Р E Ш
Е Н И Е
№
............... /23.04.2021
г.,
гр. Панагюрище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Панагюрище, в проведеното на двадесет и шести март две хиляди двадесет и първа година публично съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Нонка Стоянова разгледа докладваното
от съдията Татарева гр.д. № 864/2019 г. по описа на съда
Производството е по чл. 124, ал. 1 ГПК
Районен съд – Панагюрище е сезиран с обективно съединени искове в
условията на евентуалност, предявени от търговско дружество „О.з.“ ООД срещу
търговско дружество „К.а.“ ООД с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с които
се иска да се приеме за установено спрямо ответника, че ищецът е собственик на
поземлен имот с идентификатор: ************ по КККР на гр. С., м. Влахов дол, с
площ от 4406 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: изоставена орна земя, шеста категория, номер по предходен
план: 032523, съседи: имоти с идентификатори ***** * ***; ***** * **; ***** *
***; ***** * ***; ***** * ***, ***** * ***, ***** * ***и ***** * ***, на
основание договор за приватизационна продажба, а в условията на евентуалност на
основание давностно владение продължило от 1999г. до настоящия момент.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Ищцовото търговско дружество е създадено чрез
отделяне от бившето държавно предприятие „Оптикоелекторн“,
като при създаването му в капитала на дружеството е включен терен с площ от
29500 кв.м. ведно с построените върху него производствени и административни
сгради, който терен е актуван като държавна собственост с акт № *** от 06.06.1994 г. на председателя на ИК на ОбНС-
С.. В исковата молба се твърди, че през 2019 г. ищецът бил уведомен, че за част
от този терен е внесен за одобрение ПУП- ПЗР, като след проверки се установило,
че през 2008 г. по жалба на наследници на Ф.Г. е образувано гр.д. № 4/2008 г.
по описа на Районен съд- Панагюрище (в което производство не е участвал
ищецът), с което е отменен отказа на ОСЗГ- С. за възстановяване в реални
граници на имот попадащ в терена на „О.з.“ ООД и съответно на наследниците на Г
е възстановен имот, който е заснет като
самостоятелен обект с идентификатор: ************ по КККР на гр. С.. Твърди се, че през *** г. процесния имот е
закупен от ответното търговско дружество. Сочи се, че имотът е собственост на
ищеца на основание включването му в капитала на дружеството, като в евентуалност
се твърди, че ищецът владее имота от 1999 г. до настоящия момент, като същият е
облагороден и е асфалтиран, а данъците за същия се заплащат от ищцовото
търговско дружество, поради което ответника не се явява собственик на процесния
имот. Моли се за уважаване на исковите претенции предявени в условията на
евентуалност.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, в който се заявява, че предявените искове са неоснователни. Сочи се,
че исковете са и недопустими, тъй като от доказателствата приложени към
исковата молба се установява, че ищецът не е процесуално легитимиран. Твърди се, че от справка в търговския
регистър се установява, че ищцовото търговско дружество е образувано без да има
непарична вноска, което води до извода, че процесния имот не е в патримониума на ищеца. Твърди се, че исковата молба не е
редовна, тъй като към нея не са приложени доказателствата в тяхната цялост.
Сочи се, че не е налице идентичност между имота, който ищецът твърди да е
негова собственост и имота притежаван от ответника. Моли се да се прекрати Д.то
в евентуалност да се отхвърлят предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Районен съд-Панагюрище е сезиран с положителни
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане на
установено между страните, че ищецът е собственик на процесния имот подробно
описан в исковата молба на основание договор за приватизационна продажба в
условията на евентуалност на давностно владение за периода от 1999г. до 2020 г..
По Д.то е представен акт за държавна собственост
на недвижим имот № *** от 06.06.1994 г., в който е
включен прилежащ терен от 29500 кв.м. площадка до жп. линията, както и сгради. Към АДС е приложена скица – л. 158 от Д.то, в
която са посочени границите на имота с пл. № 1581.
По Д.то е представен и приет като доказателство
договор за приватизационна продажба на пакет от 2528 броя дялове,
представляващи 79% от капитала на „О.
завод“ ЕООД гр. С. от 25.06.1999 г. сключен между Агенция за приватизация и
„ОМЗ-Инвест 2000“ АД.
