Р Е Ш Е Н И Е № 244
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин, 25.04.2019 г.
Видинският районен съд, гражданска колегия , в публичното заседание на седемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Андрей Дечев
при секретаря Г. Начева, като разгледа докладваното от съдия Андрей Дечев гражданско дело № 1942 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е бързо и се движи по реда на чл.310, т.6, ГПК.
ВдРС е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 146. ал. 1 от СК, чл. 142, ал. 1 от СК, чл. 143 от СК и чл. 149 от СК за присъждане на издръжка. Мария-Л.Е.В., като майка и законен представител на детето си Ц.С.С., е предявила иск против ответника С.Б.С. за заплащане на месечна издръжка за минал период на детето си Ц.С.С. в размер на 200.00 лева, считано от 01.04.2018 г. до 25.07.2018г. - момента на постъпване на исковата молба в съда, както и по 200 лв. ежемесечно, считано от 26.07.2018г., ведно със законната лихва при забава, като се претендират и направените разноски за адвокатско възнаграждение. Твърди, че детето има нужда от средства за отопление, облекло и прехрана, и издръжката за детето е поета изцяло от нея, а ответникът има добри материални възможности. Твърди че, ответникът не дава средства за издръжка на детето.
Исковата молба, заедно с приложенията, на основание чл.131, ал.1 ГПК е изпратена на ответника С.Б.С., като назначеният особен представител оспорва исковете в основанието и размера им и иска съдът да задължи ищцата да представи справка от ТД на НАП - Видин, от която да е видно има ли регистрирани трудови договори на Мария-Л.Е.В.. Твърди се в отговора, че е недоказано, че ответникът С.Б.С. може да заплаща издръжка в поискания с исковата молба размер от 200 лв., както и че ответникът работи.
От събраните по делото доказателства, Съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от представените писмени доказателства в производството – Удостоверение за раждане , издадено въз основа на акт за раждане 0432/ 08.11.2017 г.на Община Видин, Ц.С.С. е родена от посочените като негови родители майка Мария-Л.Е.В. и баща С.Б.С.. От представена справка от ТД на НАП – велико Търново се установява, че майката на детето Мария-Л.Е.В. няма регистрирани трудови договори и няма данни да получава доходи.
От социалния доклад, изготвен от Д"СП"-О"ЗД" Видин е видно, че грижи за детето полага основно майката, подпомагана финансово, физически и морално от бабата и дядото на момиченцето. Условията за живот в жилището, където се отглежда малолетната, са много добри и подходящи за малко дете. Детето е много привързано към майка си, както и към бабата и дядото, с които живее. По думи на В. и родителите й - връзката между малолетната и бащата С.Б.С. е прекъсната, когато родителите се разделят през януари месец 2018г. Тогава момиченцето е на малко повече от месец. Мария-Л.В. казва, че от тогава до настоящия момент С.С. не е правил опит да се свърже с детето, в следствие на което няма изградена емоционална връзка между тях. Г-жа В. споделя, че не поддържа взаимоотношения с бащата на Анна и не знае какво се случва с него сега. Майката демонстрира силна загриженост за дъщеря си и готовност да направи всичко според възможностите си, за да се чувства момиченцето добре.
По делото са разпитани свидетелите е. В. – баща на ищцата, и М. В. – майка на ищцата, които свидетелстват, че майката се грижи сама за детето след раздялата и с ответника. Свидетелят е. В. – баща на ищцата свидетелства, че ответникът е заплащал три месеца издръжка от по 150 лв. за месеците февруари, март и април 2018 г., като след това е спрял да плаща. Сочи още, че ответникът ги е излъгал, че се връща при дъщеря си през миналата година, но стоял два дни и си събрал багажа и избягал след два дни.. Оттогава не е полагал никакви грижи за детето си. Свидетелят М. В. твърди, че дъщеря и – ищцата в., учи редовна форма и не работи. Издръжката на детето се поела от свидетелката, която работи и получава заплата от около 700 лв., от която и удържат за кредити около 400 лв.Заедно с пенсията на мъжа и оставали около 550 лв. месечно, с които отглеждали детето и издържали дъщеря докато учи. Внучка и често боледувала, и се налагало свидетелката да ползва болнични, което допълнително и сваляло от заплатата. Двамата свидетели са категорични, че ответникът не заплаща издръжка.
Предвид гореизложеното, Съдът приема за установено в производството, че детето живее при своята майка, която полага изцяло грижите по отглеждане и възпитание, подпомагана от своите родители – свидетелите В. и В.. Бабата на детето е с месечен доход от около 700 лева. Твърди се, че ежемесечно заплаща вноски за заеми в размер на 400 лв., като общият месечен доход на бабата и дядото бил 550лв. Дядото се установява от свидетелските показания, че получава пенсия по инвалидност от 220 лв.
При тези фактически обстоятелства, Съдът намира, че са налице условията на чл. 143,ал. 2 от СК, предвид текста на разпоредбата,че родителите дължат издръжка на своите непълнолетни деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Тази издръжка е безусловна и се дължи независимо от доходите на родителя. Ответникът е в трудоспособна възраст, длъжен е и може да осигурява издръжка на своето дете, без оглед на факта дали се намират в трудови правоотношения или не и това задължение произтича от императивния характер на чл.143 от СК. Същата издръжка е необходима за задоволяване на базови ежедневни потребности на детето от храна, облекло, отопление ,както и нуждите на детето от средства във връзка със задоволяване на индивидуалните потребности на детето от интелектуално, и емоционално, социално естество.
При определяне на размера на издръжката Съдът се съобрази с разпоредбата на чл.142 ,ал.1 от СК, а именно че размерът на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите му, както и разпоредбата на чл.142,ал.2 от СК относно минималния размер на издръжката, равна на една четвърт от минималната работна заплата, като приема че за цялостната издръжка на Ц.С. са необходими месечно по 348.00 лева , като се има предвид, че това е минималният размер на одобрения от МС праг на бедност, определен през 2018 година, който се определя с оглед на гарантиране на минималните жизнени потребности от храна и нехранителни стоки и услуги. От този размер ответникът ще следва да бъде осъден да заплаща по 160 лева месечно, а остатъкът ще следва да се осигурява от майката на детето. При определяне размера на дължимата издръжка, Съдът взе предвид възрастта на детето, потребностите на същото, както от храна, отопление, обучение, така и от средства за задоволяване на основни физически, интелектуални, емоционални , социални потребности от спорт, свободно време, развлечения, социално общуване, формиране на ценностна система. Отчете се обстоятелството, че основните грижи по отглеждането и възпитаването му се полагат от майка му, от които грижи ответникът е освободен , и която няма регистрирани тредови договори и няма данни да получава доходи. Относно възможността на ответника да дава издръжка в посочения размер , Съдът приема за установено, че ответникът е заплащал по 150 лв. за три месеца, в трудоспособна възраст е, не се установиха здравословни проблеми или наличие на задължения към други лица, които да оказват значение върху възможностите на същият да дава издръжка на непълнолетното си дете в посочения размер.
Относно събраните доказателства за купени маратонки на детето /за деня на детето/ и мобилен телефон, и без да се събраха доказателства за стойността на вещите, съдът намира, че се касае за подаръци, които не представляват издръжка по смисъла на закона- средства, необходими за ежемесечните потребности от храна, отопление, обучение за задоволяване на основни потребности от различно естество. Началният момент, от който се дължи настоящата издръжка е датата на предявяване на иска - 26.07.2018г. до изменение, прекратяване или отпадане на основанието за плащане, ведно със законната лихва при забава до окончателното издължаване.
Искът с правно основание чл.149 СК също се доказа в основанието и частично в размера си. Установи се, че родителите са живели разделени в процесния период. Останалите установени и обсъдени по-горе факти и обстоятелства са относими и към настоящия иск. При определяне на размера на издръжката Съдът се съобрази с разпоредбата на чл.142 ,ал.1 от СК, а именно че размерът на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите му, както и разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК относно минималния размер на издръжката, равна на една четвърт от минималната работна заплата, като приема че с оглед продължителността на миналия период, размерът на дължимата издръжка следва да е 180.00 лева. В останалите части исковете следва да бъдат отхвърлени като недоказани в размера си. Ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 400.00 лева. и заплатено от бюджета възнаграждение за особен представител в размер на 300 лв.
На бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС ответникът следва да заплати ДТ в размер 4% върху присъдения размер на издръжката за бъдеще време в размер 230.40 лева, върху размера на издръжката за минало време- 50.00 лева.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.Б.С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, да заплаща на малолетното си дете Ц.С.С., с ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Мария-Л.Е.В., ЕГН **********, и двете с адрес: *** , месечна издръжка в размер на 160.00 лева, считано от 26.07.2018г. до изменение, отпадане или прекратяване на основанието за заплащането й, ведно със законната лихва при забава, считано от падежа на всяка просрочена вноска до окончателното издължаване, до настъпване на обстоятелства, изменящи, погасяващи или прекратяващи правото на издръжка.
ОСЪЖДА С.Б.С., с постоянен и настоящ адрес ***, да заплати на малолетното си дете Ц.С.С., с ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Мария-Л.Е.В., ЕГН **********, и двете с адрес: ***, издръжка за минало време за периода 01.04.2018г.-25.07.2018г. в размер на 180.00 лева, ведно със законната лихва, считано от 26.07.2018г. до окончателното издължаване и 700.00 лева разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ исковете в размерите над пресъдените до пълните претендирани такива.
ОСЪЖДА С.Б.С., с постоянен и настоящ адрес ***, да заплати на бюджета на съдебната власт ДТ върху размера на издръжката за бъдеще време в размер 230.40 лева, и върху размера на издръжката за минало време- 50.00 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Видинския окръжен съд в двуседмичен срок от обявяването му на страните.
Решението подлежи на предварително изпълнение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: