№ 1593
гр. Пазарджик, 30.08.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети август през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Х. Георгиев
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Х. Георгиев Гражданско дело №
20245220102274 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
И на второ именно повикване в 10:36 часа, се явиха:
Молителят И. Ф. А. – редовно призован, чрез пълномощника си адв. Х.
В. на посочения съдебен адрес, се явява лично и с адв. В. – редовно
упълномощен да го представлява с пълномощно, представено по делото.
Ответникът Община Пазарджик – редовно призован, не изпраща
процесуален представител.
Заинтересованата страна Районна прокуратура Пазарджик – редовно
призована, не изпраща представител.
АДВ. В.: Моля да се даде ход на делото. Не са наце пречки.
СЪДЪТ счита, че не са наце процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване
фактическата страна на спора.
АДВ. В.: Поддържаме подадената молба с направените доказателствени
искания. Моля да се даде ход на молбата в производството.
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Предявен е иск с правната квафикация чл. 19, ал. 1 от ЗГР.
1
Подадена е молба от И. Ф. А., с ЕГН **********, с адрес: гр.
Пазарджик, общ, Пазарджик, ул. „**, чрез адвокат Х. Н. В., Пазарджишка
адвокатска колегия, регистриран под № ********** в Единния регистър на
адвокатите към Висшия адвокатски съвет, с адрес на адвокатска кантора: гр.
Пазарджик, ул. „**, e-mail: h**, с приложено пълномощно, срещу: Община
Пазарджик, с ЕИК по БУЛСТАТ *********. с адрес: гр. Пазарджик, бул.
„България“ № 2, представлявана от законен представител Кмет на Община
Пазарджик Пет**, с правно основание: чл. 19, ал.1 от Закона за гражданската
регистрация, в която се твърди, че молителят И. Ф. А. е бил роден на ** г. в гр.
Пазарджик от родителите р и А.а - майка и ф и а – баща, като за това
обстоятелство е бил съставен Акт за раждане № 2**0г. от Община Пазарджик.
Твърди се още, че молителят, неговите родители и роднини се самоопределяли
като български граждани от турски произход, както и, че името на бащата на
молителя е било променено на ф А. преди 1989 г. като същото е било
възстановено през 1993 г. на ф и а. Твърди се също така, че начието на
българско име за бащата към датата на раждане на молителя било дало
основание същият да бъде записан в актовите книги за гражданско състояние
под името И. Ф. А.. Излагат се твърдения, че от раждането си до настоящия
момент молителят се самоопределя като български гражданин от турски
произход, сред роднините си, близките си, приятелите и другите си
родственици, и сам се определя и представя като о ф а, както и, че с името си
И. Ф. А. фигурирал само в актовите книги за гражданско състояние и
документите си за самоличност, а в обществото бил известен с името си о ф а.
Твърди се, че в ежедневието си, пред работодатели и други трети лица
молителят срещал трудности с оглед обстоятелството, че се идентифицирал
като о ф а, а по документи носел името И. Ф. А.. Сочи, че желае да носи
имената о ф а, както и, че съгласно разпоредбата на чл. 19, ал.1 от Закона за
гражданската регистрация промяната на собственото, бащиното или
фамилното име се допуска от съда въз основа на писмена молба на
заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено
неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.
Твърди, че в конкретния случай, следвало да се приеме, че е наце последната
предпоставка, визирана в закопа. Сочи, че в настоящия случай иска промяна
на трите имена, но същата промяна е била обусловена от съответствие на
личното име на това, с което от раждането си до настоящия момент е бил
2
известен сред роднините и приятелите си, а именно о, както и презиме и
фамилия, съответстващи на името на бащата и неговата фамилия съответно -
ф а. Твърди се, че молителят принадлежи към турската етническа и езикова
група, роден от майка и баща също принадлежащи към тази група, както и, че
принудителната промяна на името на бащата преди 1989 г. и начното към
момента на раждането му име от българската езикова група е било основание
да бъде записан в актовите книги за гражданско състояние под името И. Ф. А..
