М О
Т И В И
към
присъда № 20/ 09.09.2019
г. по НОХД № 1/ 2019 г. по описа на Eлинпелинския
районен съд
По досъдебно
производство № 85/2017 г. по описа на РУ Елин Пелин, прокурорска преписка № 250/2017
г. по описа на РП Елин Пелин срещу подсъдимия Б.С.Г., ЕГН **********, е внесен
обвинителен акт и същият е предаден на съд, за това, че на 08.03.2017 г. около
15.00 ч. в гр. Елин Пелин, обл. Софийска в бунгало, намиращо се в кв. „Върбето“
№ 7 с ползвател Ж.М.А., чрез употреба на сила е извършил действия с цел да
възбуди или удовлетвори полово желание, без съвкупление по отношение на лице,
ненавършило 14 годишна възраст, а именно: малолетната В.Д.А., родена на *** г.–
престъпление по чл. 149, ал. 2, вр. с ал. 1 НК.
До започването на разпоредителното заседание пострадалата от престъплението
В.Д.А. чрез назначения на основание чл. 101, ал. 2 НПК особен представител адв.
З.Р.-К. е изразила желание да се конституира в процеса като частен обвинител и граждански
ищец. С определение от 07.08.2019 г. В.Д.А. е конституирана като частен
обвинител и граждански ищец, а за съвместно разглеждане е приет предявеният
граждански иск от В.Д.А. срещу подсъдимия Б.С.Г. в размер на 7000 лева,
неимуществени вреди от престъплението, ведно със законна лихва от 08.03.2017 г.
В съдебно
заседание прокурорът поддържа обвинителния акт. С оглед проведеното съкратено
съдебно следствие и признанието прокурорът предлага на подсъдимия да се наложи
наказание шест години лишаване от свобода, което да се редуцира на четири
години след приложение на чл. 58а, ал. 1 НК и да се изтърпи при строг режим.
Счита, че следва да се приспадне времето на задържане на подсъдимия на
основание чл. 59, ал. 1 и 2 НК. По отношение на гражданския иск прокурорът
счита, че следва да бъде уважен в пълен размер.
Особен
представител-повереник адв. Р.-К. счита, че се установява извършеното деяние,
като следва да се наложи наказание около средния размер. Моли за уважаване на
гражданския иск в пълен размер, като сочи, че пострадалата е търпяла
неимуществени вреди, изпитвала е страх, затворила се в себе си и не
контактувала с никого. Сочи, че подсъдимият е успял да си ангажира двама
адвоката, въпреки семейното и имотното си състояние.
Частният
обвинител и граждански ищец В.Д.А. сочи, че се срамувала да ходи на училище,
като сега щяла да бъде шести клас.
Защитникът
адв. Б. пледира, че обвинителния акт не отговаря на изискванията на НПК, като
пропуските му следва да се тълкуват в подкрепа на подсъдимия. Счита, че
психолого-психиатричната експертиза установява стресовите разстройства на
пострадалата, но те са по-леки и нормални за човек, който е претърпял
травма. Счита, че пострадалата вече е
превъзмогнала това състояние и ще тръгне на училище. Акцентира, че подсъдимият
има здравословен проблем – сляп е с едното око, като получава месечна пенсия от
260 лева, а жената, с която живеел имала тежък инфаркт и поставени байпаси.
Счита, че наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващите
вината обстоятелства, като се наложи минимално наказание от 3 месеца лишаване
от свобода, което да се отложи на основание чл. 66 НК. Моли гражданския иск да
не бъде уважаван в пълен размер с оглед имущественото състояние на подсъдимия.
Подсъдимият Б.С.Г.
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и дава съгласието да не се събират доказателства за тези факти. Подсъдимият Б.С.Г.
пледира, че е виновен, но имал деца, внуци и жена. В последната си дума твърди,
че случилото се няма да се повтори.
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Съдът, след като
обсъди на основание чл. 14 и чл. 18 НПК събраните доказателствата по делото,
приема за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Б.С.Г.,
роден на *** г. в гр. Самоков, живущ ***, българин, български гражданин,
неженен, с основно образование, неосъждан, пенсионер по болест и с ЕГН **********.
Подсъдимият
Б.С.Г. е реабилитиран на основание чл. 86, ал. 1, т. 4 НК по посочената в
справка за съдимост от 09.09.2019 г. присъда от 06.12.1985 г. на РС Самоков в
сила от 24.01.1986 г. за извършено престъпление на 29.03.1986 г., за което на
основание чл. 251 вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 вр. чл. 54 НК му е било наложено
наказание единадесет месеца лишаване от свобода, а по чл. 64 НК е настанен в
ТВУ.
Към 08.03.2017 г. малолетната В.Д.А.,
родена на *** г., била ученичка в шести клас в училището в с. Априлово. Тя
живеела в бунгало, находящо се гр. Елин Пелин, кв. „Върбето“ № 7, ап. 2, заедно
майка си Ж.М.А., баща си Д.Б.А., брат си Методи Добринов А., който бил с
психично разстройство и малолетната й сестра Е.Д.А.. Жилището се състояло от
две стаи и коридор. Подсъдимият Б.С.Г. ***. Той бил приятел с бащата на
пострадалата и често ходел в тях на гости. Около месец преди деянието подсъдимият
започнал тайно да заглежда В.Д.А. и да й отправя неприлични предложения в
отсъствието на родителите й: намигал й, казвал й, че я харесва и да му стане „гадже“.
Пострадалата му заявила, че не иска да има нищо общо с него. Поведението на подсъдимия
притеснявало силно свидетелката В.Д.А.. Тя се страхувала и срамувала от
неприличните намеци, но не посмяла да сподели на родителите си, като подсъдимият
Г. продължил да ходи на гости в тях. На 08.03.2017 г. около 13.00 ч. родителите
на пострадалата излезли, като оставили трите си деца- Методи Добринов А., Е.Д.А.
и В.Д.А. сами вкъщи. Свидетелката В.Д. била облечена с блуза, черен клин с
розови черти и шарени бикини. Децата гледали телевизия, когато около 15.00 ч. Подсъдимият
Б.С.Г. почукал на вратата. Свидетелката Е.Д.А. попитала кой е, при което подсъдимият
се представил и попитал за баща й. Тя му отговорила през вратата, че го няма,
но подсъдимият настоял да му отвори. Детето отключило вратата, като подсъдимият
Б.С.Г. влезнал в бунгалото и седнал на леглото. Започнал да разпитва къде са
родителите им и да намига на пострадалата и да й прави жестове да излезе навън.
Свидетелката В.А. го помолила да си ходи. Той обаче накарал сестра й да отиде да му купи две цигари. Пострадалата
много се уплашила да остане насаме с него и казала на сестра си да остане.
Свидетелката Е.Д.А. отказала, но подсъдимият Б.С.Г. я хванал за ръката и
избутал навън почти насила и й дал пари за цигари. Заключил вратата, като
ключът останал отвътре. Подсъдимият Б.С.Г. се насочил направо към пострадалата В.Д.А.,
която избягала в другата стая. Подсъдимият я доближил и започна с ръцете си да
я притиска към него. Попитал я дали знае колко е хубава и дали иска да правят
секс. Пострадалата В.Д.А. категорично отказала, като се дръпнала от него и
започнала да вика, но той я притиснал до вратата. Подсъдимият започнал да
опипва гърдите й през блузата. Свидетелката В.Д.А. му показала, че не й е
приятно и не иска да има нищо общо с него, като се опитала да го избута с ръце,
но не успяла, тъй като той бил по-силен от нея. Подсъдимият Г. бръкнал под
блузата й и с дясната си ръка започнал да я опипва по гърдите, а с лявата ръка
стискал ръцете й силно, за да не мърда. След това я съборил на земята, като се
опитал да й запуши устата, но тя продължавала да вика за помощ. Ударил й два
шамара през лицето, за да сломи съпротивата й и да спре да вика. Пострадалата
започнала да плаче, защото я боляло. Въпреки това, подсъдимият съблякъл блузата
й, като св. В.А. останала гола до кръста. Завързал ръцете й една за друга със
сезал над главата й и продължил да пипа гърдите й и да ги целува. Свалил клина,
с който била облечена св. В.Д.А. и после издърпал бельото й. Пострадалата
изпитвала болка през цялото време. Подсъдимият също се съблякъл чисто гол.
