№ 12234
гр. София, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:*****
при участието на секретаря ****
като разгледа докладваното от ***** Гражданско дело № 20231110163419 по
описа за 2023 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в
имуществената сфера на „******“ ЕАД съществуват вземания от **** за суми, формиращи
стойността на обедняването на „******“ ЕАД за сметка на обогатяването на ответника,
както следва: за сумата от 2280.44 лева, представляваща цена на топлинна енергия,
потребена в периода от м. 05.2019г. до м. 10.2020г. в имот, представляващ апартамент 23,
находящ се в гр. София, бул. „***** № 46, бл. 18, вх. Б, ет. 3, за сумата от 518.20 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
времето от 01.07.2019г. до 26.05.2022г., за сумата от 14.41 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 31.12.2019г. до 09.03.2021г. върху цената на топлинната
енергия за периода от 01.11.2019г. до. 31.12.2019г. в размер на 574.29 лева, за сумата от 15.65
лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 05.2019г. до м. 09.2020г. услуга
дялово разпределение, както и за сумата от 5.47 лева, представляваща законна мораторна
лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2019г. до
26.05.2022г., както и за сумата от 0.14 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 31.12.2019г. до 23.11.2020г. върху цената на услугата дялово разпределение за
периода от 01.11.2019г. до 30.09.2020г. в размер на 21.69 лева, ведно със законната лихва
върху главните вземания, считано от 30.05.2022г. до окончателно изплащане на
задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 28213/2022г. по описа на СРС,
54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът „******“ ЕАД твърди, че ответникът потребявал топлинна енергия за
стопански нужди през исковия период в процесния имот, поради което и на основание
разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ следвало да сключи с ищеца писмен договор за
продажба с предмет консумираната топлинна енергия, което не сторил, поради което се
обогатил за сметка на обедняването на топлопреносното дружество със стойността на
реално доставения топлинен ресурс и на предоставената във връзка с отчитането и
разпределянето му услуга дялово разпределение. Изяснява, че сумите за топлоснабдения
имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след приключване на отоплителния
1
сезон са издавани изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършвало дяловото
разпределение в сградата, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди,
че отправил до ответника покана да заплати доброволно формираните за процесния период
парични задължения, което същият не сторил. При тези твърдения претендира спорните
вземания, законна лихва и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, в който ответникът оспорва предявените срещу него искове, твърдейки, че през
исковия период имотът е бил предоставен за управление на Столична община по силата на
издадена на областния управител заповед, поради което фактически не се е ползвал от
областната администрация, като освен това бил необитаем. А със заповед на областния
управител от 30.06.2020г. имотът бил отписан от актовите книги за държавна собственост.
Поддържа, че през исковия период, вкл. съобразно изричните твърдения на ищеца в исковата
молба, между страните не е съществувало договорно отношение въз основа на писмен
договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, поради което и не е налице
основание от него да се претендират процесните суми. Наред с това, поддържа, че в случая,
с оглед изложените от него фактически твърдения, касаещи упражняването на фактическата
власт върху жилището през исковия период, не е налице основание да се приеме, че именно
той се е обогатил за сметка на обедняването на топлофикационното дружество. Оспорва да е
получавал фактури за исковия период, както и през същия да са съществували валидни
договори между етажните собственици в сградата и дружеството за дялово разпределение,
както и между последното и ищеца. Като самостоятелно основание за недължимост на
обезщетение за забава сочи обстоятелството, че до него не е отправяна покана да изпълни
процесните задължения, поради което и не е надлежно поставен в забава. В условията на
евентуалност спрямо всички тези доводи релевира възражение за погасяване на вземанията,
предмет на исковете, по давност. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Съществуването на спорното материално право- така, както е заявено от ищеца чрез
съдържащите се в исковата му молба фактически твърдения, е предпоставено от
осъществяване в обективната действителност на следните материалноправни предпоставки
(юридически факти): 1/ обедняване на ищеца, осъществено в резултат на доставяне до
процесния имот на твърдяното количество топлинна енергия и извършване на услугата
дялово разпределение; 2/ обогатяване на ответника, настъпило вследствие на потреблението
на така предоставения енергиен ресурс без заплащане на цената му; 3/ връзка между това
обогатяване и обедняване, която не следва да е причинно- следствена, а да се изразява в общ
юридически факт или група от такива, довели до имущественото разместване в правните
сфери на всяка от страните; 4/ за ищеца да липсва друг ред за защита на твърдените права.
Процесуалното задължение да установи осъществяването на тези правнорелевантни
обстоятелства принадлежи на ищеца по арг. от нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже възникването на
главен дълг, поставянето на ответника в забава за погасяването му, както и размера на
вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползване на съответния паричен ресурс и
съизмеряваща се със законната лихва за периода.
Установява се от неоспорените от страните акт № 09442 за частна държавна
собственост от 30.03.2017г. и акт № 1337 за частна общинска собственост от 20.10.2020г., че
през исковия период- от м. 05.2019г. до м. 10.2020г., процесният имот, представляващ
апартамент 23, находящ се в гр. София, бул. „***** № 46, бл. 18, вх. Б, ет. 3, е бил частна
държавна собственост, който като такъв на основание нормата на чл. 18, ал. 1 ЗДС е бил
управляван от ****, в какъвто смисъл е и изричното отбелязване в т. 10 от АДС №
2
09442/30.03.2017г. С оглед на това по правило би следвало да се приеме, че именно
областната администрация, на която имотът е бил предоставен за стопанисване и
управление, е легитимирана да отговаря по претенциите на ищеца, основани на забраната за
неоснователно обогатяване, изразяващо се в случая в ползването без заплащане на цената й
на доставяната до обекта топлинна енергия, което ползване закономерно, обективно е
обусловено от упражнявана по отношение на този имот фактическа власт. В случая, обаче,
от представената от ответника с отговора на исковата молба и неоспорена от ищеца заповед
№ РД-04-026/21.11.2018г. на областния управител на област София се установява, че
фактическата власт върху процесния имот, считано от 21.11.2018г. и през исковия период е
била предоставена на Столична община на основание нормата на чл. 15, ал. 2, изр. второ
ЗДС, като изводът в този смисъл се потвърждава и от представената с отговора на исковата
молба заповед № ДС-14-00177/30.06.2020г. на областния управител на област София, в която
е констатирано, че въз основа на заповедта от 21.11.2018г. и на сключен на същата дата
писмен договор процесният имот е предоставен за управление на Столична община.
Ето защо и доколкото по изложените вече съображения материално легитимиран да
отговаря по претенцията за възстановяване на неоснователното обогатяване, настъпило в
резултат от доставката до процесния имот на топлинна енергия, без същата да е била
заплащана, е правният субект, който е упражнявал фактическа власт върху същия, а това
закономерно е субектът, комуто по силата на закона и съставените въз основа на него актове
за държавна, респ. общинска собственост и заповеди на областния управител на област
София е предоставено стопанисването и управлението на имота, следва да се приеме, че
ползвател на имота, а с това и на доставяната до него топлинна енергия през исковия период
е трето за производството лице. В случая не е доказано пълно и главно съобразно нормата на
чл. 154, ал. 1 ГПК този правен субект да е ответникът. Напротив, от надлежно приобщените
и неоспорени от страните писмени доказателства се установява, че трето за процеса лице е
държало имота, което препятства възможността да се формира еднопосочен и категоричен
извод, че в случая настъпилото в правната сфера на ищеца обедняване е за сметка на
обогатяване на ответника.
Поради това и само на посоченото основание- липса на материална легитимация на
ответника да отговаря по предявения иск, имащ за предмет вземания с източник забраната за
неоснователно обогатяване, предявените срещу него искове следва да бъдат изцяло
отхвърлени.
В съответствие със задължителните за правоприлагащите органи разяснения,
съдържащи се в т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът
следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено
на ответника, комуто на основание нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъде присъдена
сумата от 100.00 лева- юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство,
определено от съда на основание нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ в минимален размер с оглед
липсата на фактическа и/или правна сложност на делото.
Сторените от ищеца разноски следва да останат за негова сметка- така, както са
извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл.
3
59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в имуществената сфера на
„******“ ЕАД, ЕИК *****, съществуват вземания от **** за суми, формиращи стойността
на обедняването на „******“ ЕАД за сметка на обогатяването на ответника, както следва: за
сумата от 2280.44 лева, представляваща цена на топлинна енергия, потребена в периода от
м. 05.2019г. до м. 10.2020г. в имот, представляващ апартамент 23, находящ се в гр. София,
бул. „***** № 46, бл. 18, вх. Б, ет. 3, за сумата от 518.20 лева, представляваща обезщетение
за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 01.07.2019г. до
26.05.2022г., за сумата от 14.41 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
31.12.2019г. до 09.03.2021г. върху цената на топлинната енергия за периода от 01.11.2019г.
до. 31.12.2019г. в размер на 574.29 лева, за сумата от 15.65 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 05.2019г. до м. 09.2020г. услуга дялово разпределение, както и
за сумата от 5.47 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 01.07.2019г. до 26.05.2022г., както и за сумата от 0.14
лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 31.12.2019г. до 23.11.2020г. върху
цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.11.2019г. до 30.09.2020г. в размер
на 21.69 лева, ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 30.05.2022г. до
окончателно изплащане на задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело №
28213/2022г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 ГПК „******“ ЕАД, ЕИК *****, да
заплати на **** сумата от 100.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
настоящото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на ищеца „ПМУ
Инженеринг“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4