№ 1276
гр. Плевен, 26.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря Марина Г. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело
№ 20244430106513 по описа за 2024 година
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК с цена на иска 2000 лв., чл.124 ГПК, ал.1 ГПК с цена на иска 476, 02
лв. и чл.124, ал.1 ГПК с цена на иска 1060,65 лв., съединени в условията на
евентуалност с иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК с цена на иска
1060,65 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Г. П.
Ц., ЕГН**********, с.*** против Агенция за събиране на вземания ЕАД,
ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.***, в която се твърди, че
ищеца със Заповед за изпълнение №1415 от 02.05.2024 г. по ЧГД 2361/2024 г.
на РС-Плевен е осъден да заплати сумата от 3536.67 лева на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, който е получил това вземане чрез цесия
от цедента СИТИ КЕШ ООД чрез Приложение №1 от дата 14.06.2023 г. към
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 14.06.2023 г.
Със заповедта за изпълнение са уважени сумите от 2000 лева – главница,
договорна лихва в размер на 476,02 лева и обезщетение за забава в размер на
1060,65 лева. Твърди, че срещу заповедта не е подавано възражение от ищеца
и е влезнала в сила, но същото не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй
като районният съд не е извършил проверка за неравноправни клаузи на
потребителския кредит. Развива съображения, че материалноправните норми
не допускат потребител да бъде обвързан от събиране на вземания
произтичащи от неравноправни клаузи или недействителни договори. Счита,
че процесния договор е недействителен и с неравноправни клаузи в договора,
които са оскъпили задължението на моя доверител. Моли да се обезсили
заповедта. Позовава се на решение по дело С-421/14 на СЕС, в което е прието,
1
че чл. 6 и чл. 7 от Директивата допускат националната уредба, която забранява
на националния съд служебно да преразглежда неравноправни клаузи в
договор, когато законосъобразността на всички клаузи в договора с оглед
посочената директива вече е била разгледана с влязло в сила решение.
Посочва и друга съдебна практика.
Твърди, че в договора на Сити Кеш се съдържа неравноправна клауза,
която предвижда неустойка при не предоставяне на обезпечение по договора в
размери, които са по-големи от главницата. Сочи, че съгласно правилата на
чл.76, ал.2 ЗЗД, когато длъжник плаща своето задължение, кредиторът
покрива с получената сума най-напред разноските, след това лихвите и най-
после главницата. Твърди, че ищецът е правел вноски, но не е успявал да
заплаща главницата поради високите неустойки. Счита, че издадената заповед
за изпълнение за главница в такъв размер не може да има сила на пресъдено
нещо, защото кредиторът се е облагодетелствал чрез неравноправната клауза в
чл. 11 от договор №640686, с която плащаните вноски по договора за кредит
са отишли именно по това перо на нищожната клауза. Твърди, че със заповед
№1415 от 02.05.2024 г., съдът е уважил обезщетение за забава в размер на
1060,65 лева съгласно Общите условия на кредитора, които дори не са
предоставени към заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Съгласно това заявление, при посочена главница 2000 лева лихвата за забава
за година и половина период би следвало да бъде в порядъка на 300 лева,
съгласно изискванията на чл. 33, ал.2 от ЗПК. Твърди, че въпреки това
обезщетението за забава е 1060 лева. Затова счита, че подобна клауза е
неравноправна и съгласно чл. 143 от ЗЗП е нищожна клауза. Твърди, че в
договор за потребителски кредит №640686 се съдържа клауза (чл.11, ал.1),
която предвижда, че ако кредитополучателят не предостави поръчител в
тридневен срок, съгласно непосилните изискванията на чл.5 от договора, ще
му бъде начислена неустойка в размер на 2223,98 лева, която съгласно алинея
втора от същата разпоредба, ще се плаща на вноски наравно с вноските по
погасителния план. Счита, че клаузата по чл. 11 от договора за заем е
нищожна, на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, съгласно който, всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна. Уговорката вменяваща задължение на
кредитополучателя да осигури обезпечение в кратък срок, след сключването
на договора, като може да направи избор между посочените видове
обезпечения- поръчител или банкова гаранция, са трудно осъществими и то в
посочения срок, поради което същата се явява и неравноправна, по смисъла на
чл. 143, ал. 2, т. 20 от ЗЗП. Твърди, че е налице уговорка- чл. 11, ал. 2 от
договора, с която изначално се определя размер на неустойката за
неизпълнение на това задължение, включена в погасителния план, като част от
погасителната вноска. Тази допълнителна сума представлява скрит разход по
кредита и противоречи на добросъвестността в отношенията между страните
/касае се и за недействителност на клаузата по чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД/.
