№
114
гр. Разград, 05.10.2023
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-РАЗГРАД, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Юлияна Цонева
с участието на секретаря Пламена Михайлова, като
разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 138 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално
осигуряване (КСО).
Постъпила е жалба от Н. М. Р., ЕГН-**********, действаща чрез
упълномощен адв. К. К., АК – Разград, съдебен адрес:***, офис 8, против Решение № 1012-16-41/1 от
20.07.2023г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Разград, с което е потвърдено
Разпореждане № 2140-16-190 от 14.06.2023г. на Ръководител „Пенсионно
осигуряване“ за отказ за отпускане от 28.02.2023г. на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО по отношение на
жалбоподателката. Поддържат се съображения за неправилно прилагане на
материалноправните разпоредби, тъй като периодът от 01.05.1973г.
до 01.05.1974г. и от 22.11.1974г. до 22.02.1976г., през който жалбоподателката
е родила и отглеждала дете, като неработеща майка, не е признат за действителен
осигурителен стаж. Моли в тази връзка, обжалваното решение да бъде отменено и административната
преписка да
бъде върната на пенсионния орган за ново произнасяне по същество. Претендира за разноските
по делото.
Ответникът по жалбата - Ръководител на ТП на НОИ – гр. Разград чрез процесуалния си представител –
упълномощен юрисконсулт С. В., ангажира становище за
неоснователност на жалбата и моли за отхвърлянето й. Поддържа
съображения, че през спорния период, през който жалбоподателката е родила и
гледала децата си, тя не е била в трудово правоотношение или приравнено на него
такова, поради което няма изискуемия действителен осигурителен стаж по смисъла
на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, от 15 години за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО.
Административен
съд-Разград, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Със заявление вх.№ 2112-16-95 от 28.02.2023г., подадено от
жалбоподателката Н. М. Р., ЕГН-**********, същата е поискала да й бъде
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 от КСО. Към
датата на подаване на заявлението е имала навършена възраст от 68 години, 4 месеца и 23 дни и
осигурителен стаж от втора категория труд с продължителност 7 години, 10 месеца и 04 дни и от трета категория
труд с продължителност от 8 години, 5 месеца и 02 дни, общ
осигурителен стаж превърнат към трета категория – 18 години, 2 месеца и 22 дни.
В този
осигурителен стаж е включено и времето от 02.05.1973г. до 02.05.1974г.
и от 23.11.1974г. до 23.01.1976г., (2 години и 2 месеца), през което
жалбоподателката е родила и гледала децата си Т. Б. Ф., родена на *******г. и Д. Б. А., роден на ********г., като
неработеща майка.
С Разпореждане
№ 2140-16-190 от 14.06.2023г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – гр. Разград е постановен отказ
по отношение на заявителката Н. М. Р., да й бъде отпусната поисканата лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст с мотив, че не отговаря
на изискванията по чл. 68, ал. 3 от КСО – има
изискуемата възраст от 67 години, но няма
необходимите 15 години действителен осигурителен стаж. Отчетен е действителен
стаж от 13 години, 00 месеца и
00 дни, като времето на майчинството й от 2 години и 2 месеца
не е признато за
действителен такъв по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на
КСО.
Разпореждането
е било предмет на административен контрол пред по-горестоящия административен
орган и със същите мотиви е потвърдено от Ръководителя
на ТП на НОИ – Разград с оспореното пред съда Решение № 1012-16-41/1 от 20.07.2023г.
Въз основа на
така изложеното от
фактическа страна, от правна страна съдът прецени следното:
Жалбата е
допустима. Подадена е от надлежна страна, в определения от закона срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по
същество - жалбата е
основателна.
Съдът провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 във с чл. 168, ал. 1 от АПК.
Решението е
постановено от оправомощен административен орган, в изискуемите, съгласно чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК форма и
съдържание, и при
издаването му не са нарушени административнопроизводствените правила.
Неправилно е
приложен материалният
закон. Съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се
придобива, ако до 31 декември 2016г. лицата имат навършени 65 години и 10
месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж.
От 31 декември 2016г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща
календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. Към датата
на подаване на заявлението необходимата възраст е 67 години и жалбоподателката отговаря на това условие. Има
и изискуемия осигурителен стаж от 15
години. Неправилно административният орган е преценил, че периодът на
бременност, раждане и отглеждане на малко дете не е действителен стаж.
Съгласно § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО
„действителен стаж“ е действително изслуженото календарно време по
трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по
друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и
смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите
по чл.
7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през
което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло
дължимите осигурителни вноски.