Твърди се, че правото да се промени името на лицето е субективно лично
право и в настоящото съдебно производство по реазация на това право, съдът
следвало да съобрази наред с обективните основания и личните, субективни
основания на лицето, неговото желание за промяна на името в съответствие на
принадлежността на лицето към турската етническа и езикова група, в
съответствие на утвърдената родова традиция за този етнос в Република
България. Сочи се, че била относима съдебната практика в аналогични
хипотези на разглежданата, както постановената по реда на отменения ГПК
практика на ВКС по прилагането на чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската
регистрация /ЗГР/, така и постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на
ВКС /Решение № 19 от 08.02.2012 г. по гр.д. № 486/2011г. на ВКС III г.о./ дава
сходен отговор на въпроса да субективното желание на лицето да носи
определено собствено име може да се квафицира като „важно обстоятелство”
по смисъла на посочената разпоредба. Сочи се съдебна практика, че с решение
№ 1426 от 10.12.2008г. по гр.д. № 396/2008г. V г.о. е било прието, че името е
част от личностното самоопределяне на лицата и поради това субективното
желание на дадено лице да носи определено лично име може да се квафицира
като „важно обстоятелство”, както и, че с Решение № 138 от 19.03.2009г. по
гр.д. № 611/2007г. II г.о. ВКС по този въпрос е било прието, че законът
следвало да се тълкува в по-широк смисъл, като съдът следвало да се съобрази
с начието на факти от субективно естество, ако исканата промяна не е била
свързана с намерение да се въведат в заблуждение органите на реда или
определени институции. Сочи се, че в постановеното по реда на чл. 290 ГПК
Решение № 507 от 22.10.2010г. по гр.д. № 227/2010 ІІІ г.о. ВКС, по въпроса за
същността на „важните обстоятелства” по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР, е било
прието, че важни обстоятелства са тези, които са лично и обществено значими,
като се дават за пример такива обстоятелства като известността на лицето в
обществото с име, с което се идентифицира, носенето от лицето на различни
3
имена в различни периоди от време в резултат на станала не по волята му
промяна и други, като се твърди, че разглежданият случай е именно такъв.
Оформен е петитум с който се моли съдът да постанови Решение с което
да допусне промяна на името на молителя от И. Ф. А. на о ф а. Сочат се
доказателства. Формулирани са доказателствени искания за разпит на двама
свидетели, които съдът е уважил.
В срока по чл. 131 от ГПК не са постъпили писмени отговори от
ответната Община и от Районна прокуратура - Пазарджик.
СЪДЪТ УКАЗВА на страните, че всяка от тях носи доказателствената
тежест да установи и докаже твърдените от нея факти и обстоятелства, като в
тежест на молителя е да докаже твърдените в исковата молба факти и
обстоятелства, както и начието на важни обстоятелства, които налагат
промяна на трите имена на молителя.
АДВ. В.: Нямам възражения по доклада. Нямам други доказателствени
искания. Водя двамата допуснати свидетели и моля да ги разпитате.
Съдът с Определение № 2323/09.08.2024 г. е приел представените към
молбата писмени доказателства и е допуснал до разпит двама свидетели при
довеждане от молителя.
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
с И.ВА и – ЕГН: **********, на 55 години, българка, българска
гражданка, с основно образование, работеща – занимавам се с животни,
омъжена, осъждана, молителят И. е мой племенник – на брат ми е син.
СВ. с и: Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. с и: - Молителят е син на моя брат ф. И. е на около 34-35 години,
малко по-голям е от неговия брат, една две години им е разликата. Познавам
го от дете, той и неговото семейство живеят в гр. Пазарджик. Майката я знаем
с имената Къско, а баща му – ф и а. Българското име на снахата е р.
Те са в г – и ф и жена му, работят си там, всички по бюрата работят,
почистване. И децата им работят в г. Те са мюсюлмани, самоопределят се като
такива. ф ходи на джамия, още от дядо ми остана това. И И. ходи на джамия. И
4
той се прибира един-два пъти в годината, като брат си, когато е в отпуска.
Като беше дете, от малък, още от дете всичките ни роднини и приятели
се обръщаха към него с името о. И сега в махалата всички го знаят като о.
Никой не го знае, че се казва И.. Аз знам че се казва по документи И., но никой
не му казва така, само така се води по документи. Това вече не знам, да не те
лъжа, защо са го писа по документи с български имена. Предполагам, че
понеже неговия баща ф имаше български имена към момента на раждането
му, и затова са го писа с неговите имена И., но после баща му си смени
имената на ф и а и до ден днешен е известен и си носи имената ф и а.
Не, не, не – И. и брат му не се занимават с престъпления, добри момчета
са, не са конфликтни. Там в г няма проблеми до сега, и до сега няма проблеми
и дай-Боже да няма.
В тяхното семейство не са говорили за радикален ислям, не говорят
против християните. Уважават християните, той е Богът е един, аз все така
казвам, „Бог е един“.
АДВ. В.: Нямам въпроси към свидетеля.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ВТОРИЯ ДОПУСНАТ СВИДЕТЕЛ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
м а и: – ЕГН: **********, на 57 години, българин, български гражданин,
с основно образование, безработен, женен, неосъждан, аз съм съпруг на
неговата леля, която се казва с.
СВ. м и: - Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. м и: - Съпруг съм на с И.ва и. Не помня от кога сме женени със с, от
преди 40-42 години. И. го познавам откакто съм женен за с, той беше дете
тогава. Той си ходи по г, там работи. В годината се връща един-два пъти в
България, стоят по двадесет дена, обикновено лятото се връща.
Аз знам молителят като о, не го знам с името И.. Знам, че имаше жена,
но сега не знам какво точно е положението между тях.
Само о му викат в махалата. Всички го знаят като о. Никой не го знае с
името И.. Баща му се казва ф а. Известен е с имената о ф а. о е собственото му
5
име, ф е името на баща му а а е фамилията му.
В г, където работи, всички му викат о. Той се самоопределя като
мюсюлманин, посещава джамия.
Етническата му принадлежност се самоопределя като турчин.
Неговият баща ф имаше български имена, през деветдесетте години
знам че си възстанови турските имена, а преди това беше с български имена.
о е добро момче, няма проблеми с другите религии, не мисли лоши
неща.
АДВ. В.: - Нямам въпроси.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала.
АДВ. В.: - Нямам искания по доказателствата. Да се приключи делото.
Съдът счита делото за изяснено от фактическа и правна страна и с оглед
липсата на други доказателствени искания, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. В.: - Уважаеми господин председател, моля да уважите
предявената молба за допускане промяна в имената на доверителя ми от И. Ф.
А. на о ф а. Считам, че от събраните писмени и гласни доказателства по
делото безспорно се установи основателността на искането. Тя е породена от
известността сред роднините, приятелите и обществото на доверителят ми си
името о. Исканата промяна в презимето и фамилията са породени от
необходимостта и желанието на доверителя ми за съответствието с имената на
неговия баща ф а, който е променил имената си през 90-те години след
принудителна промяна на тези имена. Считам, че по делото се събраха
достатъчно доказателства, за да се счита, че са реазирани предпоставките
визирани в чл.19 от ЗГР, а именно важни обстоятелства, които налагат това.
Моля да уважите предявената молба, като допуснете промяна на имената на
доверителя ми в смисъла изложени в исковата молба.
МОЛИТЕЛЯТ (ЛИЧНО): - Искам да си променя имената, да си взема
турските имена, с които всеки ме знае, о. Баща ми се казва ф и а, искам да съм
си на имената на баща ми. Според мен е така, не е подходящо баща ми да се
казва ф и а, а аз да се казвам с български имена. Никой не ме нарича с името
6
И.. Те хората не знаят, само нашите – майка ми и баща ми знаят, че по
документи съм И.. Всеки им вика о. В г си работя. Разбира се, че ги уважавам
християните. Всеки си уважава религията, другата религия.
На основание чл. 149, ал. 2 от ГПК съдът обявява устните състезания за
приключени и обявява на страните, че ще обяви решението си в законно
установения едномесечен срок, не по-късно от 30.09.2024 г.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:57 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
7