От допуснато и прието без възражение на страните
заключение по съдебно-счетоводна експертиза се установява, че имотът посочен в
акт за държавна собственост № *** от 06.06.1994 г. е
включен в капитала на „О. завод“ ЕООД при създаване на дружеството. Съдът възприема заключението вещото лице като компетентно
и безпристрастно дадено, дало пълен отговор на всички
поставени за решаване въпроси, поради което при постановяване на съдебния си акт цени фактическите (доказателствени)
изводи, до които вещото лице е достигнало.
По Д.то е представено и прието като
доказателство решение № 84 от 21.11.1997 г. ОСЗГ гр. С., с което на
наследниците на Ф.Г. са възстановени недвижими имоти, като е постановен отказ
за възстановяване на 3 имота.
По Д.то е представено и прието като
доказателство Решение № 4 от 18.07.2008 г. по гр.д. № 4 /2008 г. по описа на
Районен съд – Панагюрище, с което е отменено последващо решение № 84 от
27.11.2007 г. на ОСЗГ С., с което е отказано да се възстанови право на
собственост в съществуващи стари реални граници, земеделски земи посочени в
решението, като е признато правото на собственост на наследниците на Ф.Д.Г.
б.ж. гр. С. на 12 бр. земеделски земи, които са възстановени в съществуващи
стари реални граници и е отменено Решение № 0784 от 15.11.2007 г. на ОСЗГ гр. С.,
с което са възстановени съществуващи в стари реални граници, земеделски земи –
2 бр. Посоченото решение е било обект на въззивен контрол, като с Решение № 86
от 19.02.2009 г. постановено по к.а.х.д. № 32 от 2009 г. по описа на
Административен съд- Пазарджик същото е оставено в сила.
По Д.то е представен и приет като доказателство
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим земеделски имот №***, том III, рег. № ***, Д. №*** от *** г. на Нотариус П. Карбанова рег. № 390 НК, район на действие – Районен съд –
Панагюрище, в който е обективиран договор за покупко-продажба на недвижим имот
представляващ изоставена нива с площ от 4,406 дка, с кадастрален № 032523 в
землището на гр. С. сключен между Ц Ф К, Т.Д.В., Л Р С и Д Р С - продавачи и „К.а.“
ООД – купувач.
По Д.то е представен и приет като доказателство
нотариален акт за продажна на поземлени имоти № 52 том II, рег. № 1732, Д. № 182 от 2007 г. на Нотариус П. Карбанова
рег. № 390 НК, район на действие – Районен съд – Панагюрище, в който е
обективиран договор за покупко-продажба на поземлен имот с кадастрален номер
032249, парцел 249 в землището на гр. С. с площ от 4,424 дка, представляващ
нива в м. „Голи ръд“ и поземлен имот с кадастрален №
032236, парцел 236 в землището на гр. С. с площ 0,663 дка, нива в м. „Голи ръд“ сключен между Д Ф Д и Ц Ф К, наследници на Ф.Д.Г.-
продавачи и И. Я М – купувач.
По Д.то е допусната и приета съдебно-техническа
експертиза и допълнителна такава (с оглед представената скица към АДС № *** от
06.06.1994 г.), от която се установява, че процесният
имот с идентификатор: ************ по КККР на гр. С. в м. „Влахов дол“ с площ
от 4406 кв.м., който в една част е асфалтиран и оформен като паркинг пред входа
към съседния му от запад имот с идентификатор: ***** * ***. В заключението си
вещото лице е уточнили, че асфалтовата настилка е в лошо състояние, което сочи
за дългогодишно неподдържане, като са поставени осветителни стълбове, които са
без осветителни тела. Посочено е, че теренът с площ 29500 кв.м. предмет на АДС
№ *** от 06.06.1994г. има правилна четириъгълна
форма, като незастроената част на терена в югозападната част представлява в
момента имот с идентификатор: 69835.32.329 – нива с площ 4 424 кв.м. в м.
