Решение по дело №2532/2018 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1386
Дата: 15 ноември 2018 г. (в сила от 15 ноември 2018 г.)
Съдия: Борис Димитров Илиев
Дело: 20185300502532
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 ноември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 1386

 

                                               гр. Пловдив,15.11.2018г.

 

                                     В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

         ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ с-в, в закрито   заседание    в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА  МИХОВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ:  БОРИС ИЛИЕВ

                                                                         ВИДЕЛИНА  КУРШУМОВА      

разгледа  докладваното  от  съдията  Илиев  гр.д.  №2532  по описа за 2018г., като  за  да  се  произнесе  взе  предвид  следното:

 

         Производството  е  по  чл.435 и  сл.  от  ГПК.

         Делото  е образувано  по жалба на  Г.  Й.  М. ***,  ЕГН  **********,  чрез пълномощника  му  адв. Н.  Г.,   в  качеството  му  на длъжник  по  изпълнително  дело  №17/2018г.  по описа  на  ДСИ  при  Районен  съд- Първомай  против  постановление от  04.04.2018г.  на съдебния  изпълнител, с което му  е била   наложена глоба  в  размер  на  200  лв.  В  жалбата  се излагат  съображения  за незаконосъобразност  на  обжалваното  постановление,  като се иска  отмяната  му. Направени  са  доказателствени  искания.   

         Ответната  страна  по  жалбата-  Х.  С.  Ч. ***,  ЕГН  **********,  чрез пълномощника  си  адв.  В.  К.,  в  писмен  отговор  изразява  становище, че  същата  е  неоснователна.    

         В  писмените  си  мотиви  по  обжалваните  действия  съдебният  изпълнител  изразява  становище,  че  жалбата  е  неоснователна.      

Пловдивският окръжен съд,  за  да  се произнесе  намери  за  установено следното:

Жалбата  е  процесуално  допустима,  тъй  като  съгласно  разпоредбата  на  чл.435, ал.2, т.1  от  ГПК  длъжникът  може да  обжалва  постановлението  за глоба.  Жалбата  е  подадена  в срока  по  чл.436, ал.1  от  ГПК. 

В жалбата са  направени  доказателствени  искания-  за  допускане  на двама  свидетели  на  жалбоподателя,  както  и  за  представяне  на  протокол  от  16.04.2018г.  от среща  в  Дирекция  „Социално подпомагане“- Първомай,  които  следва  да  се  оставят без  уважение,  тъй  като  делото  е  изяснено  от  фактическа страна  от  приложените  към жалбата  писмени  доказателства  и  завереното  копие  от  изпълнителното дело. 

Разгледана  по  същество,  жалбата  е  неоснователна. 

Изпълнително дело  №17/2018г.  по описа  на  ДСИ  при  Районен  съд- Първомай   е  образувано  за принудителното  изпълнение  на  задължението  на  жалбоподателя  Г.  Й.  М.  за предаване  на детето  Д.  Г. М.,  ЕГН  **********,  на  майката  Х.  С.  Ч.  въз основа  на  изпълнителен лист,  издаден  по  гр.д.№12983/2017г.  по  описа  на  Районен  съд-  Пловдив, ІV бр.с.  До длъжника  е  била изпратена  покана  за доброволно  предаване  на  детето  на  19.02.2018г.  в  10,00  ч. в сградата  на  Съдебна палата-  гр. Първомай.  На  посочената  дата същият не  се  е  явил  и  не  е  осигурил  присъствието  на детето, като  е  депозирал  по делото  писмена  молба,  че  детето  не  желае  да живее  с  майка  си  и  не  иска  да дойде  на  среща  с нея.  Съдебният изпълнител  е  изискал  от  Дирекция  „Социално подпомагане“- Първомай  оказване  на съдействие  за  отстраняване  на пречките  за  изпълнение  от страна  на длъжника  Г.  Й.  М.  на  задължението  му  за предаване  на детето,  като  след  получаване  на доклад  от  същата  е  насрочил  нова  дата  за  предаване на детето-  04.04.2018г. от  10,00  ч. в  стая №2  в сградата  на  Съдебна палата-  гр. Първомай,  за което  длъжникът  е  бил  уведомен,  като  в призовката  за  принудително  изпълнение  му  е  указано,  че следва  да се  яви  и  осигури присъствието  на  детето.  На  посочената  дата  длъжникът  се  е  явил,  но  не  е  осигурил присъствието  на  детето,  като  в  подадена  по делото  писмена  молба  е  изложил твърдения,  че детето  не желае  да  дойде  на  среща  с  майка  си.  С обжалваното  в настоящото  производство  постановление  съдебният изпълнител  е  наложил на  длъжника  глоба в размер  на  200  лв.  на основание  чл.528, ал.5  във  връзка с  чл.527, ал.3  от  ГПК  за  неизпълнение  на  задължението  му  да  предаде  на  04.04.2018г.  детето  Д.  Г.М.,  ЕГН  **********,  на нейната  майка  Х.  С.  Ч..   

Жалбата  срещу  постановлението  за  налагане  на глоба  е неоснователна.  Съгласно  разпоредбата  на  чл.528, ал.5  от  ГПК  ако  длъжникът  не  изпълни  доброволно,  съдебният изпълнител  може  да  му налага  глоба  за всяко  неизпълнение,  която  съгласно  разпоредбата  на  чл.527, ал.3  от  ГПК  е  в  размер до  400  лв.  В случая  от  приложеното  заверено копие  от  изпълнителното  дело  се  установява,  че  длъжникът  не  е  изпълнил  задължението  си  да предаде  доброволно  на  04.04.2018г.  детето  Д.  Г.  М.,  ЕГН  **********,  на нейната  майка  Х.  С.  Ч., което е  бил длъжен да  стори  съгласно  влязлото в сила определение  по  гр.д.№12983/2017г.  по  описа  на  Районен  съд-  Пловдив, ІV бр.с.,  и  издадения  въз  основа  на  него   изпълнителен лист.   Изложените  от  него  твърдения,  че  не  е  сторил  това,  тъй като  детето  не  желаело да живее и  да  се  среща  с  майка  си,  са  неоснователни.   В качеството  му  на  баща  на  детето  и  лице,  което  осъществява  непосредствените  грижи по  отглеждането  и  възпитанието  му,  същият  е  следвало  да  положи  необходимите  усилия,  за да го  подготви  за предстоящото  му предаване  на  майката, за което  е разполагал  с  възможност  с  достатъчна  продължителност  във  времето-  поканата  за  доброволно предаване  на детето  му  е  била връчена  още  на  06.02.2018г. При положение,  че  не  е  сторил  това,  то  той  сам  се е  поставил  в  невъзможност  да  изпълни  задължението  за  доброволното  предаване  на детето  на 04.04.2018г.,  поради което  следва да се приеме,  че  е  осъществил състава  на административното  нарушение  по  чл.528, ал.5  от  ГПК  и   следва  да  понесе предвидената  в  посочената  разпоредба  санкция.  Наложеното  му  административно  наказание  „глоба“  в размер  на  200  лв. е  съобразено  с характера  и  тежестта  на нарушението,  като  същото  е  около  средния  предвиден  в  чл.527, ал.3  от  ГПК  размер.   

Предвид  горното  жалбата  е  неоснователна  и  следва  да  се  остави  без  уважение,  както  и  направените  с  нея  доказателствени  искания.

Ответната  страна  по жалбата  е направила  искане за присъждане  на  разноски, което  следва  да  се  уважи,  като  в  полза  на  Х.  С.  Ч.  се  присъдят направените  по делото разноски  за  адвокатско  възнаграждение  в  размер  на  200  лв.

         По  изложените  съображение  Пловдивският окръжен съд

 

 

                            Р  Е  Ш  И    :

 

ОСТАВЯ  БЕЗ УВАЖЕНИЕ  жалбата  на   Г.  Й.  М. ***,  ЕГН  **********,  чрез пълномощника  му по делото  адв. Н.  Г.,   в  качеството  му  на длъжник  по  изпълнително  дело  №17/2018г.  по описа  на  ДСИ  при  Районен  съд- Първомай  против  постановление от  04.04.2018г.  на съдебния  изпълнител, с което му  е била   наложена глоба  в  размер  на  200  лв.,  както  и  направените  в  жалбата  доказателствени  искания.

ОСЪЖДА  Г.  Й.  М. ***,  ЕГН  **********,  да  заплати  на  Х.  С.  Ч. ***,  ЕГН  **********,  сумата  от  200  лв.-  разноски  по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                    

                                                                         2.