РЕШЕНИЕ
№ 181
гр. Смолян, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на седми юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №
20215440101045 по описа за 2021 година
Ищецът „****” ЕООД, представлявано от **** е предявил обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК срещу М. ХР. Б.
от гр. Смолян, с които се иска да бъде установено по отношение на ответницата, че дължи
на ищеца сумите, присъдени с издадената срещу нея Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 697/2021 г. по описа на РС - Смолян, а именно: 1 913,04 лева –
главница за периода 08.05.2020 г. - 28.01.2022 г. и 571,10 лева договорна възнаградителна
лихва за периода 09.03.2020 – 03.04.2021 г., както и законна лихва върху главницата,
считано от 02.07.2021 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното погасяване на дълга. Претендира присъждане на деловодните
разноски в заповедното и в исковото производство.
Фактическите твърдения на ищеца се свеждат до следното:
На 09.03.2020 г. Между страните е сключен Договор за предоставяне на кредит от
разстояние № 288709 по реда на ЗПФУР, като при кандидатстване ответницата е посочила
телефонен номер **** и имейл: ****Активиращият код е 4331. В хода на кандидатстване
кредитополучателят е изпратил снимка на личната си карта, а от предоставената снимка на
вайбър, телефонният номер, ползван от кредитополучателя съвпада с този, на който е
изпратен кодът за активиране на договора. След сключването на договора за предоставяне
на кредит от разстояние кредитодателят е изпратил съобщение по телефона, с което го
уведомява, че паричните средства в размер на 2 000 лв. са преведени по посочения от него
начин - на каса на „***“ АД. До входиране на заявлението са погасени вземания в размер на
150.00 лв., на две плащания, съответно на 10.04.2020 г. - 50.00 лв. и на 24.06.2020 г. - 100.00
лв., разпределени по следния начин: 86.96 лв. главница с падеж 08.04.2020 г. и 63.04 лв.
договорна лихва. Съгласно л. 4, ал. 3, т. 2 от Договора за кредит вземането на главница в
размер на 2 000 лв. е разсрочено на 23 ежемесечни вноски, от които първите 22 са в размер
1
86.96 лв. и последната 23-та е в размер на 86.88 лв. за периода 08.04.2020 г. - 28.01.2022 г..
На 06.04.2021 г. е обявена предсрочна изискуемост на кредита, за което ответницата е
уведомена по е-мейла.
Договорната лихва е в размер на 40.15 %.. Погасена е договорна лихва в размер на
63.04 лв., което представлява част от вноската за договорна лихва за периода 08.04.2020 г. -
28.01.2020 г.. Част от тази вноска не е платена. Крайната дата на претендираната договорна
лихва е съобразена с датата на обявяване на предсрочна изискуемост, поради което не са
претендирани вноски, падежирали след 06.04.2021 г..
Въпреки положените усилия от ищеца, отношенията между страните не са уредени,
което е породило правният му интерес да предяви вземането си по реда на чл. 410 ГПК, в
която връзка е образувал ч.гр.д. № 697/2021 г. пред РС – Смолян и с издадената по него
заповед за изпълнение процесните суми са присъдени в негова полза. Ответницата е подала
възражение срещу издадената заповед за изпълнение, което е станало причина ищецът да
предяви настоящите искове.
Оспорва като неоснователно твърдението на ответницата за липса на валидно
сключено правоотношение, тъй като договорът е сключен съгласно изискванията на ЗПФУР
вр. ЗЕДЕУ и вр. с чл. 10 ЗПК, като сключения договор е представени и на дисковете,
приложени към исковата молба, който представлява оригинал по смисъла на чл. 194 ГПК.
Ответницата е предоставила личната си карта и вайбъра си на ищеца, като на посочения от
нея телефонен номер в приложението й е изпратен СМС активиращ договора. По
предвидения ред в посочените закони липсва изискване за полагане на подпис, като
волеизявлението за сключване на договора се прави с извършване на самата процедура.
Договорът е с шрифт 12, като клиента може да увеличи същия на електронното устройство,
на което го чете. Счита за неоснователно възражението за предсрочна изискуемост. Към
датата на депозиране на молбата кредита е изцяло падежирал. Що се отнася до
възражението за незаконосъобразност и нищожност на договорената лихва, то същото
следва да бъде преценено индивидуално в конкретния случай. Счита за неоснователни и
възраженията относно срока на договора, ГПР, нарушенията на чл. 11, ал. 1 т. 20, 23 и 24 от
ЗПК. Счита за неоснователно и възражението за изтекла давност, тъй като договора е
сключен през 2020 г. Евентуално прави искане в случай, че бъдат уважени възраженията за
нищожност на някой от основанията да бъде осъдена ответницата да заплати главницата
ведно със законната лихва от датата на забавата, а именно от датата на връчване на
становището.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата депозира отговор, с който оспорва исковата
молба като неоснователна, оспорва договора за кредит като недействителен. Твърди, че
между страните не е възниквало валидно отношение по договор за кредит, тъй като
ответницата не е отправяла заявка за сключването на такъв договор и поради това
сключеният договор от нейно име е нищожен поради липса на съгласие, договорът не е
подписан от нея. Оспорва твърдението на ищеца, че е предоставил на ответницата кредит в
размер на 2 000 лв.. Твърди, че ищецът не е предоставил необходимата преддоговорна
2
информация, не е спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 и 2 ЗПФУР, оспорва договорът да е
обявен за предсрочно изискуем и за това ответницата да е уведомена по надлежния ред.
Договорът в частта на договорените лихви противоречи на добрите нрави и е сключен в
противоречие с чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК, поради което е нищожен в тази част, лихвеният
процент е неправомерно завишен, надвишава трикратния размер на законната лихва. Налице
е нееквивалентност между предоставената финансова услуга и уговорената цена, с което е
нарушен принципът за добросъвестност в облигационните отношения. Нарушен е чл. 10, ал.
1 ЗПК, тъй като не е спазено изискването за шрифт на договора не по-малък от 12; нарушен
е чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗПК, тъй като в договора не е посочен срок на договора; нарушен е чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не са посочени всички компоненти, включени в ГПР, както и
метода за изчисляването му; нарушен е чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като от договора и
погасителния план не може да се разбере какъв е размерът на сумите, включени в месечните
погасителни вноски и техния вид; нарушени са и чл. 11, ал. 1, т. 20, 23 и 24 ЗПК. Прави
възражение и за нищожност на неустоечната клауза по чл. 3 от договора. Прави възражение
за изтекла погасителна давност. Моли исковете да бъдат отхвърлени, претендира за
деловодните разноски, съобразно представения списък.
В съдебно заседание ищецът не се явява, за него в писмено становище юр. Гюров
поддържа исковата молба и оспорва като неоснователни възраженията на ответницата.
Ответницата не се явява в съдебно заседание, в писмена молба – становище
процесуалният представител адв. *** моли исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни по подробно изложените в нея съображения. Претендира за разноски.
Фактически и правни изводи:
Със заповед за изпълнение на парично задължение № 315/05.07.2021 г. по ч.гр.д. №
697/2021 по описа на РС – Смолян е разпоредено длъжникът М. ХР. Б. да плати на
кредитора „****“ ЕООД сумите: 1 913,04 лева - главница, 571,10 лева - договорна лихва за
периода от 09.03.2020 г. до 03.04.2021 г., 465 лева - неустойка, дължими по договор за
кредит № 288709/09.03.2020 г., сключен между „****“ ЕООД и М. ХР. Б., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда
02.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и съдебни разноски по делото
в размер на 111,98 лева, от които 61,98 лева заплатена от заявителя държавна такса и 50 лева
за юрисконсултско възнаграждение.
Поради постъпило възражение от длъжника по чл. 414 ГПК, съдът с разпореждане №
1255/02.09.2021 г. е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането му
срещу длъжника в едномесечен срок. Предупредил го е за последиците от неизпълнение на
разпореждането. Разпореждането е връчено на заявителя на 09.09.2021 г. и на 04.10.2021 г. е
депозирана настоящата искова молба. Същата е процесуално допустима, предявена в
установения едномесечен срок от кредитора срещу длъжника по заповедното производство.
С последващо определение № 192/30.03.2022 г. по ч.гр.д. № 697/2021 г. на основание
чл. 415, ал. 5 ГПК съдът е обезсилил издадената заповед за изпълнение в частта на
3
присъдената неустойка в размер на 465 лева. Определението е влязло в сила.
Видно от Договор за предоставяне на кредит № 288709 от 09.03.2020 г., сключен
между ищеца като кредитор и ответницата като потребител, кредиторът се е задължил да
предостави сумата от 2 000 лв., който ответницата следвало да върне за срок от 690 дни, на
23 месечни вноски, първата с падеж 08.04.2020 г. и последната с падеж 28.01.2022 г., ведно
с договорената лихва при фиксиран годишен лихвен процент от 40,15 %, лихвен процент на
ден при отказ от договора- 0,11 % и годишен процент на разходите /ГПР/ от 48,3 %.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. т. 7 от договора общият размер на всички плащания по договора
възлиза на 2 791,96 лв., а общата дължима сума при непредставяне на обезпечение по чл. 3,
ал. 1 е изплащане на погасителните вноски в срок е 3721,96 лв.. Крайният срок на договора е
изтекъл на 28.01.2022 г. с настъпването на падежа на последната погасителна вноска.
В чл. 2, ал. 2 е договорено, че кредиторът се задължава да предаде на потребителя
договорената сума по ал. 1 в деня на подписването на договора, чрез превод по посочена от
потребителя банкова сметка или в офис на „***“ АД.
Съгласно чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от договора ищцата е поела задължение в тридневен срок,
считано от сключване на договора, да предостави на кредитора обезпечение по един от
двата варианта предвидени в ал. 1 - банкова гаранция с бенефициер – заемодателя или две
физически лица - поръчители, отговарящи на посочените в договора изисквания. Страните
са се уговорили в чл. 3, ал. 2 от договора, че при неизпълнение на това задължение
заемателят дължи неустойка в размер на 930 лв., която ще заплаща заедно с месечните
погасителни вноски, към която се добавя.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора потребителят следва да плаща задълженията си по
банков път и в офис на „***“ АД.
Съгласно чл. 8, ал. 2 от договора, страните са се съгласили, че при забава в плащането
на две последователни погасителните вноски от потребителя, кредиторът може едностранно
да обяви кредита за предсрочно изискуем и да изиска предсрочното му погасяване.
С е-мейл на ел.поща на ответницата от 09.03.2020 г. същата е уведомена, че е
направен превод от 2 000 лв. на нейно име на каса на „***“ АД. Видно о т разписката за
извършено плащане на л. 36, на същата дата 09.03.2020 г. в 10,37 часа е извършен превод в
размер на 2 000 лв. по договор № 288709 от „****“ ЕООД към „***“ АД с получател М.Б..
Видно от писмото на „***“ АД от 15.02.2022 г. /л. 61/, с приложената към него
разписка на 09.03.2020 г. в 17:18:18 ч. се удостоверява получаването на сумата от 2 000 лв.
на основание договор 288709 от ответницата М.Б., наредени от „****“ ЕООД. Посочено е
също, че са извършени две плащания по договора, съответно в размер на 50 лв. на
10.04.2020 г. и на 100 лв. на 24.06.2020 г.. В писмото изрично е посочено, че при плащане на
суми по-малки от 300 лв. не се събират данни за вносителя на паричните средства.
Видно от самата разписка, в нея е посочен ЕГН на получателя, номер и година на
издаване на личната карта, адреса на получателя. М.Б. саморъчно е изписала имената си и се
е подписала.
4
От представената справка за плащания е видно, че по ЕГН на ищцата са отразени две
плащания чрез „***“ АД в полза на получателя „****“ ЕООД съответно в размер на 50 лв.
и на 100 лв. на датите 10.04.2020 г. и 24.06.2020 г..
На 15.09.2021 г. ответницата е отправило запитване чрез е-мейл дали може да поиска
рефинанс на сумата от 1 000 лв. за срок от 12 м.
С писмо по ел.поща на ответницата от 06.04.2021 г. същата е уведомена, че кредитът
е обявен за предсрочно изискуеми и същата е предупредена, че ако не плати дължимите
суми за главница, лихва, неустойка и разходи, ще се премине към принудително изпълнение.
В представената кредитна преписка се съдържа както копие на личната карта на
ответницата, така и нейния Файбър – номер.
Съдът не споделя възраженията на ответницата, че не е сключвала този договор за
кредит и между страните не е възникнало кредитно правоотношение.
Процесният договор е представен на хартиен носител на стр. 7-11 от делото, като по
силата на разпоредбата чл. 184, ал. 1 ГПК преписът има значение на документ на хартиен
носител, след като е заверен от страната. От ответницата е било направено искане за
представянето му на електронен носител, въпреки, че още с исковата молба такъв е бил
представен от ищеца. От прегледа на диска, съдържащ самия договор, общите условия,
както и представената кореспонденция между страните, копие от личната карта на
ответницата и снимка на вайбъра на телефона й, се потвърждава съответствието и
достоверността на представените към исковата молба хартиени преписи. Следователно
преписът на договора на хартия е годно доказателство за авторството на волеизявлението и
неговото съдържание.
В мотивите на Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о.,
ГК, докладчик съдията Борис Илиев, постановено по реда на чл. 290 ГПК е прието, че
„Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя
характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1 изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно
върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска
представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно
доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание.“
В чл. 10, ал. 1 ЗПК се предвижда договорът за потребителски кредит да се сключва
винаги в писмена форма, като освен на хартиен носител и на друг траен носител.
Представеният договор, записан на електронен носител, представлява електронен документ
в писмена форма, съгласно чл. 3, ал. 1 и ал. 2 ЗЕДЕУУ и е годно доказателство за
съгласуване на двете насрещни волеизявления на страните и за сключения договор между
тях с описаното по-горе съдържание.
Според приетите по делото общи условия, при кандидатстване за кредит в сайта на
кредитора, потребителят по електронен път попълва предварително искане за предоставяне
на кредит от разстояние, като избира типа кредит, размера на сумата, срока за връщане на
кредита от главната страница на сайта, получава предварителна информация, попълва
5
нарочен въпросник за определяне на кредитоспособността му, както и декларация- съгласие
за обработка на личните му данни и с попълването на въпросника и натискане на бутон
Напред изпраща искането си за предоставяне на кредит. При одобряването му до 30 минути
от изпращането на посочените формуляри на електронната му поща се изпращат Стандартен
европейски формуляр, съдържащ преддоговорна информация, действащите общи условия
към договора и линк, чрез който след активирането му потребителят отваря профила си и
може да се запознае с проекта на договора. От този момент може в 7-дневен срок да
потвърди сключването на договора, като правилно попълни цифровия код, изпратен от
кредитора като кратко текстово съобщение на предоставения от кандидата телефонен
номер. С активирането на линка на получения код с SMS, изпратен на телефонния номер на
ответницата, същата се е съгласила за сключването на договора. Ответницата не възразява,
че телефонният номер не е нейният, нито, че посоченият от нея електронен адрес не е неин.
Освен това ответницата е разговаряла и със служител на кредитора и в телефонния разговор
е потвърдила сключването на договора и отново е потвърдила нейните лични данни и е
предоставила собствения си телефонен номер, както и втори номер за връзка – този на
нейния син. Последното се подкрепя от представения аудиозапис на потвърждаването на
сключването на договора. Следователно договорът е сключен със съгласието на
ответницата. Ответницата не твърди и не ангажира доказателства, че неправомерно от нейно
име е била използвана личната й карта, респ., че предоставените телефонен номер, вайбър и
електронна поща не са нейни или пък че са използвани неправомерно от друго лице. Точно
обратното, установява се, че тя сама е предоставила копието на личната си карта със
съдържащите се в нея лични данни, същите данни, вкл. телефонен номер и ел.поща е
посочила и потвърдила.
Следователно със сключването на договора за кредит са възникнали и задълженията
на двете страни по него.
Безспорно се установи, че ищецът е изправна страна и е предоставил отпуснатия
кредит на ответницата, като е превел сумата на нейно име в „***“ АД, а тя е усвоила кредита
в пълен размер на 09.03.2020 г. с получаването на сумата на гише на „***“ АД. За
получаването на сумата същата собственоръчно се е подписала в издадената разписка и се е
подписала, след като е била извършена проверка на самоличността й от касиера. В този
смисъл неоснователни са възраженията на ответницата, че ищецът не е доказал, че сумата е
получена от ответницата.
Ответницата не е изпълнила задължението си да заплаща месечните вноски по
погасителния план. Същата е платила само две вноски в общ размер от 150 лв., с които
изцяло е погасена главницата от първата месечна вноска в размер на 86,96 лв. и част от
договорната лихва от първата месечна вноска в размер на 63,04 лв.. Ответницата не твърди
и не ангажира доказателства за извършени плащания след признатите от ищеца.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че сключеният между
ищцата и „****“ ЕООД Договор за предоставяне на кредит притежава необходимите и
съществени елементи на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК.
6
В чл. 10 - чл. 12 ЗПК законодателят е предвидил специфични изисквания относно
реда за сключване, формата и съдържанието на договора за потребителски кредит,
нарушаването на част от които води до неговата недействителност.
Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11 ал. 1, т.
7 – 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 договорът за потребителски кредит е
недействителен. Касае се за изначална недействителност на договора, тъй като посочените в
чл. 22 ЗПК императивни изисквания са относими към момента на сключването му.
Неспазването на което и да е от тези изисквания е въздигнато от законодателя в достатъчно
тежък порок, водещ до недействителност на договора с правни последици, уредени в чл. 23
ЗПК. Въпреки опорочаването на договора за потребителски кредит, отговорността на
заемателя не отпада изцяло, тъй като дължи връщането на чистата стойност на кредит, без
лихви и други разходи.
В чл. 11, ал. 1, т. 9 е ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния
лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения
процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази
информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти.
Към договора има погасителен план, отговарящ на необходимите изисквания.
Що се отнася до шрифта на договора, след като същият е документ в електронна
форма, то няма никаква пречка ответницата като потребител с помощта на техническите
възможности на електронните устройства сама да променя, респ. да увеличава шрифта, в
случай, че счита, че същият не е в размер 12.
Съдът не споделя доводите на ответницата за пълна недействителност на договора за
кредит, тъй като счита, че са спазени посочените законови изисквания.
Ответницата дължи да заплати на ищеца дължимите вноски за главницата,
съгласно погасителния план. Както се установи по-горе ответницата е погасила само
първата вноска за главница в размер на 86,96 лв. и е останал непогасен остатък в размер на
1 913,04 лв. Съдът отчита обстоятелството, че в хода на процеса, на 28.01.2022 г. е настъпил
крайният падеж на кредита, поради което и целият остатък от главницата е станал изискуем
в пълен размер. Въведеното от ответницата възражение за изтекла погасителна давност е
неоснователно, тъй като не са изтекли пет години от падежа на претендираната главница.
Искът за главницата е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
В чл. 2, т. 3 от договора е посочен фиксиран годишен лихвен процент от 40,15 %, за
който липсва пояснение как е формиран. По смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗПК фиксиран
лихвен процент по кредита е лихвеният процент, предвиден в клауза на договор за кредит,
по силата на която кредиторът и потребителят уговарят един постоянен лихвен процент за
целия срок на договора за кредит или уговарят няколко лихвени проценти за отделни
периоди от продължителността на договора за кредит, през които се прилага само
7
определеният фиксиран лихвен процент.
В конкретния случай размерът на договорения фиксиран годишен лихвен процент е
посочен в договора и договорната лихва е разпределена като част от месечните погасителни
вноски. Договореният лихвен процент в размер на 40,15 %, обаче, надхвърля трикратния
размер на законната лихва, който към датата на сключване на договора за кредит е била в
размер на 10.01 %, както съдът служебно установи. Това означава, че клаузата за
уговорената в този размер възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави и като
такава е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като същата надхвърля рамките на
присъщата възнаградителна функция и създава предпоставки за неоснователно
обогатяване на заемодателя за сметка на заемателя /аналогично е прието в решение № 906 от
30.12.2004 година на ВКС по гр. дело № 1106/2003 година, ІІ г. о., решение № 1359 от
11.03.2009 година на ВКС по гр. дело № 15/2007 година, ІV г. о., решение № 378 от
18.05.2006 година на ВКС по гр. дело № 315/2005 година, ІІ г. о., определение № 901 от
10.07.2015 година на ВКС по гр. дело № 6295/2014 година, IV г. о. /.
По изложените съображения договорът за кредит е нищожен в частта на
договорената лихва поради противоречие със закона и добрите нрави, поради което искът за
договорна лихва е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Съдът не се произнася по въведените от ответницата възражения за нищожност на
ГПР, тъй като същият не засяга иска за главницата.
Съдът не се произнася по въведените от ответницата възражения за нищожност на
неустойката, тъй като същата не е предмет на делото и издадената заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 697/2021 г. е обезсилена в частта на неустойката.
Относно разноските: И двете страни са заявили искания за присъждане на
деловодните разноски.
Ищецът претендира разноски в настоящото производство в размер на 64,54 лв. за
държавна такса и 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение, както и в заповедното
производство в размер на 61,98 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение. С оглед частичното уважаване на исковете, на ищеца се дължат
направените разноски за държавна такса както в заповедното, така и в исковото
производство, пропорционално на уважената част от исковете. Тъй като ищецът е
представляван от юрисконсулт, му се дължи юрисконсултско възнаграждение на основание
чл. 78, ал. 8, вр. ал. 1 ГПК, пропорционално на уважената част от исковете както в
заповедното, така и в исковото производство.
Ще следва да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца заплатената държавна
такса в размер на 51,52 лв. в настоящото и в размер на 25 лв. в заповедното производство,
както и юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство в размер на 150 лв. и в
заповедното в размер на 25 лв..
На процесуалния представител на ответницата се дължат разноски,
пропорционално на отхвърлената част от исковете в размер на 300 лв. на основание чл. 38,
8
ал. 2 ЗАдв. На ответницата не се дължат разноски, тъй като такива не са направени.
Относно молбата с вх. № 3054/20.06.2022 г., депозирана от ищеца за отмяна на
наложената глоба в съдебно заседание, проведено на 07.06.2022 г., съдът счита същата за
неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена. Няма уважителни причини за
ищеца да не изпълни разпореждането на съда за внасяне на определения депозит за
назначените и отменени в последствие експертизи, както и за внасяне на дължимата
държавна такса за снабдяването му със съдебно удостоверение. При редовно призоваване на
страна и при неявяването й в съдебно заседание, в което са допуснати и назначени
експертизите и е уважено искането за издаване на съдебно заседание, съдът няма
задължение да съобщава протоколното определение на страната. Страната е задължена сама
да следи за резултата от заседанието и своевременно да предприеме необходимите действия,
за да изпълни разпореждането на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗВАНА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК,
че съществува вземането на „****” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр. **** представляван от ****, по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК № 315/05.07.2021 г., издадена по ч.гр.д. № 697/2021 по описа на РС – Смолян срещу М.
ХР. Б., ЕГН **********, от гр. Смолян, ул. „***“ № 18, за сумата от 1 913,04 лева,
представляваща дължима главница по Договор за предоставяне на кредит № 288709 от
09.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.07.2021 г. - датата
на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска за договорна лихва в размер на 571,10
лв. за периода 09.03.2020 – 03.04.2021 г.
ОСЪЖДА М. ХР. Б., ЕГН **********, от гр. Смолян, ул. „***“ № 18 да заплати
на „****” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. **** представляван от
**** на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, направените разноски за платена държавна такса
в общ размер на 76,52 лв., от които 51,52 лв. по настоящото дело и 25 лв. по ч.гр.д. №
697/2021 по описа на СмРС, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 175 лв., от
които 150 лв. по настоящото дело и 25 лв. по ч.гр.д. № 697/2021 по описа на СмРС.
ОСЪЖДА „****” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. ****
представляван от **** да заплати на адвокат ****, ЕГН **********, сл. адрес гр. ****, ***
на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.,
пропорционално на отхвърления иск.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СмОС в двуседмичен
срок от връчването му.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молбата на „****” ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр. **** представляван от **** с вх. № 3054/20.06.2022 г., с
която се иска да бъде отменено протоколното определение от съдебно заседание, проведено
на 07.06.2022 г. в частта, с която на ищеца е наложена глоба в размер на 50 лв.на основание
чл. 92а ГПК.
Решението в тази част има характер на определение и подлежи на обжалване от
ищеца с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред СмОС.
Решението да се връчи на страните, като на ответницата чрез адв. ***.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
9
10