ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 41517.09.2020 г.Град София
Софийски окръжен съдI Първоинстанционен търговски състав
На 17.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ради И. Йорданов
като разгледа докладваното от Ради И. Йорданов Частно търговско дело №
20201800900141 по описа за 2020 година
Съдът докладва постъпила молба с правно основание чл.390 и сл. ГПК от О. Й. Т. , с
ЕГН: **********, чрез: адв. Д.А. И. от ПАК и адв. В.Н. М.от САК за обезпечаване на
бъдещия й иск срещу „М.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. Б., п.к.
8000 ж.к. Славейков, ул.Янко Комитов № 4 с цена 2 368 583,71лв.
В молбата се твърди, че е сключен е Договор за продажба на вземане на 04.11.2014 г.
Всичките й спестявания и доходи от продажба на имоти били вложени в „К.“ АД /н/ (
за краткост К./н/ или Банката). Ето защо, когато настъпиха събитията през 2014 г. с К. /н/ се
притеснила, че ще загуби средствата си.
В края на м. октомври 2014 г. се свързала със собственика на дружеството „М.“
ЕООД, ЕИК. (което към онзи момент беше АД)- г-н И.В. М..
На 04.11.2014г., О. Й. Т. сключила Договор за продажба на вземане (за краткост
Договора) с бъдещия ответник. По силата на Договора, като цедент, прехвърлила на
цесионера „М. ЕООД (тогава АД), вземането ми към КТБ /н/ в общ размер на 3 383 691.02
лв. (три милиона триста осемдесет и три хиляди шестстотин деветдесет и един лв. и 02 ст./,
произтичащо от десет депозита, подробно описани в чл. 1, ал. 1 от Договора (Доказателство
№ 2 - Договор за продажба на вземане).
Срещу така прехвърленото вземане цесионерът „М.“ ЕООД (тогава АД, наричано по-
долу за краткост „М.“) се задължи да заплати цена в размер на 70 % от стойността му или
сума в размер на 2 368 583,71 лв. /два милиона триста шестдесет и осем хиляди петстотин
осемдесет и три лева и 71 стотинки/ съгласно чл. 2, ал. 1 от Договора или тяхната
равностойност в евро –
1 211 037.62 евро при фиксинг на БНБ 1,95583.
По силата на чл. 2, ал. 2 от Договора цената следваше да бъде платена в срок до 12
месеца, считано от датата на подписване на Договора (04.11.2014 г.), на равни месечни
вноски до 5-то число на всеки месец.
О. Й. Т. изпълнила съвестно задълженията си съгласно р. II, чл. 4 от Договора
(„Задължения на цедента“) като съобщила на длъжника К. /н./ за прехвърлянето на
вземането още на същия ден.
О. Й. Т. счита, че с горното е изпълнила всички свои задължения към
цесионера „М.“ е възникнало правото да получи договорената цена, която обаче все още не
е платена. Това обуславя правния й интерес да потърси предварително обезпечение на иска
1
си за плащане на цената на вземането, а след това да предяви и самия иск в срок, определен
от съда.
Към 04.11.2014 г. КТБ/н/ вече беше поставена под особен надзор на БНБ, беше
започнало производство по обявяване в несъстоятелност и банката беше във фактическо
състояние на неплатежоспособност (макар че все още нямаше решение на съда по
несъстоятелността). Независимо от горното „М.“ сключи Договора на 04.11.2014 г., тъй
като разчиташе, че по този начин ще реализира стопанска изгода като прихване собствените
си задължения по получени кредити от КТБ /н./ - в размер на общо 9 551 139,93 евро срещу
закупените със сериозно сконтиране (70 %) вземания на депозанти в банката. За „М.“ това
представляваше калкулиран търговски риск, който дружеството напълно съзнателно пое
предвид голямата потенциална полза.
Не са налице хипотезите и на разваляне на договора по право.
След сключването на Договора за цесия са осчетоводени на извършените
прихващания.
Впоследствие обаче, в резултат на извършените законодателни промени в чл. 59 на
ЗНБ и предприетите действия от синдиците на К./н./ по оспорване на извършените
прихващания (намираме тези обстоятелства за ноторно известни и ненуждаещи се от
доказване), ентусиазмът на бъдещия ответник започна да отслабва. Първоначално, той
продължаваше да настоява, че ще изпълни задълженията си, но впоследствие започна да
твърди, че ще стори това в зависимост от изхода на иска по чл. 59, ал. 5 ЗБН, предявен от
синдиците на КТБ /н./ срещу „М.“ АД, по който е образувано т. дело № 3362 /2016 г. ТО, VI-
11 ти състав по описа на СГС.
Плащането не е обвързано и с възможността синдиците да оспорят извършените
прихващания. Такава възможност съществува и винаги е съществувала (независимо от
промените на чл. 59 ЗБН). Ответникът беше наясно с този риск и напълно съзнателно го пое,
за да реализира стопанска изгода от полученото сконто.
„М.“ продължава да не изпълнява задълженията си по Договора за продажба на
вземане от 04.11.2014 г. и да не плаща. Това обуславя правния интерес да предяви иск срещу
длъжника.
С оглед на горното, О. Й. Т. смята да предяви бъдещ осъдителен иск за осъждане
на „М.“ ЕООД, ЕИК., да й заплати на основание чл. 7, ал. 1 във вр. с чл. чл. 2, ал. 1 от
Договора за продажба на вземане от 04.11.2014 г. във вр. с чл. 63 и сл. от ЗЗД сумата в
размер на 2 368 583,71 лв./ два милиона триста шестдесет и осем хиляди петстотин
осемдесет и три лева и 71 стотинки/, както и законната лихва върху нея от датата на
предявяване на иска до окончателното й заплащане.
Молителката О. Й. Т. моли от съда да допусне възбрана върху посочени недвижими
имоти за обезпечаване на бъдещия й иск.
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доводите на молителя, представените
по делото доказателства намира молбата за допустима и основателна.
Бъдещият иск е родово подсъден на окръжен съд, единият от имотите е с
местонахождение на територията на Софийски окръжен съд, поради което същият е и
местно компетентен.
За да се допусне исканото обезпечение на предявените обективно съединени
осъдителни искове следва да се установят кумулативното наличие на следните
2
предпоставки: исковете да са допустими и вероятно основателни, да е налице интерес от
обезпечаването им-обезпечителна нужда. Ищцата О. Й. Т. смята да предяви бъдещ
осъдителен иск за цената на вземане по договор за цесия от 04.11.2014г.
С договор за цесия от 04.11.2014г. О. Й. Т. е прехвърлила на „М.“ ЕООД, ЕИК.,
паричното си вземане в размер на 3 383 691,02лв. в „К.“ АД срещу продажна цена от 2 368
583,71лв., която следва да бъде изплатена на равни месечни вноски в срок от 12 месеца.
Съгласно чл.99 ал.3 Предишният кредитор О. Й. Т. е съобщила на длъжника „К.“ АД за
прехвърлянето и да му предаде необходимите документи, което е сторила на 04.11.2014г. С
това съдът намира, че към този момент не е била налице забрана за извършването на
прехвърлянето на вземането по чл.99 ал.1 ЗЗД и чл.59 ЗБН, поради което е настъпил
прехвърлителния ефект на прехвърлянето на вземането. С това е възникнало
облигационното задължение за заплащане на продажната цена. Тъй като по твърдение на
молителката същата не е заплатена искът за присъждане на дължимото е вероятно
основателен.
Производството по иска по чл.59 ал.2 ЗБН не е влязло в сила и няма доказателства да
я обвързва със сила на пресъдено нещо.
Налице е обезпечителна нужда, тъй като следва да се гарантира изпълнението на
евентуално уважения бъдещ иск, а възбраните наложени от други кредитори могат да бъдат
свалени от тях и длъжникът да се разпореди с посочените имоти.
За гарантиране на преки и непосредствени вреди за ответника „М.“ ЕООД, ищецът
О. Й. Т. следва да внесе парична гаранция в размер на 70 000лв., съгласно чл.180 и чл. 181
ЗЗД по депозитната сметка на съда.
Воден от гореизложеното СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
НАЛАГА ВЪЗБРАНА на основание чл.389 ГПК във връзка с чл.397 ал.1 т.1
ГПК в полза на О. Й. Т. , с ЕГН: **********, с адрес в гр.С., бул.”Патриарх Евтимий” №
14, ап.8, върху притежаваните от „М.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Б., п.к. 8000 ж.к. Славейков, ул.Янко Комитов № 4
925/1415 идеални части от правото на собственост от поземлен имот с
идентификатор 05815.301.264, представляващ парцел - III, с площ по документи в
Агенцията по вписванията - 1415 кв. м. и 1460 кв.м. по кадастрална карта и
кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-49/14.10.2011 г. но
изпълнителния директор на АКГГ, с изменение засягащо имота от 05.01.2018 г., с
адрес на имота: гр. Б., п.к. 2140, ул. ген. Гурко, с трайно предназначение:
урбанизирана територия при съседи: 05815.301.349; 05815.301.265, 05815.301.348,
3
05815.301.333,
поземлен имот с идентификатор 57491.505.58, представляващ дворно място -
"ЖП Г.", с площ 32055 кв.м., представляващо неурегулиран поземлен имот с пл.№
3102 по кадастралния план на гр. П., с адрес на имота: гр. П., п.к. 8200, ул. Княз
Борис I, с трайно предназначение: урбанизирана територия при съседи:
57491.505.160; 57491.502.571; 57491.505.53; 57941.505.57; 57491.505.55;
57491.505.56; 57491.505.74; 57491.505.123; 57491.505.122; 57491.505.121;
57491.505.72; 57491.505.77; 57491.505.64; 57491.505.67; 57491.505.63; 57491.505.60;
57491.505.89.
за обезпечаване на иска на О. Й. Т. , с ЕГН: **********, с адрес в гр.С.,
бул.”Патриарх Евтимий” №14, ап.8, срещу „М.“ ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на
управление: гр. Б., п.к. 8000 ж.к. Славейков, ул.Янко Комитов № 4 в размер на 2 368 583,71
лв./ два милиона триста шестдесет и осем хиляди петстотин осемдесет и три лева и 71
стотинки/, на основание чл.7, ал.1 във вр. с чл. чл. 2, ал.1 от Договора за продажба на
вземане от 04.11.2014г., както и законната лихва върху нея от датата на предявяване на иска
до окончателното й заплащане.
ОПРЕДЕЛЯ едномесечен срок за предявяване на иска, като задължава О. Й. Т. да
представи доказателства за предявяване на иска в определения срок, като в противен случай
допуснатото обезпечение подлежи на отмяна.
ОПРЕДЕЛЯ парична гаранция, вносима от О. Й. Т. в размер на 70 000лв.
(седемдесет хиляди лева) по депозитната сметка на съда, като я задължава да представи
вносен документ по делото.
Да се издаде обезпечителна заповед след внасяне на паричната гаранция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок пред
Софийския апелативен съд от връчването на определението на О. Й. Т. и от съобщението от
съдията по вписванията „М.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. Б., п.к.
8000 ж.к. Славейков, ул.Янко Комитов № 4.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
4