Р
Е Ш Е Н И Е
№...................
гр. София, 13.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI „А“ въззивен състав, в
публично съдебно заседание на седемнадесети
февруари през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на
секретаря Емилия Вукадинова,
разгледа докладваното от младши съдия
Углярова въззивно гражданско
дело № 12315 по описа за 2019 г. по
описа на СГС,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение № 172180 от 22.07.2019г. по гр. дело
№ 22579/2018 г. на Софийски
районен съд, ГО, 24
състав, съдът е признал за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, дължи
на ЗД „Е.“ АД, ЕИК ******, с адрес на управление ***, следните
суми: 794,08 лева, представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по регрес за ПТП,
настъпило на 15.02.2016г. в гр.Севлиево, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
31.01.2018г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 136,15 лева –
мораторна лихва за периода от 26.05.2016г. до 31.01.2018г., за които суми в
производството по ч.гр.дело № 7327/2018г. по описа на СРС, 24 състав, е
издадена заповед за изпълнение на парично задъжение по чл.410 ГПК.
Със същото решение ЗАД
„ОЗК – З.“ АД, ЕИК ****** е
осъдено да заплати на ЗД „Е.“ АД, ЕИК ****** на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата 590,00
лева – разноски в исковото и заповедното производство.
Срещу решението е
подадена въззивна жалба от ЗАД „ОЗК – З.“ АД, в която се навеждат доводи за
неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на постановения съдебен акт. Поддържа
се, че съдът неправилно е приел, че процесното
ПТП е настъпило вследствие на неправомерни действия на водач на застрахован в ЗАД
„ОЗК – З.“ АД автомобил, доколкото по делото са събрани доказателства, че именно
автомобилът, застрахован при ответника е причинил ПТП и претендираните от ищеца
увреждания. Счита, че от събраните в производството гласни доказатества,
посредством разпит в процесуалното качество на свидетел на лицето А.С., се
установява, че същият никога не е управлявал товарен автомобил „МАН“ с рег.№ *******и
не е участвал в ПТП, като визираните показания не са били обсъдени от
първостепенния съд и са останали извън доказателствените му изводи. Отделно от
това сочи, че в приложения по делото ДКП, като собственик на увреждащото МПС „МАН“
с рег.№ *******е посочено дружеството „ОКИ Т.“ ЕООД, а в ЗАД „ОЗК – З.“ АД е
сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ЕТ „И.М.-М.“
с полица № BG/23/116000259925, която е различна от посочената в
представения двустранен констативен протокол. Поддържа, че не е доказано в
производството наличието на причинно – следствена връзка между процесното ПТП и
настъпилите увреждания. Искането към съда е да
отмени обжалваното решение и да отхвърли
изцяло предявените искове като неосноватени и недоказани.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263 ГПК
въззиваемата страна е подала отговор на въззивната жалба, в която се поддържа
становище за нейната неоснователност. Излагат
се съображения за правилност на първоинстанционното
решение. Конкретно се поддържа,
че в случая и доколкото с отговора на
исковата молба не е надлежно оспорена валидността на застрахователното
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, е настъпила процесуална
преклузия на релевираните възражения в този аспект. По тези съображения моли
първоинстанционния съдебен акт да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен. Претендират се разноски за въззивното производство.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци
на оспорения съдебен акт, следното:
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Настоящият съдебен състав
приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и
нарушение на императивни материални норми.
Решението е и правилно,
като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени
от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното:
По отношение на иска с
правно основание чл. 411 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
В чл. 411 КЗ е уредено
едно специално суброгационно право в отклонение от чл. 74 ЗЗД, тъй като
застрахователят,
при настъпване на застрахователното събитие,
не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение,
изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл. 411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", обезпечил
деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на
МПС.
За да възникване
регресното притезателно право на застрахователя по имуществено З., трябва в
обективната действителност да бъдат осъществени следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително застрахователно
правоотношение между увредения и ищеца, като застрахователят по имущественото З.
да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на
застрахованата вещ; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на
извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата - чл. 45, ал. 1 ЗЗД /, и
3. към момента на настъпване на ПТП между делинквента и ответника да е
съществувало действително правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност".
От събраните по делото
доказателства се установява, че при настъпване на процесното ПТП между ищеца и
увреденото лице – водач,
е съществувало действително застрахователно правоотношение, възникнало от
договор за имуществено З. "Каско",
обективиран в застрахователна полица № 00500100122474
със срок на действие от 12.08.2015
г. до 11.08.2016г.
От представения по делото
Двустранен констативен протокол за ПТП № 14 от 15.02.2016г., съставен в гр. Севлиево, се установява, че на
същата дата е осъществено ПТП
между товарен автомобил марка "МАН" с рег. № *******и товарен автомобил марка „МАН“ с рег.№ ******.
В протокола е посочено, че при паркиране на т.а. "МАН" с рег. № *******е реализирал ПТП, в което
същият е ударил намиращия се в спряло състояние зад него т.а „МАН“ с рег.№ ******, направена е схема на механизма на настъпилото
ПТП, посочени са щетите по автомобилите.
По повод
настъпилото застрахователно събитие при ищеца е била образувана преписка по
щета № *********. Към преписката са приложени опис - протокол по щета № *********/17.02.2016г.,
доклад по щета № *********, платежен документ – платежно нареждане за сумата от
779,08 лева. Представена е и покана за доброволно изпълнение на регресна
претенция изпратена до ответника за заплащането на сумата от 779,08 лева,
представляваща изплатено обезщетение по щета № *********, както и 15 лв.
ликвидационни разходи, последната получена от ответника.
По делото са
събрани гласни доказателства, посредством разпит в процесуалното качество на
свидетел на А.К.С.. Свидетелят е посочил, че няма спомен да е участвал в ПТП
през 2016 г., нито да е управлявал товарен автомобил на т.а. "МАН" с
рег. № *******. Досежно предявения му двустранен констативен протокол е
изложил, че е възможно подписът да е негов, но няма конкретен спомен.
Разпитан в
процесуалното качество на свидетел в производството е и И.Р.К., като участник в
процесното ПТП и водач на застрахования при ищеца товарен автомобил „МАН“ с
рег.№ ******. Свидетелят е посочил, че процесното ПТП е било реализирано през
2016г. на паркинг пред фирма „ЕМКА“, където разтоварвайки управлявания от него
товарен автомобил същият е бил ударен отпред от друг товарен автомобил, докато
последният маневрирал на заден ход. Излага, че за процесния случай бил съставен
двустранен констативен протокол между водачите на участвалите в ПТП превозни
средства.
Съдът отказа да
постави в основата на доказателствените си изводи показанията на свидетеля А.К.С.,
доколкото те не изясняват фактите, стоящи в основата на конкретния казус. За да
прецени тяхната достовореност, освен собствената им логическа устойчивост и
последователност, съдът извърши съпоставка с останалия надлежно събран
доказателствен материал. Свидетелят заявява липса на спомен както за
конкретното ПТП, така и за това изобщо
управлявал ли е процесното МПС, като същевременно сочи, че подписът под буква
„А“ в съставения двустранен констативен протокол за ПТП е възможно да е положен
от него. Изложеното противоречие, съдът намира за достатъчно да разколебае
показанията на този свидетел, поради което и възраженията на въззивника в този
аспект, настощият състав намира за неоснователни.
От друга страна, съдът
кредитира изцяло показанията на свидетеля И.Р.К.. Прецизният анализ на тези
гласни доказателствени материали, вътрешната им непротиворечивост и
съпоставката им с оставалите доказателства, обуслови крайния извод за тяхната
достоверност. В тази връзка съдът отчете, че за всички съществени факти,
предмет на доказване в настоящото производство, свидетелят дава прецизни
показания, които се отличават с житейска достоверност и убедителност. От
показанията му по несъмнен начин се извеждат фактическите констатации относно
обстоятелствата, които са част от главния факт, предмет на доказване в настоящото
производство. Показанията на свидетеля се потвърждават и изцяло кореспондират с
останалия събран по делото доказателствен материал, в това число и от приетото
по делото заключение на изготвената автотехническа експертиза, същата
неоспорена от страните.
Съгласно приетата
по делото автотехническа експертиза се установява, че стойността на щетите, по
средни пазарни цени, нанесени на МПС марка „МАН“ с рег.№ ******, към датата на
произшествието възлизат на 1 133,42 лв. Съгласно експертизата, механизмът на
настъпване на ПТП бил следният: на 15.02.2016г. около 08:10 часа, водачът на
товарен автомобил "МАН" с рег. № *******предприема маневра за
движение на заден ход пред паркинга на фирма „ЕМКА“, вследствие на което
реализира ПТП с намиращия се зад него товарен автомобил „МАН“ с рег.№ ******. Съгласно
заключението, от така представения механизъм на ПТП, сравнението на щетите в
описа на застрахователя и отразените в протокола за ПТП видими увреждания,
щетите по т.а. марка „МАН“ с рег.№ ******
се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 15.02.2016г. при
така описания механизъм ПТП. Съдът възприема изцяло
направените от вещото лице доказателствени (фактически) изводи, тъй като
експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно, като експертът е изследвал пълно и
задълбочено представените по делото доказателства и е отговорил изцяло на
поставените му задачи.
Въззивният съд споделя
доводите на въззивника, че приетият по делото протокол за ПТП е частен документ
относно механизма на произшествието. Неоснователно обаче е възражението в
жалбата, че механизмът на ПТП и причинно-следствената връзка не са установени
по делото. Последните се
установяват от приетата по делото и неоспорена
от страните в производството експертиза.
Вещото лице подробно и обосновано е изложило какви материали е използвало и как
е направило експертните си изводи. Заключението
кореспондира и с показанията на свидетеля И.К.,
във връзка с изложения от него механизъм на ПТП, които показания, както вече беше посочено, настоящата
инстанция възприе изцяло.
Неотносимо към предмета
на делото е липсата на снимков материал от произшествието. Въззивният съд не
споделя довода на въззивника, че поради липса на снимков материал, фактите по
делото са недоказани. Фактическият състав на чл. 411, ал. 1, КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД е установен и
доказан по делото с други доказателства. В закона липсва ограничение на
доказателствените средства, които могат да се използват за установяване на
противоправното
поведение, вредите
и причинно-следствената
връзка.
В допълнение следва
да бъде посочено, че възраженията на въззивника, че в протокола за ПТП като
собственик на увреждащото МПС „МАН“ с рег.№ *******е посочено дружеството „ОКИ Т.“
ЕООД, а в ЗАД „ОЗК – З.“ АД е сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ с ЕТ „И.М.-М.“ с полица № BG/23/116000259925, която е
различна от посочената в представения двустранен констативен протокол, не следва да се обсъждат от съда, като преклудирани, на
основание чл. 133, вр. чл. 131 от ГПК, доколкото визираното обстоятелство –
наличие на валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
не е било предмет на оспорване в първоинстанционното производство.
Тъй като изводите на
настоящия състав съвпадат с тези на СРС, решението следва да се потвърди, като
постановено при правилно приложение на материалния и процесуален закон. Този
извод се отнася до решението и в частта по разноските, които са съобразени с
доказателствата за реално направени разноски и изхода от спора.
По разноските пред СГС:
Разноски за въззивната
инстанция при този изход на спора следва да се присъдят на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, на въззиваемия З. "Е.И. " АД. Размерът на
разноските за юрисконсултско възнаграждение на въззиваемия следва да се
определи съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, съгласно който за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 300 лева, като в конкретния случай процесуалният
представител на ЗК "Е.И."
АД е изготвил и представил по делото единствено
писмен отговор на въззивната жалба като елемент от
процесуалната си дейност. Съобразно
изложеното съдът намира, че сума от 100 лева е адекватна на
вида и количеството на извършената от процесуалния представител на въззиваемия
дейност.
Предвид размера на
обжалваемия интерес, настоящото решение не подлежи на касационно обжалване,
съобразно с ограничението по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК /изм. ДВ, бр.
100/21.12.2010 г., ДВ, бр. 50/2015 г., ДВ, бр. 86/2017 г. /.
По горните съображения,
Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 172180 от 22.07.2019г.
по гр. дело № 22579/2018 г. на Софийски районен съд, ГО, 24 състав.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на ЗД „Е.“ АД, ЕИК ******, с адрес на усправление гр.София,
бул.“*******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
от 100 лева, представляваща
разноски за процесуално представителство от юрисконсулт във въззивното
производство.
Решението не подлежи на
касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.