Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …………….
гр. София, 08.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД - Наказателно
отделение, X-ти въззивен състав, в публично
съдебно заседание, проведено на пети октомври две хиляди и осемнадесета година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС С. АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ : РУСИ АЛЕКСИЕВ
мл. с. ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при
секретаря Таня Митова и в присъствието на прокурора Иван Аврамов, като разгледа
докладваното от съдия Алексиев ВНОХД № 3656 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на глава
XXI от НПК.
С
присъда от 18.06.2018 г. по НОХД № 4616/2018
г., Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 129-ти състав, е
признал подс. Д.М.С. за виновен в извършване на престъпление по чл. 296, ал. 1,
пр. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като, на основание чл. 78а, ал. 1 от НК, го е
освободил от наказателна отговорност, с налагането на административно наказание
„глоба”, като е определил последното в размер на 1 500 (хиляда и
петстотин) лева. Осъдил е подсъдимия, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, да
заплати направените по делото разноски, в размер на 68.74 лв., в полза и по
сметка на СДВР.
Срещу
посочения съдебен акт е подадена въззивна жалба с допълнение от упълномощения
защитник на подс. Д.С. – адв. В.Т., САК. Обобщено, в същата се твърди, че
присъдата е неправилна, незаконосъобразна и необоснована. Изтъква се, че
обвинението не е било доказано по несъмнен и категоричен начин, от обективна и
субективна страна. В този смисъл се сочи, че необосновано първият съд е
кредитирал показанията на св. В., дадени в хода на проведеното досъдебно
производство, без да отчете в необходимата степен твърдени влошени
междуличностни отношения между нея и подсъдимия. Застъпва се становището, че
подс. С. не е владеел български език в достатъчна степен, за да разбере
решението на СРС по ЗЗДН, с което се оспорва доказаността на обвинението от
субективна страна. Излага се като допуснато съществено процесуално нарушение
неприемането на представените пред първата инстанция документи, касаещи
съдимостта на св. В.и наличието или липсата на водени досъдебни производства
срещу същата, с оглед поставяне от първия съд именно на нейните показания в
основата на мотивите му. Претендира се несправедливост на наложеното наказание,
с оглед многобройност на установените по делото смекчаващи вината
обстоятелства, които се посочват. Желае се отмяна на първоинстанционната
присъда, с която подсъдимият е признат за виновен и освободен от наказателна
отговорност, с налагане на административно наказание „глоба”, и постановяване
на нова, оправдателна присъда. Алтернативно, прави се искане за изменение на
обжалваната присъда, в частта ѝ за определеното административно наказание
„глоба”, чрез намаляването му до минималния размер, или, при констатирано
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, отмяна на присъдата на
СРС и връщане на делото на същия.
С
подадената въззивна жалба с допълнение се прави искане за събиране на
доказателства от въззивния съд, изразяващи се в изискване на справка за
съдимост за св. П.В.и на справка от УИС на ПРБ, относно наличието или липсата
на водени срещу нея досъдебни производства. Искането се обосновава с оглед
преценка достоверността на показанията ѝ.
В разпоредително заседание от 07.09.2018 г., въззивният
съд, по реда на чл. 327 от НПК, след като се запозна с жалбата и
допълнението ѝ, както и с приложените материали към делото, прецени, че за правилното му
изясняване не е необходим разпит на подсъдимия. Намери, също така, че не се
налага провеждането на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на
правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното
решаване на делото. Въззивният съд намери, че желаните за изискване от
въззивния съд справка за съдимост и справка от УИС на ПРБ по отношение на св. П.В.не
се свързани с изясняване на обстоятелства по делото. Впрочем, и от защитата не
се твърди непълнота на установената от първия съд фактическа обстановка. Чрез
посочените документи се желае проверка достоверността на показанията на
визирания свидетел, но това не става чрез изследване на съдебното му минало или
съобразяване на актуалния му наказателноправен статус, доколкото същите са
ирелевантни към истинността на показанията му в конкретното съдебно производство,
а чрез съпоставянето на последните с останалите събрани и проверени в хода на
наказателното производство доказателствени източници. В тази връзка, съдебният
състав прецени, че обстоятелствата дали едно лице, имащо процесуалното качество
на свидетел по дадено дело, е осъждано или не, дали срещу него се водят или не
се водят неприключени наказателни производства, няма абсолютно никакво
отношение към преценката на достоверността на показанията му в конкретното
дело. Тази преценка се изгражда не съобразно характеристичните данни за
личността на свидетеля, включително и наказателноправния му статус, а на база
съответствие или не на изнесеното от него с останалия, събран и проверен по
делото доказателствен обем.
С
оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 2 от НПК и повдигнатото срещу подсъдимото
лице обвинение за престъпление, което не се явява тежко, по смисъла на чл. 93,
т. 7 от НК, а именно наказуемо с наказание „лишаване от свобода” повече от пет
години, въззивният съд намери, че присъствието му в съдебното заседание не е
задължително.
В
съдебното заседание пред въззивната инстанция, защитата на подс. С. поддържа депозираната въззивна жалба. Навежда доводи, че първият
съд неправилно е приел за доказано обвинението по отношение на подсъдимия, от
обективна страна, като необосновано е кредитирал показанията на св. В., без да
ги подложи на критичен анализ. Изтъква, че подсъдимият не е извършил деянието и
от субективна страна, доколкото цялото производство по Закона за защита от
домашно насилие е протекло без неговото участие и макар да е получавал призовки
по делото, към този период не е владеел в достатъчна степен български език, за
да може да разбира характера и значението на това производство, както и
съдържанието на постановения в рамките на същото съдебен акт. Пледира съдът да
отчете характера на взаимоотношенията между св. В.и подсъдимия, породени от
факта, че последната всячески препятства контакта между подсъдимия и детето му
и е налице производство пред СГС за установяване на бащинско от страна подс. С..
Желае отмяна на постановената присъда и оправдаване на подсъдимия по
повдигнатото му обвинение.
Представителят на прокуратурата
намира жалбата за неоснователна и предлага същата да бъде оставена без
уважение, а присъдата на СРС да бъде потвърдена, като правилна, законосъобразна
и съобразена със събраните по делото доказателства, въз основа на които, според
прокурора при СГП, съдът е достигнал до правилния извод, че подсъдимият е
осъществил състава на вмененото му престъпно посегателство. Намира, че
наложеното му наказание също е законосъобразно. Желае потвърждаване на
обжалвания съдебен акт.
Подс. С., редовно призован, не се
явява и не изразява становище по фактите и обстоятелствата, включени в предмета
на доказване и по основателността на депозираната въззивна жалба с допълнение.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен
акт, изложеното във въззивната жалба с допълнение, както и доводите и
възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз основа на
императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на
първоинстанционната присъда, по отношение на нейната законосъобразност,
обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира
за установено следното :
Въззивната жалба е подадена в срока
по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320
от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
За да постанови обжалваната присъда,
СРС е провел съдебно следствие по реда на глава двадесет
и осма от НПК („Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание“). Съобразил е събраните пред него и на досъдебното производство
относими гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, заключения
на способи на доказване - експертизи, а именно : гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите П.В.В.(л.
45 – л. 46 и л. 86 от досъдебното производство) и Снежана Н.ова К. (л. 47 от
досъдебното производство) ; писмените
доказателствени средства и писмени доказателства – незаверени
електрофотографски (ксерографски) копия на заповед за незабавна защита от
28.06.2016 г., постановена по гр. Дело №
34856/2016 г. на СРС - ІІІ ГО, 84-ти състав (л. 20 – л. 21 от досъдебното
производство), решение №
16660/21.10.2106 г., постановено по гр. дело № 34856/2016 г. на СРС - ІІІ ГО, 84-ти състав
(л. 23 – л. 26 и л. 69 – л. 70 от досъдебното производство), протокол от
съдебно заседание от 27.09.2016 г. по гр. дело № 34856/2016 г. на СРС - ІІІ ГО, 84-ти състав
(л. 67 – л. 68 от досъдебното производство), два броя съобщения до подс. С. по
гр. дело № 34856/2016 г. на СРС - ІІІ
ГО, 84-ти състав (л. 71 и л. 72 от досъдебното производство), писмо от Дирекция
„Национална система 112“ – МВР, РЦ 112 – София (л. 74 от досъдебното
производство), писмо от Дирекция „Миграция“ – МВР (л. 96 от досъдебното
производство), писмо от Държавна агенция за бежанците от 24.01.2018 г. (л. 98
от досъдебното производство), заверени електрофотографски (ксерографски) копия
на декларация за припознаване на дете от 20.10.2017 г. (л. 23 от съдебното
производство), писмо от СО – район „Люлин“ до подс. С. (л. 24 от съдебното
производство), жалба от Д.С. до АССГ, вх. № 3599/05.02.2018 г. (л. 25 – л. 27 от
съдебното производство), справка за съдимост на подсъдимия (л. 17 от съдебното
производство) ; способ на доказване
- заключението на съдебно – техническа експертиза № 423 – Ф/2017 (л. 56 – л. 60 от досъдебното
производство) и веществено доказателство
по делото – оптичен носител (л. 62 от досъдебното производство).
Пред настоящата съдебна инстанция не
бе проведено съдебно следствие, респективно не бяха представени и събрани нови
доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите
фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани в хода на
съдебното следствие пред първата съдебна инстанция.
Въззивният
съд намира, че вътрешното убеждение на районния съд по съставомерните факти е
формирано въз основата на правилен анализ на събраните по делото
доказателствени материали, като изцяло споделя доводите и съображенията му
относно показанията на разпитаните свидетели, приложените писмени
доказателствени средства и използвания способ на доказване - експертиза.
Първостепенният съд е кредитирал изцяло показанията на разпитаните по делото
свидетели, в съвкупност с посочените по-горе писмени доказателствени средства и
писмени доказателства и способ на доказване - експертиза, като на базата на
така събраните и проверени доказателства и доказателствени средства е изградил
своето вътрешно убеждение относно фактическата обстановка по делото, която се
споделя напълно и от настоящия съдебен състав.
С оглед горното,
въззивният съдебен състав намира, че не са налице основания за промяна на
установената от районния съд фактическа обстановка, тъй като, от една страна,
пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства, а от
друга, същата е правилно установена, на база вярна и точна преценка на
доказателствения материал. Анализът на същия сочи на следното :
От 2011 г. до 2015 г. св.
П.В.В.живяла във фактическо съжителство с подс. Д.М.С.. По време на това
съжителство, а именно на 29.11.2012 г., им се родило момче - Р.П.В., което
подс. С. не припознал като свое дете. Св. В.има и по-голямо дете от предишна
връзка, като до месец май 2015 г., четиримата живели заедно в апартамент № 85, находящ се на адрес в гр. София, ж. к. „************.
През
2015 г., подс. С. напуснал жилището, което четиримата обитавали. Проблемите на
св. В.с подс. С. започнали година по-късно
- през месец май 2016 г., когато тя посетила заведение „Ревю“ в гр. София,
където случайно се срещнала с негови приятели. След този момент, подс. С.
започнал често да звъни по телефона на св. В.и да я притеснява на работното ѝ
място, като непрестанно ѝ отправял молби да се съберат отново да живеят
заедно. Отказите от страна на св. В.предизвиквали агресия - основно вербална,
но и физическа, от страна на подс. С. към нея. Това подтикнало св. В.да поиска
от съда да издаде по отношение на подс. С. заповед за защита по реда на Закона
за защита от домашно насилие (ЗЗДН). В тази връзка, било образувано гр. дело № 34856/2016 г. по описа на CPC - III ГО, 84 състав, по
което било издадено Решение № 16660 от
21.10.2016 г., по гр. дело № 34856/2016 г.
по описа на CPC - III ГО, 84 състав, за
издаване на заповед, по силата на която подс. С. се задължавал да се въздържа
от извършване на домашно насилие по отношение на св. В.и се забранявало на
подс. С. да доближава св. В.и обитаваното от нея жилище, находящо се на адрес в
гр. София, ж. к. „******, на разстояние по-малко от 100 метра, за срок от 12
месеца, считано от издаване на заповедта за защита. Така издадената заповед била
връчена лично на подс. С. на 09.11.2016 г., срещу положен от него подпис.
На
01.03.2017 г., около 20.00 часа, подс. С. отишъл да адреса, на който св. В.живеела,
а именно в апартамент, находящ се в гр. София, ж. к. „********, където по това
време се намирали св. С.К.и децата на св. В., като последната не е била в дома
си. Подс. С. започнал да рита и да блъска по входната врата на посоченото
жилище. Бил е толкова агресивен с действията си, изразяващи се в блъскане по
входната врата и ритане по нея, че двете деца - Р.(5 год.) и Н.(10 г.), се
разплакали. Св. К. припомнила на подс. С. отвътре, без да отваря входната
врата, че има заповед да не доближава жилището, но това обстоятелство не го възпряло
и той продължил да рита и блъска по входната врата на жилището, което принудило
св. К. да отвори вратата, за да може подс. С. да преустанови действията си, с
които плашел децата. След като св. К. отворила входната врата, подс. С. веднага
нахлул в жилището, без да е бил поканен, след което продължил да вика и да се
кара със св. К.. Влязъл в хола на жилището, където в този момент се намирал Р..
След като св. К. му казала, че ако не напусне жилището ще се обади на
полицията, подс. С. напуснал апартамента. Свидетел на ситуацията станала
дъщерята на св. В.- Н., която се обадила по телефона на майка си, за да я
информира, че подсъдимият се намира в дома им и ги притеснява. Повлияна от
съобщението на дъщеря си, св. В.си тръгнала от работа с такси.
Около
20.30 часа на същия ден - 01.03.2017 г.,
св. В.слязла пред дома си от таксиметровия автомобил и видяла, че автомобилът,
който подс. С. управлявал, а именно „Фолксваген Голф 4“ се намира паркиран пред
входа на блока. По това време подс. С. се е намирал вътре в автомобила си и
когато видял св. В.тръгнал да излиза от него. Когато св. В.забелязала, че подс.
С. излиза от колата, се затичала към входа, за да избегне среща с него, като
успяла да се качи на асансьора, а през това време подс. С. тичал след нея, като
се качвал пеша по стълбите. На входната врата на апартамента, обитаван от св. В.,
а именно апартамент № 85, в гр. София,
ж. к. „*****“, двамата се срещнали, като обв. С. започнал да я дърпа, да я бута
с ръце, хванал я за връхната ѝ дреха, като едновременно с това я обиждал
с думите „****, боклук“. Когато св. В.го предупредила, че ще се обади на
полицията, подс. С. я пуснал и си тръгнал. Ситуацията е била възприета и от св.
К., която след като св. В.отключила входната врата, видяла съприкосновението
между двамата, изразено в дърпане за връхната дреха, бутане с ръце и чула
обидите, отправени от обв. С. към св. В., както и това, че след като св. В.му казала
че ще се обади в полицията, подс. С. я пуснал и си тръгнал.
Подс. Д.М.С. е роден
на *** г., в гр. ****, Ирак, иракски гражданин, с предоставен хуманитарен
статут на територията на Р. България, с висше образование, неженен, трудово
ангажиран във фризьорски салон „Елон“ на длъжност - фризьор, живущ ***, ж. к. ****
Подсъдимият пребивава
на територията на Р България от 2010 г., като за първи път е регистриран в
Държавна агенция за бежанци (ДАБ) при МС на 21.04.2010 г. С Решение № 349 от 22.01.2015 г. на ДАБ при МС, на подс.
С. е предоставен хуманитарен статут.
Подсъдимият е
неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК към инкриминираната дата – 01.03.2017 г., като след нея е освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание – с влязла в
сила на 05.05.2017 г. присъда, постановена по НОХД № 1947/2017 г. по описа на СРС - НО, 115-ти
състав, с която е освободен от наказателна отговорност за извършено от него на
29.10.2016 г. престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК, като му е наложено
административно наказание „глоба“, в размер на 1 000 лева.
Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка
по делото по съществото си кореспондира изцяло с установената и от първата
инстанция. Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и
почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като
изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката на
доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в
предмета на доказване, съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е
направена в съответствие с правилата на формалната логика. При изграждане на
фактическата обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения
при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички
доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани
за сметка на други. Решаващият
съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното
си убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствата и средствата
за тяхното установяване. Настоящият
въззивен състав отчете, че установената от СРС фактическа обстановка не се
оспорва от страните във въззивното производство и тъй като изцяло се
солидаризира с доказателствения анализ на първата инстанция, счете, че се явява
безпредметно той да бъде преповтарян в настоящото изложение. В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато
изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция,
въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по
делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори
изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста (решение № 181/2012 г. на ВКС, І н. о., решение № 372/2012 г. на ВКС, III н. о., решение № 513/2013 г. на ВКС, І н. о., решение № 371/2016 г. на ВКС, ІІІ н. о.).
Без да бъдат преповтаряни изводите на СРС, настоящият
съдебен състав намира за необходимо, с оглед на доводите и възраженията във
въззивната жалба с допълнение, както и в съответствие със законово вмененото му
задължение за служебна проверка на правилността на присъдата в цялост, да посочи следното :
Правилно и в съответствие
с установеното от всички останали доказателствени източници, при съвкупната им
преценка, първоинстанционният съд е кредитирал показанията на свидетелите В.и К.,
като е преценил, че същите са напълно единни, еднопосочни, взаимнодопълващи се
и непротиворечиви. Обосновани и в съответствие с доказателствената съвкупност
са констатациите на решаващия съд, че между така събраните гласни
доказателствени средства не се констатират каквито и да било противоречия и
несъответствия, които да налагат подробното им и задълбочено обсъждане. Тези
свидетели, в показанията си, депозирани в хода на досъдебното производство,
приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред,
излагат последователно и детайлно възприятията си, относими към предмета на
доказване по делото, като изнесените от тях факти и обстоятелства, в нито една
тяхна част, не се оборват или разколебават от останалите, събрани по делото,
гласни и писмени доказателствени средства. Правилно СРС е отбелязал, че подс. С.
се е възползвал от правото си да не дава обяснения, както на досъдебната фаза
на производството, така и пред съда, поради което и същият не е източник на
гласни доказателствени средства, още по-малко – такива, които с оглед тяхното
съдържание, да поставят под съмнение или да разколебават показанията на св. В.и
К.. Поради това, настоящата инстанция се солидаризира с изводите на районния
съд, че показанията на тези свидетели следва да бъдат кредитирани изцяло, като
депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно, и да бъдат поставени в
основата на изводите на инстанциите по същество по фактите.
Пред настоящата инстанция
защитата навежда доводи, че първият съд безкритично е кредитирал показанията на
св. В.и ги е поставил в основата на изводите си по фактите, като не е отчел
влошените взаимоотношения между подсъдимия и свидетелката. Тези доводи за
некредитируемост на показанията на св. В.по същество защитата е поставила и
пред първия съд и те са получили подробен и обоснован отговор в мотивите на
постановения първоинстанционен съдебен акт, който настоящата инстанция изцяло
споделя. Тук следва да се добави, че макар по делото да се установява по
несъмнен и категоричен начин, че отношенията между подсъдимия и свидетелката да
са били трайно влошени и именно това е довело до иницииране на производство по
ЗЗДН, това обстоятелство не може да доведе априори до некредитируемост на
показанията на св. В.. Въпросът, дали показанията на този свидетел следва да
бъдат кредитирани с доверие – изцяло или в определена своя част, следва да се
решава само и единствено на база на съпоставката на показанията му с
останалите, събрани по делото гласни и писмени доказателствени средства и
способи на доказване – експертизи. В
конкретния по делото случай, съдът няма основание да не кредитира с доверие
показанията на св. В.в тяхната цялост, тъй като, както вече се посочи, същите
намират категорична доказателствена опора както в съобщеното от св. К., така и
в приложените по делото писмени доказателствени средства и в заключението на
назначената техническа експертиза, която обективира съдържанието на разговора
между св. В.и служител от РЦ 112 – София. По делото не е събрано нито едно
гласно или писмено доказателствено средство, което да разколебава показанията
на св. В.; същите са напълно единни, еднопосочни, вътрешно непротиворечиви,
логични и житейски убедителни. В подкрепа на извода за достоверност на
показанията на тази свидетелка, е и безспорния по делото факт, установен от справката
за съдимост на подс. С., че описаното от В.поведение от страна на подсъдимото
лице не е изолиран случай – същият е признат за виновен с влязъл в сила съдебен
акт за същото по вид престъпление, макар и след датата на инкриминираното
деяние, но извършено преди него.
Настоящата инстанция не
намира причини да ревизира и изводите на решаващия първоинстанционен съд,
досежно пълната кредитируемост на заключението на назначената и изготвена
съдебно – техническа експертиза, като обективно, компетентно, всестранно и
пълно и относимо към предмета на доказване. Изцяло следва да бъдат кредитирани
с доверие и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени
средства. В частност, от справката за съдимост на подсъдимия се установява
съдебното му минало и факта на признаване за виновен за същото по вид
престъпление, извършено по-малко от половин година преди настоящото.
Като
цяло, въззивният съд намира, че за установяването на обективната фактическа
обстановка първоинстанционният съд е положил всички възможни и необходими
процесуални усилия, като фактическата обстановка е установена по несъмнен и
категоричен начин въз основа на събраните по надлежния процесуален ред и
обсъдени правилно и задълбочено доказателствени източници.
Въззивният състав служебно
констатира, че правото на защита на подс. С. не е било нарушено в нито един
етап от първоинстанционното съдебно производство. Спазени са всички изисквания
на процесуалния закон, гарантиращи законосъобразното упражняване на правото на
защита от страна на подсъдимия – редовно връчване на обвинителния акт,
гарантиране на участието му в процеса, на правото му да дава обяснения, да
представя доказателства и да прави доказателствени искания, да се ползва от
адвокатска помощ, каквато той е ангажирал, както и възможност да се изказва
последен и да обжалва актовете на съда, накърняващи законните му права и
интереси, от които права подсъдимото лице се е възползвало в пълна степен.
Събраните
на двете фази на процеса писмени и гласни доказателствени средства и заключението
на приетата експертиза очертават една константна логична верига от обективни и
субективни факти, от които безспорно и по несъмнен начин се установява както
самото деяние, неговия механизъм, предмет и начин на извършване, така и съпричастността
към същото на подс. С..
Предвид
всичко изложено, въз основа на така направения анализ на доказателствата и въз
основа на установената фактическа обстановка, първостепенният съд е направил
правилни правни изводи, в съгласие със закона и постоянната практика на ВКС на
РБ, досежно съставомерността на инкриминираното деяние, като напълно
законосъобразно и обосновано го е подвел под състава на престъплението по чл. 296, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК,
доколкото събраните по делото доказателства сочат на това, че извършеното в
инкриминираните време и място от подсъдимото лице осъществява, от обективна и
субективна страна, състава именно на това престъпление.
От обективна и субективна страна са налице всички признаци на този
престъпен състав.
Обект на престъплението по
чл. 296, ал. 1 от НК са обществените отношения, гарантиращи изпълнението на
влезлите в сила съдебни актове и заповеди за защита от домашно насилие,
респективно Европейска заповед за защита. За осъществяване на това
престъпление, от обективна страна се изисква деецът да попречи или да осуети по
какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение или да не изпълни заповед
за защита от домашно насилие или Европейска заповед за защита. От субективна
страна, разглежданият престъпен състав може да се осъществи само при форма на
вината „пряк“ умисъл – деецът следва да съзнава общественоопасния характер на
деянието си и да предвижда общественоопасните му последици, както и пряко да
цели настъпването им.
В конкретния по делото
случай, подс. С. на два пъти е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК. Видно от събраните по делото писмени
доказателствени средства, с решение №
16660 от 21.10.2016 г., постановено по гр. дело № 34856/2016 г. по описа на CPC - III ГО,
84-ти състав, връчено лично на подс. С. на 09.11.2016 г. срещу подпис, на
основание чл. 15, ал. 1 от ЗЗДН, на същия е било забранено да доближава П.В.В.и
обитаваното от нея жилище, находящо се в гр. София, ж. к. „*****, на разстояние
не по-малко от 100 метра, за срок от 12 месеца, считано от издаване на
заповедта за защита - 21.10.2016 г. В нарушение на така постановената забрана,
на 01.03.2017 г., около 20.00 часа, подс. С. се приближил на по-малко от 100
метра до обитаваното от св. В.жилище, като отишъл до входната врата на
последното, ритал и блъскал по входната врата, и след като бил пуснат да влезе
вътре от св. К., под предлог, че иска да види синът си Р., продължил да вика и
да се кара с нея и след предупреждение от св. К., че ще се обади на полицията,
напуснал жилището. Също на 01.03.2017 г., около 20.30 часа, подс. С. отново
нарушил издадената по отношение на същия заповед за защита от домашно насилие и
съдържащата се в същата правна забрана, като се приближил на по-малко от 100
метра до П.В.В.и до обитаваното от нея жилище, като непосредствено пред
входната врата на жилището я застигнал и започнал да я дърпа, да я бута с ръце,
хванал я за връхната дреха и я обиждал с думите „****, боклук“ и едва след
предупреждение от страна на св. В., че ще се обади на полицията, напуснал входа
на жилището.
От субективна страна,
подс. С. е извършил всяко от деянията с форма на вината „пряк“ умисъл, като е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и пряко е целял този резултат. Подсъдимия е
съзнавал, че по отношение на същия е била издадена заповед за защита от домашно
насилие – връчена му лично, срещу подпис, на 09.11.2016 г., съзнавал е, че
двукратно нарушава постановената правна забрана да доближава св. В.и
обитаваното от нея жилище и е осъществил активно поведение, явяващо се в разрез
с правната забрана, като пряко е целял това свое поведение. Вярно, точно и с
професионализъм, първата инстанция е извела наличието на субективния факт – умисъла, именно от правилно
установената по делото обективна фактология.
Пред настоящата инстанция
защитата навежда доводи, че подс. С. не е осъществил деянието от субективна
страна, доколкото цялото производство по ЗЗДН е протекло без неговото участие и
макар да е получавал призовки по делото, към този период не е владеел в
достатъчна степен български език, за да може да разбира характера и значението
на това производство, както и съдържанието на постановения в рамките на същото
съдебен акт. Този довод настоящата инстанция намира за изцяло неоснователен.
Видно от показанията на свидетелите В.и К., подс. С. е владеел в достатъчна
степен български език, както към датата на издаване на заповедта за защита от
домашно насилие, така и към инкриминираната такава, за да е в състояние да
разбере смисъл на постановената по отношение на същия правна забрана. Решението
на СРС - ІІІ ГО, 84-ти състав му е било връчено лично, срещу подпис, и
подсъдимият е разполагал с достатъчно време между датата на връчване на
заповедта и инкриминираната дата да се запознае със съдържанието на съдебния
акт ; естеството на постановената по отношение на същия правна забрана му е
била разяснено и на инкриминираната дата от св. К.. Вярно е, че подс. С. не е
взел участие в съдебното производство по ЗЗДН, но доколкото същият е бил
уведомяван както за хода на производството, така и за постановения окончателен
съдебен акт, не може да се приеме, че не е имал съзнание относно постановеното
решение на СРС, а процесуалната му активност по делото е въпрос на негов личен
избор, по какъв начин да осъществява правото си на защита.
Доколкото
всяко от инкриминираните деяния е осъществено от подсъдимия въз основа на
отделно решение да не изпълни издадената заповед за защита от домашно насилие,
следва да се приеме, че подсъдимият е осъществил две деяния, които законът
позволява да се обединят в рамките на единна продължавана престъпна дейност.
Деянията подсъдимият осъществил при условията на продължавано престъпление, по
смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, а именно осъществил е две деяния, които
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите.
Мотивиран от горното,
настоящият съдебен състав намира, че първостепенният съд е направил правилни,
обосновани и доказателствено обезпечени правни изводи за съставомерността, от
обективна и субективна страна, на вменените на подс. С. инкриминирани деяния,
като в съответствие с материалния закон правилно ги е квалифицирал като
престъпление по чл. 296, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
При правилна правна оценка на събрания
доказателствен материал и на установената по делото фактическа обстановка,
първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че по отношение на подс. С. са
налице материално – правните предпоставки, предвидени в нормата на чл. 78а, ал.
1 от НК, за освобождаването му от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание, като в същото време отсъстват отрицателните,
възпрепятстващи възможността за приложение на чл. 78а, ал. 1 от НК,
предпоставки на ал. 7 на същата норма. Подсъдимото лице не е било осъждано за
престъпление от общ характер и не е било освобождавано от наказателна
отговорност, по реда на глава VIII, раздел IV от НК към момента на извършване
на деянието (видно от справката за съдимост на подсъдимия, същият е освободен
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание с присъда на
СРС - НО, 115-ти състав, влязла в сила на 05.05.2017 г., след извършване на
деянията – предмет на разглеждане в настоящото производство), признато е за
виновно за умишлено престъпление, за което се предвижда наказание до три години
лишаване от свобода, не са настъпили имуществени вреди от деянието, като в
същото време то не е било извършено в пияно състояние, от деянието не е
причинена тежка телесна повреда или смърт, престъплението не е извършено срещу
орган на властта, при или по повод изпълнение на службата му и не са налице
множество престъпления.
Точно и вярно е отмерен от
районния съд и размерът на административното наказание „глоба”, наложено на
обвиняемия, а именно такава, в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева.
Правилно
първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи отговорността на подсъдимия трудовата
му ангажираност и добрите характеристични данни, както и мотивите и подбудите
за извършване на първото деяние – желанието му да види детето Р., родено от
съвместното му съжителство със св. В., воден от бащински чувства.
Правилно
СРС не е отчел като смекчаващо отговорността на подсъдимия чистото му съдебно
минало, като е съобразил, че липсата на предходно осъждане на подсъдимия е сред
кумулативно изискуемите предпоставки за приложение на привилегията на закона по
чл. 78а, ал. 1 от НК. Възраженията на защитата в този смисъл настоящата
инстанция намира за неоснователни.
Не
намира опора в доказателствената съвкупност искането на защитата на подсъдимия,
обективирано в допълнението към въззивната жалба, като смекчаващо вината на
подсъдимия обстоятелство да се отчете особеното му психично и емоционално
състояние при извършване на деянията, тъй като по делото не се установява
същият да се е намирал в такова особено състояние, при което възможността му да
ръководи постъпките си да е била ограничена, без, разбира се, да е бил лишен от
нея.
По
делото не се установява св. В.да е имала провокативно поведение спрямо подс. С.,
което да е улеснило вземането на решение от страна на последния да извърши
деянието или да го извърши по възприетия от инстанциите по същество начин, в
какъвто смисъл са доводите на защитата. Напротив, установява се, че св. В.всячески
е избягвала контакт с подсъдимия, както преди, така и по време на извършване на
второто от инкриминираните деяния. Поради това и не са налице основания за
преценка на поведението на св. В.като смекчаващо вината на подсъдимия
обстоятелство.
Настоящата
инстанция се солидаризира изцяло с констатациите на решаващия първоинстанционен
съд, че като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства следва да
бъдат отчетени извършването на предходно престъпление от подсъдимия по чл. 296,
ал. 1 от НК, за което е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, извършването на две самостоятелни деяния, включени в
една единна продължавана престъпна дейност и това, че първото от деянията е
извършено в присъствието на две малолетни лица.
Въззивният съд
споделя становището на районния, че така определения размер на
административното наказание „глоба” в най - пълна степен ще обезпечи постигане
целите на същите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН, като, от една страна, ще
спомогне подсъдимия да се превъзпита към спазване на законите и ще се
въздейства възпитателно и предупредително не само върху него, а и спрямо
останалите членове на обществото, а от друга страна - тази санкционна последица
ще въздейства възпиращо в достатъчна степен върху последващото поведение на подсъдимия,
което да бъде в пределите на закона.
По отношение на
решението в частта му, с която подсъдимият е осъден да заплати направените по
делото разноски, то същото е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено и в тази му част. С оглед изхода
на делото, разноските по него правилно са възложени на признатия за виновен подс.
С., в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. З от НПК. Същите са правилно
изчислени.
При
извършената, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, цялостна служебна проверка на
правилността на обжалваната присъда, въззивната инстанция не констатира
наличието на основания, налагащи нейното изменяне или отмяна, поради което и с
оглед изложените съображения, следва да бъде изцяло потвърдена, а въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от
18.06.2018 г. по НОХД № 4616/2018 г. на
СРС – НО, 129-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.