Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 88
гр.Габрово, 14.05.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д
А
ГАБРОВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание на тридесети април през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Веселина Топалова
ЧЛЕНОВЕ : Кремена Големанова
Симона Миланези
при
секретаря М.Шаханова, като разгледа докладваното от съдия Големанова в.гр.д.
№108 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на ищеца Д.Х.Ш. срещу Решение №368/22.11.2018г. по
гр.д.№480/2018г. на Габровски районен съд.
С
обжалваното решение ответната ОД МВР Габрово е осъдена да заплати на
жалбоподателя сумата от 607,52лв.- неизплатено възнаграждение за извънреден
труд за 18 отработени дни в почивни и празнични дни, съобразно графици за
периода 01.01.2015г.-31.12.2017г., ведно със законната лихва от 14.03.2018г. до
окончателното изплащане, сумата от 105,74лв.- лихва за забава за всяко от
задълженията, сбор от които е главницата, за периода от датата на просрочието -
28 число на съответния месец до 13.03.2018г. Отхвърлени са предявените искове
за заплащане на неизплатено възнаграждение за извънреден труд за 18 отработени
дни в почивни и празнични дни, съобразно графици за периода
01.01.2015г.-31.12.2017г. за горницата над 607,52лв. до размера на 1761,61лв. и
за заплащане на лихва за забава за всяко от задълженията, сбор от които е
главницата, за периода от датата на просрочието - 28 число на съответния месец
до 13.03.2018г. за горницата над 105,74лв. до размера на 306,59лв.
Жалбоподателят е осъден да заплати на ответника сумата от 233лв.-юрисконсултско
възнаграждение, а ответника - ОД МВР Габрово е осъдено да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 100лв. и 210лв.- разноски
по делото изплатени от касата на съда.
В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд при
постановяване на решението си е допуснал нарушения на материалния закон,
съществени процесуални нарушения и се е произнесъл по непредявено възражение за
прихващане. В решението си районният съд приел, че ищецът е полагал извънреден
труд през почивни и празнични дни по девет часа на ден, който следва да му бъде
заплатен, включително и като се начислят
процентите за прослужено време към основното възнаграждение. По тази причина
съдът приел, че дължимата сума е в размер на 1761,61лв. Същевременно
първоинстанционният съд извършил прихващане със сумата от 1154,10лв., тъй като
ищецът бил ползвал почивен ден след дежурството и приел, че му се дължи
разликата между дължимата и изплатена сума. Ползването на почивен ден било на
основание заповед на началника на РУ Габрово, която ищецът бил длъжен да
изпълни. Тази заповед следвало да се разглежда като осигуряване възможност за
почивка на служителите след даване на дежурство в почивни дни. При полагане на
труд извън редовното работно време на държавните служители се осигурявала не
по-малко то 12-часова непрекъсната междудневна почивка или 36 часа непрекъсната
междуседмична почивка. Държавните служители на ненормиран работен ден имали
право на непрекъсната седмична почивка в размер на два последователни дни, от
които единият бил съботен или неделен ден, като им се осигурявала най-малко 48
часа непрекъсната седмична почивка. В настоящият случай първоинстанционният съд
бил направил прихващане в полза на ответника без да имало предявен насрещен иск
или направено възражение за прихващане. Налице било и съществено процесуално
нарушение, тъй като в доклада си съдът бил указал в тежест на ищеца да докаже,
наличието на трудово правоотношение с ответника, количеството на положения
извънреден труд, срокът на пращане на положения извънреден труд и размера на
законната лихва. В тежест на ответника било указано да докаже, че трудовото възнаграждение
за извънреден труд е заплатено за претендирания от ищеца период и всички други
твърдени положителни факти, които изключват, унищожават или погасяват правата
на ищеца. никъде в дадените указания не било
посочено, че част от предмета на делото е ползване на почивни дни от ищеца,
като компенсация за положен труд в празнични почивни дни. Законът не допускал компенсиране на
извънредно положения труд през празнични и почивни дни. Възнагражденията за
труд извън редовното работно време се включвали в месечното възнаграждение и се
изплащали в месеца следващ отчетния период. С решението си по същество
районният съд бил извършил компенсация на положения извънреден труд с ползвана
почивка на основание заповед на началника на РУ Габрово. Законът предвиждал
компенсиране с почивен ден само за извънреден труд положен през работните дни
на седмицата. Неоснователен бил и размера на присъденото в полза на ответника
юрисконсултско възнаграждение. Моли съда да отмени обжалваното решение, в частта,
в която предявените искове са отхвърлени и в частта за разноските, като
предявените искове бъдат уважени в пълен размер. Претендира и да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв. Пред настоящата инстанция.
Ответникът
по въззивната жалба не е депозирал отговор на същата. В съдебно заседание
пълномощника му заявява, че я оспорва.
Въззивният
съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи, прие за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на обжалване.
Предвид на това същата е процесуално допустима.
Постановеното
от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.
Решението е
обжалвано в частта, в която са отхвърлени предявените искове за заплащане на
неизплатено възнаграждение за извънреден труд за 18 отработени дни в почивни и
празнични дни, съобразно графици за периода 01.01.2015г.-31.12.2017г. за
горницата над 607,52лв. до размера на 1761,61лв. и за заплащане на лихва за
забава за всяко от задълженията, сбор от които е главницата, за периода от
датата на просрочието - 28 число на съответния месец до 13.03.2018г. за
горницата над 105,74лв. до размера на 306,59лв. и жалбоподателят е осъден да
заплати на ответника сумата от 233лв.-юрисконсултско възнаграждение. В
останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
За да
постанови решението си съдът е приел следното : съгласно чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР
длъжността, която заема ищецът може да се квалифицира като държавен
служител-полицейски орган, като статута му се урежда от ЗМВР. Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8ч.дневно и
40ч. седмично при 5-дневна работна седмица(чл.187, ал.1 ЗМВР), при ненормиран работен
ден. Със заповед на директора на ОД МВР Габрово работното време на държавните
служители, работещи на ненормиран работен ден е опредено от 8,30 до 17,30ч. от
понеделник до петък без празнични дни с един час обедна почивка от 12,00 до
13,00ч. Първоинстанционният съд приел, че тъй като ищецът не е служител работещ
на смени, то работата извън редовното работно време се компенсира за работа в
почивни и празнични дни с възнаграждение за извънреден труд. Районният съд е
приел, че възнаграждението за извънредния труд положен по време не дежурство пред
почивни и празнични дни се дължи за 9часов работен ден, тъй като не била
предвидена обедна почивка или друго време за почивка. Съдът приел, че
възнаграждението за положен извънреден труд следвало да включва и допълнителното
възнаграждение за прослужено време, тъй като това допълнително възнаграждение
за прослужено време било закрепено в чл.178, ал.1,т.1 ЗМВР и не било ограничено
за случаите на полагане на извънреден труд. Нормата на чл.187, ал.6 ЗМВР
регламентирала 50 % увеличение върху основното възнаграждение, в случаите на
полаган извънреден труд, но не съдържала ограничение за заплащане на
допълнителното възнаграждение за положен труд, поради което възнаграждението за
положен извънреден труд следвало да включва и допълнителното възнаграждение за
прослужено време.
Съгласно заключенията
на вещото лице дължимото брутно възнаграждение за извънреден труд, отработен от
ищеца съобразно графици през почивни и празнични дни през периода 2015г.-2017г.
било в размер на 1761,61лв. На ищецът бил предоставян почивен ден след
дежурство, като му бил заплащан пълен месец, когато бил давал процесните
дежурства, т.е. отработерия през почивни и празнични дни ден бил заплащан, но като обикновен
осемчасов работен ден. Полученото от ищеца възнаграждение било в размер на 1154,10лв.,
поради което тази сума като изплатена следвало да се извади от общо дължимото
възнаграждение и да му бъде присъдена сумата от 607,52лв.-разликата между
дължимата за положения извънреден труд сума и изплатената сума. Съобразно
приетата от първоинстанционния съд сума за неиздължено възнаграждение съдът е приел, че се дължи и сумата от
105,74лв.- обезщетение за забава. Предявените искове за горницата над
присъдените суми са отхвърлени от районния съд.
Въззивният
съд намира за установено следното :
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че първоинстанционният съд е допуснал
съществено процесуално нарушение, като е извършил прихващане без да е направено
от ответника възражение за прихващане или да е предявен насрещен иск. При
внимателен прочит на обжалваното решение е видно, че районният съд не е
извършил прихващане, а е приспаднал сума, която счита, че е заплатена на ищеца
и е отхвърлил иска за нея. Това приспадане на сумата не е извършване на
прихващане.
Не е спорно
между страните по делото, че жалбоподателят работи при ответника на длъжност
"полицейски инспектор" в група "Териториална полиция" при
РУ МВР Габрово. Не се спори и относно обстоятелството, че през периода
01.01.2015г.-31.12.2017г. жалбоподателя е полагал дежурства по график, като
през почивни и празнични дни е положил дежурства през 18 почивни и празнични
дни. Не се спори и относно обстоятелството, че ищецът претендира да му бъде
заплатен положения от него извънреден труд през почивни и празнични дни.
Съгласно
чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР длъжността, която заема ищецът, се квалифицира като
държавен служител-полицейски орган, като статута му се урежда от ЗМВР.
Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР
съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР е 8ч. дневно и 40ч. седмично при 5-дневна работна
седмица, като на осн. чл.187, ал.4 ЗМВР е установен ненормиран работен ден.
Със заповед
на директора на ОД МВР Габрово работното време на държавните служители,
работещи на ненормиран работен ден е опредено от 8,30 до 17,30ч. от понеделник
до петък без празнични дни с един час обедна почивка от 12,00 до 13,00ч.
Със Заповед
№1752з-68/29.08.2016г. на началника на РУ МВР Габрово са определени дни за
почивка след дежурство. Не се спори, че жалбоподателят след даване на дежурство
в почивни и празнични дни е почивал, съобразно издадената заповед. Това е
установено и от вещото лице. Вещото лице е установило в т.2 от първоначалното
си заключение, че на ищеца е изплатено възнаграждение за дните, през които е
почивал през работни дни след дежурствата пред почивните и празнични дни.
Разпоредбата
на чл.187, ал.5, т.1 ЗМВР императивно прогласява, че работата извън работното
време до 280часа годишно се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за
работа в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работа в почивни
и празнични дни за служителите на ненормиран работен ден. В ал.6 е уредено, че
извънредният труд по ал.5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение.
По
отношение на понятието "извънреден труд" легална дефиниция се съдържа
в чл.143 КТ,
според която това е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и
без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от
работника или служителя извън установеното за него работно време. Извънредният
труд е забранен. Това съдържание на понятието следва да важи и за служебните
правоотношения. Съгласно
разпоредбата на чл. 262 КТ
извънредният труд се компенсира чрез заплащане на допълнително възнаграждение.
Именно трудовото възнаграждение е адекватната насрещна престация за
предоставянето на работна сила. Правото на работниците и служителите на
заплащане, съответстващо на извършената работа е основен принцип, прогласен и
от Конституциата на Република България - чл.48, ал.5, а именно, че работниците
и служителите имат право на заплащане, съответстващо на извършената работа.
Предвид липсата на уредба в специалния закон за адекватно и пълно компенсиране
на положен извънреден труд по служебно правоотношение, възникнало при условията
на ЗМВР, приложение следва да намерят разпоредбите на Кодекса на труда за всички
случаи на предоставяне на работна сила, който регламентира възмездяване на
извънредния труд чрез възнаграждение, като конкретният размер на допълнителното
възнаграждение следва да се определи по специалния ЗМВР.
Нито
специалният ЗМВР, нито общия закон - КТ или друг нормативен акт позволяват
компенсиране на положен извънреден труд в почивни и празнични дни с
предоставяне на почивен ден през седмицата. Следователно предоставянето на
почивен ден през работната седмица, след като ищецът е дежурил в почивен или
празничен ден не може да се приеме за компенсация на положения от него
извънреден труд.
Положеният
извънреден труд през почивни и празнични дни от служители по ЗМВР, работещи на
ненормиран работен ден е недопустимо да се компенсира по друг начин освен чрез
заплащане на възнаграждение увеличено, съобразно разпоредбите на ЗМВР и КТ.
Въззивният
съд счита, че районният съд неправилно е приел, че при полагане на извънреден
труд и ползване на почивен ден след това, тъй като се запазват общият брой
отработени през месеца часове и дни и работника или служителя е получил трудово
възнаграждение за пълен отработен месец, то следва да му се заплати само
допълнително възнаграждение от 50% върху основното възнаграждение, тъй като му
бил заплатен деня, в който е почивал след даване на дежурство.
При
полагане на извънреден труд през почивни и празнични дни на работника или
служителя се дължи възнаграждение, което е отделно от полагащото му се трудово
възнаграждение за месеца. В подкрепа на този извод на съда е разпоредбата на
чл.178 ЗМВР, съобразно която към основното месечно възнаграждение се изплащат и
допълнителни възнаграждения, едно от които е за извънреден труд, т.е.
възнаграждението за извънреден труд е отделно и не е част от месечното
възнаграждение. При полагане на извънреден труд през почивни и празнични дни на
работника се дължи заплащане на възнаграждение в размер на основното
възнаграждение за ден плюс добавка от 50%.
Във второто
си допълнително заключение вещото лице е приело, че възнаграждението за 18 дни
извънреден труд през почивни и празнични дни, при девет часов работен ден и
включващо основното трудово възнаграждение, 40% увеличение за прослужено време
и 50% увеличение за извънреден труд е в размер на 1761,61лв., като изчислението
е направено на база основно трудово възнаграждение за един час.
По делото е
представено още едно допълнително заключение, в което вещото лице е приело, че
при дежурство от 9 часа на ищеца се дължи възнаграждение за процесния период
01.01.2015г.-31.12.2017г. общо в размер на 1947,54лв. , при дежурство от 8
часа, без включване в работното време на обедната почивка- 1731,14лв. При този
вариант вещото лице е отчитало основното и брутното възнаграждение на
жалбоподателя през съответния период.
Тъй като
процесния период не е кратък, същият обхваща три години, през които
получаваното от ищеца основно трудово възнаграждение се е променяло не може да
се приеме варианта за определяне на дължимото възнаграждение при база основно
трудово възнаграждение за един час, тъй като така приетата ставка е осреднена
за периода.
Следователно
следва да се приеме за дължим размера на
възнаграждението приет от първото допълнително заключение - 1947,54лв.
Тъй като по
отношение на решението на районният съд, в частта, в която е приел, че се дължи
възнаграждение за девет часа не е налице жалба съдът счита, че въпроса дали
първоинстанционният съд правилно е счел, че в отработеното по време на
дежурство време следва да се включи и почивката за хранене от един част не
следва да се обсъжда.
От второто
допълнително заключение на вещото лице е видно, че дължимата лихва за забава е
в размер на 306,59лв. при възнаграждение за извънреден труд за 9часа по време
на всяко дежурство през почивни и празнични дни.
Поради
изложеното по-горе, предявеният от жалбоподателя иск се явява основателен и
доказан за целия предявен размер на претендираните главница и лихва.
Постановеното от първоинстанционния съд решение, в обжалваната му част, в която
е отхвърлил предявения иск за заплащане на неизплатено възнаграждение за
извънреден труд за 18 отработени дни в почивни и празнични дни, съобразно
графици за периода 01.01.2015г.-31.12.2017г. за горницата над 607,52лв. до
размера на 1761,61лв. и за заплащане на лихва за забава за всяко от
задълженията, сбор от които е главницата, за периода от датата на просрочието -
28 число на съответния месец до 13.03.2018г. за горницата над 105,74лв. до
размера на 306,59лв., следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено
друго, с което ответната Дирекция бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от
1154,09лв. неизплатено възнаграждение за извънреден труд за 18 отработени дни в
почивни и празнични дни, съобразно графици за периода
01.01.2015г.-31.12.2017г., представляваща разликата между уважения размер от
607,52лв. до размера на 1761,61лв. и обезщетение за забава в размер на
200,85лв., представляващо разликата от 105,74лв. до размера на 306,59лв.
Тъй като
предявеният иск е уважен в пълен размер обжалваното решение следва да бъде
отменено и в частта, в която жалбоподателя е осъден да заплати на ответника
юрисконсулстко възнаграждение.
Съобразно
уважаването на пълната претенция за главница ответната Дирекция следва да бъде
осъдена да заплати допълнителна държавна такса в размер на 20,46лв., като
въззивният съд отмита, че по иска за заплащане на главница е присъдена ДТ в
размер на 50лв. По иска за заплащане на обезщетение за забава е присъдена ДТ в
размер на 50лв., която е в рамките на минималната такса по оценяеми искове.
Уважаването на предявения иск за лихва в пълен размер не води до промяна в
дължимата такса. Ответникът по жалбата следва да бъде осъден да заплати и
сумата от 27,10лв.- ДТ, дължима пред въззивната инстанция, както и ДТ в размер
на 5лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за присъдените
държавни такси.
Предвид
уважаване на въззивната жалба и направеното искане от страна на жалбоподателя
на ответника следва да бъде осъден да заплати на адв.С. възнаграждение в размер
на 374,77лв., на осн. чл.38 Задв. във врз с чл.7, ал.1, т.1, пр.последно във
вр. с ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение №368/22.11.2018г. по гр.д.№480/2018г. на Габровски районен съд в
обжалваната част, в която са отхвърлени предявените искове за заплащане на
неизплатено възнаграждение за извънреден труд за 18 отработени дни в почивни и
празнични дни, съобразно графици за периода 01.01.2015г.-31.12.2017г. за
горницата над 607,52лв. до размера на 1761,61лв., за заплащане на лихва за
забава за всяко от задълженията, сбор от които е главницата, за периода от
датата на просрочието - 28 число на съответния месец до 13.03.2018г. за
горницата над 105,74лв. до размера на 306,59лв. и жалбоподателят е осъден да
заплати на ответника сумата от 233лв.-юрисконсултско възнаграждение,
ВМЕСТО
КОЕТО
ОСЪЖДА ОД
на МВР ГАБРОВО да заплати на Д.Х.Ш., с ЕГН ********** *** сумата от 1154,09лв.
(хиляда сто петдесет и четири лева и девет стотинки)-неизплатено възнаграждение
за извънреден труд за 18 отработени дни в почивни и празнични дни, съобразно
графици за периода 01.01.2015г.-31.12.2017г., представляваща разликата между
уважения размер от 607,52лв. до размера на 1761,61лв.
ОСЪЖДА ОД
на МВР ГАБРОВО да заплати на Д.Х.Ш., с ЕГН ********** *** сумата от
200,85лв.(двеста лева и осемдесет и пет стотинки)- обезщетение за забава,
представляващо разликата между уважения размер от 105,74лв. до размера на
306,59лв.
В
останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА ОД
на МВР ГАБРОВО да заплати на адвокат И.С. *** сумата от 374,77лв.(триста
седемдесет и четири лева и седемдесет и седем стотинки)-адвокатско
възнаграждение на осн. чл.38 Задв.
ОСЪЖДА ОД
на МВР ГАБРОВО да заплати сумата от 20,46лв.(двадесет лева и четиридесет и шест
стотинки)- допълнителна държавна такса по иска за заплащане на възнаграждение
за извънреден труд, чрез ОС Габрово.
ОСЪЖДА ОД на
МВР ГАБРОВО да заплати сумата от 27,10лв.(двадесет и седем лева и десет
стотинки)- държавна такса за въззивното производство, чрез ОС Габрово.
ОСЪЖДА ОД
на МВР ГАБРОВО да заплати сумата от 5лв.(пет лева)- държавна такса, в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист за присъдените държавни такси, чрез ОС
Габрово.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване, на осн. чл.280, ал.3, т.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :