№ 222
гр. Габрово, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на шести декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Васил В. Ставрев
при участието на секретаря Даниела Ат. Марчева
като разгледа докладваното от Васил В. Ставрев Административно
наказателно дело № 20214210200575 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 59 от ЗАНН.
Подадена е жалба от ЕМ. ИС. С., ЕГН: **********, от гр. Габрово, ул.
„********” № 62, против Наказателно постановление № 17/23.01.2020 година
на Началника на РУ - Габрово, с което са му наложени следните
административни наказания:
1/. “Глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание чл. 257, ал.1 от
Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ за нарушение по чл.
64, ал.4 от ЗМВР във вр. с чл. 264, ал.1 от ЗМВР;
2/. “Глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 264, ал.1
от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ за нарушение по
чл. 64, ал.4 от ЗМВР във вр. с чл. 264, ал.1 от ЗМВР.
В жалбата и пред настоящия състав Е.С. отрича да е извършил
вменените му деяния и поради това възразява срещу наложените наказания.
Административнонаказващият орган се представлява от юрк. С., която
намира описаната от АНО фактология за категорично доказана с оглед
показанията на разпитаните полицейски служители. Ето защо моли за
цялостно потвърждаване на атакувания санкционен акт и присъждане
направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно
1
и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, както и
разпоредбите на закона, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът намира за установено
следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган, видно от приобщено по делото заверено копие от
Заповед № 8121з - 1371 от 11.11.2015 г. на Министъра на вътрешните работи,
съгласно която Началника на РУ в съответното ОД на МВР е оправомощен да
издава наказателни постановления за извършени нарушения на ЗМВР.
На 19.01.2020 г. около 14:50 ч. при обход с патрулен автомобил
полицейските служители Т.И., С.Б. и И.Ф. станали очевидци на настъпило на
бул. „Могильов” до № 2 в гр. Габрово ПТП с лек автомобил „Мазда”,
управляван от свидетеля А.Д., който се ударил в стълб от уличното
осветление. Във връзка с това Т.И., С.Б. и И.Ф. пристъпили към
обезопасяване и запазване мястото на инцидента, като в този момент към тях
се приближил жалбоподателят, който поддържал приятелски отношения със
свидетеля А.Д. и преди катастрофата се движел пред него. Е.С. започнал да
убеждава полицейските служители, че въпреки липсата на правоспособност,
А.Д. е много добър шофьор. Свидетелят С.Б. му разпоредил да напусне
местопроизшествието и да не пречи на изпълнение служебните им
задължения, но жалбоподателят само за кратко се отдръпнал, след което се
върнал и въпреки отправена му нова устна забрана започнал да размества
паднали части от катастрофиралото МПС. Това наложило неговото
задържане, като за неизпълнението на устно полицейско разпореждане и
противозаконното пречене на полицейски служител да изпълни функциите
си, Т.И. и И.Ф. съставили против него АУАН № 17/19.01.2020 г. за
нарушение по чл. 64, ал.4 във вр. с чл. 264, ал.1 от ЗМВР, станал основа за
издаване и на атакуваното Наказателно постановление. Същото било връчено
на Е.С. на 25.06.2021 г., като на 30.06.2021 г. е депозирана и настоящата
жалба срещу него.
Така приетата от съда по-горе фактическа обстановка почива върху
показанията на свидетелите Т.И., С.Б. и И.Ф., преки очевидци на случая. И
2
тримата при непосредствен разпит пред съда заявиха, че на 19.01.2020 г.
около 14:50 ч. при запазване на настъпило ПТП към тях се е приближил
жалбоподателят, към когото впоследствие С.Б. е отправил ясно и
недвусмислено разапореждане - да напусне мястото на произшествието и да
не пречи на изпълнение на служебните им задължения. Т.И., С.Б. и И.Ф. също
така категорично посочиха, че Е.С. не е изпълнил това разпореждане и е
останал на място, а впоследствие е направил опит да размести части от
местопроизшествието. Съдът не намира да достоверни заявленията на
свидетеля А.Д., който отрича твърдяното от АНО виновно поведение на
жалбоподателя, тъй като неговите показания са изолирани от останалата
доказателствена съвкупност, а и не следва да се подценява фактът, че
изхождат от лице, намиращо се в приятелски отношения с наказазания.
Въпреки доказаността на тези обстоятелства съдът намира цифровото и
текстово описание на деянията за правно неиздържано и некоректно. Според
АНО на процесните дата, час и място жалбоподателят „демонстративно не
изпълнява устно полицейско разпореждане да напусне мястото на
извършване на проверка и да не въздейства физически с цел осуетяването и.
С. демонстративно остава на място, като с действията си съзнателно пречи на
полицейски орган да изпълнява задълженията си по служба”. Тези действия
всъщност са квалифицирани като едно нарушение - по чл. 64, ал.4 от ЗМВР
във вр. с чл. 264, ал.1 от ЗМВР, които обаче законови разпоредби създават
отделни правила – първата от тях въздига задължителен характер на
полицейските разпореждания, а втората – императивно забранява действия,
пречещи на полицейски служители да изпълняват своите задължения, и няма
как да съставляват едно словесно и правно цяло. Нещо повече, за това единно
според АНО нарушение са наложени две отделни санкции, което също е
абсолютно законово недопустимо.
Отделно от това, но с не по-малка значимост, в атакуваното
Наказателно постановление липсва коректно и пълно описание на каквито и
да е действия, с които Е.С. е попречил на изпълнение служебните задължения
на Т.И., С.Б. и И.Ф. в случая. Съдът не може да приеме за достатъчно в
подобна насока лаконичното твърдение, че същият „демонстративно остава
на мястото на проверката”, тъй като то не съдържа никаква конкретика.
Такава бе внесена едва в съдебно заседание посредством разпита на
свидетелите – очевидци, което обаче не може да запълни наличната словесна
3
непълнота в обжалвания санкционен акт, представляващ още един негов
неотстраним порок.
Ето защо и с оглед съществените пропуски по отношение
законосъобразното описание на деянията и правилната им правна
квалификация в разрез с императива на чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН съдът
намира, че атакуваното Наказателно постановление подлежи на цялостна
отмяна.
При този изход на делото заявеното от представителя на АНО искане за
присъждане на направените разноски за юрисконсултско възнагражение се
явява неоснователно.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно Наказателно
постановление № 17/23.01.2020 година на Началника на РУ - Габрово, с което
на ЕМ. ИС. С., ЕГН: **********, от гр. Габрово, ул. „********” № 62, са
наложени следните административни наказания:
1/. “Глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание чл. 257, ал.1 от
Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ за нарушение по чл.
64, ал.4 от ЗМВР във вр. с чл. 264, ал.1 от ЗМВР;
2/. “Глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 264, ал.1
от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ за нарушение по
чл. 64, ал.4 от ЗМВР във вр. с чл. 264, ал.1 от ЗМВР.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението до
страните пред Административен съд - Габрово.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
4