Р Е Ш Е Н И
Е № 2367
гр. Пловдив, 13.06.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на 21.05.2018 година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 17081 по описа на съда за 2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Правната квалификация на
предявения иск е по чл. 432 във вр. с чл. 477 от КЗ.
Предявен е иск от И.Д.С.,
ЕГН: **********,*** против ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК: *********, гр. София,
бул. Джеймс Баучер 87, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
20 527 лв.- главница, представляващи причинени имуществени вреди на автомобил ***, с рег. № ***, вследствие на ПТП,
настъпило на *** в гр. П., както и
сумата от 2953,80 лв. – обезщетение за забава на главницата за периода от
26.05.2016 г. до 24.10.2017 г. , ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 26.10.2017 г. до окончателното
й изплащане . Претендират се
разноски.
В исковата молба е посочено, че
на *** в гр. П., ***, автомобилът на
ищеца - ***, с рег. № ***, който е управляван от С.В.В. е блъснат от автомобил
с марка *** с рег. № ***, управляван от собственика му Т. К.Б. Водачът на автомобила с марка *** извършвал
маневра ляв завой и не пропуснал движещия се направо С.В., който управлявал
автомобила на ищеца. В резултат на
ПТП-то автомобилът на ищеца бил сериозно увреден. На място пристигнали служители на сектор
Пътна Полиция – Пловдив, като описали щетити в Протокола за ПТП. Тъй като виновният водач имал сключена с
ответното дружество застраховка „Гражданска отговорност“, ищецът предявил
претенциите си за обезщетение на причинените имуществени вреди към ответното
дружество, за което била образувана преписка: ЩЕТА № *** Във връзка с
образуваната преписка застрахователят изискал от ищеца комплект документи,
необходими за завеждане на щетата и изплащане на застрахователното обезщетение,
като същите били предедани и приети от ответното дружество. На 13.05.2016 г.
вещо лице експерт съставило опис – заключение на щета, като описал частите на
автомобила, които трябва да бъдат подменени или ремонтирани. На 17.05.2016 г. бил извършен втори оглед,
при който вещото лице отразява допълнително части на автомобила, които следва
да бъдат подменени. На 01.06.2016 г. бил извършен трети оглед, при който вещото
лице – експерт вписал други щети. Въпреки че ищецът изпълнил всички негови
законови задължения по заявяване на претенцията за обезщетение и спазил
указанията на застрахователя, в законоопределения 15 дневен срок от представяне
на всички доказателства не било изплатено застрахователно обезщетение, нито бил
постановен мотивиран отказ. Ищецът сочи, че изискал от официалния сервиз на ***
информация за цените на всички повредени части по автомобила, като във връзка
със запитването била издадена проформа – фактура. На основание изложеното се моли предявените
искове да се уважат. Претендират се разноски.
В законоустановения едномесечен срок
е постъпил отговор от ответника, който оспорва предявените искове по основание
и по размер. Не се спори, че увреждащият автомобил е бил застрахован към датата
на ПТП в ответното дружество по силата
на Полица „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с № ***.
Оспорва се настъпването на ПТП, неговия механизъм, както и наличие на виновно поведение от
страна на водача на застрахования автомобил. При условията на евентуалност
твърди, че е в случай, че бъде
установено вредоносното събитие, с описания от ищеца механизъм, то следва да се
вземе предвид, че въз основа на образуваната преписка е определено обезщетение на стойност 2059,85 лв., което ответникът твърди, че
представлява действителна стойност за възстановяване на претърпени вреди. Тъй
като ищецът не е представил на ответника доказателства за отремонтиране на
автомобила /фактури или други разходни документи/ обезщетението се сочи, че
следва да бъде определено по нормативно оперделена база, съобразно методиката, утвърдена
в Наредба № 24 от 08.03.2006 г. за задължителното застраховане. Сочи се, че не
са налице данни увреденото МПС да е било в гаранционен срок на употреба, което
да налага отремонтирането му в официалния сервиз на марката БМВ при цени на
авторемонтни услуги, значително надвишаващи средните за пазара. Оспорва иска по размер, като сочи, че
увреденият автомобил е на по – малка стойност от претендирания размер на
вредите. Твърди се, че случаят разкрива характеристики на тотална щета по
смисъла на чл. 193, ал. 4 КЗ, в който случай ищецът следва да снеме от отчет
увреденото МПС. На основание изложените
доводи се моли предявените искове да се отхвърлят. Претендират се разноски.
В
съдебно заседание от 21.05.2018 г., ищецът е изменил размера на предявения иск,
като същият е намален за сумата от 10948, 94 лв., като за разликата е направен
отказ от иска и производството е прекратено.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.
432, ал. 1 КЗ, увреденото лице може да предяви пряк иск срещу
застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие
отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
чл.
432, ал. 1 КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата
/респективно собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това, следва
да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена
от отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото
лице за възстановяването им.
Не се спори, че
увреждащият (съгласно протокол за ПТП) автомобил *** с ДК № *** е бил
застрахован към датата на ПТП в ответното дружество по силата на полица
Гражданска отговорност на автомобилистите с № ***, поради и което това
обстоятелство е определено, като безспорно такова с определението по чл. 140 ГПК.
Предвид така изложеното
по делото се установява, че между ответника и собственика на автомобил *** е възникнало валидно застрахователно
правоотношение по договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, по силата на който застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди по време на действие на застраховката.
Видно от протокол за ПТП
на *** в гр. П. на кръстовището на ***, автомобилът на ищеца - ***, с рег. № ***,
който е управляван от С.В. В. е блъснат от автомобил с марка ***, управляван от
собственика му Т. К. Б. Водачът на
автомобила с марка *** извършвал маневра ляв завой и не пропуснал движещия се
направо С. В., който управлявал автомобила на ищеца. В протокола е отразено, че на автомобила на
ищеца са констатирани следните видими щети в предна част на МПС, капак,маска, фарове, калници. Видно от протокола на
виновното за ПТП лице, управлявало застрахованото МПС е издаден Акт за
установяване на административно нарушение. Видно от изпратените в оригинал Акт
за установяване на административно нарушение, същият е връчен на лицето на
датата на ПТП, като същото е за нарушение на разпоредбата на чл. 37, ал. 1
ЗДв.П – извършване на маневра завой наляво, като не пропуска и реализира ПТП с
насрещно движещия се направо л.а. *** с рег. № ***. Издадено е и Наказателно
постановление, което е влязло в сила на 27.06.2016 г.
На 11.05.2016 г. от ищеца
е депозирано до ответника искане за оценка по застраховка „Гражданска
отговорност“ на МПС на увредения л.а. автомобил *** с рег. № ***. В искането са
описани и констатираните в протокола видими щети – предна част, капак, калници
– ляв и десен, фарове – ляв и десен, AIRBAG, радиатори и др. Направени са описи – заключения на щета
на МПС на 13.05.2016 г., на 17.05.2016
г. и на 01.06.2017 г., като са констатирани описаните в тях повреди, които са
повече от 20 на брой. Направен е опис на
претенцията, в който са отразени увредените части и детайли. Въз основана на
така описаните повреди е изготвена и приетата по делото, като доказателство Проформа
фактура от 21.03.2017 г. от *** на стойност 20 527 лв. Изготвен е доклад по щета от 15.06.2016 г. и е
определено обезщетение в размер от 2059,85 лв.
От приетата по делото съдебна автотехническа
експертиза се установява, че размерът на средствата за отстраняване на повредите по л.а. ***, вследствие
претърпяното ПТП на *** възлиза на сумата от 10948,94 лв. с ДДС. Потвърждава се изложения в протокола за ПТП
механизъм на описаното ПТП. Посочва се, че в момента на ПТП-то ***с рег. № ***
се е намирал на недостатъчно за водача му чрез екстрено задействане на
спирачната система да предотврати удара между двата автомобила. Ударът се
установява, че е настъпил в предната част на л.а. *** и в дясната част на л.а. ***,
като материалните щети по л.а. ***са подробно описани в Протокола за ПТП и в Опис – заключение на щета по МПС изготвен
от експертите на ЗД „БУЛ ИНС“ АД. В
заключение вещото лице установява, че посочените повреди съответстват по
характер и големина на механизма, описан в Протокола за ПТП и са типични при
удар между автомобили. Установено е наличието на причинно - следствена връзка
между ПТП и уврежданията на ***. Вещото лице установява, че от техническа гледна точка е налице
причинно-следствена връзка между щетите по л.а. ***, с per. № *** и най -
вероятния механизъм на настьпилото пътнотранспортно произшествие. Посочените
повреди по автомобила съответстват по характер и големина на механизма и
повредите, описани в Протокола за ПТП № *** изготвен от органите на МВР при
посещение н мястото на ПТП, в Исковата молба и в Опис-заключение на щета по МПС
изготвен от ***. Действителната стойност на лек автомобил *** с
per. № ***към датата на настъпване на застрахователното събитие се установена в
размер на сумата 15 945 лв. /към 10.05.2016 г./ Стойността на увредените
детайли, възли и агрегата и нормо - времето за подмяната им възлиза на сумата
10948,94 лв., която сума към датата на настъпване на ПТП не надвишава
стойността на лек автомобил *** с per. № ***която е 15 945 лв. /към 10.05.2016
г./. Стойността на ремонтно възстановителните дейности
необходими за възстановяване на л.а. *** не надвишават 70 на сто от действителната
му стойност към датата на настъпване на застрахователното събитие, следователно
се установява, че не е налице тотална щета.
Елементите
от фактическия състав на непозволеното увреждане се установяват по несъмнен
начин от събраните доказателства – установява
се настъпването на пътнотранспортното произшествие на
сочената дата, причинено виновно от водача на
застрахования автомобил, настъпването на вреди на ищците, както
и причинно- следствена връзка между виновното поведение на водача и вредоносния
резултат.
Механизмът на пътнотранспортното произшествие е установен от приетия констативен протокол, ползващ
се с обвързваща съда
доказателствена сила относно удостоверените
от органите
на МВР действия и изявления, както ѝ от приетата по
делото автотехническа експертиза, която
съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвена и неоспорена
от страните. По отношение на оспорването на механизма на ПТП от страна
на ответника следва да се посочи, че по въпроса дали протоколът за ПТП като
официален свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и
установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този
протокол, е формирана съдебна практика, материализирана в решение №
24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, I ТО, решение № 85/28.05.2009
г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. №
423/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. на
ВКС, II ТО и решение № 15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г. на ВКС, I ТО.
Даденото правно разрешение на въпроса е, че протоколът за ПТП е официален
свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от
длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП.
Установява се настъпването на
вреди за ищеца, както и
причинно-следствената връзка между виновното поведение на водача и вредоносния
резултат. От приетото по делото заключение на съдебната автотехническа експертиза се
установява наличието на причинно – следствена връзка и размерът на причинените
имуществени вреди, които напълно съответстват на намаления такъв в последното
по делото съдебно заседание.
По
отношение на претенцията за обезщетение за забава следва да се посочи, че същата е основателна и следва да присъди за периода от 26.05.2016 г. – петнадесет дни
от датата, на която са представени всички изискани документи до 24.10.2017 г. –
датата на предявяване на иска. Обезщетението за забава следва да се изчисли въз
основа на главницата в намалените размери. След проверка с онлайн калкулатор
съдът установи, че претенцията за обезщетение за забава се явява основателна до размера от 1575.53 лв. и до
този размер следва да се уважи. За разликата над този размер до пълния предявен
такъв исковата претенция следва да се отхвърли, ката неоснователна и
недоказана.
На основание гореизложеното
предявените искове следва да се уважат до горните размери и да се присъдят
разноски, съобразно уважения размер в полза на ищеца в размер от общо 1949,23
лв. В тази връзка следва да се посочи, че съдът счита за неоснователно
направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатения адвокатски
хонорар, тъй като същото напълно съотвества на минималното такова, съгласно чл.
7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед частичното
прекратяване на делото и частичното отхвърляне на исковата претенция за
обезщетение за забава и на основание чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК в
полза на ответника следва да се присъдят разноски по съразмерност в
размер на 650 лв.
С оглед изложените
мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК:
*********, гр. София, бул. Джеймс Баучер 87 ДА ЗАПЛАТИ НА И.Д.С., ЕГН: **********,*** сумата от 10948,94
лв- главница, представляваща причинени
имуществени вреди на автомобил ***, с
рег. № ***, вследствие на ПТП, настъпило на *** в гр. П., ***, както и сумата от 1575,53 лв. – обезщетение за забава на главницата за
периода от 26.05.2016 г. до 24.10.2017 г. , ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 26.10.2017 г. до окончателното
й изплащане, както и сумата от 1949,23 лв.- разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Д.С.,
ЕГН: **********,***“ АД, ЕИК: *********, гр. София, бул. Джеймс Баучер 87 иск
за осъждане на ответника да заплати обезщетение за забавено плащане на
главницата в размер на разликата между сумата от 2953,80 лв. и уважената в
размер от 1575,53 лв.
ОСЪЖДА И.Д.С., ЕГН: **********,***
да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК: *********, гр. София, бул. Джеймс Баучер 87
сумата от 650 лв.- разноски по делото по съразмерност на отхвърлената част от
иска и прекратената част от производството.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