Р Е Ш Е Н И
Е
№ 261164 26.10.2021 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
На тридесети септември две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретаря Светлана Тонева
изслуша докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 92/2021г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по делото е образувано
по исковата молба на “Тръст Агро“ ЕООД, ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от С.А.Б. за осъждане на “Форум Транс“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Ж.Х.Н. да заплати на ищеца сумата
от 12357.19 лева обезщетение за изгубен товар, сумата от 580.10 лева лихва за
забава от 24.07.2020г. до 08.01.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на исковата молба до изплащането. Твърди се, че ищецът е
сключил с “***“ АД договор от 24.07.2020г. за доставката на 1000 тона пшеница,
в рамките на два работни дни. За да доставки пшеницата, ищецът се обърнал към
услугите на превозвача “Форум Транс“ ООД. Бил сключен договор за превоз от
24.07.2020г. между двете дружества, с който ищецът възложил на ответника да
превози 425 тона пшеница срещу възнаграждение, от с.*** до пристанище ***. След
натоварване на стоката, ищецът по искане на ответника, предварително му
заплатил цялото възнаграждение по договора за превоз. След това обаче
ответникът поискал ищецът да му преведе сумата от 12000 лева, иначе ще задържи
товара с пшеницата на единия от камионите. Мотивът бил, че дружеството “***“
ЕООД има задължение към ответника и той прихваща това свое вземане с пшеницата
на ищеца, който няма нищо общо с отношенията на ответника с това трето лице.
Ответникът отказал да изпълни превоза на това количество пшеница, като камионът
със стоката не пристигнал на пристанището. След няколко дни ответникът изпратил
на ищеца фактура с приспадната сума от 644.76 лева, представляваща
възнаграждението за извършен превоз с камиона на присвоената пшеница и върнал
по банков път посочената сума. Ищецът заявява, че е изправна страна по договора
и има право на обезщетение при изгубването/липсата на товара, за което
отговорност носи превозвачът, като в случая товарът е дори умишлено присвоен.
Ответникът е получил пшеницата, за да я превози, но е задържал единия от
камионите, с намерение да присвои стоката. Моли се искът да се уважи. Искът е
по чл.373 ТЗ вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ответникът е представил писмен отговор, с който изцяло оспорва иска.
Заявява, че няма сключен между страните договор за превоз. На 23.07.2020г. “***“
ЕООД е възложило на ответника да превози със свои камиони от склад в с.***
товар от 425.66 тона пшеница до ***. Фактурирането на превоза щяло да се
възложи в полза на възложителя или на трето лице /платец/. Възлагането на
превоза станало на 23.07.2020г. следобед, неформално, по телефон и вайбър. За
ответника било безспорно, че възложителят *** ЕООД е собственик на товара, още
повече че и друг път е превозвал товари на това дружество. Възложителят е имал
старо задължение към ответника от 12000 лева за извършен превоз на слънчоглед.
Двете дружества са имали уговорка, че възложителят “***“ ще плати както
възнаграждението за превоза на пшеницата, така и старото просрочено
възнаграждение за превоза на слънчогледа, като плащанията следвало да се
извършат при транспортиране на товара на ***. Възложителят бил съгласен
ответникът да се удовлетвори от стойността на превозваната пшеница до размера
на вземанията си. На 24.07.2020г. шофьорите на ответника натоварили 12 камина с
общо 425.660 тона пшеница и потеглили към пристанището. Възложителят посочил,
че фактурата за превоза следва да се издаде на платеца на превоза “***“ ЕООД,
която фирма е свързано лице с него. Ето защо целият товар е фактуриран
първоначално на *** ЕООД. Всички камиони със стоката вече пристигнали на *** и
ответникът поискал да му се заплатят новото и старото вземане. Тогава “***“
ЕООД отново променило платеца от *** ЕООД на “Тръст Агро“ ЕООД и фактурата е
издадена на това дружество-платец. Ответникът по имейл подканил *** ЕООД да
заплати старото си задължение от 12000 лева, а Тръст Агро ЕООД да плати новото
задължение от 7661.88 лева с ДДС за превоза на пшеницата. Ищецът платил сумата
от 7661.88 лева, поради което ответникът наредил камионите да започнат
разтоварване на пристанището на 389.84 тона пшеница. Понеже в рамките на деня
възложителят не платил сумата от 12000 лева, според уговорката между страните
ответникът отправил до него заявление и погасил стария дълг от стойността на
пшеницата от неразтоварения 12-ти камион в размер на 12357.19 лева. Тази
пшеница е откарана в склад и не е изгубена или погинала по смисъла на чл.373 ТЗ. С последваща фактура ответникът сторнирал от стойността на цялата платена
от ищеца превозна услуга сумата от 644.76 лева за превоза на стоката от 12-тия
камион. Ответникът заявява, че не е знаел, че превозният товар е собственост на
ищеца, не е водил с ищеца преговори за превоз на такъв товар и няма сключен с
ищеца договор за превоз на негов товар. В отговора се оспорва представената от
ищеца заявка- договор, като неподписана. Този документ се сили да обоснове
облигационна връзка между страните, която не е възниквала. Уведомяването на
ответника, че ищецът е собственик на стоката е без правно значение, тъй като е
направено след извършване на превоза. Евентуално ответникът прави възражение,
че неизпълнението му се дължи на причина, която не може да му се вмени във
вина. Ищецът не е проявил грижа на добър стопанин и не е предоставил на “Форум
Транс“ ООД документи, че той е собственик на товара. Заявката-договор е пратена
от ищеца едва след приключване на превоза в полза на “***“ ЕООД, друг е
въпросът, че според този документ, “Тръст Агро“ ЕООД се явява спедитор на
товара. Моли се искът да се отхвърли, тъй като няма договор между страните,
освен това са налице факти, според които “Форум Транс“ ООД не носи отговорност,
евентуално следва да се намали размера на търсеното обезщетение.
При съобразяване на становищата
на страните, представените доказателства и закона, Бургаският районен съд
намери следното:
Искът е неоснователен.
Както съдът прие още при докладване на спора в определението си по
чл.140 ГПК, няма спор, че ответникът е превозил 12 камиона пшеница до крайната
дестинация – ***,
като единият камион в последствие не е разтоварен, а превозваната с него
пшеница е откарана от ответника в склад. Заявленията на ищеца и на ответника
съвпадат именно по отношение на въпроса за превозването на камионите пшеница,
собственост на Тръст Агро ЕООД, като стоката е превозена от Форум Транс ООД, а
цената на превозната услуга е платена изцяло. Няма спор между страните и че
единият камион с пшеница не е пристигнал на пристанището, а е бил отклонен от
ответното дружество, което счита, че има старо задължение към *** ЕООД, което
не е погасено, поради което товарът с пшеницата е бил задържан от ответника, за
да се удовлетвори от него и така да събере сумата по старото си вземане. Не е
спорно също, че този товар е запазен от ответника в склад. Тези обстоятелства,
освен че не са спорни, се доказват и от показанията на всички разпитани
свидетели – Г., К., И. и Н..
При това положение искът е
неоснователен и недоказан.
Според чл.373, ал.1 ТЗ
превозвачът отговаря за изгубването, погиването или
повреждането на товара, освен ако вредата се дължи на непреодолима сила, на
качествата на товара или на явно неподходяща опаковка, ако товародателят е дал съгласие
по реда на чл. 370, ал. 3. В случая искът за обезщетението е заведен на основание
твърдението, че товарът е бил загубен от ответника. Загубването на товара
според БРС се свързва с проявена небрежност или немарливост на превозвача,
който не е положил дължимата грижа, за да достави товара непокътнат до крайната
му дестинация. В конкретната хипотеза обаче не е налице изгубване на товара.
Товарът не е изгубен по смисъла на чл.373 ТЗ, т.е. да не е ясно къде се намира
физически. Камионът с пшеницата е отклонен от маршрута си по разпореждане на
управителя на ответното дружество и е откаран в склад, където се съхранява. При
тези факти искът за обезщетение няма как да бъде уважен, защото не се касае до
изгубен товар. Доколкото искът е по чл.373, ал.1 ТЗ, с основание възникване на
правото на обезщетение поради изгубването на товара, той се явява недоказан.
Претенцията е предявена на погрешно основание, поради което не може да бъде
уважена. Това съображение е достатъчно според районния съд, за да бъде
отхвърлен искът.
При горния извод е безсмислено
анализирането на събраните по делото многобройни доказателства, както и
изследването на спорния въпрос с кое дружество ответникът е бил в търговско
правоотношение по извършване на превоза – дали с Тръст Агро ЕООД или с ***
ЕООД. Не се касае до изгубен товар по смисъла на чл.373, ал.1 ТЗ, ето защо
искът за обезщетение не може да бъде уважен. Претенцията на ищеца евентуално
може да бъде предявена в отделен процес на основание договорно неизпълнение или
неоснователно обогатяване, ако фактическите състави на тези вземания се
докажат.
Следва решение за отхвърляне на
иска.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника съдебно – деловодни разноски в настоящото
производство в размер на 2300 лева за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на “Тръст Агро“ ЕООД, ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.А.Б. за осъждане на “Форум
Транс“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Ж.Х.Н. да заплати на ищеца сумата
от 12357.19 лева /дванадесет
хиляди триста петдесет и седем лева и деветнадесет стотинки/ обезщетение за изгубен
товар при изпълнение на превоз на пшеница на 24.07.2020г., сумата от 580.10 лева /петстотин и
осемдесет лева и десет стотинки/ лихва за забава от 24.07.2020г. до 08.01.2021г., ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до
изплащането.
ОСЪЖДА “Тръст Агро“ ЕООД, ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.А.Б. да заплати на “Форум Транс“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Ж.Х.Н. сумата от 2300 лева /две хиляди и триста лева/,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването.
Вярно с оригинала: СТ РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)