Легна върху свидетелката и започнал с ръка да я опипва по вагината и да бърка
вътре с пръстите на дясната си ръка. Пострадалата започнала да вика по-силно за
помощ. Той отново я ударил с шамар през лицето, за да мълчи. Подсъдимият
разтворил със сила краката на пострадалата широко настрани, като вкарал
еректиралия си пенис в половия орган на пострадалата, без съвкупление. Тя се
опитвала да съпротивлява като си стискала краката навътре, но той ги разтварял
пак. Подсъдимият извадил половият си орган и еякулирал, след което се избърсал
в клина й, като продължил да я опипва. В този момент сестра й Е.А. тропала на
вратата. Пострадалата започнала по силно да вика, като подсъдимият отново се
опитвал да й затвори устата. Свидетелката Е.А. успяла да влезе през прозореца и
започнала да крещи на подсъдимия да остави сестра му и да го удря с едно дърво
по гърба и главата. Подсъдимият искал да й даде пари, за да не казва на никого.
Пострадалата продължавала да плаче, а подсъдимият се облякъл и си тръгнал. Децата
нямали телефон, за да се обадят на родителите си и им разказали за случая едва,
когато се прибрали вечерта. Пострадалата се измила и си изпрала гащите. На
следващия ден сутринта майка й и баща й сигнализирали на органите на РУ-Елин
Пелин за случая. Незабавно били извършени разпити на пострадалото момиче.
Установено било мястото на извършване на деянието, където бил извършен оглед на
местопроизшествието. Били иззети дрехите, с които била облечена свидетелката.
Проведени били бързи оперативно - издирвателни мероприятия, в резултат на които
бил установен извършителят - подсъдимият Б.С.Г., който бил задържан.
Според заключението на
изготвената съдебномедицинска експертиза при прегледа на В.Д.А. се установила:
липса на травматични увреждания по тялото; пръстеновидна девствена ципа с
наличие на плитки щърбини до 0.2 см, една щърбина разположена на 12 часа по часовниковия
циферблат с дълбочина 0.3 см; липса па травматични увреждания в областта на
половия орган и в аналната област. Описаната морфология на девствената ципа -
общо пръстеновидна форма с отвор около 1 см. с наличие на повърхностни щърбини
по свободния ръб и една по-дълбока, но недостигаща до основата на хименалния
пръстен, не позволява извършване на полов контакт (пенетрация с пенис във
вагината навътре от хименалния пръстен), без разкъсване. Не може да бъде
изключена възможността за извършване на блудствени действия, включително и
семеизпразване в преддверието на влагалището. Предвид гореизложеното, не може
да бъде изключена възможността за забременяване, както и за заразяване с полово
преносими болести. Неустановяването на травматични увреждания по лицето, тялото
и крайниците на прегледаната, не изключва възможността за извършване на
описаните от нея действия.
Според заключението на
изготвената съдебномедицинска експертиза при прегледа на подсъдимият Г. се
установили: комплекс от мекотъканни травматични увреждания в средната трета
част на гърба и наличие на имплантиран предмет подкожно на пениса.
Според заключение на съдебномедицинската
експертиза на веществени доказателства чрез ДНК експертиза- При проведените
изследвания на биологичния материал- епителни клетки по Обект№5.3 /5.3.1 и
5.3.2/ по метода на ДНК профилиране и сравнителният анализ с ДНК профилите на Б.Г.
/Обект №5.4/ и В.А. /Обект №5.5/ се установило: съвпадение между
демонстрираните алели при съответно изследваните автозомни генетични маркери
при следите от биологична материя - епителни клетки по Обект №5.3 /5.3.1 и
5.3.2/ изграждащи комбинирания ДНК профил с характеристиките на комбинирания
генотип на сравнителния материал от В.А. /обект №5.5/, т.е. те произхождат от
нея. В хода на проведеното изследване на Обект №5.2 при лазерната детекция на
фрагментите на изследваните автозомни STR и полово дефиниращи генетични маркери
са се визуализирали допълнителни алели, с критично ниска неотчетуема височина,
около базисната линия за отчитане на алелите, различни от демонстрираните в
генетичния профил на В.А.. Тези резултати насочвали за наличие на генетичен
материал от друго лице, при превалиращо количество на биологичния материал от В.А.
в смесена проба. Този резултат насочва за наличие на единични епителни клетки
оставени от лице от мъжки пол, чийто генетичен профил не може да се изведе при
сравнителен анализ по автозомни генетични локуси. При така получените резултати
е приложен допълнителен анализпо полово специфични У хромозомни маркери. Този
вид анализ принципно позволявало при минимално количество на биологичен
материал от мъж в смесена женско- мъжка проба да се игнорира женската
компонента с амплификация единствено на генетични локуси от мъжката У
хромозома. Тази възможност мотивирала провеждането на сравнително изследване на
материал от Обект №5.2 и сравнителният материал от обв. Б.Г. /Обект №5.4/ с
помощта на 25 У хромозомни генетични локуси, при което се установило: съвпадение
между демонстрираните алели при съответно изследваните 11 генетични маркери при
следите от биологична материя- епителни клетки по Обект №5.2 изграждащи
комбинирания ДНК профил с характеристиките на комбинирания генотип по 11 У
хромозомни маркери на сравнителния материал от Б.С.Г., т.е. те да произхождат
от него. Липсата на ампификация по останалите У хромозомни маркери можело да се
дължи на минималното количество биологичен материал от мъжки пол и различната
експресивност. Изчислената разделителна способност на комбинирания генотип,
т.е. вероятността друг случайно избран индивид от мъжки пол различен генотип по
изследваните 11 У хромозомни маркери от този на Б.С.Г. и съответно биологичната
материя- епителните клетки е 99.99 …%.
Според заключението на
изготвената комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза
пострадалата В.Д.А. страда от протрахиран страхово-депресивен синдром,
произтичащ от посттравматично стресово разстройство. Събраните данни от съдебното
производство, съпоставени с данните от съдебнопсохиатрично и психологично освидетелстване,
сочат наличие на травмени събития за приложеното насилие върху пострадалата.
Инкриминираният случай със своя интрапсихичен стресогенен заряд бил основен фактор
за възникването и развитието на констатираното посттравматично стресово
разстройство, чието протичане се е протрахирало в страхово-депресивен симптом.
Състоянието и възрастта на същата, позволявали правилно да възприема фактите по
досъдебното производство и да дава достоверни показания.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдебното следствие е проведено
по реда на глава ХХVII НПК, при условията на чл. 371, т. 2 НПК с пълно
признаване от страна на подсъдимия Б.С.Г. на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразено съгласие да не се събират
доказателства за тези факти, поради което съдът приема за установени
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, които се подкрепят от
доказателствените материали по делото, събрани в хода на досъдебното
производство и съдебното следствие, а именно: направеното по реда на чл. 371,
т. 2 НПК самопризнание от подсъдимия Б.С.Г. в съдебното производство, показанията
на разпитаните на досъдебното производство свидетели В.Д.А., Е.Д.А., Ж.М.А., Д.Б.А.,
заповед за задържане от 09.03.2017 г., протокол за оглед на местопроизшествие
от 09.03.2017 г. с албум, протокол за оглед на веществени доказателства от
10.03.2017 г. с албум, съдебномедицинска експертиза № 51/2017 г., съдебномедицинска експертиза № 52/2017 г., справки,
протоколи за вземане на образци за сравнително изследване от 09.03.2017 г., съдебномедицинската
експертиза на веществени доказателства чрез ДНК експертиза, комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза от 30.11.2017 г., както и справки за съдимост на
подсъдимия.
