Решение по дело №452/2023 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 603
Дата: 25 октомври 2023 г.
Съдия: Дияна Божидарова Златева-Найденова
Дело: 20237150700452
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 11 май 2023 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 603/25.10.2023г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IV-ти състав, в открито заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

СЪДИЯ: ДИЯНА ЗЛАТЕВА – НАЙДЕНОВА

 

 при участието на секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 452 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 83, ал. 5 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.

Делото е образувано по жалбата на Н.Д.К., ЕГН ********** *** против Отказ за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие, рег. № 367р-7209 от 18.04.2023 г. на Главен инспектор С.К. Началник на РУ – Велинград за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана.

Отказът е оспорен като незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния закон. По същество, в бланкетна жалба, се твърди, че със заявлението си до началника на РУ – Велинград жалбоподателят бил посочил всички причини, поради които иска да му се удължи срока на разрешителното, но неправилно Началникът на РУ – Велинград при ОД на МВР Пазарджик отказал да му поднови разрешителното за носене на оръжие. Моли се отказът да бъде отменен.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. П., който поддържа жалбата.

Ответникът - Началник на Районно управление - Велинград при ОД на МВР Пазарджик в съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява. Не изразява становище по жалбата.

Контролиращата страна – Окръжна прокуратура – Пазарджик в съдебно заседание, редовно призована, не изпраща представител, не изразява становище по жалбата.

Съдът, след като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото приема за установено от фактическа страна следното:

Н.К. е подал Заявление вх. № 367000-1731 от 22.02.2023 г. по описа на Районно управление - Велинград, в което е заявено, че желае „…. Да ми бъде подновено разрешението за съхранение, носене и употреба на 1 брой късо огнестрелно оръжие за самоотбрана…“. Към заявлението е приложена декларация, за това, че придобитите огнестрелни оръжия и боеприпасите за тях, ще се съхраняват на посочен адрес в гр. Велинград. Приложени били още: Карта № 87 от 21.02.2023 г. за извършен преглед в „ДКЦ 1 – Велинград“ ЕООД, психиатричен кабинет; Удостоверение № 1154/22.02.2023 г. за годност и употреба за извършен технически преглед на огнестрелно оръжие; Служебна бележка от 22.02.2023 г. от управител на стрелбищен комплекс; Удостоверение от Национална следствена служба № SIP-1150/31.01.2023, рег. № PRB 2023 ********* г., за това, че относно К. няма данни за обвинения по неприключили осъдителни производства; Справка за съдимост от 22.02.2023 г., за това, че К. не е осъждан; Удостоверение за придобита правоспособност за безопасно боравене с оръжие от 2002 г. и Разрешение № 20180409903/06.03.2018 г. за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие.

Във връзка с проверка на обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 1, 4, 5 и 8 от ЗОБВВПИ са издадени две докладни записки, а именно рег. № 367р-4612 от 09.03.2023 г. от инспектор Б. и рег. № 367р-3947 от 28.02.2023 г. от инспектор Ч., с които се приема, че след извършена проверка лицето отговаря на изискванията за издаване на исканото разрешение що се касае до посочените разпоредби на ЗОБВВПИ.

По отношение на обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, до жалбоподателя е изпратено писмо рег. № 367000-2440 от 15.03.2023 г., с което на К. е указано, че за получаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях за самоотбрана, трябва да посочи основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на исканото разрешение. В писмото е изтъкнато, че при извършената проверка е констатирана непълнота на представените документи, изразяваща се в липса на основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава искането за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана. Предоставен е 30 (тридесет) дневен срок за отстраняване на непълнотите.

В указания срок е представено писмо вх. № 367000-3058 от 01.04.2023 г. от жалбоподателя, в което се посочва, че като инспектор в отдел „Инспекторат“ в Община Велинград лицето е съставило много констативни протоколи, фишове и актове на граждани. Получавал много устни заплахи и размахване на пръсти. Кучето му било отровено, гумата на автомобила му била спукана. В допълнение посочва, че близо 15 години е работил в „Радио СОТ“ ООД, като денонощно се бил сблъсквал с криминално проявени лица, които до ден днешен го гледали негативно. Поради тези причини оръжието му било необходимо за самоотбрана.

При последващата проверка, с Докладна записка рег. № 367р-6568 от 04.04.2023 г. от инспектор М. и по повод представените писмени мотиви от 01.04.2023 г., е констатирано, че след извършена проверка относно обстоятелствата визирани в чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, в системата ЦАИСДО АИСД няма регистрирани сигнали и жалби от заявителя К. за случаи на застрашаване на живота и здравето на него и неговото семейство, както и че няма данни за ЗМ, криминалистически регистрации и съдебни дела.

