Р Е Ш Е Н И Е
292/14.5.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На седемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД №615 по описа на ШРС за 2019 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление №395022-F351234/08.01.2019 год. на Заместник директора на ТД на НАП - Варна, с което
на основание чл.74, ал.1 от ЗСч, във вр. с чл.38, ал.1 от ЗСч на “ДИГИПЕКС”
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен,
ул.“Софийско шосе“ №20, вх.Б, ет.1, ап.2, представлявано от Д.П.Д. и П.Т.Д. е
наложена имуществена санкция в размер на 200 лева /двеста лева/. Жалбоподателят моли съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно,
като излага подробни съображения в жалбата. В съдебно заседание не се явява
лично и не изпраща представител. От страна на представляващия дружеството на 11.04.2019
год. е депозирана писмена молба, в която излагат становище по съществото на
спора и моли наказателното постановление да бъде отменено.
Процесуалният
представител на ТД на НАП - Варна-административно-наказващ орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на
чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и
моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло
обжалваното наказателно постановление.
Жалбата е подадена в срока
по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 и сл. от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е основателна, поради следните правни съображения:
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Дружеството-жалбоподател “ДИГИПЕКС” ООД е
регистрирано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията. На 19.07.2017 год. по повод на
получено указание на Изпълнителния директор на НАП за публикуване на годишен
финансов отчет за 2016 год. била извършена проверка в база данни на Агенцията
по вписванията – Търговски регистър от компетентни длъжностни лица при ТД на
НАП – гр.Шумен, при което било установено, че дружеството не е изпълнило
задължението си да публикува в Агенцията
по вписванията Годишния финансов отчет за дейността си, извършена за 2016 год. Било
констатирано, че дружеството е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2016 год. с
вх.№2700И0079134/17.03.2017 год., в която
е декларирало приходи в размер на 117114.00 лева, разходи – 116296.45
лева и счетоводна печалба – 817.55 лева. В тази връзка по електронен път на
деклариран от дружеството електронен адрес последователно били изпратени две
покани, с които представител на дружеството бил поканен да се яви в седемдневен
срок в ТД на НАП – Варна, офис Шумен за съставяне на акт за установяване на
административно нарушение. Въпреки потвърждение за получените покани в
посочения им срок представител на дружеството не се е явил за съставяне на акт.
На дружеството бил съставен акт за установяване на административно нарушение
сер.АN, №F351234 от 09.10.2017 г.,
в който е посочено, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.38,
ал.1, т.1 от ЗСч, във вр. с чл.74, ал.1 от ЗСч. Актът за установяване на
административно нарушение е бил съставен в отсъствие на представляващ дружеството
при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН. С протокол №**********/05.01.2018 год.
административно-наказателното производство е било спряно на основание разпоредбата
на чл.43, ал.6 от ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение е
бил връчен на представляващия дружеството на 18.12.2018 год. и подписан от него
без възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и в срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са били депозирани допълнителни писмени
възражения. Въз основа на така
съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно
постановление №395022-F351234/08.01.2019 год. на Заместник директора на ТД на
НАП - Варна, с което на основание чл.74, ал.1 от ЗСч, във вр. с чл.38, ал.1 от
ЗСч на “ДИГИПЕКС” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Шумен, ул.“Софийско шосе“ №20, вх.Б, ет.1, ап.2, представлявано от Д.П.Д. и П.Т.Д.
е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева /двеста лева/.
Задължението за публикуване на годишния финансов
отчет за 2016 год. е било изпълнено след издаване на наказателното
постановление, като заявлението е било прието с вх.№20190314165717 на
14.03.2019 год.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от
разпита в съдебно заседание на актосъставителката С.С.Е., както и от
присъединените на основание разпоредбата на
чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗСч. предприятията публикуват годишния
финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава
седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от
съответния орган, като за търговците по смисъла на Търговския закон това се
осъществява чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския
регистър, в срок до 30 юни на следващата година. В настоящия случай, доколкото
производството касае публикуването на годишния финансов отчет за 2016 год., то
задължението е следвало да бъде изпълнено в срок до 30.06.2017 год.
От материалите по делото се установява, а и не се
спори между страните по делото, че годишния финансов отчет на дружеството за 2016
год. не е бил заявен и представен за обявяване в търговския регистър до
посочената по-горе дата. От извършената служебна справка в Търговския регистър
и от представените от страна на дружеството-жалбоподател писмени доказателства
се установява, че същия е бил представен на 14.03.2019 год., след издаване на
акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление.
Следователно от изложеното се налага извода, че
дружеството, като не е изпълнило задължението си в посочения по-горе срок на
01.07.2017 год. е осъществило от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл.38, ал.1 от ЗСч.
Административно-наказващият орган правилно е
издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а
именно чл.74, ал.1 от ЗСч., предвиждаща имуществена санкция за предприятие,
което като е задължено не публикува
финансов отчет в сроковете по чл.38 в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните
приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният
финансов отчет, но не по-малко от 200 лв. При определяне размера на наложената
имуществена санкция правилно е бил наложен предвидения в разпоредбата на чл.74,
ал.1 от ЗСч. минимум от 200 лева, като е
съобразен размера на реализираните от дружеството приходи в общ размер на
117114.00 лева, 0.1 % от който е сума под 200 лева.
В същото време обаче съдът намира, че в хода на образуваното административно-наказателно
производство е било допуснато съществено процесуално нарушение, което е
накърнило правото на защита на дружеството. Разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗАНН
урежда процедурата по връчване на акт за установяване на административно
нарушение, съставен в отсъствие на нарушителя, какъвто е настоящия случай, а разпоредбата
на чл.43, ал.6 от ЗАНН урежда действията, които следва да бъдат извършени в
случай, че нарушителят след щателно издирване не е бил намерен. Настоящият
състав намира, че посочените в тези две разпоредби правила не са били спазени в
настоящия случай. Видно от материалите по делото поканата до дружеството за
съставяне на акт за установяване на административно нарушение е била връчена
два пъти, съответно на 14.08.2017 год. и 28.08.2017 год., което обстоятелство е
удостоверено чрез приложените като писмени доказателства по делото
Удостоверения за извършено връчване по електронен път, съответно от 15.08.2017
год. и 18.09.2017 год. След съставяне на акта за установяване на административно нарушение
същият първоначално е бил изпратен на посочения от дружеството електронен
адрес, като за извършеното връчване е съставено Удостоверение за извършено
връчване от 11.10.2017 год. Впоследствие актът е бил изпратен за връчване чрез
куриерска фирма, като видно от върнатия отрязък пратката е върната като
„непотърсена“. След посоченото действие с протокол №**********/05.01.2018 год.
административно-наказателното производство е било спряно на основание
разпоредбата на чл.43, ал.6 от ЗАНН. В тази връзка съдът намира, че по делото
липсват категорични доказателства преди постановяване на спирането на
административно-наказателното производство спрямо дружеството да е било
проведено щателно издирване по смисъла на чл.43, ал.6 от ЗАНН, което е
задължителна предпоставка за спиране на производството. Доколкото актът за
установяване на административно нарушение е бил съставен в отсъствие на
представител на дружеството, то връчването е следвало да бъде осъществено по
предвидения в разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗАНН ред, чрез съответната служба,
а ако няма такава – чрез общинската администрация по местоживеенето на
нарушителя. В настоящия случай по делото липсват доказателства да е бил спазен
този ред за връчване, респективно да е установено, че въпреки изпълнение
на процедурата на седалището на
дружеството не може да бъде извършено
връчване. Видно от представения по делото протокол служител на НАП-Варна е
извършил посещение на адреса по чл.8 от ДОПК едва след постановеното спиране на
производството. В същото време обаче дори и това посещение не е било извършено
по предвидения в ЗАНН ред, доколкото не
е посочена дата, час и други обстоятелства, при които е бил посетен адреса по
седалище на дружеството, за да се направи извод, че не е бил открит
представител на същото. Представените доказателства не обосновават
законосъобразност на допуснатото спиране по реда на чл.43, ал.6 от ЗАНН именно
поради факта, че посочената разпоредба предвижда такава възможност само, ако
нарушителят не може да бъде намерен след щателно издирване. Спиране на
производството е допустимо когато са извършени всички възможни действия по
издирване на нарушителя и са налице еднозначни данни, че въпреки положени
необходими за целта усилия, същият не е намерен. В случая единствените
доказателства, въз основа на които е спряно производството, е извършено
връчване на електронния адрес на дружеството и изпращане на съобщение чрез
куриерска фирма. По делото не са представени доказателства, че са правени
усилия да бъде установено дали има данни за промяна на адреса на дружеството,
да е търсен адресата на акта на друг адрес, нито да са полагани каквито и да е
други усилия за неговото издирване. Не без значение е и факта, че при служебна
проверка в страницата на Търговския регистър към Агенцията по вписванията се
установява, че дружеството има посочен телефонен номер за кореспонденция, а по
делото липсват данни адресата на акта да е търсен и по този начин. С оглед на
изложеното се налага извода, че в настоящия случай не са били налице
предпоставките за спиране на производството на основание разпоредбата на чл.43,
ал.6 от ЗАНН, поради което обжалваното наказателно постановление е издадено при
нарушение на разпоредбата на чл.34, ал.4 от ЗАНН, т.е. след изтичане на
шестмесечен срок от датата на съставяне на акта за установяване на
административно нарушение. Допуснатото нарушение на процесуалните правила е
съществено и същото не може да бъде санирано в хода на настоящото наказателно
производство. Разпоредбата на чл.34, ал.4 от ЗАНН е императивна и спазването на
установените в закона срокове е задължително. Издаването на наказателно
постановление след изтичане на предвидените в чл.34 от ЗАНН срокове е
съществено нарушение на процесуалните правила. Тези срокове са преклузивни и с
изтичането им е налице процесуално основание за прекратяване на
административно-наказателното производство.
В този смисъл е и константната съдебна практика на
ШАС и по-конкретно Решение №281 от 30.10.2017 год. на АдмС - Шумен по к. а. н.
д. №251/2017 год., Решение №69 от 02.03.2017
год. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. №21/2017 год., Решение №65 от 24.02.2017 год. на АдмС - Шумен по
к. а. н. д. №6/2017 год. и др.
Ето защо съдът намира, че издаването на
наказателното постановление при наличието на основания за прекратяване на
производството е съществено нарушение на процесуалните правила, поради което обжалваното
наказателно постановление, като незаконосъобразно и неправилно следва да бъде
отменено изцяло.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №395022-F351234/08.01.2019
год. на Заместник директора на ТД на НАП - Варна, с което на основание чл.74,
ал.1 от ЗСч, във вр. с чл.38, ал.1 от ЗСч на “ДИГИПЕКС” ООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.“Софийско шосе“ №20, вх.Б,
ет.1, ап.2, представлявано от Д.П.Д. и П.Т.Д. е наложена имуществена санкция в
размер на 200 лева /двеста лева/.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Шуменски административен съд в 14-дневен срок от
съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: