Р Е Ш Е Н И Е
№ 3
гр.ПловдИ.,
14.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
гражданска колегия, в
открито заседание на 16.12.2019г., в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА
АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕНА
АРНАУЧКОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
секретар:Стефка
Тошева
след
като разгледа докладваното от съдия Арнаучкова възз.гр.д. № 565/2019г. по
описа на АС - ПловдИ., намира следното:
ВъззИ.но
производство по реда на
чл.258 - 273 ГПК.
С Решение
№ 747/07.06.2019г., постановено по гр.д.№ 3091/2017г. по описа на ОС - ПловдИ.,
се осъжда И.Д.И., ЕГН **********,***, да заплати на А.И.Т.,
ЕГН **********,***, сумата 41 192,84лв.(четиридесет и една хиляди сто деветдесет и два лв. и
осемдесет и четири ст.), представляваща извършено от А.И.Т., в качеството й на
поръчител, пълно погасяване на остатъка на задълженията по договор за ипотечен
кредит *****, сключен на 20.06.2014г. между „*****” АД, в качеството на кредитор,
и Д. С.И./Т. и И.Д.И., в качеството на кредитополучатели, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 01.12.2017г. до окончателното й изплащане, както
и сума в размер на 3649,71лв.(три хиляди шестстотин четиридесет и девет лв. и
седемдесет и една ст.) - направени
разноски по предявения главен иск; осъжда се Д. С.Т., ЕГН **********,*** по
предявения срещу нея обратен иск да заплати на И.Д.И., ЕГН **********,***, сума
в размер на 15 176лв.(петнадесет хиляди сто седемдесет и шест лв.), представляваща припадащата й се част от дълга по
договора за ипотечен кредит *****, сключен на 20.06.2014г. между „*****” АД и Д.
С.И./Т. и И.Д.И., погасен от А.Т. като поръчител, ведно със законната лихва
върху тази главница, считано от 16.02.2018г.(датата на депозиране на исковата молба, с която е
предявен обратният иск) до изплащането й, при условие, че И.Д.И. заплати на
поръчителя А.И.Т. сумата 41 192,84лв. по предявения главен иск, отхвърля се обратният
иск по чл.127, ал.2 ЗЗД на И.Д.И. срещу Д. С.Т. за разликата над 15 176лв. до
пълния претендиран размер от 20 596лв., поради извършено прихващане с
насрещното вземане на Д. С.Т. в размер на 5420лв., съставляващо половината от
общо заплатените от нея вноски, за периода от м.юли 2016г. до м. ноември
2017г., погасяващи предоставения от „*****” АД кредит по договор *****, сключен
на 20.06.2014г.; отхвърля се обратният иск на И.Д.И. срещу Д. С.Т. за заплащане
на обезщетение за неоснователно обогатяване в размер на сумата 20 596лв.,
представляваща(другата)половина от остатъка на задължението по договор за
ипотечен кредит ***** от 20.06.2014г., като получена и усвоена от Д. С.Т. за
задоволяване на нейни лични нужди, както и се осъжда Д. С.Т. да заплати на И.Д.И.
сумата 1135,47лв.(хиляда сто тридесет и пет лв. и четиридесет и седем ст.) - направени
разноски във връзка с разглеждането на предявените обратни искове, изчислени
съобразно уважената им част, а И.Д.И. се осъжда да заплати на Д. С.Т. сумата
101лв.(сто
и един) - направени
разноски по предявените обратни искове, изчислени съобразно отхвърлената им
част.
ПротИ.
Решение № 747/07.06.2019г., постановено по гр.д.№ 3091/2017г. по описа на ОС -
Пловдив, е подадена от И.Д.И., ЕГН **********,***, чрез процесуален
представител и съдебен адресат адв.Н.А., въззИ.на жалба, вх.№ 22297/22.07.2019г.,
с която решението е обжалвано само от него, само частично, както следва : в
частите, с които И. Д.И. е осъден да заплати на А.Т. сумата 41 192.84лв.
по предявения срещу него главен иск, както и в частта, с която е отхвърлен
предявеният от И. Д.И. срещу Д. Т. евентуално съединен обратен иск за обезщетение
за неоснователно обогатяване в размер на 20 596лв.с оплаквания за
неправилност, искане за отмяна на решението в тези обжалвани части и за
присъждане на разноски.
Постъпили
са в срок писмени отговори от въззИ.аемите страни, както следва: отговор, вх.№
30491/17.10.2019г., от А.И.Т., чрез процесуален представител адв.Д.Д., и отговор,
вх.№ 31302/24.10.2019г., от Д. Т., чрез процесуален представител адв.Г.Н., с
които въззИ.ната жалба се оспорва, моли се оставянето й без уважение и за
потвърждаване на решението в обжалваните части.В подадения писмен отговор въззиваемата
А.Т. претендира за присъждане на разноски във въззИ.ното производство, а въззиваемата
Д. Т. в подадения отговор въвежда доводи за недопустимост на решението в обжалваната
част, с която е отхвърлен предявеният срещу нея обратен иск за обезщетение за неоснователно
обогатяване.
Постъпилата
въззивна жалба е допустима, като подадена от актИ.но процесуално легитимирано
лице, имащо правен интерес от въззИ.но обжалване, в законния срок, редовна е по
съдържание и приложения и е изпълнена процедурата за изпращане на преписи за
отговор до въззИ.аемите страни, поради което се поставя на разглеждане по
същество.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, въз основа на оплакванията във въззИ.ната жалба и
оспорванията и след дължимата, на осн.чл.269 ГПК, служебна проверка, след като
прецени данните по делото, намира следното:
Производството,
в което е постановено обжалваното частично решение, е образувано въз основа на
искова молба, вх.№ 38299/18.12.2017г., подадена от А.Т. срещу И. Д.И., с
предмет регресно парично вземане на ищцата А.Т. по отношение на ответника И. Д.И.
за сумата 41 192.84лв., ведно със законната лихва от 01.12.2017г. до
окончателното й изплащане, която сума се твърди да е заплатена на 01.12.2017г.от
А.Т., в качеството й на поръчител, за пълно погасяване на задълженията (главница, лихви и такси)
на солидарните съдлъжници И. Д.И. и Д. И.
/Т./ по сключен от тях, като кредитополучатели, и „*****“
АД, като кредитор, Договор за ипотечен
кредит ***** от 20.06.2014г., обявен за предсрочно изискуем от „*****“ АД.
Производството е и въз основа на искова молба, вх.№
5112/16.02.2018г. (л.41-42) на ответника И. Д.И., постъпила заедно с подадения от
него в срок писмен отговор на ИМ по чл.131 ГПК, протИ. неговата подпомагаща
страна Д. Т., с която са предявени, съединени с първоначалния иск, при
условията на положителна евентуалност, ако бъде уважен предявеният протИ. И. Д.И.
главен иск, обратни осъдителни искове с предмет следните парични вземания на И.
Д.И. по отношение на Д. Т.: за сумата 20 596лв., ведно със законната лихва от
16.02.2018г., представляваща припадащата се на Д. Т., като солидарен съдлъжник,
½ от заплатения от А.Т. на 01.12.2017г.остатък от дълга по Договора за
кредит от 20.06.2014г., както и за сумата 20 506лв., ведно със законната лихва от 16.02.2018г., представляваща
обезщетение за неоснователно обогатяване в размер на полученото и усвоеното от Д.
Т. по договора за кредит от 20.06.2014г. за задоволяване
на нейни лични нужди - за ремонт и подобрения на неин личен недв. имот.
По
отношение на решението в обжалваната част, с която е уважен изцяло предявеният
от А.Т. срещу И. Д.И. главен регресен иск за парично вземане в размер на сумата
41 192.84лв., ведно със законната лихва от 01.12.2017г.:
След
извършване на дължимата служебна проверка, на основание чл. 269 ГПК, не се
констатира основание, обуславящо нищожност на решението, както и не се
констатира основание, обуславящо недопустимост на решението в тази част. При
правилно определяне на предмета на делото в тази част, е правилна дадената материално-правна
квалификация на претендираното парично вземане - чл.143, ал.1 ЗЗД и е разгледан
предявеният осъдителен иск, липсва нарушение на диспозитивното начало, налице
са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки.
Въззивната
проверка за правилност, на основание чл. 269 ГПК, се извършва само на
поддържаните във въззивната жалба оплаквания за неправилност, касаещи решението
в тази част, а именно следните:Обсъдено било твърде повърхностно, без да се извърши
цялостна преценка на хронологията на фактите, при които е сключен договорът за
поръчителство, възражението за неговата нищожност на поддържаните няколко
основания, а именно като сключен при накърняване на добрите нрави, като лишен
от основание и като сключен при явно заобикаляне на закона. Неправилно и напълно необосновано било отхвърлено
възражението по чл.146, ал.3 ЗЗД за погасяване на поръчителството, поради
виновни действия на Банката кредитор, изразяващи се в намаляване на даденото
обезпечение чрез освобождаване на сумата по едната банкова сметка ***-ранен
етап и в бездействие за изпълнение на договорната разпоредба на чл.7 от договора
за кредит.Неправилно съдът счел възраженията на ответника за преклудирани, поради
уведомяването му от поръчителя, че изпълнява, с оглед на това, че ответникът не
е имал време да възрази за изпълнението предвид едновременното извършване, в
един и същи ден - 30.11.2017г.- на плащането на дълга от поръчителя и на уведомлението
от поръчителя до Банката и ответника.
По
делото е установено от фактическа страна следното:
Ответникът
И.Д.И. и привлечената от него подпомагаща страна Д. С.Т.
(преди прекратяване на брака им - И.) са бИ.ши съпрузи, чиито брак, сключен на 15.06.2013г., е
прекратен с влязло в сила решение на 29.11.2016г.(л.35,36 от първоинст.дело).Като кредитополучатели, И.Д.И. и Д. С.И., по време на
брака си, на 20.06.2014г., са сключили с „*****”АД
(Банката), като кредитор, Договор за ипотечен кредит *****(л.178-186) при Общи
условия за отпускане и обслужване на кредити на ФЛ в „*****”АД
(чл.30 от Договора).По договора за кредит Банката е предоставила на
кредитополучателите И. за временно ползване целева парична сума за ремонт/подобрения
на апартамент №…, находящ се в гр.П., ул. И.....(чл.1 от договора за кредит), по открита на 30.06.2014г.(вж Приложение към Договора за банков кредит от
20.06.2014г. на л.200), блокирана разплащателна сметка на кредитополучателя Д. И.,
по която е усвоена/изтеглена сума в размер на общо 68 000лв.(вж заключението на ССЕ с в.л. Д.С. на л.280-283), а кредитополучателите И. са поели насрещно договорно
задължение, солидарно, да върнат на Банката предоставената им за ползване сума,
заедно с дължимите лихви, такси, комисионни, на равни
месечни вноски, включващи лихва и главница, съгласно погасителен план, изготвен
при усвояване на всеки транш от кредита и съставляващ неразделна част от Договора
(чл.6), с краен срок за погасяване на кредита, вкл. лихвите, 84
месеца, считано от датата на открИ.ане на заемната сметка по кредита( чл.5 от Договора). За обезпечаване на вземанията на Банката по договора за
кредит кредитополучателите И. са поели договорно задължение да осигурят
сключването на договор за залог върху две парични вземания по два договора за
депозит на Д. И. с „*****”АД за сумите
общо 30 000 евро и 20 000 лв. (чл.13 от Договора), като (чл.31 от договора за кредит) неразделна част от договора
за кредит е нотариално заверен договор за залог върху тези вземания по конкретно
посочени в договора за кредит депозитни сметки на Д. И. в „*****”АД.Съгласно Договор за залог върху вземания от
23.06.2014г.(л.190-193), сключен между Д. И. и „*****”АД, се обезпечават всички
вземания на Банката по отношение на кредитополучателите Д. И. и И.И. по Договор
за кредит ***** на 20.06.2014г. чрез учредяване на залог върху вземанията на Д.И.