Разпоредбата е приета с измененията на КСО, обн. в ДВ, бр. 107 от 2014г., в сила от 01.01.2015г., последно допълнена ДВ бр.8 от
25.01.2023г., в сила от 29.01.2023г.
Съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО,
времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране,
положен до 31 декември 1999г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се
признава за осигурителен стаж по този кодекс.
В настоящия случай спорният стаж е за времето от 02.05.1973г. до 02.05.1974г. и от 23.11.1974г. до 23.01.1976г., чиято действителност следва да се преценява
съобразно правната уредба до 31.12.1999г.
Съгласно чл. 80 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (Утвърден с ПМС № 3 от 15.01.1958г., обн. Изв. бр.5 от
17.01.1958г., в сила до 01.01.2000г., когато е отменен), се зачита за трудов стаж времето, прекарано в законно
установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда.
Към този период са действали Постановление № 61 от 28.12.1967г. на Централния комитет на БКП и на Министерския
съвет за насърчаване на раждаемостта и Инструкция № 0-4 за уреждане на трудовия
стаж на жените-майки и осиновителки, членки на ТКЗС или неработещи, при
бременност, раждане и за отглеждане на деца
(обн., ДВ бр.15 от 20.02.1970 г., изм. бр. 85 от 1.11.1983г.), издадена по приложението на т. 9, ал. 4 и ал. 5 от Постановлението. В Инструкцията
е уточнено, че на неработещите жени - майки, родили деца след 31.12.1967г., се зачита за съответен трудов стаж времето,
отговарящо на размерите на предвидения платен и неплатен отпуск, с който се
ползуват майките-работнички и служителки. В т. 3 от същата Инструкция
е предвидено, че придобитият стаж се зачита при ползуване на права по
изброените в т. 2, ал. 1 нормативни актове, включително по Закона за пенсиите.
Жените-майки, независимо
дали са работещи или неработещи, осигурени или неосигурени, се ползват от
особената закрила на Държавата, което е прогласено в чл. 47, ал. 2 от Конституцията. Проявна форма на тази закрила са
разпоредбите на чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 7, пр. 2 от КСО.
Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2, за
осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето: 1.
на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете; 2. на платените и неплатените отпуски за временна
неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете
до 5-годишна възраст. А съгласно чл. 9, ал. 7, пр. 2 от КСО, за
осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето, през което неработеща
майка е гледала дете до 3-годишна възраст. За тези периоди се внасят
осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" за сметка на държавния
бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията.
Времето на отпуските за бременност, раждане и осиновяване, както и за
отглеждане на дете, в размерите, определени в Кодекса на труда - изцяло,
независимо от продължителността на работното време, е осигурителен стаж и по
смисъла на чл. 38, ал. 3, т. 6 от
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.
Следователно, и при отменената, и при
действащата правна уредба законодателят изрично признава периода на
майчинството като осигурителен стаж при пенсиониране и този стаж е действителен
по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.
Горните изводи са в съответствие с
установената трайна практика на ВАС по обсъждания материалноправен проблем (Решение № 2477 от 17.02.2020 г. на ВАС по
адм. дело № 5956/2019 г., VI о., Решение № 47 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д.
№ 6669/2020 г., VI о. Р № 5017 от 20.04.2021 г.
по адм. д. № 1680/2021 г., VІ отд. на ВАС; Р № 1740 от 23.02.2022 г. по адм. д.
№ 8649/2021 г., VІ отд. на ВАС и др.).
Като не е съобразил действителния смисъл на
материалноправните разпоредби, административният орган е издал решението си в
противоречие с тях и при несъответствие с целта
на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК, като
преписката следва да се върне на пенсионния орган за ново произнасяне, при
което да се изпълнят дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.
Съобразно изхода на делото и съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателката има
право на разноски, които са своевременно предявени и доказани в размера от 500.00 (петстотин) лева –
заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и
съдействие от 05.07.2023г., за които
страна представя и Списък за разноски.
Воден от изложените
съображения и на основание чл. 118, ал. 3 от КСО във вр. с чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2
от АПК, Административен
съд-Разград,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1012-16-41/1 от
20.07.2023г. на Ръководителя
на ТП на НОИ – гр.Разград и потвърденото с него Разпореждане
№ 2140-16-190 от 14.06.2023г. на
Ръководител „Пенсионно осигуряване“.
ВРЪЩА преписката на Ръководител „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ - Разград за ново произнасяне при спазване
на дадените указания по прилагане на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Разград ДА ЗАПЛАТИ на Н. М.
Р., ЕГН-*********, сумата от 500.00 (петстотин) лева – направени от страната деловодни
разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/