Развива съображения, че уговорената и дължима неустойка, по същество
2
противоречи и на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която
предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. Твърди, че възнаграждението обаче не фигурира като разход в ГПР
по кредита. Развива правни съображения. Позовава се на съдебна практика.
Твърди, че срещу потребителят е била упражнена заблуждаваща търговска
практика по смисъла на чл. 68д, ал. 2, т.4 от ЗЗП, тъй като неправилно е
посочена общата дължима сума в договора за паричен заем №640686. Сочи, че
неустойката по договора е в размер 2223,98 лева, почти колкото общата сума
за плащане по договора за кредит – 2476,02 лева. Твърди, че ако сумата на
неустойката бъде включена в ГПР, същият ще надвиши 100%. Твърди, че
заемодателят не е посочил действителния ГПР по договора за заем, съгласно
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а съгласно чл. 22 от ЗПК когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7-т. 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Ето защо,
съобразно нормата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Счита,
че включването на подобна клауза за неустойка за липса на обезпечение на
вземане е скрито възнаграждение и по своята същност е скрита конструкция,
чиято основна цел е облагодетелстване на кредитора. Твърди, че кредиторът
съзнателно е конструирал словом клаузата, така че, ако бъде атакувана, да
отпадне само тя по смисъла на чл. 19, ал.5 във вр. с чл. 21 от ЗПК – да бъде
обявена за нищожна, но без да бъде обявен договора за недействителен.
Счита, че тази скрита конструкция има за цел едновременно да прикрие
действителните разходи, които потребителят ще понесе, и да заобиколи
санкционната норма на чл.22 от ЗПК, за да запази договорната лихва по
договора въпреки недобросъвестното поведение на кредитора по заблуда за
общата дължима сума.
Оспорва, че АГЕНЦИЯ СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ има вземане от
ищеца за 2000 лева главница, както и договорна лихва в размер на 476,02 лева
и обезщетение в размер на 1060,65 лева. Твърди, че ищецът е заплащал своето
вземане, но това не е отразено заради неустойката. Счита, че АГЕНЦИЯ
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ следва да докаже в настоящото производство, че
реално е предоставил сумата от 2000 лева на моя доверител. Твърди, че реално
е получил по договор за паричен заем №640686 само сумата от около 400
лева, защото СИТИ КЕШ е прихванал вземане към него в размер на 1600 лева,
което е имал във връзка със стар договор №556444 от 09.08.2021 г. Твърди, че
неустойката по този стар договор е в размер на 1673,01 лева, който СИТИ
КЕШ е прихванал с новия договор, процесен за настоящото дело, и е
предоставил на ищеца значително по-малко средства, а не заявените в
договора 2000 лева.
Моли да бъде прието за установено /след допускане изменение в размера
3
на предявените искове/, че Г. П. Ц. не дължи на Агенция за събиране на
вземания ЕАД сумата от 2000 лева главница, договорна лихва в размер на
476,02 лева и обезщетение за забава в размер на 1060,65 лева. В условията на
евентуалност, моли да бъде прието за установено, че Г. П. Ц. не дължи на
Агенция за събиране на вземания ЕАД сумата в размер на 1060,65 лева
обезщетение за забава съгласно Общите условия на кредитора.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в
който Оспорвам предявената искова молба неоснователна. Развива множество
правни съображения и се позовава на съдебна практика. Оспорва, че ищецът е
извършвал плащания по процесния договор за заем. По отношение
твърдението, че не е доказано предоставянето на заемната сума твърди, че в
чл. 4, ал. 1 от процесния договор за кредит е уговорено, че
Кредитополучателят ще получи предоставената му в заем сума (в случая 2000
лв.) в брой. С полагането на подписа си върху договора последният е
удостоверил, че е получил сумата, доколкото в цитираната клауза е уговорено,
че договорът служи като разписка. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства
и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
Не е спорно между страните и се установява от Заповед за изпълнение
№1415 от 02.05.2024 г. по ЧГД 2361/2024 г. на РС-Плевен, че ищецът е осъден
да заплати сумата от 3536.67 лева на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, който е получил това вземане чрез цесия от цедента
СИТИ КЕШ ООД чрез Приложение №1 от дата 14.06.2023 г. към Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 14.06.2023 г. за сумите от
2000 лева – главница, договорна лихва в размер на 476,02 лева и обезщетение
за забава в размер на 1060,65 лева. Срещу заповедта не е подавано възражение
от ищеца и същата е влязла в сила на 13.06.2024г.
Между страните не е налице спор, че е сключен Договор за
потребителски кредит с номер №640686/26.02.2022г., по силата на който Сити
кеш ООД в качеството си на кредитор, предоставил на ищеца в качеството му
на кредотополучател заемна сума в размер на 2000,00 лева, при фиксиран
лихвен процент по заема 40,05%, годишен процент на разходите 48,58 %. В
чл.5 от договора е уговорено, че договорът за заем следва да бъде обезпечен с
банкова гаранция или поръчител, отговарящ на изискванията на чл.9, ал.2 ОУ
към договора, а именно: едно иди две физически лица, които отговарят
кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на
4
най-малко 7 пъти размерът на минималната работа заплача за страната; в
случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един
от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работа заплата за
страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от
Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с
класификация различие от „Редовен", както по активни, така и по погасени
задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят
служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за
размерът на получавания от тях доход. В случай на неизпълнение от страна на
кредитополучателя на условията, визирани в чл.5 от договора, същият дължи
неустойка визирана в чл.11 на кредитора в размер на 2223,98 лева, която той е
уговорено да се заплаща разсрочено ведно с погасителната вноска.
Между страните не е налице спор и се установява от приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза, че е сключен Договор за паричен заем
с номер №556444/09.08.2021г., по силата на който Сити кеш ООД в качеството
си на кредитор, предоставил на ищеца в качеството му на кредитополучател
заемна сума в размер на 1500,00 лева. В чл.5 от договора е уговорено, че
договорът за заем следва да бъде обезпечен с банкова гаранция или
поръчител, отговарящ на изискванията на чл.9, ал.2 ОУ към договора, а
именно: едно иди две физически лица, които отговарят кумулативно на
следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7
пъти размерът на минималната работа заплача за страната; в случай на двама
поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да
е в размер на поне 4 пъти минималната работа заплата за страната; не са
поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; нямат
кредити към банки или финансови институции с класификация различие от
„Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно
справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от
работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания
от тях доход. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на
условията, визирани в чл.5 от договора, същият дължи неустойка визирана в
чл.11 на кредитора в размер на 1673,01 лева, която той е уговорено да се
заплаща разсрочено ведно с погасителната вноска.
Не се спори между страните, че вземането по Договор за
5
потребителски кредит с номер №640686/26.02.2022г. е прехвърлено с договор
за цесия от Сити кеш ООД на ищеца Агенция за събиране на вземания ЕАД.
Съдът възприема заключението на приетата по делото съдебно-
счетоводна експертиза, като обосновано, компетентно, безпристрастно и
обективно. От него се установява, че ищецът е сключил със Сити кеш ООД
два договора за потребителски кредит, първият от които е сключен на
09,08,2021 г. под номер 556444, по който е предоставена заемна сума в размер
на 1500 лв., при договорна лихва в размер на 356,99 лева и неустойка в размер
на 1673,01 лева, който е погасен изцяло чрез извършени плащания от
кредитополучателя и на 26.02.2022г. със сумата от 1765 лева, която е част от
отпуснатата главница по договор 640686/26.02.2022 г., който е със следните
параметри: Главница 2000 лева, договорна лихва 40,05%, 476,02 лева и
неустойка в размер на 2223,98 лева., всичко 4700 лева, посочен ГПР - 48,58%.
По този договор за заем са извършени плащания в общ размер от 475,07 лева,
с които са погасени 5,07 лв. такси и 464,93 лв. неустойка. Неизплатени остават
2000 лв. главница, 476,02 лв. лихва, неустойка — 1759,05 лв. и такси 877,10
лв. ГПР по договор 640686/26.02.2022 г. е в размер на 48,58%, изчислен при
главница 2000 лв., договорна лихва от 40,05%, разпределена на 10 месечни
вноски. Ако при изчисляване на ГПР по договора се включи и начислената
неустойка от 2223,98 лв., ГПР ще възлиза на 752,46%, тоест много над пет
пъти законната лихва (50% към датата на сключване на договора).
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното
от правна страна:
Въпреки влязлата в сила заповед за изпълнение, предявената
претенция е допустима. С оглед постановените от СЕС редица решения,
касаещи служебното разглеждане на неравноправния характер на договорните
клаузи и произтичащото от това задължение за защита на потребителите /срв.
решения по дела С- 421/ 14, С- 600/ 19, С- 869/ 19, С- 531/ 22 и др./, е
настъпила и промяна в практиката на ВКС на РБ, като понастоящем се
приема, че формираната с влезлите в сила заповеди за изпълнение сила на
пресъдено нещо не препятства правото на странатапотребител да поиска в
следващо производство съдът да се произнесе по действителността на
сключените договори за кредит с оглед евентуална неравноправност на
съдържащи се в тях клаузи и не обуславя недопустимост на предявените
6
установителни искове /така определение № 72- 2021- I т. о. , определение №
1199- 2024- II т. о. и др./. Следователно налага се изводът, че принципът за
ефективна и пълноценна защита на правата на потребителите има приоритет
пред забраната за пререшаване на съдебния спор, регламентирана в
разпоредбата на чл. 299 от ГПК.
Относно сключените между ищеца и Сити кеш ООД договори за
потребителски кредит съдът намира да важат разпоредбите на Закона за
потребителския кредит. В чл. 9, ал. 1 ЗПК е посочено, че договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на плащане. Съгласно чл. 22
от ЗПК освен при неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, договорът
за потребителски кредит е недействителен и когато не са спазени
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9
/неприложим в настоящия случай, доколкото процесния кредит не е
предоставен под формата на овърдрафт/. Съдът е длъжен служебно да
извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави.
Това е така, тъй като се касае за вземане, основано на неизпълнено задължение
по договор за потребителски кредит, по което длъжникът има качеството на
"потребител", от което следва, че съдът е задължен да провери дали договорът
съответства на разпоредбите на ЗПК. Защитата на правата на потребителите е
въздигната в конституционен принцип в разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от
Конституцията на РБ и е една от основните защити в политиките на
Европейския съюз. В това отношение Законът за защита на потребителите
Клаузите на общите условия са неравноправни, ако предвиждат обективна
отговорност и санкциониране на потребителя без вина. За да бъде нищожна
една клауза, когато не е уговорена индивидуално, е необходимо същата да
бъде неравноправна. Общите уговорки, клаузите в Общите условия не са
неравноправни сами по себе си, извън основанията по чл. 143 ЗЗП. Съгласно
разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП включените в потребителските договори
неравноправни клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.
Следователно, за да бъде нищожна съответната договорна клауза, е
необходимо наличието на две предпоставки: клаузата да бъде неравноправна;
същата да не е уговорена индивидуално. В разпоредбата на чл. 143 ЗЗП
законодателят е предвидил няколко критерия, чрез които може да се установи
7
неравноправният характер на съответните договорни клаузи: 1/ клауза,
сключена във вреда на потребителя, т. е. клауза, чрез която се злепоставят
интересите на потребителя; 2/ клауза, която не съответства на изискванията за
добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и
равнопоставеността на съконтрахентите; 3/ клауза, която води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. В чл. 143 от т. 1 до т. 19 ЗЗП са посочени 19 примера на
неравноправни клаузи. Нормата, уреждаща неравноправните клаузи в
потребителските договори, предвижда, че такава е всяка уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата на доставчика и потребителя, като
поставя изпълнението на задълженията на доставчика в зависимост от
условия, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля /т. 3/ и налага
на потребителя да изпълни свое задължение дори ако търговецът или
доставчикът не изпълни своите задължения /т. 14/.
Сити кеш ООД е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3
ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Процесният договор отговаря на изискванията на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради
което попада в приложното поле на потребителската защита, като приложими
са освен правилата на ЗПК, но и правилата на Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК
изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23
ЗПК, а именно - че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други
разходи.
Настоящият съдебен състав приема, че в случая е налице нарушение на
нормата на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит, според
8
която годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи/,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит и който се изчислява по формула,
съгласно Приложение 1 към закона, като вземат предвид посочените в него
общи положения и допълнителни допускания. Легална дефиниция за "Общ
разход по кредита за потребителя" е дадена от законодателя в Параграф 1, т. 1
от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит, където е
посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждение за посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия.
Посочването на размера на ГПР е задължително, тъй като по този
начин се информира потребителя за възможността да съобрази реалната цена
на финансовата услуга, а също и да прецени икономическите последици от
сключване на договора, което ще му даде възможност да направи избор да
сключи или не договора за кредит.
В чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е предвидено, че договорът за
потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в Приложение № 1 начин.
Според съда в съдържанието на гореописаните два договора за
потребителски кредит е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
тъй като посоченият ГПР е неточен и заблуждава кредитополучателя
/потребителя/. Предвидената в Договорите за потребителски кредит суми в
размер на 1673,01 лв. и 2223,98 лева за неустойка, следва да се включат в ГПР,
9
съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, в противен случай това ще доведе до
съществена разлика в посочения и действително прилагания ГПР, което е
равнозначно на непосочването на ГПР по кредита.
В настоящия случай в договорите липсва конкретизация относно
начина, по който е формиран посочения процент ГПР, което води и до
неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е
нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и
разбираем начин чл. 10, ал. 1 от ЗПК. ГПР е посочен като абсолютна стойност,
при неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което не е
позволило на ответника да прецени икономическите последици от
сключването на договора, поради което съдът намира, че той е
недействителен, съгласно чл. 22 от ЗПК.
Невключването в ГПР на сумите в размер на 1673,01 лв. и 2223,98 лева
за неустойка, оскъпява кредита, още повече, че тази сума е включена в
погасителния план с подписването на същия.
В чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит е предвидено, че
Годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерски съвет на Република България.
Очевидно е, действителния размер на ГПР, определен след включване на
сумата за неустойка за непредставено обезпечение многократно надвишава
петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения, което от
своя страна е заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Гореизложеното обосновава извод не само за неравноправен характер
на клаузата касаеща договарянето на неустойка за непредставено обезпечение,
но и за противоречие на договора с императивните разпоредби на чл. 11, ал. 1,
т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото в уговорения ГПР не са отразени всички
действителни разходи по кредита. Така потребителят като икономически по-
слабата страна е бил лишен от възможността да извърши информиран избор
за крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може
да съпоставя отделните кредитни продукти, с което се нарушава принципът на
добросъвестността. Като не е посочил коректно неговата стойност и не е
включил стойността на неустойката, кредиторът е нарушил изискванията на
закона, което води до недействителност на цялата сделка, с оглед разпоредбата
10
на чл. 22 ЗПК. В тази хипотеза потребителят следва да върне само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита,
съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК.
На основание изложеното ищецът дължи връщане само на чистата
сума по двата договора за заем, която е в общ размер на 3500 лв. Заплатените
от ищеца суми по двата договора за потребителски кредит е в общ размер от
4006,07 лева /3531 лева по Договор № 556444 и 475,07 лева по Договора №
6406886/, поради което, ищецът не дължи на ответника по делото исковите
суми 2000 лв. главница, 476,02 лв. договорна лихва и 1060,65 лв. обезщетение
за забава, поради което предявените главни искове са основателни и доказани
в предявения си размер и следва да бъдат уважени.
При този изход на делото, съдът не дължи произнасяне по предявения
евентуален иск.
В полза на процесуалния представител на ищеца следва да се определи
възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ минималния
размер по Наредба №1/2004, а именно 500 лв., при съобразяване, че
производството по делото е частично прекратено като недопустимо. Съдът
намира, че нормата на чл. 7, ал. 2 НВАР определя правила за изчисление на
размерите на адвокатските възнаграждения съобразно материалния интерес,
т.е. като сбор от цената на предявените искове, а не поотделно съобразно
цената на отделните претенции. В този смисъл може да бъде посочено и
определение № 60345 от 11.10.2021 г. на ВКС, Трето гражданско отделение,
постановено по ч.гр.д. № 3103 / 2021г., в което, макар и постановено по друг
спорен въпрос, съдът е приел, че възнаграждението на адвоката е единно, като
база за определянето му е единствено материалния интерес по правния спор, а
не броя на предявените искове и броя на ответниците.
Отделно от гореизложеното при определяне на размера на
адвокатското възнаграждение съдът намира, че не е обвързан от определените
с Наредба № 1 МРАВ размери на минималните адвокатски възнаграждения. За
да достигне до това становище съдът съобразява практиката, обективирана в
Решение от 05.12.2006г. по обединени дела С- 94/2004 и С-202/2004 на СЕС.
Съгласно горното решение делегирането на частноправен субект - Висшият
адвокатски съвет – на правомощия да определя минималните адвокатски
възнаграждения представлява нарушение на правилата за свободната
11
конкуренция, закрепени в чл.101 и чл.102 ДФЕС. Тази наредба нарушава
правото на ЕС, тъй като очевидно не съответства на критериите, изведени във
въпросното решение, а именно: правоприлагащият орган /съдът/ да има
възможност, отчитаики правната и фактическа сложност на делото,
инстанцията, пред която се явява процесуалният представител, и
продължителността на процеса, да се отклони от минимално определения
размер на адвокатските възнаграждения тогава, когато той се явява
несъразмерно висок с оглед реално положения труд и направени разходи от
процесуалния представител, респ. представляваната в процеса страна. Това
разрешение се налага, тъй като правилата на Наредбата не засягат само
потребителя на адвокатска услуга, но и насрещната страна в съдебното
производството доколкото, ако загуби делото, то в нейна тежест ще бъде
възложен размерът на адвокатски хонорар под формата на подлежащи на
възстановяване разноски в производство. По този начин се отнема правото на
съда да съобрази спецификите на конкретното дело и да присъди разумен
размер за направените разноски. Така се нарушава и правото на справедлив
съдебен процес, гарантирано в чл.47 ХОПЕС и съответстващия му чл.6 от
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Същото се
приема и в останалата практиката на СЕС, например в Решение от 28.07.2016г.
по дело С-57/2015г. Съдът на ЕС съгласно което съответстваща на правото на
ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки случаи, в които
прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до
резултат, които се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този
режим. Още повече следва да се отчете, че Наредбата е приета от ВАС – орган
на сдружението на адвокатите, действащ в случая като частен икономически
оператор, който е насърчен от Държавата да приема свободно и самостоятелно
обвързващи решения, касаещи правилата на конкуренцията в същия сектор, в
който развиват дейност членовете на сдружението на адвокатите, както
изтъква СЕС в решението си. Съдът на ЕС е извел задължение за националния
съд да гарантира пълното деиствие на нормите на правото на ЕС, като при
необходимост, по собствена инициатива да оставя неприложена всяка
разпоредба на националното законодателство, дори последваща, която им
противоречи, без да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на
такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред - Решение
от 09.03.1978г. по дело 106/1977г. на Съда на ЕО. Така приемат и българските
12
съдилища в редица свои актове: Решение № 6522 от 22.10.2018г. по в. гр. д. №
1061/2018г. на СГС; Определение № 2514 от 23.05.2018 г. по в.ч. гр. д. №
407/2018г. на ОС- Благоевград; Решение № 95 от 31.05.2018г. на ОС - Добрич
по в.т.д. № 95/2018г. и др. О-е №1371/15.09.2023 г. по в.г.д. № 616/2023 г. по
описа на ПлОС и др./. Като се вземе изхода на спора определеното адвокатско
възнаграждение следва да бъде присъдено съобразно уважената част на
претенцията от 500 лв.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на РС-Плевен държавна такса върху цената на предявените
искове в размер на 150 лв./три иска по 50 лв./, както и 5 лв. в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист, тъй като ищецът е освободен от
заплащане на разноски по делото на основание чл.83, ал.2 ГПК.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124 ГПК, по
отношение на Агенция за събиране на вземания ЕАД, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление: гр.***, че Г. П. Ц., ЕГН**********, с.*** не
дължи плащане на сумата от 2000 лева - главница, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение № 1415/02.05.2024г. изпълнителен лист по ч.гр.д.№
20244430102361/2024г. по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124 ГПК, по
отношение на Агенция за събиране на вземания ЕАД, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление: гр.***, че Г. П. Ц., ЕГН**********, с.*** не
дължи плащане на сумата от 476,02 лева – договорна лихва, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение № 1415/02.05.2024г. изпълнителен лист по
ч.гр.д.№ 20244430102361/2024г. по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124 ГПК, по
отношение на Агенция за събиране на вземания ЕАД, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление: гр.***, че Г. П. Ц., ЕГН**********, с.*** не
дължи плащане на сумата от 1060,65 лева – обезщетение за забава, за която
сума е издадена Заповед за изпълнение № 1415/02.05.2024г. изпълнителен лист
по ч.гр.д.№ 20244430102361/2024г. по описа на РС-Плевен.
13
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от ЗА, вр. с чл.78, ал.1 от ГПК
Агенция за събиране на вземания ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр.*** ДА ПЛАТИ на адв. А. А. А., служебен № **********, АК-
Пазарджик, сумата от 500,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение
за оказаната по производството безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК Агенция за събиране на
вземания ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.*** ДА
ПЛАТИ по сметка на РС-Плевен сумата от 150,00 лв. за държавна такса, както
и 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
14