към Банката по два договора за депозит от 20.06.2014г. с посочени депозитни сметки: за сумата 20 000лв. и
за сумата 30 000евро, които депозитни сметки да бъдат блокирани до окончателно
издължаване на кредита, като (чл.7 от договора за кредит), в случай, че обезпеченият кредит не бъде издължен на
падежа и/или кредитът стане предсрочно изискуем, Банката да има право
едностранно да прекрати договора за депозитна сметка и да се удовлетвори от
сумите по заложеното вземане, вкл. и начислените лихви, без съдебна намеса,
като прихване дължимите суми и ги изтегли служебно.Поръчителството не е сред
изрично уговорените обезпечения на задълженията по договора за банков кредит.
Съгласно чл.18, ал.1 от договора за кредит, при непогасяване на която и да е
вноска по него, както и при неизпълнение от кредитополучателите на което и да е
от договорните им задължения, Банката може да направи
(обяви) кредита изцяло или частично предсрочно изискуем, а,
съгласно ал.2 на чл.18, при неиздължаване на три последователни месечни
погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък от кредита се превръща (става)
предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска.
След сключване на договора за кредит, по искане на кредитополучателя Д. И. (л.202), на 29.06.2016г.е сключено допълнително споразумение (л.203) между Банката и
двамата кредитополучатели Д. И. и И. Д.И. за освобождаване на обезпечението
залог на парични средства в размер на 20 000лв., блокирани по една от депозитните
сметка на Д. И. в Банката, а за обезпечение на задълженията по договора за
кредит е уговорено да остане само залогът на парични средства в размер на
30 102.16 евро, 58 874.71лв., блокирани по другата посочена депозитна
сметка на Д. И. в Банката.Оспорването на автентичността на подписа на И.И. в
допълнителното споразумение от 29.06.2016г. не се доказва, като от заключенията
на СПЕ с в.л.М. С.(л.339-341) и
с в.л.Е. Ч.(л.374-376) категорично е
установено, че подписът в допълнителното споразумение от 29.06.2016г. към
договора за кредит е изпълнен от И. Д.И.. От допълнителното заключение на ССЕ с в.л. С.(л.281) се установява, че към датата на допълнителното
споразумение за освобождаване на едно от дадените обезпечения залог- 29.06.2016г.
по другата блокирана депозитна сметка на Д. И. са били налични 30 532.02
евро.По разчетната сметка на Д.И. са извършвани погашения на задълженията по договора
за банков кредит за периода от сключването му до 03.07.2017г., както се
установява от заключенията на ССЕ с в.л. Д.С., конкретизирани от вещото лице по
дати, внесени суми, начин на плащане и вносители.
Сключен
е Договор за поръчителство от 20.06.2017г.(л.13-14), между Банката и ищцата А.Т., която, няма спор, е майка
на Д. Т., да отговаря солидарно с кредитополучателите Д. Т. и И.И. за изпълнението
на задълженията по Договора за ипотечен кредит ***** от 20.06.2014г. От извлечение от блокираната депозитна сметка на Д.Т. (л.214-215)
се установява, че и към 29.06.2017г. по нея са били налични 30 631.25 евро.
С нотариална
покана(л.15
- 16), представена
на нотариуса на 10.11.2017г.за връчване, Банката уведомява А.Т., в качеството й
на поръчител, за прекратяване на плащанията по Договора за кредит от
20.06.2014г., изменен и допълнен с допълнително споразумение от 12.08.2014г. и
допълнително споразумение от 20.06.2016г., за трайно просрочие
на договорните задължения, за размера на просрочените
вноски - общо 3 790.52 лв., за размера на остатъка към 30.10.2017г. на задълженията
по договора за кредит - 40 742,88лв., от които главница - 40 281,60лв., лихви -
351,49лв. и такси - 109,72лв., обявява договорът
за кредит за изцяло предсрочно изискуем преди крайния срок на погасяване и кани
А.Т. доброволно да погаси задълженията в 7-дневен срок, считано от датата на
получаване на поканата, като в протИ.ен случай заявява, че ще пристъпи към
принудително изпълнение. Не
е удостоверена на нотариалната покана и не се установява от данните по делото датата
на връчването й на А.Т., а единствено е удостоверена на нотариалната покана датата
на представянето й на нотариуса от
Банката на 10.11.2017г.за връчване.
С
уведомление до И. Д.И.,
връчено на 30.11.2017г., чрез нотариус С. К. - Н. с рег. № ...(л.17-18), А.Т. е заявила, че изпълнява задължението му по
договора за кредит в общ размер 40 742.88лв., след като преди това е била
уведомена от Банката, в качеството си качеството си на поръчител, за обявяване
на договора за кредит от 20.06.2014г., изменен с допълнителните споразумения от
12.08.2014г. и 29.06.2016г., за изцяло и предсрочно изискуем преди крайния срок
на погасяване в общ размер към 30.10.2017г. от 40 742.88лв., и Банката й е дала
седемдневен срок да го изпълни, като
в противен случай ще пристъпи към принудително изпълнение, а даденият от
Банката срок на И.И. за изпълнение е изтекъл и той не е изпълнил задължението по
договора за кредит. С уведомление до
Банката, вх.№ 522-656/30.11.2017г.(л.19), А.Т. е заявила, че след като е уведомена
за обявяване на договора за кредит за изцяло предсрочно изискуем, в качеството
си на поръчител, изпълнява обезпеченото от нея задължение в размер на общо 40
742,88лв., поради което да не се предприемат действия за принудителното
изпълнение.
От
допълнителното заключение на ССЕ с в.л.Д.С.(л.343-346), платежно нареждане на
л.20, справка дълг на л.21 и удостоверение на л.22 се установява, че на
01.12.2017г. по разчетната сметка на Д. И. по договора за банков кредит от
20.06.2014г. е извършено погашение от ищцата А.Т. със сума в размер на 41
192.84лв., с която изцяло са погасени задълженията на кредитополучателите И. по
отношение на Банката по договора за кредит.
Липсват
данни И. Д.И. да е бил уведомен за сключването на договора за поръчителство.
Не са А.ажирани по делото доказателства към момента на
плащането от А.Т. на остатъка от задълженията на ответника И. Д.И. и неговата
подпомагаща страна Д. Т. по договора за кредит да са настъпили последиците на
предсрочната изискуемост на договора за кредит(според т.18 ТРОСГТК на ВКС №
4/2013г./18.06.2014г.).: нито за обектИ.ните предпоставки, уговорени в договора
за кредит, за неговата предсрочна изискуемост преди крайния срок, нито за
получаване от кредитополучателите на волеизявление на Банката за обявяване на
договора за кредит за предсрочно изискуем Уведомлението от А.Т. за изпълнението,
в качеството на поръчител, на цялото задължение по обявения за предсрочно изискуем
договор за кредит е връчено на И. Д.И. на 30.11.2017г., което е само един ден
преди извършеното от нея плащане на 01.12.2017г.Исковата молба от А.Т. протИ. И.Д.И.,
по която е образувано първоинстанционното производство, е подадена на 18.12.2017г. с която е упражнено регресното й право за
връщане на заплатените от нея като поръчител суми за главница, лихви и такси за
пълно погасяване на обезпеченото от нея задължение на ответника И. Д.И. и
неговата подпомагаща страна Д.Т.по обявения за предсрочно изискуем от Банката
договор за банков кредит от
20.06.2014г.
В
подадения в срок отговор на ИМ ответникът И. Д.И. е възразил в полза на ищцата А.Т.
да е възникнало претендираното регресно право с материално-правно основание
чл.143, ал.1 ЗЗД.Заявил е възражение за нищожност на договора за поръчителство
на следните въведени фактически основания:За вземанията си по договора за
кредит Банката разполагала с много ефективно обезпечение - залог върху вземания,
посредством което е могла да се удовлетвори лесно при обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, включително към момента на изпълнението от поръчителя на 01.12.2017г.Съгласно
приложимите към договора за банков кредит Общи условия/ОУ от 2014г., сред предвидените
обезпечения на Банката са били ипотека върху недв. имот и залог върху вземания,
а поръчителството не било сред тях, което именно мотивирало И.И. да сключи
договора за кредит.Ето защо, било недопустимо сключването на договора за поръчителство
и добавянето на ново, непредвидено обезпечение, това поведение на Банката било
незаконосъобразно, явяващо се без договорна основа и без основание.Дори да се
приемело, че ОУ са били едностранно изменени, първо, Банката нямала право
едностранно да изменя обезпеченията си чрез сключване на договор за поръчителство
и добавяне на нов солидарен длъжник, с което ответникът И.И. не се бил
съгласявал, и, второ, Банката следвало да уведоми ответника И., че увеличава
даденото обезпечение посредством сключването на договор за поръчителство.Заявено
е и възражение за погасяване на поръчителството, съгласно чл.146, ал.3 ЗЗД,
поради виновно поведение на Банката, изразяващо се в освобождаване на едно от
дадените обезпечения, въз основа на споразумението от 29.06.2016г., което се твърди
да не е било подписано лично от ответника.Най-общо е заявено и възражение и за
настъпване на предпоставките за предсрочна изискуемост на договора за кредит.
За
да уважи изцяло предявения регресен иск първоинстанционният съд е приел
следното: Всички възражения на ответника-длъжник, които е могъл да направи на
кредитора при изпълнението, са преклудирани, на осн. чл.143, ал.2 ЗЗД, тъй като
ищцата, като поръчител, го е уведомила за изпълнението.Независимо от това,
възраженията на ответника са разгледани и са приети за неоснователни. За да приеме за неоснователно възражението, че липсва
валидно сключен договор за поръчителство, първоинстанционният съд е приел, че,
тъй като страни по договора за поръчителство са кредиторът и поръчителят, за
сключването му не се е изисквало съгласие на длъжника, нито кредиторът е имал
задължение за уведомява длъжниците, че променя обезпечението, какви са били мотИ.ите
на ответника за сключване на договора за кредит е без значение за спора, а от
съдържанието на договора за поръчителство не може да се изведе споразумение,
което да е несъвместимо с общо приетите житейски норми на справедливост и добросъвестност,
като поведението на Банката, която е могла, вместо сключването на договора за
поръчителство при обявяване на кредита за предсрочно изискуем, да се
удовлетвори направо от заложените средства, не
нарушава установените в обществото правни принципи и не накърнява добрите нрави.За
да приеме за неоснователно възражението за погасяване на поръчителството, на
осн. чл.146, ал.3 ЗЗД, е прието, че не се установява такова виновно поведение
на Банката, тъй като със споразумението от 29.06.2016г. страните по договора за
кредит са се съгласили да бъде освободено едно от дадените обезпечения, като е
останало другото обезпечение - залог на парични средства в размер на 30 102.16
евро.
Във
въззИ.ната жалба се оспорват, като необосновани, мотивите за преклудиране на
възраженията на ответника, тъй като не е било съобразено, че уведомлението от ищцата
- поръчителя до ответника - длъжник, че изпълнява, и плащането на дълга от
поръчителя са извършени едновременно в един и същи ден - на 30.11.2017г.
Оплакването
за неправилност на оспорените мотиви за преклудиране на възраженията на
ответника е частично
основателно - само по отношение на мотИ.ите за преклудиране на възражението за
нищожност на договора за поръчителство. Възражението
за нищожност на договора или отделни негови договорни клаузи, което е
правоизключващо, е безсрочно и не се преклудира, а и съдът следи служебно за
него.В случая, валидността на договора за поръчителство е една от кумулатИ.ните
предпоставки на претендираната регресна отговорност на ответника-длъжник по
отношение на ищеца-платилия дълга му поръчител, на осн. чл.143 ЗЗД, поради
което ответникът има правен интерес от упражняването му в настоящото
производство. Възражението за нищожност на договора за поръчителство е заявено
своевременно и надлежно в подадения в срок отговор на ИМ, като за него са
изложени конкретни фактически основания.Ето защо, това възражение следва да
бъде разгледано по същество, като без значение за разглеждането му е уведомяването
на ответника от поръчителя за изпълнението.
Като
краен резултат, правилно възражението за нищожност на договора за поръчителство
е разгледано и е прието за неоснователно, поради следните съображения:
Правилни
са мотИ.ите, че, протИ.но на неоснователно поддържаното в отговора на ИМ,
договорът за поръчителство не нищожен, като сключен при липса на съгласие от
ответника И., един от солидарните съдлъжници на обезпеченото от поръчителя задължение.
Страни по договора за поръчителство са кредиторът и
поръчителят, като за валидното поемане на поръчителството не се изисква същото да
бъде специално уговорено между кредитора и главния длъжник, не е необходимо
съгласие на главния длъжник, нито е необходимо главният длъжник да бъде
уведомяван, както и няма никаква пречка да се поема поръчителство на едно вече
обезпечено задължение.Ето защо, съгласието на ответника, а и на другия
солидарен длъжник, не е било необходимо, нито е било необходимо ответникът да
бъде уведомяван за добавянето на ново обезпечение чрез сключване на договора за
поръчителство.
Неоснователно
е оплакването във въззивната жалба за неправилност на мотивите за
неоснователност на възражението за нищожност на договора за поръчителство.
Независимо,
че в отговора на исковата молба изрично не е въведено, че договорът за
поръчителство е нищожен, поради липса на основание и като сключен при явно
заобикаляне на закона, с оглед изложеното по - горе за възражението за
нищожност, следва да се изследва по същество валидността на договора за
поръчителство за наличието на основание и дали същият не заобикаля закона, на въведените
в отговора на ИМ фактически основания.
Възражението
за нищожност на договора за поръчителство, поради липса на основание е
неоснователно, поради следните съображения: Основанието е условие за действителност на каузалните
сделки.Основанието на сделката е типичната и характерна правна цел, която се
преследва с нея. Договорът
за поръчителство е каузална сделка, а основанието му е намерението да се поеме
от поръчителя спрямо кредитора лично обезпечение на едно действително чуждо
задължение. В случая, договорът за поръчителство между ищцата и Банката не е
лишен от основание, а такова основание е налице - обезпечаване от поръчителя на
задълженията на кредитополучателите по Договора за кредит с Банката.Изводът за
наличие на основание на договора за поръчителство не се променя от това, че към
момента на поемане на поръчителството вземането на кредитора по отношение на
двамата солидарни кредитополучатели е било вече обезпечено, включително чрез
залог върху парични средства по блокирана банкова сметка ***нка, а в чл.7 от
Договора за залог между Банката и Д.И. е уговорена възможност при обявяване на
договора за кредит за предсрочно изискуем Банката да се удовлетвори от
заложеното вземане, без съдебна намеса, като прихване дължимите суми и ги
изтегли служебно, тъй като не е лишено от основание гарантирането от поръчителя
лично и на едно вече обезпечено чуждо задължение.
Неоснователно
е и възражението за нищожност на договора за поръчителство, като сключен при
явно заобикаляне на закона. Това основание за нищожност е налице при следните
предпоставки: законът установява забрана за постигане с определена сделка на
даден резултат; страните сключват друга сделка, която не е изрично забранена от
закона, но води до целения неправомерен резултат и страните съзнават, че със
сключването на сделката преследват неправомерна цел - т.е при заобикалянето на
закона със сключването на сделката страните осъществяват не само обективно
правонарушение, но и имат намерение да се използват позволени средства за
постигане на забранен резултат.В случая, договорът за поръчителство не е
нищожен поради заобикаляне на закона, тъй като от въведените фактически
основания не следва, че преследваната с него цел от страните е била различна от
типичната за този вид договори, а именно даване на допълнително обезпечение за
кредитора, а тази цел не е забранена от закона.
Неоснователно
е и оплакването за неправилност на мотивите за неоснователност на възражението
за нищожност на договора за поръчителство, като
сключен в протИ.оречие с добрите нрави, поради следните съображения:
За
института на нищожността на договорна клауза за неустойка, поради протИ.оречие
с добрите нрави, е дадено нормативно тълкуване в ТРОСТК № 1/15.06.2010г. на ВКС
по т.д. № 1/2009г., ОСТК на ВКС.Според посоченото ТРОСТК на ВКС добрите нрави
не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях, един от които е принципът на справедливостта,
който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и
защитава всеки признат от закона интерес, като за спазването на добрите нрави при
иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. В посоченото ТРОСТК на ВКС
се дава тълкуване за условията и предпоставките за нищожност на договорната
клауза за неустойка:същите произтичат от нейните функции, както и от принципа
за справедливост в гражданските и търговските правоотношения; преценката за
нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави
за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към
последващ момент; като критерии за нищожност следва да бъдат преценявани естеството
(парични или непарични) и размерът на задълженията, чието изпълнение се
обезпечава с неустойка, дали изпълнението на задължението е обезпечено и с
други правни способи (поръчителство, залог, ипотека и др.), видът на
уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и видът на неизпълнение на
задължението (съществено или за незначителна негова част), съотношението между
размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението на задължението
вреди, както и други критерии при конкретната преценка на обстоятелствата по
делото, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки
отделен случай, а неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената
цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции. Несъмнено е, че даденото нормативно тълкуване в посоченото
ТРОСТК на ВКС на института на нищожността на договорна клауза, поради противоречие
с добрите нрави, касае и гражданските договори, какъвто е именно процесният договор
за поръчителство.
