Р Е Ш
Е Н И Е
№ 363
гр. П., 30.04.2018г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – гр. П., Гражданска колегия, VІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети
март две хиляди и осемнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова
при
секретаря Биляна Миткова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5850
по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК
Образувано е по искова молба от С.М.Г.
против „СК – 13 ПЪТСТРОЙ” АД с искане да бъде признато за установено, че
ответното дружество дължи на ищеца сумата
общо в размер на 2063.90 лева, от която 60 лева, представляваща трудово възнаграждение за месец ноември
2016г., 488.01 лева, представляваща
трудово възнаграждение за месец януари 2017г., 320 лева, представляваща трудово възнаграждение за месец март
2017г., 127.02 лева, представляваща
обезщетение за отпуск при временна нетрудоспособност за сметка на работодателя
за месец ноември 2016г., 79.30 лева,
представляваща обезщетение за отпуск при временна нетрудоспособност за сметка
на работодателя за месец февруари 2017г., 266.67
лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
четири дни от полагащия се на работника отпуск за 2017г. и 723 лева, представляваща възстановен данък общ доход при годишно
изравняване, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № ***.
по ч.гр.д. № 4186/2017г. по описа на
Районен съд – гр. П., срещу която длъжникът е възразил в срока по чл. 414, ал.
2 ГПК.
В
отговора на исковата молба се излагат твърдения, че размерът на претендираните
от ищеца трудови възнаграждения и обезщетение за отпуск при временна
нетрудоспособност не е съобразен с удръжките, които дружеството в качеството си
на работодател следва да прави. По отношение на претенцията за обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск се сочи, че размерът не е съобразен с
методиката за изчисляване на вземането.
В
открито съдебно заседание, проведено на 29.03.2018г., ищецът чрез процесуалния
си представител конкретизира, че сборът
на претендираните нетни трудови възнаграждения за месец ноември 2016г., месец
януари 2017г. и месец март 2017г. възлиза на 851.28 лева, сборът на
претендираното нетно обезщетение за отпуск при временна нетрудоспособност за
сметка на работодателя за месец ноември 2016г. и месец февруари 2017г. възлиза
на 208.66 лева, обезщетението за
неизползван платен годишен отпуск за четири дни от полагащия се на работника
отпуск за 2017г. възлиза на 281.56 лева.
Пълномощникът на С.М.Г. поддържа, че сборът между посочените вземания и сумата
в размер на и 723 лева,
представляваща възстановен данък общ доход при годишно изравняване, възлиза на
сумата в размер общо 2063.90 лева,
за която е издадена процесната заповед за изпълнение на парично задължение.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията
на страните, приема от фактическа и
правна страна следното:
Страните не спорят, а и от представената по
заповедното производство Заповед № 51/13.03.2017г. се установява, че
страните по спора са били в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е
заемал длъжността „машинист, еднокофов багер“ при ответното дружество, като
трудовият договор е прекратен на основание чл. 325, ал.1, т.1 КТ, считано от
13.03.2017г. В заповедта е посочено, че на работника следва да се изплати
обезщетение за четири дни неизползван платен годишен отпуск от полагащия се на
работника за 2017г.
От
представената по заповедното производство справка с изх. № Д1 – 131/05.06.2017г.,
издадена от ответното дружество се установява, че начислените от работодателя
трудови възнаграждения, обезщетение за отпуск при временна нетрудоспособност за
сметка на работодателя, обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и възстановен
данък общ доход при годишно изравняване за процесните периоди възлизат на
2063.90 лева.
От неоспореното от страните и прието по делото заключение
по допусната съдебно – счетоводна експертиза, което съдът цени като обективно и
компетентно дадено, се установява, че размерът на дължимите от работодателя на С.М.Г.
нетно трудово
възнаграждение за месец ноември 2016г., месец януари 2017г. и месец март 2017г.
възлиза на 851.28 лева, нетно
обезщетение за отпуск при временна нетрудоспособност за сметка на работодателя
за месец ноември 2016г. и месец февруари 2017г. възлиза на 208.66 лева, обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
четири дни от полагащия се на работника отпуск за 2017г. възлиза на 281.56 лева и възстановеният данък общ
доход при годишно изравняване възлиза на 723
лева.
По
иска с правно основание чл.128, т.2 КТ за
трудово възнаграждение в тежест на ищеца е да докаже съществуване на трудово правоотношение с
ответника, реално престиране на трудова сила и размера на възнаграждението за
съответния период, а в тежест на ответника е да установи,
че е погасил задължението си.
По иска с правно основание чл. 162, ал. 3 КТ вр.
чл. 40, ал. 5 КСО за обезщетение за временна нетрудоспособност в тежест на ищеца е да докаже
съществуване на трудово правоотношение с ответника, ползване на отпуск поради временна неработоспособност и размера на
среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временна
неработоспособност, като при установяване на сочените правно релевантни
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си
да изплати на осигуреното лице обезщетение за първите три работни дни от
периода на временна неработоспособност.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в тежест на ищеца е да докаже,
че трудовото правоотношение между страните е прекратено, че работникът не е
ползвал полагащия му платен годишен отпуск за календарната година на
прекратяването или предходни години и размера на средноднвеното трудово
възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ прекратяването на
трудовото правоотношение, през който работникът е отработил най – малко 10
работни дни.
По
иска с правно основание чл. 49, ал. 6 ЗДДФЛ за възстановяване на внесен данък за
доход от трудово правоотношение в тежест на ищеца е да установи, че
определеният годишен размер на данъка е по – нисък от размера на авансово
удържания данък, а в тежест на ответника е да докаже, че възстановил разликата
на лицето.
Съдът
намира, че от приетите по делото справка с изх. № Д1 – 131/05.06.2017г.,
издадена от ответното дружество и заключение по допусната – съдебно счетоводна
експертиза се установява, че работодателят дължи на работника процесните
вземания, при изчисляването на които са съобразени удръжките за лични
осигурителни вноски и данък общ доход, дължими от ищеца, които ответното
дружество следва да направи. Предвид
изложените съображения се налага извода, че предявените обективно кумулативно
съединени искове са основателни.
Съгласно
указанията дадени с Тълкувателно решение № **** по тълк. д. № *** на ОСГТК,
постановено по някои спорни въпроси на заповедното производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК
иск, съобразявайки изхода на спора, разпределя отговорността за разноските
както в заповедното, така и в исковото производство.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника
следва да бъдат възложени сторените от заявителя съдебни разноски в заповедното
производство за заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител
на страната в размер на 320 лева. На идентично правно основание „СК – 13
ПЪТСТРОЙ“ АД следва да заплати на Г.П. Г. сумата в размер на 400 лева,
представляваща заплатен адвокатски хонорар на пълномощника на ищеца за
предоставената правна помощ и съдействие в настоящото производство.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК СК – 13 ПЪТСТРОЙ“ АД следва да заплати по сметка
на Районен съд – гр. П. сумата в размер на 82.55 лева, представляваща дължима
държавна такса в заповедното производство. На идентично правно основание
ответникът следва да заплати по сметка Районен съд – гр. П. сумата в размер на 162.55
лева, от която сумата в размер на 82.55 лева, представляваща дължима държавна
такса в производството по реда на чл. 415 ГПК и сумата в размер на 80 лева,
представляваща заплатен от бюджета на съда депозит по допуснатата съдебно –
счетоводна експертиза.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО
по предявени обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 415 ГПК от С.М.Г.,
ЕГН **********,*** против „СК – 13 ПЪТСТРОЙ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. П., ул. „***“ № **, ет.**, че ответникът дължи на
ищеца сумата общо в размер на 2063.90
лева, от която сумата в размер на 851.28
лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за месец ноември
2016г., месец януари 2017г. и месец март 2017г., сумата в размер на 208.66 лева, представляваща нетно
обезщетение за отпуск при временна нетрудоспособност за сметка на работодателя
за месец ноември 2016г. и месец февруари 2017г., сумата в размер на 281.56 лева, представляваща обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск за четири дни от полагащия се на работника
отпуск за 2017г. и сумата в размер на 723
лева, представляваща възстановен данък общ доход при годишно изравняване,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № ***. по
ч.гр.д. № ****/2017г. по описа на
Районен съд – гр. П..
ОСЪЖДА „СК – 13
ПЪТСТРОЙ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул.
„Софийско шосе“ № 38, ет.5 да заплати на С.М.Г., ЕГН **********,*** на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 320 лева, представляваща сторени съдебни
разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „СК – 13
ПЪТСТРОЙ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул.
„Софийско шосе“ № 38, ет.5 да заплати на С.М.Г., ЕГН **********,*** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 400 лева, представляваща сторени
съдебни разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА „СК – 13
ПЪТСТРОЙ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул.
„Софийско шосе“ № 38, ет.5 да заплати по сметка на Районен съд – гр. П. на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата в размер на 82.55 лева, представляваща дължима
държавна такса в заповедното производство.
ОСЪЖДА „СК – 13
ПЪТСТРОЙ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул.
„Софийско шосе“ № 38, ет.5 да заплати по сметка на Районен съд – гр. П. на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата в размер на 82.55 лева, представляваща
дължима държавна такса в настоящото производство и сумата в размер на 80 лева,
представляваща заплатен от бюджета на съда депозит по допуснатата съдебно –
счетоводна експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. П. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В
СИЛА
на решението, ч.гр.д. № **/2017г. по
описа на Районен съд – гр. П. да се върне на съответния състав, като се приложи
заверен препис от настоящия съдебен акт.
Районен
съдия:
Дата
на обявяване на Решението:
Съдебен
деловодител: