№ 57
гр. Стара Загора, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Пламен Ст. Златев
Мариана М. Мавродиева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело
№ 20225500500140 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. във вр. с чл.78, ал.1- 5 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба вх.№ 6861/21.02.2022г. от „ЗАД
О.-З.” АД, гр.С. срещу постановление от 10.02.2022г. на ЧСИ- Д.Ц.- С.З. по
изп.д.№ 14/2022г., с което съдебният изпълнител е намалил приетия
адвокатски хонорар в размер от 750. 00 лв. до размера на 534. 40 лв.
съобразно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Жалбоподателят обжалва постановлението, с което по
възражение на длъжника за прекомерност на претендираното от адвоката на
взискателя адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.5 от ГПК, ЧСИ-
Д.Ц. е намалила същото от 750 лв. на 534.40 лв. с което на практика е отказала
да уважи възражението на длъжника за прекомерност на претендираните
разноски. Моли да бъде отменено обжалваното разпореждане на ЧСИ Ц. като
незаконосъобразно и да се намалят разноските за адвокатско възнаграждение
на взискателя до минималния размера на 200 лв. съгласно чл.10, т.1 от
Наредба № 1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като излага подробни съображения за това. Претендира за
направените разноски в настоящата инстанция.
Взискателят „А.-Т.“- ЕООД, гр.С. заявява в Отговора си, че подадената
частна жалба била неоснователна и недоказана, и следвало да бъде оставена
без уважение, като излага подробни фактически и правни съображения в
подкрепа на това. Моли да му бъдат присъдени направените разноски за
настоящата инстанция в размер на 300 лв., представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение.
1
Приложени са Мотиви по обжалваното действие от ЧСИ- Д.Ц.- С.З.
съгласно чл.436, ал.3 от ГПК, в които изразява становище, че жалбата е
неоснователна и недоказана, и моли да се отхвърли, със законните последици.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери
законосъобразността на обжалваните действия на съдебния изпълнител,
намери за установено следното:
Ч.жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна, срещу
подлежащо на обжалване от длъжника действие на съдебния изпълнител в
хипотезата на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК. Поради което подадената жалба е
процесеялно допустима, а по съществото си- изцяло неоснователна, поради
следното :
Изпълнително дело № 14/2022г. по описа на ЧСИ- Д.Ц. с рег.№ 872, с
район на действие Окръжен съд - Стара Загора е образувано по молба на „А.-
Т.“- ЕООД, гр.С. въз основа на изпълнителен лист, издаден по приключеното
гр.д.№ 4655/2020г. по описа на PC- Сливен срещу ЗАД „О. З."- АД, гр.С..
Предмет на жалбата е размера на приетия по делото адвокатски
хонорар, като поканата за доброволно изпълнение изх. № 2038/31.01.2022г. е
получена от длъжника на 08.03.20121г., и по изпълнителното дело е
постъпило възражение вх.№ 4998/08.02.2022г. от длъжника- жалбоподател
относно размера на приетия по делото адвокатски хонорар с искане, същият
да бъде намален на минималните 200 лв.
С обжалваното постановление от 10.02.2022г. съдебният изпълнител е
намалил приетия адвокатски хонорар от поисканите и платени общо 750.00
лв. до размера на 534.40 лв. съобразно Наредба № 1 за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, и жалбоподателят е бил уведомен за това
постановление чрез електронно съобщение на 10.02.2022г., като на
21.02.2022г. е депозирана настоящата жалба.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗАдв.
Доколкото органът, който има компетентността да провежда изпълнителното
производство, е съдебният изпълнител/ЧСИ/, то следователно той е и органът,
който следва да осъществява и несъмнено осъществява произнасянето по
исканията за присъждане на разноски.
В конкретния случай по това изп.дело е приложен писмен договор за
правна защита и съдействие и адвокатско пълномощно от 28.01.2022г., според
който взискателят е изплатил на процесуалния си представител- адвокат
адвокатско възнаграждение в размер на общо 750 лв. в брой, като съгласно
разпоредба на чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения/последно изменение и доп. в ДВ бр.68-
31.07.2020г./, възнаграждението за образуване на изпълнително дело е в
размер на минимум 200 лв. Към него следва да бъде прибавено и
2
предвиденото в разпоредбата на чл.10, т.1 във вр. с чл.7, ал.2, т.2- 7 от
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като възнаграждението за водене на изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания е в
размер на 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2 от същата
Наредба, и очевидно до този размер ЧСИ е намалил приетия по делото
адвокатски хонорар. С оглед гореизложеното, искането за редуциране на
адвокатския хонорар се явява неоснователно, тъй като не са налице
предпоставките на чл.78, ал.5 от ГПК за намаляване на хонорара.
Адвоката- пълномощник на взискателя е участвал в изп.делото, като е
депозирал допълнителни молби, извършвал е проверки по движението и е
искал налагане на запори и други изпълнителни действия, като видно от
представения Договор за правна защита и съдействие, уговореното
възнаграждение е било заплатено изцяло преди образуване на
изпълнителното дело, когато е било и невъзможно да се предвидят всички
необходими действия, които ще се предприемат за събиране на задължението.
Длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство,
единствено и само, ако не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист
или защото е платил дълга преди това, като във всички останали случаи/дори
когато е платил в срока за доброволно изпълнение/, той отговаря за
разноските на взискателя в изпълнителното производство.
Разноските в изпълнението не са материализирани в изпълнителния
лист и съставляват всички разходи, които взискателят прави в
изпълнителното производство с оглед реализиране на съдебно признатото си
право - за адвокатско възнаграждение, за дължими такси по изпълнението и
за други разходи, свързани с принудителното изпълнение. Събирането на
вземането на разноските в изпълнението се осъществява в рамките на
образуваното изпълнителното производство, като е необходимо да бъде
установено, че внесените суми са действително дължими по изпълнителното
производство, поради което за длъжника е възникнало задължение за
възстановяването им.
С оглед на това съдът намира, че адвокатското възнаграждение не е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, поради което и на основание чл.78, ал.5 от ГПК в тежест на длъжника
следва да се възложат направените от взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение в минималния нормативно установен размер по чл.10, т.1 и
по чл.10 т.2 от Наредба № 1/2004г., поради което с оглед на това намира
обжалваното постановление за напълно мотивирано, законосъобразно и
правилно.
Предвид гореизложените съображения настоящият съдебен състав
намира, че подадената ч.жалба е напълно неоснователна и недоказана, поради
което следва да бъде оставена изцяло без уважение, със законните последици
от това.
С оглед изхода на спора следва жалбоподателят- длъжник да бъде
3
осъден да заплати на ответника по жалбата- взискателя направените разноски
по делото за настоящата инстанция в размер на 300 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение на един пълномощник- адвокат.
Настоящото съдебно Решение е окончателно и не подлежи на по-
нататъшно обжалване пред по- горен съд.
Ето защо водим от горните мотиви и на осн. чл.435 и сл. във вр. с чл.78,
ал.1- 5 от ГПК, Окръжен съд- гр.Стара Загора
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 6861/21.02.2022г. от
„З.а.д. О.-З.” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в гр.С., ***
против Постановление от 10.02.2022г. на ЧСИ Д.Ц.- С.З., рег.№ 872 по изп.д.
№ 14/2022г., с което ЧСИ е намалил приетия адвокатски хонорар от 750.00 лв.
до размера на 534.40 лв. съобразно Наредба № 1/2004г. на ВАС за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА „З.а.д. О.-З.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр.С., *** да заплати на „А.-Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в гр.С., ***- взискател по изп.д.№ 14/2022г. по описа на
ЧСИ Д.Ц.- С.З., peг. № 872 сумата от 300 лв. /триста лева/ за направените
разноски за адв. хонорар пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4