При диференцираната процедура по
чл. 371, т. 2 НПК не е необходимо извършване на доказателствен анализ, а само
положителен и обоснован отговор на въпроса дали признанието на изложените в
обвинителния акт факти се подкрепя от събраните на досъдебното производство
доказателства и дали събраните в първата фаза на процеса доказателствени
материали са достатъчни за разкриване на обективната истина.
В съдебното заседание са приети
декларация от 09.09.2019 г., експертизи и експертни решения на ТЕЛК, както и е
проведен разпит на сестрата на подсъдимия за събиране на характерстични данни.
Според
показанията на Веска Стоилова Гогова, сестра на подсъдимия, последният живеел с
Анка, която имала два инфаркта и два байпаса на сърцето. Б.С.Г. имал две деца – Богомил на
20 години и Гинка на 27 години. Б.С.Г. не създавал конфликти в квартала си.
Според експертно решение ТЕЛК от
09.01.1997 г. Б.С.Г. имал пожизнена инвалидност трета група с диагноза контузия
на окото и прдатъците му. Според епикризи Б.С.Г. е лекуван ДУБ „Царица Йоана от
26.08.1996 г. до 06.09.1996 г. и от
23.09.1996 г. до 30.09.1996 г. във връзка с удар с камък в лявото око на
26.08.1996 г., като е проведено оперативно лечение.
Според декларация от 09.09.2019
г. Б.С.Г. живеел на семейни начала с Анка М. Тодорова, получавал пенсия от 260
лева месечно, не притежава недвижими имоти и МПС. Представено е експертно
решение от 26.04.2016 г. и епикриза от 11.02.2019 г. за Анка М. Тодорова.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът въз основа на така установените
факти приема от правна страна следното:
Престъплението блудство по чл.
149, ал. 1 НК се характеризира с особеното качество на пострадалото лице -
малолетно лице, при което липсата на съгласие е без правно значение. Дори и при
наличие на съгласие не отпада престъпния характер на деянието, а същевременно
употребата на сила е свързана с по-висока степен на обществена опасност на
деянието, което е отчетено от законодателя чрез създаване на квалифицирания
състав по чл. 149, ал. 2, т. 1 НК. Под употреба на сила следва да се разбира
физическо въздействие върху пострадалия, накърняване на телесната му
неприкосновеност, без непременно то да се е изразило в причиняване на средна
или тежка телесна повреда.
Блудството може да се извърши
както между лица от различен, така и
от еднакъв пол,
но не се
изисква настъпването на
резултат – съвкупление. Блудството с малолетни е формално престъпление -
то е довършено с извършване на самото действие, с цел възбуждане или
удовлетворяване на полово желание, без съвкупление, без да е необходимо тази
цел да бъде постигната.
Изпълнителното деяние се свежда
до извършване на действия с определена цел – да бъде възбудено или
удовлетворено полово желание, но без извършване на съвкупление, и това е
намерението на дееца, характеризиращо субективния елемент от състава
на това престъпление.
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА
Подсъдимият Б.С.Г. на 08.03.2017 г. около 15.00 ч. в гр. Елин Пелин, обл.
Софийска в бунгало, намиращо се в кв. „Върбето“ № 7 с ползвател Ж.М.А., чрез
употреба на сила е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово
желание, без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14 годишна възраст,
а именно: малолетната В.Д.А., родена на *** г. Изпълнителното деяние на посоченото престъпление е
осъществено чрез множество действия. Подсъдимият бъркал под блузата на
малолетната В.Д.А., като с дясната си ръка я опипва по гърдите, а с лявата ръка
стискал ръцете й силно, за да не мърда. След това я съборил на земята, като се
опитал да й запуши устата, но тя продължавала да вика за помощ. Ударил й два
шамара през лицето, за да сломи съпротивата й и да спре да вика. Пострадалата
започнала да плаче, защото я боляло. Подсъдимият съблякъл блузата й, като В.А.
останала гола до кръста. Завързал ръцете й една за друга със сезал над главата
й и продължил да пипа гърдите й и да ги целува. Свалил клина, с който В.Д.А.
била облечена и после издърпал бельото й. Пострадалата изпитвала болка през
цялото време. Подсъдимият също се съблякъл чисто гол. Легна върху В.Д.А. и
започнал с ръка да я опипва по вагината и да бърка вътре с пръстите на дясната
си ръка. Пострадалата започнала да вика по-силно за помощ. Той отново я ударил
с шамар през лицето, за да мълчи. Подсъдимият разтворил със сила краката на
пострадалата широко настрани, като вкарал еректиралия си пенис в половия орган
на пострадалата, без съвкупление. Тя се опитвала да съпротивлява като си стискала
краката навътре, но той ги разтварял пак. Подсъдимият извадил половият си орган
и еякулирал, след което се избърсал в клина й, като продължил да я опипва.
Престъплението
е довършено. Налице е квалифициращото обстоятелство касателно повдигнатото
обвинение - употреба на сила, която подсъдимият е използвал за да сломи
съпротивата на пострадалата.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА
Престъплението
е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им. Подсъдимият съзнавал, че
пострадалата не е навършила 14 годишна възраст и не желае да участва в
извършването на блудствени действия. Нежеланието на пострадалата за полова
близост с подсъдимия е било демонстрирано пред него словесно и физически, като
пострадалата ясно и категорично е показала отношението си към деянието.
Подсъдимият е съзнавал, че за сломяване на волята на пострадалата е употребил
сила, изразяваща се в стискане и завързване на ръцете на пострадалата, запушване
на устата, ратваряне на краката, както и удряне на шамари.
Деянието е извършено от подсъдимия
с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, която цел е била
обективирана в описаните по-горе действия на подсъдимия. Съдът намира, че неправилно
в обвинителния акт е формулирано в условията на алтернативност, че целта на
подсъдимия е била да възбуди или удовлетвори полово желание, тъй като същият е
действал и с двете цели. Съставомерната цел на подсъдимия се извежда от
механизма на деянието и горепосочената последователност на извършените от
подсъдимия действия - опити за прегръщане, целуване, опипване по гърдите и
вагината, насочени към възбуждане на собственото му полово желание и към
неговото удовлетворяване. Макар и при формално престъпление в случая подсъдимият
е постигнал и двете си цели, като е еякулирал и се е избърсал в клина на
пострадалата, без да е налице съвкупление. Подсъдимият
продължил да опипва пострадалата В.Д.А., докато по-малката й сестра Е.
успяла да влезе през прозореца и започнала да го удря с дърво. Подсъдимият
искал да им даде пари, за да не казват на никого, което сочи, че същият е
постигнал желаните от него цели.
Повдигнатото обвинение беше доказано по безспорен и
категоричен начин, поради което съдът призна подсъдимия Б.С.Г. за виновен в извършеното престъпление по чл. 149, ал. 2,
т. 1, пр. 1, вр. с ал. 1 НК.
ПО ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА
НА НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл. 149, ал. 2, т. 1, пр. 1,
вр. с ал. 1 НК е предвидено наказание лишаване от свобода от две до осем
години.
Съгласно чл. 54 НК съдът
индивидуализира наказанието, като взема предвид обстоятелствата, които се
отразяват на тежестта на извършеното престъпление обществената му опасност,
разпространеност и укоримост и личността на дееца, с оглед постигане на целите
по чл. 36 НК. В
своята съвкупност целите на наказанието очертават онова му предназначение,
което трябва да се постигне посредством неговото налагане и изпълнение. Поставените
от закона цели са по отношение на дееца (лична, индивидуална превенция) и по
отношение на другите членове на обществото (обща, генерална превенция).
При определяне на
съответното наказание съдът е длъжен съобразно чл. 373, ал. 2 НК да приложи чл.
58а НК, като намали с 1/3 определеното наказание на подсъдимия. Съгласно ал. 4
на чл. 58а НК в случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3
и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за
дееца.
Съдът намира, че в
случая не са налице условията на чл. 55 НК, тъй като не са налице многобройни
или изключителни смекчаващо вината обстоятелства за подсъдимия. Съдът счита, че
в случая самопризнанието не следва да се вземе предвид като допълнително
смекчаващо обстоятелство, тъй като не е налице
процесуално поведение на подсъдимия спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и
неговия извършител /ТР № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС/.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства са високата степен на обществена опасност на деянието, механизма
му, бруталността и
упоритостта на подсъдимия при преследване на престъпната цел, както и възникналото в резултата
на престъплението
тежко посттраваматично стресово разстройство за пострадалата.
Неоснователни
са доводите на защитника, че са налице стресовите разстройства на пострадалата,
но те са по-леки и нормални. Предвид необходимостта от специални знания относно видът и характерът на
стресовото разстройство съдът съобрази мотивите на заключението на комплексната
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза. Установява се, че при
пострадалата В.Д.А., ретроспективно се разкрива страхово и тревожно-депресивна
картина с елементи, характерни за заболяване, спадащо към рубриката реакция на
тежък стрес и разстройство в адаптацията (Международна класификация на
болестите - 10 ревизия) и наречено посттраваматично стресово разстройство. Това заболяване възниква като
отговор на стресогенно събитие, предизвикало дисстрес у индивида. Характерни
симптоми тук, освен тревожността, страховите изживявания и депресивитета, са
епизодите на повтарящо се изживяване на травмата, сънища и кошмари, изживяване
за „вцепененост“, емоционална притъпеност, отчужденост от другите хора, липса
на съзвучност спрямо заобикалящата среда, анхедония, избягване на действия и
ситуации, напомнящи травмата. Болестната симптоматика пречи на механизмите за
справяне и води до нарушения в социалната адаптация на засегнатия индивид.
Ходът на заболяването е флуктуиращ и може да завърши с оздравяване или с хронифициране
и промяна на личността. Особен е стресогенния фактор при възникването на
описаното болестно разстройство при пострадалата В.Д.А.. По отношение на
възприемането и оценката на дадено събитие като стресиращо основно значение
имат индивидуалните критерии и нагласи на всеки отделен индивид. Значение имат
и фактори като индивидуална уязвимост, фрустрационен праг, ниво на психична
зрялост, съществуващи модели за справяне, етап от жизненото развитие. Индивиди
в процес на бурно развитие, какъвто е пубертетът, са особено уязвими към
стресови събития. Характерни елементи на тази възрастова криза от психологична
гледна точка са стремежът към утвърждаване на собственото „Аз“ при недостатъчно
себепознаване - „инсайт”, незрели форми на поведение, много често продиктувани
от характерната за възрастта повишена внушаемост, зависимост от авторитети и
все още непълноценен идентитет. При пострадалата В.Д.А. благодарение на своето
психологично и емоционално съзряване с възрастта я определя като усещане за
вътрешна принуда и психологически натиск, насилникът е познат, приятел на
семейството. Ако сестра й не е споделила случилото се, пострадалата В.Д.А. не
би повдигнала въпроса. От тук произтича интрапсихичният конфликт - от една
страна са обективните изисквания на реалната ситуация и стремежът за себеизява,
а от друга - принципите и правилата, които е обучена да спазва. Веднага след
случая идва изживяването за срам и виновност в резултат от осъзнаването на
действително извършеното и неговата непозволеност и неприемливост както от
родителите, така и от връстниците й. Постепенно се разгръщат болестните
симптоми като израз на състоянието на дисстрес и дезадаптация породени от
неразрешимостта на психологичната дилема. Важен елемент в подкрепа на
диагностичното мислене е тематиката на болестните изживявания като внезапни и
силно емоционално наситени повторения на елементи от травмиращото събитие
„flashbacks”, сънища и кошмари с подобно съдържание, избягващо поведение, емоционално
притъпяване, анхедония - липса на изживяване на радост, засилен страхов афект,
самоизолиране. Установява се, че има съвпадение между актуалната болестна
симптоматика и психологическите нужди на пострадалата В.Д.А. за визирания
период.
Смекчаващите отговорността обстоятелства за подсъдимия са
чистото му съдебно минало с оглед настъпилата реабилитация и изразена
критичност. Не следва да се отчитат за смекчаващи отговорността обстоятелства
имущественото и здравословно състояние на подсъдимия, а още по малко на трети
лица, с който той живее.
При обсъждане на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства съдът отчете превес на отегчаващи над смекчаващи отговорността обстоятелства. За постигане целите на
наказанието по чл. 36, ал. 1 НК на подсъдимия следва да бъде
определено наказание лишаване от свобода за срок от пет години, което на основание
чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54 НК следва да бъде намалено на три години и четири месеца лишаване от свобода.
Наказанието следва да се изтърпи на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС при първоначален общ режим за изтърпяване
на наказанието.
На основание
чл. 59, ал. 1 и ал. 2 НК от определеното наказание следва да бъде приспаднато времето,
през което подсъдимият Б.С.Г. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража” от
09.03.2017 г. до 09.11.2017 г., както и времето по всяко друго задържане по
НПК, ЗМВР или друг закон.
ПО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
С оглед
изложените до тук фактически и правни доводи, съдът прецени, че предявеният граждански
иск за неимуществени вреди в резултат на престъплението следва да бъде уважен.
Елементите на гражданскоправния деликт, съгласно чл. 45 ЗЗД, даващи основание
да се ангажира гражданската отговорност на подсъдимия, са налице в тяхната
кумулативност. В случая, гражданският ищец е легитимиран да предяви приетия
иск, тъй като той е претърпял съставомерните вреди. Налице е деяние -
съзнателен волеви акт, вина и противоправност и вреди, които се намират в
причинна връзка с виновно и противоправно поведение, осъществено от подсъдимия.
При определяне конкретния размер на присъденото обезщетение за неимуществени
вреди, съдът взе предвид самопризнанието на подсъдимия, показанията на
разпитаните свидетели и изготвените експертизи на досъдебното производство, от които
се установяват изпитаните стрес, уплаха, унижение, негативни емоционални
състояния у пострадалата В.Д.А., както и продължителния период на възстановяване (към датата на изговянето
на заключението на 30.11.2017 комплексната съдебнопсихиатрична
и психологична експертиза са налице данни за тежко посттраваматично стресово
разстройство). Освен самопризнанието на подсъдимия, както и подкрепящите го
показания на свидетели и експертизи от досъдебното производство, не са
представени други доказателства за търпените от пострадалата неимуществени
вреди. Вземането възниква от деня на откриването на дееца и от същия момент то
става изискуемо. Съдът уважи по справедливост съобразно чл. 52 ЗЗД предявеният
граждански иск за неимуществени вреди в резултат на престъплението в размер на
3000 лв., ведно със законна лихва от 08.03.2017 г. до плащане на вземането, като
искът за разликата над тази сума до предявения размер от 7000 лв., съдът
отхвърли като неоснователен и недоказан.
ПО
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Веществените
доказателства дамски бикини и черен дамски клин, следва да се върнат на
собственика им В.Д.А., след влизане в сила на настоящата присъда.
Веществените
доказателства обтривки като вещи без стойност следва да се унищожат след
влизане в сила на настоящата присъда.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
Подсъдимият Б.С.Г. следва на основание чл. 189, ал.
3 НПК да заплати в полза на държавата по сметка на ОДМВР София направените
разноски по досъдебното производство в размер на 2251,31 лева, както и в полза
на ВСС по сметка на РС Елин Пелин държавна такса върху уважения граждански иск
в размер на 120 лева.
Воден
от тези съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: