№ 2820
гр. София, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Виктория Мингова
при участието на секретаря И.на Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20231100512160 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 11541/03.07.2023 г., постановено по гр.д. №33838/2022 г.
по описана СРС, ГО, 176 състав, е признато за установено, че Н. М. М., ЕГН
**********, дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, на
основание чл.422,ал.1 ГПК чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, сумата от
473,07 лева - цена на доставената топлинна енергия за периода от 01.02.2019
г. - 30.04.2021 г., и сумата от 22,17 лева - цена за услугата дялово
разпределение за периода от 01.03.2019 г. - 30.03.2021 г., ведно със законната
лихва върху двете главници от 13.06.2022 г. до изплащане на вземането, като
е отхвърлен искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за доставена ТЕ за сумата над 473,07 лева до пълния
предявен размер от 711,62 лева за периода от 01.05.2018 г. - 30.02.2019 г. като
погасена по давност, както и исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
за лихва за забава върху главницата за ТЕ в размер на 113,91 лева за периода
от 15.09.2019 г. - 14.04.2022 г. и иска за мораторна лихва за сумата от 3,99
лева - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
от 01.05.2019 г. - 14.04.2022 г.
Със същото решение е признато за установено, че Р. М. Е., ЕГН
**********, дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, на
основание чл.422,ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, сумата от
1
473,07 лева - цена на доставената топлинна енергия за периода от 01.02.2019
г. - 30.04.2021 г., и сумата от 22,17 лева - цена за услугата дялово
разпределение за периода от 01.03.2019 г. - 30.03.2021 г., ведно със законната
лихва върху двете главници от 13.06.2022 г. до изплащане на вземането, като
е отхвърлен искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за доставена ТЕ за сумата над 473,07 лева до пълния
предявен размер от 711,62 лева за периода от 01.05.2018 г. - 30.02.2019 г. като
погасена по давност, както и исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
за лихва за забава върху главницата за ТЕ в размер на 113,91 лева за периода
от 15.09.2019 г. - 14.04.2022 г. и иска за мораторна лихва за сумата от 3,99
лева - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
от 01.05.2019 г. - 14.04.2022 г.
Срещу решението в частта, в която са уважени предявените от
„Топлофикация София” ЕАД срещу Н. М. М. искове, е постъпила въззивна
жалба от посочения ответник. В жалбата се твърди, че решението в
обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че Н. М. М. е потребител на
топлинна енергия, доколкото по делото са представени доказателства, че
партида е открита на другия ответник Р. Е., който е вещен ползвател на имота.
Поддържа се, че откриването на партида е със силата на договор между
страните и единствено лицето, което е носител на партидата, е в
облигационни отношения с топлопреносното предприятие и затова е вещен
ползвател на имота, а другите съсобственици са формални собственици.
Отделно се поддържа, че по делото липсват доказателства за възникване
вземане в полза на ищеца за извършена услуга дялово разпределение. Моли
се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне в цялост на предявените
искове, както и присъждане на сторените разноски.
Въззиваемият „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД оспорва подадената
въззивна жалба. Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната част
и присъждане на сторените по делото разноски.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице – помагач
„Д.“ ЕООД.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Не са
допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението
на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.
2
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от "Топлофикация
София" ЕАД против Р. М. Е., Н. М. М. и А.Р. Е.а /починала в хода на
процеса/, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата
от 1423,25 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2021 г., сумата от 227,81
лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2029 г. до 14.04.2022 г., както и суми
за извършена услуга дялово разпределение в размер на 44,35 лв. - главница за
периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2021 г. и 7,98 лв. - мораторна лихва за
периода от 01.05.2019 г. до 14.04.2022 г., ведно със законната лихва върху
двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба - 23.06.2022
г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.05.2022 г. по ч.гр.д.
№ 21726/2022 г. по описа на СРС, 176 състав.
Спорно по делото се явява обстоятелството дали през процесния период
ответникът Н. М. М. и ищецът са били обвързани от облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия.
От приетия от първоинстанционния съд нотариален акт за собственост
върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за
мероприятия по закона за териториално и селищно устройство от 29.01.1979
г. се установява, че М.Д. Е. е собственик на процесния апартамент № 135,
находящ се в гр. София, ж.к. ****. От удостоверение за наследници, издадено
на 25.08.2022 г. от СО, район Надежда, е видно, че А. Е.а е починала на
07.06.2022 г. и е оставила законни наследници своите деца Н. М. и Р. Е..
Пред първоинстанционния съд е представено и прието заявление-
декларация от 08.05.2008 г. на Р. Е., подадено до ищцовото дружество, в
което същият е поискал да бъде открита партида на негово име за процесния
3
имот, като по делото е безспорно, че въз основа на така подаденото заявление
ищецът е открил партида на името на лицето. Възражението на въззивника е,
че с подаването на заявлението Р. Е. е сключил договор с топлопреносното
предприятие и само той следва да отговаря за начислените задължения за
потребена топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на
ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент
на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател
или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва
на вещно или облигационно право на ползване. Съобразно мотивите на
задължителното за съобразяване от настоящата съдебна инстанция
Тълкувателно решение 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия Д.но с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и
като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя. при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл.
153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР
публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора,
този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за
собствените му битови нужди.
Изброяването в ТР на начините на сключване на такъв договор е
примерно, като следва да се преценява конкретно с оглед всички останали
обстоятелства по делото. В самото ТР е предвидено, че за сключване на
договор между един от бившите съпрузи и топлопреносното предприятие не е
достатъчно подаването на заявление за откриването на партида на този бивш
съпруг – необходимо е и на този съпруг да е предоставено след развода със
съдебно решение ползването на жилище-съпружеска имуществена общност.
Ето защо и за да може да се приеме, че е сключен договор между само един
от наследниците и топлопреносното предприятие, освен откриването на
партида е необходимо и сключено между самите наследници споразумение
или друг акт, който да легитимира този наследник еднолично да ползва
4
имота. В общите условия на ищцовото дружество е предвидено при смърт на
потребителя на топлинна енергия задължение за неговите наследниците /или
някой от тях/ да уведомят дружеството и да подадат заявление за промяна на
партидата. Самото подаване на заявление в изпълнение на изрично
установено договорно задължение от някой от наследниците при липса на
данни за сключено преди това споразумение между тях не може да обоснове
извод за сключен между този наследник и топлопреносното предприятие
договор с предмет доставка на топлинна енергия за имота, респ. да дерогира
общото правило, че всеки собственик отговаря за начислените задължения
съобразно квотата си в собствеността, доколкото не манифестира воля за
самостоятелно встъпване в такова облигационно правоотношение. Ето защо и
съдът намира, че през процесния период Р. М. Е., Н. М. М. и А.Р. Е.а като
собственици на по 1/3 от процесния апартамент са отговаряли за по 1/3 част
от начислените суми за топлинна енергия. След смъртта на А.Р. нейните
наследници по закон Р. М. Е. и Н. М. са наследили по ½ от нейните активи и
пасиви, с оглед на което и всеки от тях следва да отговаря за по ½ от
дължимите суми за потребена топлинна енергия на имота.
Неоснователен е и доводът на въззивника по отношение претенция за
стойността на извършената услуга дялово разпределение. От изготвената СТЕ
е видно, че услугата е извършвана през исковия период. Съобразно
разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между
„Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост, годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение.
Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентичен извод и
предвид факта, че други оплаквания не са въведени във въззивната жалба, а и
с оглед препращането към мотивите на първоинстанционния съд на
основание чл. 272 ГПК, решението в обжалваната част следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата
страна в размер от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение № 11541/03.07.2023 г., постановено по гр.д.
№33838/2022 г. по описана СРС, ГО, 176 състав, в частта, в която е признато
за установено, че Н. М. М., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.422,ал.1 ГПК чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, сумата от 473,07 лева - цена на доставената топлинна
енергия за периода от 01.02.2019 г. - 30.04.2021 г. и сумата от 22,17 лева -
цена за услугата дялово разпределение за периода от 01.03.2019 г. -
30.03.2021 г., ведно със законната лихва върху двете главници от 13.06.2022 г.
до изплащане на вземането
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е
влязло в сила.
ОСЪЖДА Н. М. М., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, разноски в
размер от 100 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Д.“
ЕООД на страната на въззиваемия „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6