Р Е Ш Е Н И Е
№ 49
гр.
Велико Търново, 05.04.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, Първи касационен състав, в публично
заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
При секретаря П.И.и
участието на прокурора от ВТОП С. И., разгледа докладваното от
председателя касационно НАХД № 10028/2023
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Касационното
производство е образувано по жалба от Й.А.Р. ***, чрез адвокат Н.Н. от ПАК, с
адрес ***, срещу Решение № 78/14.11.2022 г., постановено по АНД № 20224150200068 по
описа на Районен съд - Свищов за 2022 г., с което е потвърдено Наказателно
постановление № 22-0352-000188/04.04.2022 г. на Началника на РУ на МВР гр.
Свищов, издадено на основание чл. 36 ал. 2 от ЗАНН във връзка с постановление
на ТО - Свищов към РП Велико Търново с peг. № 855/16.03.2022г., с което на
касатора за нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175 ал. 3 пр.
1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, и на основание Наредба 1з-2539
от 17.12.2012г. на МВР са му отнети общо 10 контролни точки.
В касационната жалба
се прави оплакване за неправилност на обжалваното решение поради постановяването
му в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост. Твърди
се, че сочената за нарушена разпоредба на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП съдържа три
фактически състава на нарушение и след като НП органът не бил посочил
конкретната хипотеза от цитираната норма, която била нарушена, то било
допуснато съществено нарушение на административнопроцесуалните правила, довело
до невъзможност на санкционираното лице да разбере за какво нарушение е
административното обвинение, а с това е накърнено и правото му на защита. В
съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа касационната жалба
по изложените в същата съображения. Развиват се допълнителни съображения за
неправилност на обжалваното решение на РС и за необоснованост. Намира, че е
налице несъответствие между описанието на нарушението и сочената за нарушена
правна норма. На последно място твърди, че като не е извършил анализ относно приложимостта на чл. 28 от ЗАНН районният съд
отново е допуснал нарушение. От съда се иска отмяна на процесното решение и
постановяване на друго по съществото на спора, с което се отмени НП. Претендира
присъждане на разноски.
Ответникът по
касация – Началник Районно управление – Свищов, редовно призован, не се
представлява и не заема становище по касационната жалба.
Представителят на
прокуратурата дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага обжалваното
решението да бъде оставено в сила.
Съдът, след като се
запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Жалба е подадена от
надлежна страна - участник във въззивното производство, в законния срок, до
компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК, по принцип, свежда
предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението,
но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Предвид
това, следва да се посочи, че от касатора е наведено оплакване за
необоснованост на обжалваното решение на Свищовския районен съд,
необосноваността не е конкретно касационно основание по смисъла на чл. 348, ал.
1 от НПК, за наличието на което по силата на чл. 63в от ЗАНН, настоящата
инстанция да дължи произнасяне - единствено законоустановените такива са
противоречие с материалния закон, съществено нарушение на процесуалните норми,
наложеното наказание е явно несправедливо. Следователно, в настоящото
производство не могат да бъдат правени нови фактически установявания, съгласно
чл. 220 от АПК, респ. решението на въззивния съд да бъде отменено поради
необоснованост.
Воден от така
определения предмет на настоящето касационно дело, съдът намира касационната
жалба за неоснователна, а оспорваното решение е валидно, допустимо и правилно.
В хода на въззивното
производство са установени следните факти:
На 28.01.2022г., в
11,35 часа, в гр. Свищов, ул. „33 - ти Свищовски полк“ № 102, пред номер 1-2, в
посока с. Вардим, Й.А.Р. *** управлявал личния си лек автомобил марка БМВ,
модел „318И" с номер на рама ***, с поставени на определените за това
места регистрационни табели с номер ***, като след извършена проверка и справка
от контролните органи било констатирано, че автомобилът не е регистриран по
надлежния ред, тъй като регистрационните табели били издадени и отговаряли на лек
автомобил марка БМВ модел 316, с номер на рама WBАСА 11000EL81444, също негова
собственост (придобит на 11.03.2020г.). За извършеното нарушение е съставен
АУАН серия GA №№ ***от 28.01.2022г.
за нарушение
по по чл.140, ал.1, пр. първо от ЗДвП, връчен в същия ден на нарушителя и
подписан без възражения. На
основание чл.33, ал. 2 от ЗАНН административнонаказателното производство било
прекратено поради образувано бързо производство № 38/2022г. за престъпление по
чл. 345 ал. 1 от НК. С Постановление от 16.03.2022г. на прокурор от Районна
прокуратура – Велико Търново на основание чл. 199 във вр. с чл.242, ал.1 във
вр. чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК е постановен отказ да бъде
образувано досъдебно производство за престъпление по чл.345, ал.1 от НК поради
малозначителност на деянието по чл.9, ал.2, пр.второ от НК и наблюдаващият
прокурор е изпратил преписката на компетентния административнонаказващ орган.
Въз основа на
материалите по преписката и на основание чл. 36, ал.2 от ЗАНН от началника на РУ
– Свищов към ОДМВР – Велико Търново е издадено НП №22-0352-000188/04.04.2022г.,
като поведението на нарушителя е квалифицирано като нарушение на чл. 140, ал. 1
от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от същия закон на водача на
нерегистрираното по надлежния ред МПС са наложени административни наказания
"Глоба" в размер на 200,00 лева и "лишаване от право да
управлява МПС" за срок от шест месеца. Наказателното постановление е връчено на
санкционираното лице на дата 13.04.2022 г. и е обжалвано пред Свищовския
районен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
При така
установеното от фактическа страна районният съд е формирал извод за
законосъобразност на оспореното пред него НП. Въззивният съд е обсъдил всички
наведени в жалбата възражения като е преценил същите за неоснователни. Анализирайки
събраните по делото писмени и гласни доказателства, районният съд е приел, че
АУАН и НП отговарят на изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и не са допуснати
съществени процесуални нарушения в производството при издаването им. Според
решаващия състав АУАН и НП съдържат дата, място и час на извършване на нарушението,
а самото нарушение е точно, ясно и подробно описано със всички съставомерни
признаци, поради което не са ограничени правата на нарушителя и възможността му
да разбере административнонаказателното обвинение. Направен е извод за
съответствие на приложената от АНО материалноправна разпоредба и санкционната
такава. Съдът
е приел за безспорно доказано извършеното от Й.Р. нарушение и правилно е
ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. За недопустимо е
прието искането за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, като от съдът се е позовал на
чл. 189з от ЗДвП. С тези мотиви е потвърдил обжалваното пред него НП.
Постановеното от
Районен съд – Свищов решение е правилно. Настоящият състав
намира изводите на районния съд за съответстващи на доказателствата по делото и
на приложимото право. Въззивният съд е достигал до правилен извод за
законосъобразността на обжалваното пред него НП.
При постановяване на
обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК, вр. чл. 63 от ЗАНН. Въззивният съд
не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими
към спора доказателства, като е попълнил делото с такива, установяващи
наведените като спорни в производството пред него факти. Съдът е формирал
изводите си след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора
обстоятелства, както и наведените с оспорването доводи и възражения, за което
са изложени мотиви. Това, че при преценката на събраните доказателства
решаващият състав е достигнал до изводи, различни от тези на касатора, без да е
налице логическо противоречие с обстановката, не съставлява нарушение на
процесуалните правила. Решението съдържа ясно формирана воля на съда и обхваща
спорния предмет по делото. Изложени са достатъчно подробни и съдържателни
мотиви по релевантните за спора факти. Правилни са изводите, че при издаване на
АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения, които да водят до отмяна на
обжалваното пред него НП. Делото пред районния съд е приключено и решението е
постановено от законен състав, в границите на вменената му компетентност, като
за заседанието е съставен протокол.
По конкретните
възражения в касационната жалба:
Настоящият
касационен състав намира за неоснователно единственото наведено в касационната
жалба оплакване за допуснато съществено нарушение
административнопроизводствените правила, довело до ограничаване на правото на
защита на касатора, поради това, че е налице неяснота за кое точно нарушение по
чл. 140, ал.1 от ЗДвП е бил санкциониран. Според текста на цитираната норма по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата
на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Критерият, по който се разграничават
съществените от несъществените нарушения, е преценката доколко това нарушение е
довело до накърняване на правото на защита на наказаното лице. Непосочването на
конкретната хипотеза от сочената за нарушена разпоредба на чл. 140, ал.1 от ЗДвП не е от категорията на съществените процесуални нарушения, които да
опорочат акта до степен, обуславяща неговата отмяна. В конкретният случай, не
се установява противоречие между словесното и цифровото изписване на нормата в
НП, което да буди недоразумения у нарушителя. Нарушената законна разпоредба е
посочена правилно и съответства на словесното описание на деянието, което е
достатъчно подробно, ясно и безпротиворечиво. Нарушението е описано по начин, даващ
възможност на санкционираното лице да възприеме в цялост признаците на същото и
да организира адекватно правото си на защита. Налице е и пълно съответствие
между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба,
която е била нарушена, а приложената и посочена от АНО санкционна норма
съответства на установеното нарушение. Освен това, в посочената в процесното НП
санкционна разпоредба, която действително се явява приложима в случая, а именно
чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, изрично е конкретизирано, че се наказва водач,
който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред. Предвид това, съдът намира, че касаторът по никакъв начин не е бил
затруднен да разбере за какво нарушение е привлечен към отговорност, както и
неговите елементи от обективна и субективна страна и последният е реализирал
правото си на защита в пълнота.
От събраните по
делото доказателства безспорно се доказва, че на 28.01.2022г. Й.А.Р. е
управлявал собствения си лек автомобил, който към момента на проверката, макар
и с регистрационни табели, не е бил регистриран по надлежния ред, тъй като
поставените такива принадлежат на друго МПС, също негова собственост, поради
което правило е ангажирана административнонаказателната му отговорност за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В обжалваното решение
са изложени подробни мотиви за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН, при което
са несъстоятелни наведените от процесуалния представител на касатора възражения
в тази насока. В този смисъл не следва да се обсъжда евентуалното прилагане на чл. 28 от ЗАНН, предвид
разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.),
действаща към момента на извършване на деянието (28.01.2022г.), и изключваща
преценката за маловажност за нарушения по ЗДвП.
Предвид горното
настоящият касационен състав намира, че оплакванията, така както са формулирани
и изложени в касационната жалба, са неоснователни, защото не се оправдават
фактически и от гледище на закона. Съобразно горното, касационната жалба е
неоснователна, а обжалваното решение – правилно и като такова следва да се
остави в сила.
Не се претендират
разноски от ответника по касация и такива не следва да бъдат присъждани.
Водим от горните
мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 78/14.11.2022 г., постановено по
АНД № 20224150200068 по описа на Районен съд - Свищов за 2022 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.