При тези данни бил постановен Отказ за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие, рег. № 367р-7209 от 18.04.2023 г., на Началника на Районно управление Велинград към Областна дирекция на МВР Пазарджик. За да постанови този резултат, административният орган посочил, че предотвратяването на потенциални посегателства върху личността и имуществото не може да мотивира издаване на разрешение за оръжие, каквито са доводите на К., че е работил като инспектор отдел „Инспекторат“ в община Велинград и е съставил много констативни протоколи, фишове и актове на граждани на община Велинград. Прието е, че заплахата от действия с такъв характер съществува хипотетично за всеки гражданин и разширяването на тълкуването на необходимостта като предотвратяване на бъдещи вероятни, но несигурни събития би довело до издаване на разрешение практически на всеки и би обезсмислило необходимостта като критерий, въведен в закона за установяване на основателността на искането за осъществяване на дейностите с огнестрелно оръжие. При това положение бил формиран окончателният извод, че лицето няма основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава необходимостта от подновяването на разрешението за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие.

По делото е представена и приета и справка с вх. № 5440/23.06.2023 г. от ответника, с която се предоставя информация за издадените на жалбоподателя разрешителни за носене на оръжие и срокът на тяхното действие.

Към жалбата са представени писмени доказателства от страна на жалбоподателя за упражнявани от същия професии. От същите е видно, че от 06.03.2006 г. е работил като охранител в „Радио СОТ“ ООД, а от 04.07.2016 г.  е назначен в Община Велинград на длъжност „главен специалист“ в отдел  „Инспекторат“ в общината. С допълнително споразумение № 87 от 20.07.2016 г. е преназначен на длъжност „инспектор“ в отдел „Инспекторат“. Със Заповед № 1925/09.12.2019 г. на кмета на Община Велинград на жалбоподателя е възложено да установява нарушения в рамките на правомощията на кмета на общината по Закон за защита на животните за нарушения по чл. 7, ал. 2,точки 4, 8, 10, 13, 14, Закон за туризма, Закон за управление на отпадъците, Закон за лечебните растения във връзка с чл. 42, ал. 1, т. 3, Закон за движението по пътищата, Закон за събранията, митингите и манифестациите, Закон за устройство на територията и др. нормативни актове, свързани с контролните правомощия на кметовете на общини по същите.

Отказът е връчен лично срещу подпис на жалбоподателя на 20.04.2023 г. жалба е депозирана на 27.04.2023 г. до Административен съд – Пазарджик, чрез административния орган.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: 

Жалбата е подадена в срок срещу акт подлежащ на оспорване от лице, което има правен интерес от оспорването и се явява допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Административен съд – Пазарджик като обсъди доводите на страните, прецени представените по делото доказателства и извърши проверка на оспорения акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168 от АПК, за да се произнесе съобрази следното:

Процесният отказ е издаден от Началника на Районно управление - Велинград при ОД на МВР – Пазарджик. Съгласно чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ Директорът на ГДНП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице, съответно началникът на РУ на МВР, издава писмено или по електронен път разрешение за съответната дейност или мотивирано отказва издаването му в едномесечен срок от подаване на заявлението. В настоящият случай Началникът на Районно управление – Велинград е издал процесният отказ и предвид това актът е издаден от компетентен орган.

Що се касае до спазване на изискванията за форма на оспорения акт и предвид гореустановените, настоящият състав намира, че процесният отказ е изготвен в писмена форма, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа наименование на органа, който го издава, адресат на акта, който е ясно и точно идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията на адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, както и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. В изпълнение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК във вр. с чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ са ясно посочени всички фактически и правни основания за издаване на акта и същият е подробно мотивиран. Т.е. не се установяват нарушения във формата на акта.

При проверка по спазване на административнопроизводствените правила и по правилното приложение на материалния закон, настоящият състав намира следното:

За да се произнесе по подаденото заявление, административният орган е приел, че е сезиран със Заявление вх. № 367000-1731 от 22.02.2023 г., което е за подновяване на разрешение за съхранение, носене и употреба на 1 брой късо огнестрелно оръжие за самоотбрана, което е необходимо на К. за самоотбрана. В рамките на административното производството са събрани всички визирани в закона документи. С оглед констатирана непълнота на представеното заявление, на жалбоподателя е дадена възможност да представи пояснения свързани с основанията за придобиване на огнестрелното оръжие – за самоотбрана. Такива пояснения са дадени в указания срок, като органът се е произнесъл след като е получил поясненията от заявителя с приложени доказателства. С оглед горното, настоящият състав не установява съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да водят до незаконосъобразност на оспорения отказ.

            Що се касае до приложението на материалния закон, настоящият състав намира, че при постановяване на оспорения отказ е приложен правилно материалния закон.

С Молба вх. № 367000-3058 от 01.04.2023 г. са наведени основания за обуславящи необходимостта от издаване на разрешението с оглед изпълняваната от лицето длъжност – инспектор в отдел „Инспекторат“ към Община Велинград. В писмото се твърди също, че във връзка с работата му лицето било получавало устни заплахи, било отровено кучето му и му била спукана гума на колата. Тези твърдения обаче не се подкрепят от каквито и да е доказателства нито в административното производство, нито в съдебното.

Нещо повече - за упражняваната от лицето длъжност инспектор в Община Велинград не е необходимо ползването на оръжие, още по – малко на лично такова. За изпълнението на тази длъжност не е предвидено и нормативно основание за употреба на оръжие.

Неоснователен е и доводът, че понеже лицето е работило в предходен момент като охранител в „Радио СОТ“ ООД, това налагало на същото да бъде издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на оръжие към настоящия момент. Тази му длъжност освен, че е била упражнявана до 2016 г., т.е. до шест години преди подаване на заявлението, то и огнестрелно оръжие за същата, по аргумент то чл. 21, ал. 1, т. 1, буква „г“ от ЗЧОД (отменен) в относимата редакция ДВ, бр. 43 от 2011 г., му е било предоставено служебно от работодателя.

Освен горните, от Докладна записка рег. № 367р-6568 от 04.04.2023 г. на инспектор М., става видно, че при извършена проверка не се установява за лицето да са регистрирани сигнали и жалби за случаи на застрашаване на живота и здравето на него и неговото семейство, както и че няма данни за ЗМ, криминалистически регистрации и съдебни дела.

            В този смисъл изтъкнатите от заявителя причини за лична защита не обосноват нужда от самоотбрана и необходимост от носене на оръжие за граждански цели (чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ), доколкото пред органа и пред съда не са посочени доказателства за непосредствена опасност за живота, здравето и/или имуществото на жалбоподателя.

С оглед горните следва да се приеме, че К. не установява основателна причина - самоотбрана, която по несъмнен начин да обоснове издаването на разрешение. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Доказването на необходимостта от съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е в тежест на заявителя. Заявителят следва да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина, обуславяща издаване на исканото разрешение. В този смисъл и Решение № 16438 от 03.12.2019 г., постановено по адм. д. № 1739/2019 на Върховния административен съд – Седмо отделение.

Самоотбраната предполага реална опасност от посегателства, която не може да бъде преодоляна или избегната по друг начин, каквато не е обоснована от жалбоподателя в административното производство или в съдебната фаза на спора. Възприетият от закона разрешителен режим изисква установяването на категорична необходимост от носенето на огнестрелно оръжие, наличието на сериозни и уважителни причини, тъй като дейностите по ЗОБВВПИ, включително носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, са източник на висок риск от обществена опасност. На високия риск от обществена опасност следва да съответства основателна причина, за да бъдат разрешени.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че административният орган е извършил правилна преценка, че изложените доводи във връзка с упражняването на длъжността „инспектор“ в отдел „Инспекторат“ към Община Велинград или предходна упражнявана професия охранител в частно дружество не съставляват основание за издаване на исканото разрешение. Не съставлява такова основание и твърдените и недоказани посегателства срещу живота на куче на жалбоподателя или спукана гума на автомобил. Предвид това, правилно административният орган е отказал издаване на исканото разрешение на основание чл. 83, ал. 3 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Предвид гореизложените, настоящият състав намира, че е спазена и целта на закона.

При този изход на делото разноски биха се следвали на ответника, но поради липса на сезиране на съда с такова искане, не се дължи произнасяне по този въпрос.

С оглед изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно, Административен съд – Пазарджик,

 

РЕШИ

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Д.К., ЕГН ********** *** против Отказ за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие, рег. № 367р-7209 от 18.04.2023 г. на Главен инспектор С.К. Началник на РУ – Велинград при ОД на МВР - Пазарджик за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                               СЪДИЯ: (П)