„Голи ръд“ по КККР на земеделската територия на
землището на гр. С., който представлява бивш имот № 032249 по КВС , като същият
е реституиран на наследниците на Ф.Г. по преписка № 1 от 19.11.1991 г. на ПК на
гр. С.. При изслушването си в съдебно заседание вещото лице посочва, че
процесния имот предмет на Д.то не е идентичен с имота предмет на решението за
възстановяване, тъй като става въпрос за два различни имота по една и съща преписка,
като процесния имот е възстановен по-късно.
С оглед предявения иск за давностно владение в
условията на евентуалност са събрани гласни доказателствени средства чрез
разпит на свидетелите Т.Д.В., Д. Л.Л. – син на
представляващия ответното търговско дружество, Г Д и С Г . При разпита си свидетел В. посочва, че имотът
е възстановен на баща й с решение № 84 от 1997 г. на ПК в размер на 3,30 дка. –
земеделска земя, като свидетелят посочва, че земята представлява ливада, която
баща й Ф Г обработвал, като дори пуснал жалба до Община С., тъй като ищецът
струпвал материали върху земята. При разпита си свидетел Д. Л. посочва, че
ответното дружество притежава имота от *** г., като когато го закупили имотът
бил обрасъл с шипки, изчистили го и го използвали, за да паркират коли върху
него, като никой не им е правил забележка. Свидетеля посочва, че има асфалтов
път, който е в лошо състояние, като той е паркирал колите върху пръстта, а не
асфалта. От разпита на свидетелите Г Д и С Г - бивши служители на ищцовото дружество
се установява, че за периода считано от 1972 г. до 2016 г. ищецът е владял част
от процесния имот, като същият се е ползвал за паркинг от работниците на
ищцовото дружество и дружеството праводател на ищеца. Свидетелите посочват, че
паркингът е асфалтиран, като е имало и лампи, които са светели. И двамата
свидетели посочват, че паркингът е повече от декар, като уточняват, че е може
би около декар и половина. Свидетел Г посочва, че и дори към момента паркингът се
ползва от пазача на завода. Ценени съобразно правилата на чл. 172 ГПК съдът
дава вяра на показанията на всички свидетели, доколкото същите са
непротиворечиви – всички свидетели посочват, че е налице асфалтово покритие
върху част от процесния имот, което в лошо състояние, като изясняват начина по
който се е ползвало както асфалтовото покритие, така и останалата част от имота
във времето. Освен това показанията на свидетелите се подкрепят и от
заключението на приетата по Д.то съдебно-техническа експертиза.
От събраните по Д.то доказателства от фактическа
страна се установява следното:
С преписка № 1 от 19.11.1991 г. по заявление на
наследниците на Ф.Д.Г. е поискано възстановяване на земеделски имоти – източно
и западно от имота на ОМЗ, като с Решение № 84 от 21.11.1997г. на ОСЗГ гр. С. е
признато правото на собственост на наследниците на Ф.Д.Г. на 11 имота.
С Решение
№ 33/1 от 03.11.1999г. на ПК е възстановено правото на собственост на
наследниците на Ф.Г. на четири имота, в т.ч. и имот № 032249 в м. „Голи ръд“ (възстановен е в стари реални граници), който имот се
намира западно от площадката на „ОМЗ“ и който имот е съществувал към момента на
изработване от техническа служба Община С. на скицата към АДС № *** от 06.06.1994г. В допълнителното заключение вещото лице е
посочило, че с тези решение на наследниците на Ф.Г. е възстановена
собствеността на земите западно от площадката на „О. завод“, но не и източно,
като собствеността на земите източно от имота на ОМЗ са възстановени в
последствие.
В последствие по същата преписка е постановено
решение № 84 от 27.11.2007 г. на ОСЗГ С.,
с което е отказано да се възстанови право на собственост в съществуващи стари
реални граници, земеделски земи посочени в решението, като е признато правото
на собственост на наследниците на Ф.Д.Г. б.ж. гр. С. на 12 бр. земеделски земи,
които са възстановени в съществуващи стари реални граници. По същата преписка е
постановено и Решение № 0784 от 15.11.2007 г. на ОСЗГ гр. С., с което са
възстановени съществуващи в стари реални граници, земеделски земи – 2 бр. И
двете решения са обжалвани и е
образувано гр.д. № 4 /2008 г. по описа на
Районен съд – Панагюрище, по което е постановено Решение № 4 от 18.07.2008 г.,
с което е отменено решение № 84 от 27.11.2007 г. на ОСЗГ С., с което е отказано
да се възстанови право на собственост в съществуващи стари реални граници, земеделски
земи посочени в решението, като е признато правото на собственост на
наследниците на Ф.Д.Г. б.ж. гр. С. на 12 бр. земеделски земи, които са
възстановени в съществуващи стари реални граници и е отменено Решение № 0784 от
15.11.2007 г. на ОСЗГ гр. С., с което са възстановени съществуващи в стари
реални граници, земеделски земи – 2 бр. В производството образувано по гр.д. №
4 /2008 г. по описа на Районен съд – Панагюрище е допусната и изслушана СТЕ, от
което се установява, че спорните места подлежащи на възстановяване са имот №
032522 и № 032237 по КВС (видно от л. 2 от заключението на СТЕ прието по Д.то). Посоченото решение е било обект на въззивен
контрол, като с Решение № 86 от 19.02.2009 г. постановено по к.а.х.д. № 32 от
2009 г. по описа на Административен съд- Пазарджик същото е оставено в сила.
От нотариалния акт, с който ответникът се
легитимира като собственик се установява, че процесния имот е образуван от имот
№ 003417, № 006814, № 000024, № 032521, № 000022, № 032522. Освен това
свидетел В.- праводател на ответника посочва, че
правото на собственост е възстановено на баща й в размер на 3.300 дка. –
ливада.
При така установеното от фактическа страна от правна
съдът намира следното:
В конкретния случай са предявени два положителни
установителни иска в условията на евентуалност, с които се твърди, че ищецът е
собственик на процесния имот на основание договор за приватизационна продажба
под евентуалност – давностно владение.
По отношение на първия предявен иск – собственост
на основание приватизационна продажба съдът намира следното:
Чл. 17а ЗППДОбП (отм.) предвижда, че при преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия
с акта на преобразуването, се предоставя в собственост на тези дружества,
освен ако в него не е предвидено
друго. В съдебната практика – например: Решение № 33 от 29.07.2013г. по гр.д. № 401/2012г. на І г.о., ВКС се приема,
че фактическият състав на чл.17а ЗППДОбП (отм.) включва: а/ собственост
на държавата по отношение на
конкретно имущество, б/предоставяне на това имущество за стопанисване и управление на държавно
предприятие, в/последващо преобразуване и приватизация на това предприятие,
при което имуществото е включено в капитала на дружеството.
В конкретния случай, от представения по Д.то
акт за държавна собственост № *** от 06.06.1994 г. се
установява, че прилежащ терен към посочените в акта сгради с площ от 29500
кв.м. е бил държавна собственост, който терен е обективиран в скица към АДС- л.
158 от Д.то и който имот е отразен с правилна четириъгълна форма. В последствие
предприятието, на което при приватизация на процесното дружество имотът
предоставен за стопанисване на държавното предприятие е включено в капитала на
дружеството – видно от заключението на ССчЕ. С оглед
изложеното следва да се направи извод, че ищцовото търговско дружество е
придобило правото на собственост върху имота посочен в АДС № *** от 06.06.1994 г. и обективиран в скица към АДС. От допълнителното
заключение на вещото лице се установява обаче, че отразения в скицата към АДС
имот се различава по конфигурация от настоящия имот с идентификатор: ***** *
*** по КККР на гр. С., който е с площ от 25 506 кв.м. Югозападно от същия
е разположен имот с идентификатор ***** ** ***– нива с площ от 4424 кв.м.
съответстващ на посочения от вещото лице незастроен терен западно от
производствената сграда нанесен в скицата към АДС, т.е. на основание договора
за приватизационна продажба и включване на имотите в капитала на дружеството
ищецът е придобил правото на собственост върху имота посочен в АДС, част от
който (имот с идентификатор: ***** **
***) е възстановена на наследниците на Ф.Г.
с решение от 03.11.1998 г. на ПК гр. С.. Т.е. от събраните по Д.то
доказателства не се установи ищецът да е придобил правото на собственост върху
процесния имот с идентификатор: ************ по КККР на гр. С. на основание
договор за приватизационна продажба, доколкото същият не е бил включен в АДС,
респ. не е бил собственост на държавата и предмет на последващо прехвърляне на
основание договора за приватизационна продажба.
За пълнота на изложението следва да се
посочи, че при предявен положителен установителен иск за собственост съдът е
длъжен да изследва и прецени основателността на основанията, на които ищецът
твърди да е придобил правото на собственост върху спорния имот. Евентуално при
установява на основателност на основанието за придобиване правото на
собственост съдът е длъжен да разгледа правоизключващите
възражения на ответника, респ. да изложи доводи за основателността им. Ето защо
доколкото в случая не се установи ищецът да е собственик на процесния имот на
твърдяното правно основание – приватизационен договор, то съдът не дължи
произнасяне по отношение на доводите на ищеца за незаконосъобразност на
решението, с което процесния имот е възстановен на праводателите на ответника,
доколкото без значение за изхода на спора е установяването на сочените от ищеца
пороци при постановяване на съответния административен акт. Дори и да се
приеме, че същият страда от най- тежките пороци- нищожност, то отново би се
стигнало до отхвърляне на предявения положителен установителен иск, тъй като по
Д.то не са събраха доказателства, че ищецът е станал собственик на процесния
имот на твърдяното от него правно основание – приватизационен договор.
Доколкото неоснователен се явява първия
предявен иск, съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки за
разглеждане на втория иск предявен под евентуалност, а именно придобиване на
процесния имот от ищеца на основание давностно владение.
При заявен положителен установителен иск
за собственост на недвижим имот придобит по давност, основателността на
претенцията на владеещия имота несобственик се обуславя от прякото и пълно
установяване на фактите на явно, необезпокоявано и непрекъснато владение с
намерения за своене в продължение на повече от 10 години. При всички случаи след
изтичане на определения от закона срок по давност е налице възможността за
придобива собствеността по отношения на вещта, обект на владението. За да
произведе ефект придобивната давност е необходимо
намерението за своене на имота да е демонстрирано по отношение на действителния
собственик, за да може иска основан на придобивна
давност да бъде уважен в рамките на защита на правото на собственост следва да
са налице две кумулативно дадени предпоставки-претендиращият несобственик
следва да е упражнявал фактическата власт по отношение на имота, без
противопоставяне от страна на собственика, както и да е демонстрирал по
отношение на невладеещия собственик поведение, което сочи, че упражнява
собственическите правомощия в пълен обем и това поведение е известно на
собственика.
От събраните по Д.то гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Г Д и С Г се установява, че за периода считано от 1972
г. до 2016 г. ищецът е владял част от процесния имот, като същият се е ползвал
за паркинг от работниците на ищцовото дружество и дружеството праводател на
ищеца. Свидетелите посочват, че паркингът е асфалтиран, като е имало и лампи,
които са светели. И двамата свидетели посочват, че паркингът е повече от декар,
като уточняват, че е може би около декар и половина. Свидетел Г посочва, че и дори към момента паркинга се
ползва от пазача на завода. Посоченото от свидетелите се подкрепя и от приетата
по Д.то съдебно-техническа експертиза, в която вещото лице изрично е посочило,
че част от процесния имот е асфалтиран, като са поставени и стълбове за
осветителни тела. Вещото лице е уточнило, че паркингът и входа към оградената
производствена площадка на завода са були създадени отдавна, вероятно с
изграждането му.
От събрания по Д.то доказателствен
материал се установява безспорно, че процесния имот с идентификатор: ************
по КККР на гр. С. е с площ от 4406 кв.м., като част от него е асфалтирана и са
поставени осветителни тела, която част е ползвана от ищцовото дружество още от
70-те години на миналия век. Установи се също така от показанията на свидетел В.,
че на наследниците на Ф.Г. е възстановена ливада с площ от 3,30 дка, т.е. в
размер значително по-малък от процесния имот. Освен това свидетел Л. изрично
посочи, че ответното търговско дружество ползва частта от процесния имот, която
не е асфалтирана, като уточни, че спира автомобилите на дружеството върху
пръстта. От всичко посочено следва да се направи извод, че ищцовото търговско
дружество е придобило правото на собственост на основание давностно владение реална
част от процесния имот която част е асфалтираната и покрай която част са
поставени осветителни тела и се намира в западната част на имота, която граничи
с имот с идентификатор: ***** * ***. От събраните по Д.то доказателства се
установи, че именно частта която е с асфалтово покритие се е ползвала от
служителите на ОМЗ, като не се установи тази част да се владее от ответника,
доколкото свидетел Л. посочи, че след закупуване на имота са разчистили същият
от шипки и храсти (т.е. частта която е без асфалтово покритие) и използват за
паркиране частта без асфалтово покритие, като свидетеля посочва, че тази част е
около 3 декар, 3 декара и малко.
Предвид всичко гореизложено настоящият
съдебен състав намира, че следва частично да се уважи предявеният иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК по
отношение на реална част от имот с идентификатор: по КККР на гр. С., която се
намира в западната част на имота и граничи с имот с идентификатор: ***** * ***по
ККРК на гр. С. и която част изцяло е покрита с асфалтова настилка и около която
са поставени осветителни тела.
За пълнота на изложението следва да се
посочи, че съдебната практика приема, че когато съдът установи, че ищецът по ревандикационен или установителен
иск за собственост се легитимира като собственик само на част от вещта, е
длъжен да признае това му право. Касае се до частично уважаване на иска, което
намира приложение както при облигационните, така и при вещните искове, така и
Решение № 128 от 07.12.2018 по гр.д. № 4841/2017г. на Второ гр.о., ВКС.
По отношение на разноските:
При този изхода на Д.то и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски, съобразно
уважената част от иска, в размер на ¼ доколкото свидетелите на ищеца
посочват, че около декар е асфалтираният паркинг при иск предявен за площ от
4406 кв.м.. Ето защо в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ
размер на 455,50 лв., от които 300 лв. – адвокатко възнаграждение (л. 4 –
доказателства, че същите са реално сторени), 40 лв. – ДТ и 115,50 лв. – депозит
за вещо лице по СТЕ. Не следва да се присъжда сумата в размер на 150 лв.
депозит за вещо лице по ССчЕ, доколкото същата е
допусната с оглед главния предявен иск, който е отхвърлен изцяло.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника
„К.а.“ ООд следва да бъдат присъдени разноски
съобразно отхвърлената част от иска или за част от 3300 дка. По Д.то са
представени доказателства л. 81 за заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 900 лв., поради което в полза на ответника следва да се присъдят разноски в
размер на 675 лв.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от „О.з.“ ООД ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:*** срещу търговско дружество „К.а.“
ООД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, с който се иска да
се приеме за установено спрямо ответника, че ищецът е собственик на поземлен
имот с идентификатор: ************ по КККР на гр. С., м. Влахов дол, с площ от
4406 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: изоставена орна земя, шеста категория, номер по предходен план:
032523, съседи: имоти с идентификатори ***** * ***; ***** * **; ***** * ***; *****
* ***; ***** * ***, ***** * ***, ***** * ***и ***** * ***, на основание договор
за приватизационна продажба
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, спрямо „К.а.“
ООД ЕИК: *********, че „О.з.“ ООД ЕИК: ********* е собственик на основание
давностно владение продължило повече от 10 години – от 1999г. до 2020г. на
реална част от имот с идентификатор: ************ по КККР на гр. С., м. Влахов
дол, която реална част е с площ от 1100 кв.м. и се намира в западната част на
имота на границата с имот с идентификатор: ***** * *** и която част цялата е
покрита с асфалтово покритие и е оградена с осветителни тела и представлява
паркинг, като ОТХВЪРЛЯ иска за останалата част от имот с идентификатор: ************
по КККР на гр. С. с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: изоставена орна земя, шеста категория, номер по предходен
план: 032523 или за площа над 1100 кв.м. до 4406
кв.м.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, дружество „К.а.“ ООД ЕИК: ********* да заплати на „О.з.“
ООД ЕИК: ********* сумата
в размер на 455,50 лв. – представляваща разноски
направени пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „О.з.“ ООД ЕИК: *********, да заплати на търговско
дружество „К.а.“ ООД ЕИК: ********* сумата в размер на 675 лв. – представляваща разноски направени пред настоящата инстанция.
Решението
може да се обжалва, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на
сраните пред Окръжен съд – Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: