молба и присъждане
на адвокатско възнаграждение в полза на адв.К., на основание чл.38,ал.2 от ЗА,
тъй като я е представлявала безплатно в производството /виж списъка на л.59/.
Заплащането на посочената държавна такса за
вписване на исковата и молба е установено с представения вписан препис от
искова молба /виж л.42/, тъй че сумата от 46.68лв. следва да и се присъди.
С Разпореждане №260113/06.01.21г.
ищцата е била освободена от внос на следващата се за производството държавна
такса, поради което, на основание чл.78,ал.6 от ГПК, ответницата следва да бъде
осъдена да я заплати. При данъчна оценка в размер на 46 678.10лв.,
следващата се за внос държавна такса, определена на основание чл.71,ал.2 във
вр. с чл.69,ал.1,т.4,вр.т.2 от ГПК, възлиза на 466.78лв.
Когато страната е била представлявана
безплатно и има право на разноски в производството, с оглед изхода на спора,
съдът присъжда на адвоката, осъществил процесуалното и представителство,
възнаграждение, което не може да бъде по-ниско от минималното по Нар.№1/04г.
/чл.38,ал.2 от ЗА/.
Изискуемите се от
чл.38,ал.2 от ЗА предпоставки са налице в случая, като видно от договора за
правна защита и съдействие, сключен на 30.11.2020г. между ищцата и адв.Н.К.,
адв.К. е приела да осъществи безплатно представителството и по иска за
разваляне на сключения с ответницата договор /виж л.8/.
При тези данни и като
съобрази цената на иска- 46678.10лв., на основание чл.7,ал.2,т.4 от
Нар.№1/04г., съдът определи на адв.К. възнаграждение за осъщественото пред
първа инстанция от нея представителство на Е.Х.З., ищца по гр.дело №3036/20г.,
в размер на 1930.34лв., които ответницата следва да бъде осъдена да и заплати.
Воден от изложените
мотиви, съдът
Р Е Ш И :
Уважава иска по чл.87,ал.3 от ЗЗД, предявен от Е.Х.З., ЕГН **********,***,
адв.Н.У.-К., срещу З.К.С., ЕГН **********,***,
Като
разваля поради неизпълнението му
договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане, сключен на 27.07.2001г., с н.а. №158, том І, рег.№**27, дело
№141/2001г. на нотариус Д.Г., по силата на който Е.Х.З., ЕГН **********, е
прехвърлила на съсобственицата си З.К.С., ЕГН **********, собствените си 2/3
ид.части от апартамент №**, ***на жил.комплекс „***“ в гр.*******, с
административен адрес бул.“*******“№**, със застроена площ от **кв.м., избено
помещение №**, както и 0.777% ид.части от общите части на сградата, построена
върху държавна земя, който е заснет с КККР на гр.******* като СОС с
идентификатор 56784.531.1052.2.12, срещу поето от приобретателката задължение
да поеме гледането и издръжката на прехвърлителката, като и осигури спокоен и
нормален живот, какъвто е водила досега, докато е жива, като прехвърлителката
си запазва правото на ползване върху имота, докато е жива.
Осъжда на основание чл.78,ал.1 от ГПК З.К.С., ЕГН **********,***,
да заплати на Е.Х.З., ЕГН **********,***, адв.Н.У.-К., сумата от 46.68-
четиридесет и шест лева и шестдесет и осем стотинки- разноски в производството.
Осъжда на основание чл.38,ал.2 от ЗА З.К.С., ЕГН **********,***,
да заплати на адвокат Н.М.У.- К., с адрес ***, сумата от 1930.34- хиляда
деветстотин и тридесет лева и тридесет и четири стотинки, съставляващи
адвокатско възнаграждение в размер на минималното такова по чл.7,ал.2,т.4 от
Нар.№1/2004г., следващо и се за осъщественото в производството по гр.дело
№3036/20г. на ПОС безплатно процесуално представителство на ищцата Е.Х.З., ЕГН **********.
Осъжда на основание чл.78,ал.6 от ГПК З.К.С., ЕГН **********,***,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивски
окръжен съд, сумата от 466.78- четиристотин шестдесет и шест лева и седемдесет
и осем стотинки, съставляваща държавна такса за производството, от внос на
която ищцата по делото е била освободена на основание чл.83,ал.2 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните в
двуседмичен срок от връчването му, пред Пловдивски апелативен съд.
Окръжен
съдия: