Р Е Ш Е Н И Е
гр. Кюстендил, 11.12.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският окръжен съд, в закрито съдебно заседание, проведено на единадесети декември две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия
Савова в. гр. д. № 544 по описа за 2020 г. на КнОС и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано
е по жалба с вх. № 13544 от 29.010.2020 г. по описа на кантората на частен
съдебен изпълнител **** – с рег. № 743
и с район на действие ОС – Кюстендил, подадена от ***
в качеството на пълномощник на С.К.Н., с ЕГН ********** и адрес: ***, насочена срещу разпореждане от 16.10.2020 г.,
обективиращо отказа на *** да прекрати
изп. дело № 20207430400743 по описа на кантората на същия ЧСИ на основание изтекла
погасителна давност на вземането преди образуване на изпълнителното
производство.
Жалбоподателката,
в качеството й на длъжник, излага довод за незаконосъобразност на обжалваното
разпореждане, като счита, че с постановеният от ***
отказ е осъществено нарушение на процесуалния и материалния закон. Излага, че по силата на изпълнителен лист,
издаден на 25.11.2010 г. от Районен съд – Кюстендил на основание заповед за
незабавно изпълнение от 15.11.2020 г. по ч.гр.д.№4148 по описа на същия съд за
2010 г., е било образувано пред *** изпълнително
дело №58/2011 г. по описа на кантората на съдебния изпълнител, което на осн.
чл.433, ал.1, т.8 ГПК е било прекратено. Процесния изпълнителен лист
взискателят – „*** повторно е
предявил пред съдебния изпълнител ***, като е
образувано изп. дело № 20207430400743 по описа на кантората на същия ЧСИ.
Длъжницата, чрез процесуалният представител ***
е депозирала молба с искане за прекратяване на производството поради настъпила
погасителна давност за процесното вземане. Счита, че съдебният изпълнител незаконосъобразно
е отказал да прекрати принудителното изпълнение, отчитайки че същият не решава
материално-правни спорове. По същество поддържа искане за отмяна на обжалваното
разпореждане и прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила
погасителна давност на вземането, обект на принудително изпълнение.
Взискателят – „***, изразява становище по жалбата в писмено
възражение, в което излага своите доводи за неоснователност на същата. Твърди,
че релевираното възражение за липса материалноправните условия за законност на
изпълнителния процес, не е допустимо да бъде разгледано в производството по
чл.435 ГПК, доколкото в същото съдът осъществявал контрол за законосъобразност
на действията на съдебния изпълнител в рамките на производството по
принудително изпълнение. Акцентира, че това производство не цели разрешаването
на материално-правен спор между длъжника и взискателя, което е допустимо само в
рамките на състезателно исково производство. Моли за оставяне без уважение на
депозираната жалба.
По делото не са
постъпили мотиви от страна на органа по принудителното изпълнение.
Кюстендилският
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Подадената жалба
е процесуално допустима. Същата изхожда от легитимирано лице, насочена е срещу подлежащо
на обжалване действие на ЧСИ и е подадена в законоустановения едноседмичен
срок.
Разгледана по
същество, жалбата се явява неоснователна
по следните съображения:
Изпълнителното
производство е било образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на
25.11.2010 г. от Районен съд – Кюстендил на основание заповед за незабавно
изпълнение от 15.11.2020 г. по ч.гр.д.№4148 по описа на същия съд за 2010 г.,
по силата на който длъжницата С.К.Н. е осъдена да заплати на „Централна
кооперативна банка“ АД сумата от ***, представляваща
неизплатена главница по договор за издаване и използване на международна
кредитна карта MasterCard/Visa с кредитен лимит, договорна лихва в размер на ** лв. за периода от 30.11.2009 г. до 11.11.2010 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението
в съда – 11.11.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените
разноски по делото, възлизащи на сумата от 25 лева за заплатена държавна такса.
С молбата за
образуване на изпълнителното производство взискателят е поискал съдебният
изпълнител да наложи възбрана върху 1/7 идеална част от 17 собствени на длъжника
недвижими имоти, находящи се ***.
С постановление
от 28.08.2019 г. ** е удовлетворила искането на взискателя, като е
наложила възбрана върху недвижимите имоти, подробно описана в молбата.
С постановление
от 21.09.2020 г., на основание чл.507 ГПК съдебният изпълнител е наложил и
запор върху банковите сметки на длъжницата С.К.Н., открити в „Обединена ***
За образуваното
изпълнително производство и наложените възбрана и запор длъжницата е била
уведомена от ** с покана за доброволно изпълнение, връчена й на
29.09.2020 г.
На 16.10.2020 г.
длъжницата К., чрез упълномощения представител, ***
е депозирала молба пред съдебния изпълнител, обективираща искане за
прекратяване на образуваното изпълнително производство поради настъпила
погасителна давност на процесното вземате, обект на принудително
изпълнение.
С обжалваното
разпореждане, ** е отказала да прекрати принудителното изпълнение,
отчитайки че в правомощията на същата не попада решаването на материалноправни
спорове.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
В
чл.433, ал.1 ГПК са изброени хипотезите, при които съдебния изпълнител с
постановление прекратява изпълнителното производство. В т.7 от същия е
посочено, че изпълнителното производство се прекратява, когато бъде представено
влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл.439 или 440 ГПК. По
аргумент от цитираната разпоредба се подразбира, че единствено компетентен да
се произнесе по възражението на длъжника за настъпила погасителна давност е
съдът в исковото производство по чл.439 ГПК, доколкото правомощията на съдебния
изпълнител са ограничени и същият не разрешава материално – правни спорове,
което е от изключителната компетентност само на съда.
Предмет
на иска по чл. 439 ГПК е недължимост на изпълняемото материално право, основано
на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание.
Доколкото
жалбоподателят – длъжник в изпълнителното производство се позовава на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание, а именно настъпила погасителна давност на
вземането, то процесуалния ред за защита в случая е чрез иск по чл.439 ГПК,
където съдът ще изследва въпроса за дължимостта на вземането с оглед наведените
възражения. В този смисъл, когато
длъжникът се позовава на давност, предмет на предявения по реда на чл. 439 ГПК
иск не е съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването или
несъществуването на правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните
прекъсвания или спирания на давността. В хипотезата на висящ изпълнителен
процес (в какъвто контекст се разглежда този въпрос), предявяването на
отрицателен установителен иск от длъжника, че вземането на кредитора е погасено
по давност, цели да установи липса (погасяване) на изпълняемото право,
подлежащо на принудително изпълнение, поради настъпил след издаване на
изпълнителното основание нов факт и като последица - прекратяване на
изпълнителния процес (чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК). Липсата на изпълняемо право
отнема материалноправната основа на принудителното изпълнение и е необходимо да
се прави разлика от процесуалния
преклузивен срок, водещ до перемпция на изпълнителното дело (в хипотезата на
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК).
По
така изложените съображения, актът , с
който съдебният изпълнител е оставил без
уважение искането за прекратяване на производството , следва да бъде потвърден.
Мотивиран
от горното, Кюстендилският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 16.10.2020
г., обективиращо отказа на *** да прекрати
изп. дело № 20207430400743 по описа на кантората на същия ЧСИ на основание
изтекла погасителна давност на вземането преди образуване на изпълнителното
производство.
Решението не подлежи на обжалване по
аргумент от разпоредбата на чл.437, ал.4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: