Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 24.06.2019 Град Карлово
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски
районен съд втори граждански състав
На шестнадесети
май две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар:
Ангелина Господарска
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 693 по описа за 2013 година
и за да
се произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно
основание чл.109 ЗС, предявен от Г.С.Н., ЕГН **********, адрес ***, срещу Л.Б.Б.,
ЕГН: ********** и А.С.Б., ЕГН: **********,***.
Ищцата, представлявана от адв. М.И.
твърди, че по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№142, том.III, рег.№6080, дело №*** от 28.12.2012 год. придобила
поземлен имот с идентификатор №68080.503.880 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.С. с административен адрес гр. С., ул. „В.“ №* с
номер по предходен план 880 парцел XIV в кв.66, ведно с построените в него
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 68080.503.880.1 и сграда с
идентификатор 68080.503.880.2 с предназначение хангар, депо, гараж.
При съставянето на цитирания
нотариален акт били представени всички необходими документи, установяващи
правото на собственост на праводателите на имота, предмет на прехвърлителната
сделка, както и изпълнението на особените изисквания на закона.
Твърди, че през 2002 г. във връзка с
преустройство на жилищната сграда в имота, който придобила, бил изготвен,
процедиран подробен устройствен план /ПУП/, одобрен със Заповед
№528/19.08.2002год. на кмета на община К.. Същият действал и към момента, след
като бил потвърден с окончателни решения на ВАС – Решение №9546/28.0б.2011год.
на ВАС по адм. дело 4599/2011год., Решение №8160/07.0б.2012год на ВАС по адм. дело
4300/2012год. и Решение №3215/06.03.2013год на ВАС по адм. дело 76/2013год.
Административните производства по законосъобразността на Заповедта от 2002 г.
били провеждани по повод извършено от ответника Л. Б. строителство в имота му,
неотговарящо на действащия ПУП.
Твърди, че по искане на същото лице – Л.
Б., и представено от него частно геодезическо заснемане на имота му с твърдение
за навлизане, била издадена Заповед №ДК-02-Пд-04/16.04.2010 год. от и.д.
Началник сектор П. при РДНСК ЮЦР за премахване на оградата и навеси в имота на
праводателите на ищцата. След влизане в сила на заповедта за премахване на
строежите, находящи се в имот УПИ Х1У-880 по плана на гр.С., кв.66, обл. П. –
изпълнително основание по смисъла на чл. 268, т. 1 АПК, настъпили нови факти,
които изключвали изпълнението на задължението за премахване на строежа.
Административен съд П. бил сезиран с молба от праводателката на ищцата М.И. на
основание чл.292 от АПК, с която се искало съда да признае за установено спрямо
ответника РО „НСК“ П. при РДНСК ЮЦР, че по Заповед №ДК-02-Щ-04/16.04.2010год. не
съществува изпълняемо задължение.Образувано било
дело 5978/2012 год., което не било приключило към датата на подаване на
исковата молба.
Независимо от висящия административен
процес, на 18.03.2013 год. в имота на ищцата били извършени действия по
принудително премахване на строежите, без да е била конституирана в
изпълнителен процес, без уведомяването ѝ по предвидения ред и без
присъствие на някой от обитателите на имота, като бил подсигурен достъп именно
от имота на ответника Л. Б.. По този повод в административен съд П. били
образувани и други административни производства - адм. дело 4069/2012год., адм.
дело 762/2013 год. и адм. дело 837/2013 г., неприключили към датата на подаване
на исковата молба. Във връзка с осъщественото в имота ѝ на 18-ти и 19-ти
март 2013 г. били образувани и прокурорски проверки в Районна прокуратура – П.
и Окръжна прокуратура – П..
Ищцата твърди, че на 30.04.2013 г в
същия този имот били предприети действия по принудителното му освобождаване.
Издадено било полицейско разпореждане, с което било наредено на праводателя
ѝ В.С.И. да освободи „незаконно заетия имот, собственост на Л.Б.“.
Административният орган, издал уведомлението, поискал съдействието от органите
на МВР преди да е изпълнил задължението си да я уведоми като собственик на
имота – съобщението за предприемане на действия в имота ѝ получила на
07.05.2013 г. Нямало издадена заповед на кмета на община С., която да бъде
годно изпълнително основание. Постъпило искане за съдействие от полицейските
органи във връзка с осъществяване на инвестиционно намерение на ответника Л.Б.
за изграждане на ограда в собствения му имот с административен адрес гр. С.,
ул.“В.“ №*, а в същото време било
осъществено влизане в чужд имот, без съгласие на собственика и било реализирано
строителство.
Имотът на ищцата с идентификатор 68080.503.880
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С., с номер по предходен
план 880 парцел XIV в кв.66, административен адрес гр. С., ул. „В.“ №* бил
урегулиран още през 1992 г. Дворното място, ведно с построената в него жилищна
сграда и подобренията били обект на възмездна прехвърлителна сделка между
праводателката на ищцата М.И. и нейната баба, извършена с НА №84, т.II, н.д.
502/23.07.1990год. на Карловски Районен Съд. През 1992г. към имота били придадени
47 кв.м. от съседния имот-УПИ XV-881 /сега собственост на ответника Л. Б./ по
силата на дворищно-регулационен план, одобрен през 1973 г. Сключен бил договор
за придаваемото място на 30.09.1992 г. Страна по него бил В.И.– съпруг на М.И.,
и същият заплатил сумата от 8000 лева на собствениците към онзи момент – И.и Е.
Н.. Договорът бил заверен в кметство С. при спазване разпоредбите на действащия
към момента ЗТСУ и при изготвена оценка от Комисията по чл.265 от ППЗТСУ, с
която била определена сума от 7214 лв. Впоследствие с констативен НА № 81, том
I, н.д. № 102/16.02.1996г. при Карловски РС праводателите на ищцата се снабдили
с документ за собственост на недвижим имот, придобит по регулацията, за чието
издаване като документ бил приложен същия протокол от 1992 г. за оценка.
Констативният нотариален акт бил изцяло с декларативен характер и не създавал
субективни вещни права на собственост и като такъв може да бъде изготвен по
всяко време.
В скицата-виза от 2002 г., необходима
за преустройството на жилищната сграда, изрично било посочено, че кадастърът е
попълнен, регулацията е приложена и няма незаконно строителство. Втори
собственик на УПИ XV-881 през 1997 г. станала С.Б.. Същата в нотариална
заверена декларация била посочила фактическото състояние на имота в момента на
покупката му, така както го е продала през 2005 г. на последния собственик –
ответника Л.Б..
Ищцата твърди, че кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр. С. били одобрени със Заповед РД-18-/11.03.2011 год.
на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. По
отношение на двата имота /на ищцата и на Л.Б./ кадастралната карта била в сила
и нямало изменение на същата.
Твърди, че на 29.04.2013 г. имотът
ѝ бил трасиран, означен и координиран от инж. В.Т. – представител на „Г.“
ЕООД – гр. К.. Поставените координати изцяло потвърждавали съществуващата от 21
години и непроменена граница на имота.
Независимо от това, по разпореждане на
ответника Л. Б. трасираните гранични точки били заличени и изцяло в имота на
ищцата била изградена ограда. Изцяло унищожено било градинското осветление в
четири сектора, както и водопровод и канализация, разположени по източната
граница на имота. Разрушени били каменни подови настилки, градинска чешма. С
реализираната ограда била затворена частично северната входна врата на имота, с
което напълно бил ограничен достъпът на принудително извадения автомобил.
Ищцата счита, че ответникът е извършил
неоснователни действия и е създал пречки да упражнява в пълен обем правото си
на собственост в имот идентификатор 68080.503.880 и административен адрес гр.С.,
ул. „В.“ №* ,а именно: не била дала съгласие за учредяване право на строеж в
имота ѝ, а е реализирано строителство изцяло в него; издаденото
разрешение за строеж не ѝ било съобщено от община С. и към датата на
подаване на исковата молба; нарушени били определените параметри и отстояния,
съгласно действащия ПУП; ограничено било ползването на имота от северната му
част, съобразно неговото предназначение /входна врата за автомобили/; реализираното
строителство от ответника било пречка ищцата да реализира строежите, съгласно
действащия ПУП.
Ето защо за ищцата бил налице правен
интерес от предявяване на настоящия иск, с който моли съда да постанови
решение и да задължи ответниците да преустановят неоснователните действия,
които ограничават упражняване правото ѝ на собственост в пълен обем като
премахнат изградената ограда изцяло в имота ѝ с идентификатор 68080.503.880
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С. по дължина на
източната граница на същия, да бъде прекратено неоснователно създаденото
състояние и възстановено състоянието на имота ѝ такова, каквото е било
преди нарушението. Претендира разноските по делото.
Ответниците, чрез адв. С.Г., с отговорите си на
исковата молба оспорват иска.
На първо място той бил недопустим. Твърдят, че
според константната съдебна практика искът за разрешаване на спор за
собственост между съседи относно точното местоположение на границата между
притежаваните от тях имоти, което включва и твърдение за отнемане на владение
на част от имота или създаване пречки за пълноценно упражняване на
собствеността, т. е. негаторният иск, съдържа в себе си и установителен иск за
собственост върху спорната ивица между двата имота.
Твърдят, че трайно установената съдебна практика
приема, че е недопустим такъв иск относно урегулираните поземлени имоти, защото
очертанията на имотите при тях се определят по административен ред с приемането
на плана и след влизането му в сила не може да има спор за точното
местоположение на границата. Доколкото спорът за граници на имоти в регулация е
свързан със спор за собственост, то на разположение на заинтересованите е друг
иск – този по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, който има за предмет установяване на право
на собственост, но към минал момент - към влизане в сила на регулационния план.
В този смисъл били Решение № 1 от 14.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4952/2007
г., II г. о., Решение № 1 от 15.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4583/2007 г., IV
г. о.
Освен недопустим, искът бил и неоснователен.
Ищците оспорват изцяло исковата молба на Г.С.Н. поради следните съображения:
На 28.12.2012г. ищцата придобила собствеността
върху недвижим имот в гр. С., съставляващ поземлен имот, ведно с построените в
него сгради. Съгласно влезлите в сила кадастрална карта и кадастрални регистри
за гр.С. поземленият имот имал идентификатор №68080.503.880 и се явявал съседен
на собствения на ответниците такъв с идентификатор №68080.503.881. Към датата
на придобиване на собствеността за безспорно установен незаконен строеж,
извършен от праводателите на ищцата М.С.И. и Й.Й.имало влязла в сила заповед за
премахване №ДК-02-Пд-04/16.04.210г. на изп. дл. Началник на сектор П. при РДНСК
ЮЦР (сега РО „НСК“ П. при РДНСК-ЮЦР). С определение № 3354 от 20.12.2012г. на
Административен съд-П., II отделение, X състав, постановено по адм. дело № 3978
от 2012г. било оставено без уважение искането на М.С.И. за спиране
принудителното изпълнение на заповедта за премахване. Със съобщение №
Сп-113/13.03.2013г., публикувано на сайта на ДИСК при МРРБ ищцата била
уведомена за датата на предприемане
на действия по
принудителното събаряне на незаконния строеж. Изнесеното в исковата
молба не отговаряло на истината.
От Главния архитект на Община С. по писмено искане
на Л.Б. в качеството му на възложител, с приложени
към него актуална скица на имота и конструктивно становище с указания за изпълнението,
ситуация и детайли, било издадено Разрешение за строеж № 6 от 21.03.2013г. за
плътна и ажурна ограда по западната регулационна линия на собствения му имот,
изцяло в имота на възложителя. По изрично искане на Л.Б. оградата била
разрешена изцяло в неговия имот, а не по равни части в двата имота, каквато
била разпоредбата на чл.48, ал.З, изр.първо от ЗУТ.
След влизане в сила на издаденото му
разрешение за строеж, преди да предприеме действия по реализиране на
предвидените строително-монтажни работи, с нарочно писмено заявление Л.Б.
поискал съдействие от административния
орган – Кмета на община С., а чрез него – от органите на МВР, съобразно
правомощията му по ЗМСМА и ЗУТ, за осигуряване на достъп за извършване на
разрешените ми строителни работи и предотвратяване на опитите за препятстване
на строителството. На 25.04.2013г. чрез кметството на с. В., общ. К., ответникът
Б. предприел действия по връчване на писмена покана от свое име до ищцата Г.С.Н.
за осигуряване на достъп в имота ѝ за извършване на разрешените му
строителни работи. При трикратно посещение от служител на кметството на адреса
по постоянна регистрация на ищцата до 29.04.2013 г., същата не била открита.
Ответниците твърдят, че на 29.04.2013 г.
от техническия ръководител на строежа: „Плътна и ажурна ограда по западната
регулационна линия“ и в присъствието на
служител по чл.223, ал.2 от ЗУТ (от техническата служба на Общинската
администрация) бил съставен протокол за откриване на строителна площадка и
определяне на строителна линия и ниво за строежа. Приложената към документите
Скица на имота №413, издадена на 08.01.2013г. от Службата по геодезия,
картография и кадастър-гр.П., послужила за издаването на Разрешение за строеж №
6 от 21.03.2013г. за плътна и ажурна ограда по западната регулационна линия не
указвала наличие на грешка в кадастъра. Същото било видно и от приложеното към
исковата молба неактуално Удостоверение № 94-13941 от 13.06.2011 г., издадено
от Службата по геодезия, картография и кадастър – гр. П. на името на М.С.И. –
праводателка на ищцата.
Ответниците твърдят, че строежът е от
VI категория, съгласно Наредба №1/2003г. за категоризацията на строежите в
Република България и не подлежи на въвеждане в експлоатация. Строежите от VI
категория се смятат годни за експлоатация след приключване изпълнението на
разрешените видове СМР. Строителството на плътна и ажурна ограда по западната
регулационна линия на собствения им поземлен имот с идентификатор
№68080.503.881, съставляващ УПИ ХУ-881, кв.66 по плана на гр.С. било завършено
на 10 май 2013г.
Твърденията на ищцата за
извършено строителство на
ограда изцяло в нейния имот са неоснователни и непотвърдени с доказателства.
Неоснователни и недоказани били и твърденията за причинени щети
в имота ѝ,
като „унищожено градинско осветление,
водопровод и канал,
разположени по източната граница
на имота“.
В исковата молба се съдържали редица
неверни и заблуждаващи твърдения, имало и
несъответствия:
- че били настъпили нови факти, които
изключвали премахването на незаконни строежи в имота на ищцата. Такива факти
нямало.
- че бил сключен договор за придаваемо
място на дата 30.09.1992 г. със собственици на съседен имот – И.и Е. Н.. Не било
доказано, че Н. имат права на собственост върху земята на съседния имот. Това
означавало, че сделката била недействителна. Тази нищожна сделка била основа на
последващ нотариален акт от 1996 г., което го правело също недействителен.
Това, че Н. не са собственици на имот ХУ-881 се доказвало от самата ищца, която
прилага нот. акт 125, том VIII, дело 2648/1997 г., от който било видно, че
посоченият имот ХV-881 е бил собственост на няколко лица от Казанлък, но не
и на Н..
- че на 29.04.2013 г. геодезическа
фирма „Г.“ ЕООД на инж. В. Т. трасирала, означила и координирала границата
между имота на ответниците ХV-881 и този на ищцата – ХIV-880. Първо, за
посочената фирма нямало данни да има тези правомощия и компетентност. Второ,
представеният трасировъчен лист страдал от напълно неотстраними пороци – липсвали
основни репери, липсвала и задължителната работна точка, от която да се извърши
заснемането. Трето, не бил съобразен протокол № 11/13.10.2010 г. на СГКК - П.
за отразяване на кадастралната граница по действащия регулационен план на града
между двата имота. Четвърто, инж. В. Т. бил в трайни приятелски и служебни
взаимоотношения с праводателите на ищцата, което пораждало съмнения относно
обективността и безпристрастието на неговото трасиране. Същото било извършено
без да бъдат уведомени пряко заинтересованите съседи, а това било необходимо, тъй
като се касаело за граница между два съседни имота.
- че била затворена частично северната
входна врата на имота на ищцата. Това твърдение за наличие на северна входна
врата било напълно невярно и заблуждаващо. То се опровергавало от документите,
които ищцата сама приложила към исковата си молба – видно от разработения през
2002 г. ПУП, имот 880 имал вход единствено и само от северозапад – при
границата си с имот 879. Вход при границата с имот 881 ищцата нямала и не можела
да претендира за такъв. В тази връзка напълно неясни и неразбираеми, неотносими
били повечето изложения в исковата молба, включително и за принудително изваден
автомобил, за вход за автомобили, за дела в други съдилища.
- нямало разумно обяснение за разликата
в площта на имота на ищцата по кадастър и по права на собственост в нотариалния
ѝ акт от 2012 г. – 353 кв. м срещу 332 кв. м. Разликата била 21 кв. метра.
С оглед изложеното ответниците молят
съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан и да им се присъдят
разноските по делото.
От събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Искът по чл.109 от ЗС
е правен способ за защита на правото на собственост и на ограничено вещно право
срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие върху вещта, което
без да отнема владението на носителя на правото, ограничава, смущава и пречи на
неговото пълноценно упражняване, т. е. на използването на вещта според
предназначението ѝ. За да докаже исковата си претенция, ищецът следва да
установи наличието на две предпоставки: На първо място – че е собственик на
имота или че притежава ограничено вещно право върху него. На второ място – че
ответникът е осъществил посоченото в исковата молба неоснователно действие.
Следва да се докаже не само, че ответникът е извършил някакви действия върху
имота на ищеца, но и че тези действия са противоправни – такива, с които се е
нарушила възможността или попречило на ищеца да ползва и владее собствения си
имот по предназначение.
Както е прието в
съдебната практика /напр. решение № 151 от 25.05.2011 год. по гр. д. № 634/2010
г. на ВКС, ІІ г. о./ не всяко въздействие върху имот може да обоснове
основателност на негатория иск, а само такова, което засяга неоснователно
обекта, принадлежащ на предявилото иска лице и посредством което се създават
пречки за установения правен режим на ползване на имота и по този начин се
накърняват правата на собственика и се създават пречки същите да се упражняват
в пълен обем.
Не се спори и се
установява от представения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№142, том.III, рег.№6080, дело №*** от 28.12.2012 год. че ищцата е придобила
поземлен имот с идентификатор №68080.503.880 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. С. с административен адрес гр. С., ул. „В.“ №* с
номер по предходен план 880 парцел XIV в кв.66, ведно с построените в него
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 68080.503.880.1 и сграда с
идентификатор 68080.503.880.2 с предназначение хангар, депо, гараж.
Не е спорно също, че
ответниците Л.Б. и А.Б. са собственици в режим на СИО съседния поземлен имот с
идентификатор 68080.503.881, находящ се в гр. С., обл. П., ул. „В.“ №*, с който
имота на ищцата граничи на изток.
От представените в
препис Заповед №ДК-02-Пд-04/16.04.2010г. на и. д. Началник на сектор П. при
РДНСК, Определение № 3354 от 20.12.2012г. на Административен съд-П., II
отделение, X състав, постановено по адм. дело № 3978 от 2012г. и Съобщение №
Сп-113/13.03.2013г. на ДНСК при МРРБ, се установява, че в имот с идентификатор №68080.503.880 е установен незаконен
строеж. След обжалване, заповедта за премахване е влязла в сила и на 18.02.2013
г. ДНСК – гр. София е осъществила принудително премахване на незаконен строеж:
„Ограда с навес и барбекю“, реализиран в поземлен имот с идентификатор
№68080.503.880 по ККР на гр. С..
Представени са в
препис по делото скица №413 на имот с идентификатор 68080.503.881, издадена на
08.01.2013 г. от Службата по геодезия, картография и кадастър - гр.П.;
разрешение за строеж № 6 от 21.03.2013 г., издадено от Главния архитект на
Община С.; заповед за отстраняване на очевидна фактическа грешка в РС № 6 от
21.03.2013 г.; уведомление до Г.С.Н. от 25.04.2013 г.; Служебна бележка от
Кметство - с. В. от 29.04.2013 г.; протокол за откриване на строителна площадка
и определяне на строителна линия и ниво за строежа от 29.04.2013 г. писмо изх. №
94-913031/17.05.2013 г. на СГКК-П.; експертно
заключение на тройна геодезическа експертиза. От тези писмени
доказателства се установява, че ответниците са предприели (и приключили на
10.05.2013 г.) строителство на плътна и ажурна ограда по западната регулационна
линия между собствения им поземлен имот с идентификатор №68080.503.881 и
поземлен имот с идентификатор №68080.503.880, собственост на ищцата.
Установените факти в
настоящето производство обосновават извод за неоснователност на иска, предявен
от собственика на поземлен имот с идентификатор №68080.503.880 по ККР на гр. С..
В разглеждания случай
ищцата сочи, че повод да иска петиторна защита е построената от ответниците
ограда в собствения ѝ имот, без да е давала съгласие за това, в резултат
на което било нарушено и ограничено правото ѝ на собственост. Релевантен
за изхода на настоящия спор е въпросът дали строежът на оградата действително е
реализиран в имота на ищцата, или, както твърдят ответниците, оградата е
построена в собствения им имот.
Производството по
делото е било спряно с Определение от 13.02.2014 г. до приключване на явяващото
се преюдициално гр. д. №118/2014 г. на РС К., образувано и водено по иск с
правно основание чл. 53, ал.2 от ЗКИР
(редакция преди измененията в ЗКИР, обн., ДВ, бр. 49 от 2014 г.), предявен от Л.Б.Б.
против Г.С.Н.. След отпадане на основанието за спиране и възобновяване на гр.
д. №693/2013 г. по описа на РС К., по делото са приложени гр. д. №118/2014 г.
на РС К., ведно с въззивното гр. д. № 1240/2017 г. на ОС П., с което е
потвърдено решението на първоинстанционния съд, както и гр. дело № 4688 по
описа за 2017 г на ВКС, първо г. о., по което с Определение № 319/15.06.2018 г.
не е допуснато касационно обжалване. Гр. д. №118/2014 г. на РС К., е приключило
с влязло в законна сила решение № 301 от 04.
08. 2016 г., с което е признато за установено по отношение на Г.С.Н., че към
момента на приемане на кадастралната карта и кадастралния регистър на град С.,
община С., област П., утвърдени със Заповед № РД-18-8 от 11.03.2011г. на
Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, Л.Б.Б.
е бил собственик на празно дворно място с площ от 13 (тринадесет) кв. метра,
неправилно заснето като част от поземлен имот с идентификатор 68080.503.880,
находящ се в град С., която площ е заключена между точките 2, 18, 17, 16,13, 3,
колорирана в тъмно жълто на Скица №5 към от заключението на вещото лице Й.Й.,
вх. № 7183 от 23.06.2014г. – неразделна част от съдебното решение, прието в
с.з. на 01.07.2014г., като признава за установено по отношение на Г.С.Н., че е налице грешка в кадастралната
карта и кадастралния регистър на град С., община С., област П., утвърдени със
Заповед № РД-18-8 от 11.03.2011г. на Изпълнителния директор на Агенцията по
геодезия, картография и кадастър и вярната имотна граница между поземлен имот с
идентификатор 68080.503.880 находящ се в град С., община С., собственост на Г.С.Н.
и поземлен имот с идентификатор 68080.503.881,
находящ се в град С., община С., собственост на Л.Б.Б. преминава при
точки 36, 17, 33, 32, 22, с приложен координатен регистър от Скица № 6 към
заключението на вещото лице Й.Й., вх. № 7183 от 23.06.2014г., прието в с.з. на
01.07.2014г. – неразделна част от съдебното решение. От решенията по
горецитираните дела се установява, че спорната плътна и ажурна ограда по
западната регулационна линия е построена изцяло в поземлен имот с идентификатор
№68080.503.881 по ККР на гр. С. (УПИ ХV-881 в кв. 66 по плана на С.). Следователно, понастоящем, с влязъл в законна сила
съдебен акт, както и с изготвените и приети по настоящото дело
съдебно-техническа експертиза и допълнителна съдебно-техническа експертиза, с
приложени скици, правото на собственост на ответниците по отношение на имота, в
който е построена оградата, е потвърдено.
Гореизложеното налага
извода, че предявеният негаторен иск е неоснователен и следва да се остави без
уважение. По делото не се доказа наличието на изискуемите за основателността на
иска предпоставки – не се установи по безспорен начин, че ищцата е собственик
на имота, в който е построена процесната ограда, нито фактът на извършени
противоправни действия от ответниците, с които да пречат на ползването на
собствения ѝ недвижим имот.
При този изход на
спора ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответниците направените по
делото разноски в размер на 1750.00 лева, за адвокатско възнаграждение – 900
лева платени от ответника Л.Б. и 850 лева платени от ответницата А.Б.. Съдът не
споделя възраженията на ищцата за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
предвид значителната фактическа и правна сложност на делото, броя на
проведените съдебни заседания, продължителността на производството по делото и големия обем ангажирани
писмени доказателства.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН иска с правно основание чл.109 ЗС, предявен от Г.С.Н., ЕГН **********, адрес *** ЗА ОСЪЖДАНЕ на Л.Б.Б., ЕГН: ********** и А.С.Б.,
ЕГН: **********,*** да
преустановят неоснователните действия, които ограничават упражняване правото
ѝ на собственост в пълен обем като премахнат изградената ограда изцяло в
имота ѝ с идентификатор 68080.503.880 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. С. по дължина на източната граница на същия, да
бъде прекратено неоснователно създаденото състояние и възстановено състоянието
на имота ѝ такова, каквото е било преди нарушението.
ОСЪЖДА Г.С.Н., ЕГН **********, адрес *** да заплати на Л.Б.Б., ЕГН: **********,
направените
по делото разноски в размер на общо 900.00 лв. (деветстотин лева).
ОСЪЖДА Г.С.Н., ЕГН **********, адрес *** да заплати на А.С.Б., ЕГН: **********, направените
по делото разноски в размер на общо 850.00 лв. (осемстотин и петдесет лева).
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва от страните пред П.ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МТ