Номер 19001.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 28.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
Секретар:Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Пенева Въззивно
гражданско дело № 20203100502124 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 09:17 часа се явиха:
Въззивникът ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА
НАСЕЛЕНИЕТО“, редовно и своевременно призовани, не се представляват.
Въззиваемата страна П. К. И. , редовно и своевременно призован, не се явява, не се
представлява.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 20267/14.09.2020г., с която ст. юрисконсулт
С. П. като процесуален представител на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ прави искане за спиране на производството по делото поради наличието на
висящ преюдициален спор пред Съда на Европейския съюз от значение за правилното
решаване на делото.
Искането е обосновано с твърдения, че е образувано преюдициално дело С-262/20 на
Съда на Европейския съюз, Люксембург по искане на Районен съд - Луковит на основание
чл. 267 от Договора за функциониране на ЕС, който е отправил преюдициално запитване за
тълкуване нормите на Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
04.11.2003г. относно някои аспекти на организацията на работното време и съответствието
им с националното законодателство, по формулираните и описани в молбата три въпроса. С
оглед преюдициалния характер на решението по въпроса за начина на компенсиране на
положен нощен труд, задължителната сила за националните съдилища на решението на съда
на ЕС, както и необжалваемостта на въззивното решение по настоящото дело, то счита, че в
конкретния случай са налице предпоставките на чл. 631, ал. 1 от ГПК за спиране на
производството по делото. Моли за произнасяне в този смисъл.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 20906/24.09.2020г., с която ст. юрисконсулт
1
С. П. като процесуален представител на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ моли да се даде ход на делото в тяхно отсъствие. Заявява, че поддържа
подадената на 14.09.2020г. молба с искане за спиране на производството по делото.
Поддържа и депозираната въззивна жалба. Моли по същество първоинстанционното
решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Моли за присъждане на
съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение. Представя списък с разноски по чл. 80
от ГПК в размер на 233,34 лева, ведно с пълномощно.
СЪДЪТ, за да се произнесе взе предвид следното:
Дело С-262/20 на Съда на Европейския съюз е образувано по повод отправено от РС –
Луковит преюдициално запитване по конкретно тълкуване на разпоредбите на чл. 12, б. „а“
от Директива 2003/88/ЕО, на чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основните права на Европейския
съюзи на § 8 от Преамбюла на Директива 2003/88/ЕО. Отговорът на формулираните въпроси
в преюдициалното запитване не би имал обуславящо значение за правилното решаване на
настоящия спор, имащ за предмет претендирано възнаграждение за положен нощен труд в
повече в рамките на служебно правоотношение, получен от съотношението на часовете
положен нощен труд към дневен, приложимо съгласно нормите на общия закон при липса
на изрична уредба в специалния такъв, който не е овъзмезден от работодателя. Ето защо
решението по дело С-262/20 на СЕС не би имало преюдициално значение за правилното
решение на настоящия съдебен спор. Съдът също така намира, че разпоредбите от
цитираната директива и от Хартата за основните права, на чието тълкуване е основано
отправеното от РС - Луковит преюдициално запитване са достатъчно ясни и не пораждат
никакво съмнение. В този смисъл не са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 и чл.631
от ГПК, поради което искането за спиране на делото като неоснователно следва да се остави
без уважение.
С оглед изложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 вр. чл. 631, ал. 1 от
ГПК искането на въззивника, обективирано в молба от 14.09.2020г. за спиране на
производството по делото до произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициално
Дело С-262/20 образувано по повод отправено от РС – Луковит преюдициално запитване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
2
Производството е образувано по въззивна жалба на Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ /ГД „ПБЗН“/ на Министерство на вътрешните работи
срещу решение № 2674 от 29.06.2020 г., постановено по гр.д.№ 21144 по описа за 2019 г. на
Районен съд - Варна, четиридесет и първи състав, с което е осъдена ГД „ПБЗН“ да заплати
на П. К. И. сумата от 1 666,71 лева, представляваща допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода 01.10.2016 г. - 30.09.2019 г., ведно със законната лихва
върху вземането, считано от датата на предявяване на иска /30.12.2019 г./ до окончателното
изплащане на задължението на основание член 178, алинея 1, точка 3 във връзка с член 187,
алинея 5, точка 2 от ЗМВР; разноски за производството в размер на 420 лева, на основание
член 78 от ГПК; както и е осъден въззивникът да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд - Варна сумата от 266,67 лева на основание член 78, алинея
6 от ГПК.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението.
Излага се, че съгласно член 187, алинея 3 от ЗМВР е установена осемчасова
продължителност на нощния труд, полаган от работещите на смени държавни служители,
какъвто е ищецът, поради което разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата не следва да се прилагат по отношение на него. Извънреден труд би
бил налице, ако служителите работят извън нормативно определеното време, а това не е
така в конкретния случай. Установената по-голяма продължителност на работното време на
държавните служители в МВР се явява по-голяма от общата нормална продължителност на
работното време по трудови правоотношения съгласно КТ, като това различие се дължина
обусловените функции на служителите от МВР, вменени им от член 2, алинея 1 от ЗМВР.
Също така се навеждат доводи, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че
в ЗМВР са предвидени редица компенсаторни механизми – допълнително възнаграждение за
прослужено време, размер на основния платен годишен отпуск, по-благоприятен режим на
заплащане на извънредния труд, множество обезщетения. Сочи се, че от една страна съдът
потвърждава заплащането на положеният нощен труд от служителя в размер на дължимото
и потвърдено от събраните доказателства, а от друга – приема превръщането на часовете
нощен труд в извънреден такъв и се допуска заплащане на извънреден труд в неговата по-
висока стойност, който реално не е положен, при положение, че е безспорно доказано
посредством заключението на вещото лице, че нощният труд на ищеца е напълно заплатен
от ответника. Не е изследван и въпроса дали изплатеният извънреден труд е извънреден,
защото е над нормата за съответното тримесечие. Дори и при прилагането на общите
трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си, е
незаконосъобразно преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143 да служи
за генериране на извънреден труд. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и
вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като
неоснователен.
СЪДЪТ
3
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представения от процесуалния представител на
въззивника списък с разноските по чл. 80 от ГПК и доказателствата за извършването им.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:18 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4