В сега
разглеждания случай за възражението за
нищожност на договора за поръчителство, като сключен в противоречие с добрите
нрави, са установени следните правно-релевантни факти, възникнали и
съществуващи към момента на сключване на
договора за поръчителство на 20.06.2017г.: обезпеченото от ищцата А.Т. задължение
е парично, възникнало по договор за ипотечен кредит от 2014г., сключен между„*****”
АД и дъщерята на А.Т. и нейния бИ.ш съпруг, като, независимо, че задължението е
било обезпечено вкл. чрез учредяване на залог върху парично вземане на единия
кредитополучател по блокирана депозитна сметка в същата Банка в размер на
сумата 30 532.02 евро, която сума е била налична към момента на сключване на
договора за поръчителство, задължението е значително по размер и е уговорено разсрочено
погасяване, като Банката е могла при уговорени в договора за кредит
предпоставки да обяви договора за кредит изцяло за предсрочно изискуем.
При преценка на тези обстоятелства се приема, че поемането
на поръчителство от А..Т. не се установява да излиза от присъщите на института
на поръчителството функции, а именно да даде допълнително обезпечение за
кредитора, при това без да се засяга неблагоприятно правната сфера на главния
длъжник.
Ето защо, възражението за нищожност на договора за
поръчителство, като сключен в нарушение на добрите нрави, правилно е прието за неоснователно.
Неоснователно
е и оплакването във въззивната жалба за неправилност на мотивите за
възражението за погасяване на поръчителството, съгласно чл.146, ал.3 ЗЗД, поради
виновно поведение на кредитора, поради следните съображения:
Една
от кумулативните предпоставки за възникване на регресното право на поръчителя е
да уведоми длъжника за изпълнението, съгласно чл.143, ал.2 ЗЗД.Уведомлението е
едностранно неформално със свободно съдържание изявление на поръчителя, което е
нуждаещо се от получаване от главния длъжник.Уведомлението от поръчителя на
главния длъжник следва да се направи преди изпълнението, тъй като поръчителят
трябва да узнае възраженията на длъжника, като в противен случай поръчителят рискува
да плати недължимо или в повече; а и длъжникът, ако не знае за извършеното
плащане от поръчителя, може да продължи да изпълнява на кредитора.
От
фактическа страна по делото е установено, че ищцата А.Т. е уведомила ответника И.
Д.И., че е поканена от Банката да изпълни и има намерение да изпълни като
поръчител обявеното за предсрочно преди крайния срок задължение по договора за
кредит в размер на сумата от 41 192.84лв. на 30.11.2017г. (четвъртък), след което на следващия ден 01.12.2017г. (петък) с платежно нареждане е внесла сумата в Банката.
Материалният
закон, в разпоредбата на чл.143, ал.2 ЗЗД, разграничава две хипотези на
изпълнение от поръчителя преди да уведоми за това длъжника: хипотезата на
чл.143, ал.2, изр.1 ЗЗД - когато длъжникът сам е изпълнил задължението преди да
е уведомен от поръчителя за изпълнението, в която именно отпада регресното
право на поръчителя да иска връщане от длъжника на заплатеното, и втората
хипотеза - чл.143, ал.2, изр.2 ЗЗД, когато поръчителят е изпълнил задължението
без да уведоми длъжника, но към момента на плащането от поръчителя задължението
не е било изпълнено от длъжника, като в този случай, поръчителят не губи
регресното си право по отношение на длъжника за заплатената главница, заедно с
лихвите и разноските, но длъжникът може да му протИ.опостави възраженията си,
които е могъл да направи на кредитора при изпълнението срещу кредитора, без
длъжникът да има в т.случай някакви други права срещу поръчителя, поради това,
че не е бил уведомен( в т.см.Решение № 306/06.11.2014г. по гр.д.№ 185/2014г.,
IV г.о).
В
случая е установено, че изпълнението от поръчителя е извършено след уведомлението
до длъжника и не е налице нито една от двете хипотези на чл.143, ал.2 ЗЗД, като
ищцата не само не е загубила регресното си право, но и са преклудирани
възраженията на длъжника, които е могъл да направи на кредитора при
изпълнението.
За
пълнота на изложението следва да се посочи, че в случая, длъжникът не е оспорил
нито възникването, нито съществуването на задължението по договора за банков
кредит, а оспорването на неговия размер не се доказва.
Доколкото
в отговора на ИМ се оспорва най-общо настъпването на предпоставките на
предсрочната изискуемост на договора за кредит, следва да се посочи и следното:
По
делото е установено, че поръчителят А.Т. е изпълнила чуждото договорно
задължение, което се твърди да е било обявено от Банката за предсрочно
изискуемо преди уговорения в договора краен срок.
За
да настъпят последиците на предсрочната изискуемост на договора за кредит
следва да са налице кумулативно както обективните факти, обуславящи
предсрочната изискуемост на цялото задължение по договора за кредит преди
крайния срок, така и получаване от главните длъжници на волеизявлението от
Банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем (мотИ.ите към т.18 ТРОСГТК на ВКС № 4/2013г./18.06.2014г.). Приема
се, че за уважаване на предявения иск за
регресното вземане с правно основание чл.143, ал.1 ЗЗД тези кумулатИ.ни предпоставки не са подлежащи на
установяване от ищцата, тъй като длъжникът И..И. не оспорва, че към момента на
плащането от поръчителя задължението по договора за кредит е възникнало и е
било съществуващо, както и не се доказва оспорването на задължението по размер,
като се споделя на изложените в него мотИ.и даденото разрешение по подобен
казус в Решение № 306/06.11.2014г. по гр.д.№ 185/2014г., IV г.о. и цитираната в
него съдебна практика.
Правилни
са и се споделят и оспорените крайни изводи за неоснователност на възражението за
погасяване на поръчителството, поради следните съображения:
Когато
удовлетвори кредитора за вземането му срещу длъжника, поръчителят изпълнява
чужд дълг, поради което, за да възстанови загубата си, разполага с два иска:
личен обратен (регресен) иск по чл.143 ЗЗД и с иска на удовлетворения кредитор (суброгаторен иск) по чл.146 ЗЗД. Съгласно чл.146, ал.3 ЗЗД поръчителството
се погасява, когато поради действията на кредитора, поръчителят не може да
встъпи в правата му.
За
да се погаси поръчителството е необходимо след сключването на договора за
поръчителство да са извършени от Банката едностранно действия, които да правят
невъзможно встъпването на поръчителя в правата й. В случая, въведените
фактически основания:поради намаляване на даденото обезпечение чрез
освобождаване на сумата по едната банкова сметка ***-ранен етап и бездействие
за изпълнение на договорната разпоредба на чл.7 от договора за кредит не могат
да обосновават погасяване на поръчителството на ищцата на осн.чл.146, ал.3 ЗЗД.
Освобождаването на едно от дадените обезпечения по
договора за кредит чрез залог върху вземане по депозитна сметка на
кредитополучателя Д. И. не е извършено едностранно от Банката, а - въз основа
на двустранно споразумение от 29.06.2016г., постигнато между страните по
договора за кредит - между Банката кредитор и главните длъжници, един от които
е И. Д.И..Освобождаването на едно отдадените обезпечение не е извършено след, а
е преди сключване на договора за поръчителство на 20.06.2017г., поради което
същото няма как да се отрази, като погаси, поръчителството. Не погасява
поръчителството, тъй като не прави невъзможно встъпване на поръчителя в правата
на Банката, неупражняването на изрично уговорената в чл.7 от Договора за кредит
възможност на Банката да се удовлетвори от заложеното вземане при неизпълнение
на обезпечените със залог върху вземане задължения на кредитополучателите за
погасяване на вноските, както и липсва каквото и да основание – законово или
договорно - да се приеме, че Банката е била длъжна да се възползва от тази
възможност.Ето защо, не се налага да се обсъжда по отношение на тази уговорка приложението на разпоредбата на чл.152 ЗЗД за
забрана за предварително уговаряне на способи за удовлетворяване на заложния
кредитор, различни от предвидените в закона.
При
служебната проверка не се установява и поръчителството на ищцата да е било
прекратено към момента на извършеното от нея като поръчител плащане на
обезпеченото чуждо задължение, поради изтичане на преклузИ.ния шестмесечен срок
по чл.147, ал.1 ЗЗД.В случая е без значение разрешението на въпроса откога тече
този срок - от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на
изискуемостта на целия дълг, вкл. в хипотеза на предсрочна изискуемост, по
който е формирана протИ.оречИ.а съдебна практика и за преодоляването й е
образувано и висящо тълк.д.№5/2019г.ОСГТК на ВКС, тъй като от данните по делото
не се установява изпълнението от ищцата като поръчител на 01.12.2017г. да е
извършено нито повече от 6 месеца след настъпване на предсрочната изискуемост,
нито повече от 6 месеца след падежа на отделните просрочени вноски.
Налага
се извод, че са доказани и са налице всички правопораждащи факти на
претендираното регресно парично вземане на ищцата А.Т. по отношение на
ответника И. Д.И., предмет на първоначалния иск, с материално-правно основание
чл.143, ал.1 ЗЗД: изпълнение от ищцата А.Т. на съществуващо и изискуемо парично задължение на И. Д.И.,
поето от него солидарно по договор за кредит, извършено в качеството й на поръчител по валиден по договор за
поръчителство, сключен между нея и кредитора; изпълнението е
извършено след като преди това ищцата е уведомила
длъжника, ответника И. Д.И., който нито е възразил да го е изпълнил преди това,
нито го е оспорил по основание и е недоказано оспорването по размер; изпълнението
от ищцата на чуждото задължение нарушава принципа за забрана на неоснователното
обогатяване, с оглед на вътрешните й отношения с главните длъжници, като не са
въведени и не се установява ищцата да е получила цялата или част от сумата по договора
за кредит.Ето защо, предявеният осъдителен регресен иск на ищцата-поръчителя
против ответника-един от солидарните главни длъжници за възстановяване на
заплатените суми за погасяване на чуждия дълг е основателен и правилно е
уважен.
По
отношение на решението в обжалваната част, с която е отхвърлен предявеният от И.
Д.И. срещу Д. Т., евентуално съединен, обратен осъдителен иск за парично
вземане за обезщетение за неоснователно обогатяване за сумата 20 506лв., ведно
със законната лихва от 16.02.2018г.:
След
извършване на дължимата служебна проверка, на основание чл. 269 ГПК, се
констатира основание, обуславящо недопустимост на решението в тази обжалвана
част, както е изрично поддържано и в писмения отговор на въззивната жалба от Д.
Т., поради следните съображения:
В
тази обжалвана част решението е постановено по предявения от ответника И. Д.И.
против привлечената от него подпомагаща страна Д. И. обратен осъдителен иск за
парично вземане за обезщетение за неоснователно обогатяване.Обратният иск за
обезщетение за неоснователно обогатяване, протИ.но на неоснователно
поддържаното от въззиваемите в производството пред първоинстанционния съд, е
подаден в законния срок - заедно с подадения в срок отговор на ИМ по чл.131 ГПК, но се приема, че не са били налице предпоставките за приемането и
съединяването му за общо разглеждане с първоначалния иск по следните
съображения:
По
своята правна същност предявяването на обратен иск по реда на чл.219, ал.3 ГПК
е последващо обектИ.но съединяване на първоначалния иск с предявения от
главната страна обратен иск протИ. подпомагащата страна, при условията на
положителна евентуалност (Решение № 228/22.2.2012г.по т.д.№ 877/2010г., II
т.о.)Ето защо, за да е допустимо съединяването на обратния иск за общо
разглеждане с първоначалния, е необходимо да са налице и общите процесуални
условия за обективно съединяване на искове, конкретно необходимо е да е налице
връзка на преюдициалност между предметите на съединяваните искове или - връзка
между правопораждащите факти на двата предмета (Решение № 133/1060г. по гр.д.№
3505/1960г., IV г.о.)
В
случая, правото, предмет на предявения осъдителен иск с първоначалната искова
молба, е регресно парично вземане на платилия задълженията по договора за
кредит поръчител по отношение на единия от главните солидарни длъжници, с
материално-правно основание чл.143, ал.1 ЗЗД.Правопораждащите факти на
регресното право на поръчителя са следните: изпълнение от поръчителя на свое
изискуемо задължение по договор за поръчителство; изпълнението от поръчителя да
е действително и точно; изпълнението от поръчителя да е редовно - да има
погасителен ефект спрямо главния длъжник; изпълнението на поръчителя да
нарушава принципа за забрана на неоснователното обогатяване, така, че регресът
да е средство за възстановяване на еквивалентността, което се извлича от
вътрешните отношения между поръчителя и главния длъжник; длъжникът да е
уведомен от поръчителя, че последният има намерение да изпълни или, че е
предявен иск за изпълнение срещу него.Предмет на обратния иск е парично вземане
за обезщетение за неоснователно обогатяване на единия от главните длъжници по
договора за кредит по отношения на другия главен длъжник в размер на полученото
и усвоеното от последния по договора за кредит за задоволяване на негови лични
нужди. При сравняване на предметите на двата иска се налага извод, че липсва
преюдициалност между двете права, като възникването на едното право не е в
пряка зависимост от другото, а при сравняване на правопораждащите факти на
двете права - че липсва връзка между тях.Ето защо, следва да се приеме, че не
са били налице общите предпоставки за съединяване на обратния иск на ответника
срещу подпомагащата страна за вземането за обезщетение за неоснователно
обогатяване за съвместно разглеждане с първоначалния иск за регресното вземане
на поръчителя, съответно - и е недопустимо произнасянето по обратния иск.
Следователно,
решението в тази обжалвана част, с която е отхвърлен обратният иск на И. Д.И.
против Д. Т. за парично вземане за сумата 20 506лв., ведно със законната лихва
от 16.02.2018г., за обезщетение за неоснователно обогатяване в размер на
полученото и усвоеното от Д. Т. по договора за кредит от 20.06.2014г. за
задоволяване на нейни лични нужди - за ремонт и подобрения на неин личен недв.
имот, е недопустимо и, като такова, следва да бъде обезсилено, а производството
по делото в тази част - прекратено.С оглед на този резултат, не се обсъждат
оплакванията във въззивната жалба за неправилност на решението в тази обжалвана
част.
Разноски:
С
оглед резултата във въззИ.ното производство по жалбата на И..Д.И. против решението
в обжалваната част, с която е осъден да заплати сумата 41 192,84лв., ведно със
законната лихва върху нея от 01.12.2017г. до окончателното изплащане, на ищцата
А..Т. са дължими и правилно са присъдени разноските в първоинстанционното
производство в размер на 3649.71лв., поради което в тази част решението се
потвърждава.На А..Т. се дължат и присъждат и разноските във въззивното
производство в пълния претендиран размер от 2000лв., съгласно представения
договор за правна защита и съдействие (л.41), а на И..Д. И. не се дължат и не се присъждат разноски по
този иск във въззивното производство.
С
оглед резултата във въззИ.ното производство по жалбата на И..Д.И. против решението
в другата обжалвана от него част, с която е отхвърлен искът му за обезщетение
за неоснователно обогатяване в размер на 20 596лв., първоинстанционното
решение следва да се потвърди в частта,с която са присъдени разноски на
страните по този иск по съразмерност, като във въззИ.ното производство разноски
се дължат и се присъждат само на ответника по обратния иск Д.Т. в размер на
1500лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие(л.41),
а на И..Д. И. не се дължат и не се присъждат разноски по
този иск във въззИ.ното производство.
Мотивиран
от това, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 747/07.06.2019г., постановено по гр.д.№ 3091/2017г. по описа на ОС - Пловдив.,
в обжалваната част, с която се осъжда И.Д.И., ЕГН **********,***, да заплати на
А.И.Т., ЕГН **********,***, сумата 41 192,84лв. (четиридесет и една хиляди сто деветдесет и два лв. и
осемдесет и четири ст.), представляваща извършено от А.И.Т., в качеството й на
поръчител, пълно погасяване на остатъка на задълженията по договор за ипотечен
кредит *****, сключен на 20.06.2014г. между „*****” АД, като кредитор, и Д. С.И.
(Т.) и И.Д.И., като кредитополучатели, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 01.12.2017г. до окончателното й изплащане, както и сумата в
размер на 3649,71лв.(три хиляди шестстотин четиридесет и девет лв. и седемдесет и една ст.) направени разноски
в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА И.Д.И.,
ЕГН **********,***, допълнително да заплати на А.И.Т., ЕГН **********,***, направените
разноски във въззивното производство в размер на сумата 2000лв. (две хиляди
лева).
ОБЕЗСИЛВА Решение
№ 747/07.06.2019г., постановено по гр.д.№ 3091/2017г. по описа на ОС - Пловдив,
в останалата обжалвана част, с която се отхвърля, като неоснователен,
предявеният от И.Д.И. против. Д. С.Т. обратен иск за заплащане на сумата от 20
596лв., за обезщетение за неоснователно обогатяване в размер на половината от
остатъка от присъденото в полза на поръчителя А.Т. срещу И.Д.И. задължение по
договор за ипотечен кредит ***** от 20.06.2014г., като получена и усвоена от Д.
С.Т. по Договор за ипотечен кредит ***** от 20.06.2014г. за задоволяване на
нейни лични нужди, и прекратява производството
по делото в тази част.
ОСЪЖДА И.Д.И.,
ЕГН **********,***, допълнително да заплати на Д. С.Т., ЕГН **********, разноски във въззивното производство в размер на
1500 лв.(хиляда
и петстотин лева).
Решението
може да се обжалва пред ВКС, при условията на чл.280 ГПК, в месечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: