Р Е
Ш Е Н И Е № 1788
гр. Пловдив, 10.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, IХ граждански състав, в публично заседание на девети април две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 2721 по
описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е установителен иск с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.92, ал.1 ЗЗД от „А1 България” ЕАД (предишно
наименование „Мобилтел” ЕАД) против М.М.У..
В исковата молба се твърди, че между страните по спора
е налице валидно облигационно правоотношение по договор за далекосъобщителни
услуги с индивидуален клиентски номер *****г., с който на ответната страна били
предоставени далекосъобщителни услуги за мобилен номер *****по тарифен план
Мтел Трансфер С с месечна абонаментна такса в размер на 14,90 лв. с ДДС за срок
от 2 години. Ищецът посочва, че съгласно ОУ, при незаплащане в срок на
издадените от оператора фактури за ползваните мобилни услуги, съществувало
право за ищеца, на основание чл.54 от ОУ да прекрати едностранно индивидуалния
договор на потребителя. Поддържа, че за ищеца съществувало и право да начисли
неустойка при едностранно прекратяване на договора, поради забава на плащането
от страна на абоната, продължило повече от 124 дни. Претендираната неустойка
била изчислена съобразно договореното в приложението към договора по т.6.3,
като тя представлявала дължимите месечни абонаментни такси до изтичане на
24-месечния срок, за който бил сключен договорът или били дължими 19 броя
месечни абонаментни вноски, всяка в размер на 12,42 лв., или общо
претендираната сума от 235,98 лв. Ищецът посочва, че за процесното вземане била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
16421/2017 г. на ПРС, XI гр.с., която била
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което обосновава правен
интерес от предявяване на настоящия иск. Претендира и присъждане на разноски.
В
срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника М.М.У.. Същият
не се явява в откритото съдебно заседание и не е направил искане делото да се
разгледа в негово отсъствие. Ответникът е уведомен за последиците на чл.238 ГПК.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства и твърденията на страните, намира следното:
Предявеният установителен иск с
правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр.
чл.92, ал.1 ЗЗД е процесуално допустим – предявен е в законовия едномесечен
срок по чл.415, ал.4 ГПК, след дадени от съда указания по реда на чл.415, ал.1,
т.2 ГПК.
Издадената заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК № 9934/17.10.2017 г. по ч.гр.д. № 16421/2017 г. на РС
Пловдив, XI гр.с., неразделна част от която е определение
за поправка на ОФГ № 2033/28.02.2018 г. е за сумата от 277,23 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителни услуги № *****г., за която сума е издадена фактура № *****г.
Поради направен отказ от част от исковата претенция, с определение № 3967/
18.04.2018 г. съдът по настоящото дело е прекратил частично производството по
делото за разликата над сумата от 235,98 лв. до първоначално предявения размер
от 277,23 лв. за главница. Определението е влязло в законна сила на 08.05.2018
г., поради което и предмет на разглеждане в настоящото производство е
установяване на дължимостта на сумата от 235,98 лв., представляваща неустойка
по описания по-горе договор. Ищецът не е променил основанието на своята
претенция, а само размера й, като е намалил същия до посочената сума, поради
което съдът намира, че е налице идентичност между сумата по заповедното
производство и тази, предмет на исковото.
Съгласно разпоредбата на
чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по
чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в
исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.
Ищцовото дружество с изрична
молба от 29.03.2018 г. прави искане за постановяване на неприсъствено решение.
Ответникът е редовно призован за датата на първото съдебно заседание, видно от
призовка – л.74 от делото. Препис от исковата молба също е връчен редовно на ответната
страна лично – л.40 от делото.
Предвид изложеното, налице са
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в
чл.239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в
законовия срок по чл.131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не
се е явил в първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил
представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие.
Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства,
се прави извод за вероятна основателност на исковата претенция.
Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК
неприсъственото решение не се мотивира. Поради това, след като са налице
предпоставките за постановяването му, следва предявените искове да се уважат.
Като законна последица от уважаването на исковете е присъждането на законна
лихва върху главницата за периода от депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 16.10.2017 г., до окончателното изплащане на
вземането.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски на основание
чл.78, ал.1 ГПК има ищцовата страна за заплатена държавна такса в размер на 25
лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 180 лв. съгласно договор за правна
защита и съдействие от 23.01.2018 г., или общо – 205 лв. Следва да се присъдят
и сторените в заповедното производство разноски за държавна такса – 25 лв. и за
адвокатско възнаграждение – 180 лв., или общо 205 лв., като на основание т.12
от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен
диспозитив.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че М.М.У., ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи на „А1
България” ЕАД (предишно наименование „Мобилтел” ЕАД), ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш” № 1, сумата
от 235,98 лв. (двеста тридесет и пет
лева и деветдесет и осем стотинки), представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги № *****г., за която сума е
издадена фактура № *****г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда – 16.10.2017
г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение 9934/17.10.2017 г., неразделна част от която е
определение за поправка на ОФГ № 2033/28.02.2018 г. по ч.гр.д. № 16421/2017 г.
на РС Пловдив, XI
гр.с.
ОСЪЖДА М.М.У., ЕГН: ********** да заплати на „А1
България” ЕАД (предишно наименование „Мобилтел” ЕАД), ЕИК: ********* сумата от 205 лв. (двеста и пет лева) – разноски
пред първата инстанция, както и сумата от 205
лв. (двеста и пет лева) – разноски в заповедното производство, сторени по
ч.гр.д. №
16421/2017 г. на РС Пловдив, XI гр.с.
Решението не подлежи на обжалване, като
ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен
срок от връчването му.
Препис
от решението да се връчи на страните.
Препис от решението, както и препис от
определение № 3967/ 18.04.2018 г. (в
сила от 08.05.2018 г.) да се изпрати на РС Пловдив, ХI гр. състав, ведно с приложеното за
послужване 16421/2017 г. на РС Пловдив, XI гр.с.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала! ПК