и за да се произнесе, взе предвид: С присъда № 111 от 20.11.2006г. по нох дело № 726/2005г. Районен съд – Кърджали е признал подсъдимият Александър Стефанов Ангелов от гр.Кърджали, с ЕГН: **********, за невиновен в това, че през месец юли 2004г. в гр.Кърджали набирал отделни лица – Мария Димитрова Антонова от гр.Пловдив, Янка Гинева Николова от гр. Любимец и Галя Миркова Василева от гр.Стара Загора, като на 12.07.2004г. ги превел през границата на страната – ГКПП „Капитан Андреево”, с цел да бъде използвана за развратни действия, като деянието спрямо Мария Димитрова Антонова било извършено чрез въвеждането й в заблуждение, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.159б ал.2 във вр.с ал.1 предл. 1 – во във вр.с чл.159а ал.2 т.2 предл. 2 – ро във вр. с ал.1 предл. 1 – во от НК. Със същата присъда Районен съд – Кърджали е признал подсъдимия Александър Стефанов Ангелов от гр.Кърджали за виновен в това, че в периода 18.07.2004г. до 17.08.2004г. в гр.Париж, Република Франция, склонил лицето Мария Димитрова Антонова от гр.Пловдив към проституция, като деянието било извършено с користна цел, поради което и на основание чл.155 ал.3 във вр.с ал.1 предл.1 – во във вр.с ч л.4 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 години и наказание „глоба” в размер на 800 лева, като на основание чл. 66 ал.1 от НК е отложил изпълнението на наказанието “лишаване от свобода” с изпитателен срок от 5 години. Със същата присъда Районен съд – Кърджали е отхвърлил предявения от Мария Димитрова Антонова от гр.Пловдив граждански иск за сумата от 40 000 лева, представляващи неимуществени вреди за престъплението по чл.159б ал.2 във вр.с ал.1 предл. 1 – во във вр.с чл.159а ал.2 т.2 предл. 2 – ро във вр. с ал.1 предл. 1 – во от НК Със същата присъда Районен съд – Кърджали е осъдил подсъдимия Александър Стефанов Ангелов от гр.Кърджали да заплати на Мария Димитрова Антонова от гр.Пловдив сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди от престъпното деяние по чл.155 ал.3 във вр.с ал.1 предл.1 – во във вр.с ч л.4 от НК, както и деловодни разноски в размер на 100 лева като е отхвърлил гражданския иск в останалата му част до пълния предявен размер от 60 000 лева като неоснователен и недоказан. С цитираната присъда Районен съд – Кърджали е осъдил подсъдимия Александър Стефанов Ангелов от гр.Кърджали да заплати по сметка на съда деловодни разноски в размер на 220 лева. Със същата присъда е постановено веществените доказателства, находящи се в плик № 1, след влизане на присъдата в сила да бъдат върнати на Мария Димитрова Антонова от гр.Пловдив, находящи се в плик № 2 да се върнат на Станака Катева Николова, а веществените доказателства, находящи се в плик № 3 да се изпратят на ОДП – Кърджали. Срещу цитираната присъда е постъпил протест от страна на Районна прокуратура – Кърджали. В протеста се сочи, че РП – Кърджали доказала по безспорен начин обвинението срещу подсъдимия Александър Стефанов Ангелов от гр.Кърджали за извършено престъпление по чл.159б ал.2 във вр.с ал.1 предл. 1 – во във вр.с чл.159а ал.2 т.2 предл. 2 – ро във вр. с ал.1 предл. 1 – во от НК, с предмет набиране и превеждане през границата на страната на свидетелката Мария Димитрова Антонова от гр.Пловдив, с цел последващото й използване за развратни действия. За да въвлече свидетелката Антонова в развратни действия подсъдимият използвал два от най – характерните способи за престъпленията по чл. 159а – 159б от НК – обещание да намери работа в чужбина и поставяне на пострадалото лице в материална зависимост от трафиканта. Горното се потвърждавало от разпознаването на предмети – 8 броя накити, свидетелските показания на Мария Димитрова Антонова от гр.Пловдив, като квалифициращия признак, че пострадалата била въведена в заблуждение от подсъдимия Ангелов относно действителна цел на пребиваването в чужбина се установявало освен от показанията на свидетелката Антонова, и от показанията на свидетелката Галя Миркова Василева от гр.Стара Загора, дадени пред съдия на досъдебното производство, прочетени и приобщени като доказателствено средство в хода на съдебното следствие на основание чл. 281 ал.1 т.5 от НПК. В тях последната посочвала, че на 11.07.2004г., в деня преди заминаването, Мария Димитрова Антонова е била в дома на подсъдимия Ангелов в гр.Кърджали с убеждението, че отива в Република Франция, защото последният там щял да й осигури работа като миячка или чистачка в дюнер – ресторант. Посочва, че престъпленията по чл. 159б и чл.155 от НК следвало да се преценят при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства с оглед степента на обществена опасност на деянието, предвид, че била постигната целта на деянието, реализиране на целта в сравнително дълъг период от време за жертвата – повече от месец, нанесената психологическа травма на пострадалата, засягане в негативен план авторитета на страната ни, и обществената опасност на дееца – неосъждан, но освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, лоши характеристични данни по местоживеене, като и подбудите му за извършване на деянието – изцяло користни. С оглед на изложеното предлага да бъде отменена протестираната присъда в частта й от диспозитива по т.1 и вместо нея да се осъди подсъдимия Александър Стефанов Ангелов от гр.Кърджали за извършено престъпление по чл.159б ал.2 във вр.с ал.1 предл. 1 – во във вр.с чл.159а ал.2 т.2 предл. 2 – ро във вр. с ал.1 предл. 1 – во от НК и му се наложи наказание „лишаване от свобода” към средния предвиден от кодекса размер. На основание чл.337 ал.2 т.2 от НПК предлага да се измени присъдата в частта й от диспозитива по т.2, относно приложението на чл.66 ал.1 от НК - отлагане изпълнението на наложеното наказание три години „лишаване от свобода” за срок от пет години. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура поддържа изцяло протеста. Намира въззивната жалба на подсъдимия за неоснователна. От доказателствата по делото се установявало, че не само изпълнителното деяние, но и специфичната цел на престъплението по чл.159а от НК е налице. Моли определеното от съда наказание по второто деяние, да се изтърпи ефективно. Срещу присъда № 111 от 20.11.2006г. по нох дело № 726/2005г. на Районен съд – Кърджали е постъпила и въззивна жалба от защитника на подсъдимия Александър Стефанов Ангелов от гр.Кърджали – адвокат Елисавета Пенчева. Моли на основание чл. 334 т.2 във вр.с чл.336 ал.1 т.3 от НПК обжалваната присъда да бъде отменена в частта, в която подсъдимият Ангелов е осъден за престъпление по чл.155 ал.3 във вр.с ал.1 предл.1 – во във вр.с чл.4 от НК, като бъде постановена нова присъда, с която подзащитният й да бъде оправдан по посоченото обвинение. От събраните по делото доказателства не можело да се направи безспорен и категоричен извод, че подсъдимият е извършил посоченото престъпление. Алтернативно моли на основание чл. 334 т.3 във вр.с чл.337 ал.1 т.1 от НПК да се измени обжалваната присъда, като се намали по размер наказанието, наложено на подсъдимия Ангелов. Наложеното на подсъдимия наказание било явно несправедливо. При определяне на наказанието съдът не се съобразил с разпоредбата на чл. 54 ал.1 от НК, като не взел впредвид личната ниска степен на обществена опасност на дееца, както и наличието на смекчаващи отговорността му обстоятелства. Намира, че няма пречка при определяне на наказанието на подсъдимия да се приложи разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.2 б.”б” от НК, поради наличието на посочените изключителни и многобройни смекчаващи вината обстоятелства. В писмено становище защитникът поддържа изцяло подадената въззивна жалба по изложените в нея съображения. Намира протеста на РП – Кържали за неоснователен. Моли да се оправдае подсъдимият Ангелов, или алтернативно да му се намали наказанието, като моли да бъде оставена в сила присъдата в оправдателната й част. В съдебно заседание подсъдимият се явява лично. Посочва, че е невинен. В последна дума моли да не бъде осъждан, защото не бил извършил деянието. На основание чл.314 ал.1 от НПК, след проверка изцяло правилността на атакуваната присъда, по повод и във връзка с подадения протест и въззивна жалба, въззивният съд приема за установено следното: По отношение протеста на РП – Кърджали. Протестът, като депозиран в сроковете посочени от разпоредбата на чл.319 ал.1 от НПК, е допустим, а разгледан по същество е неоснователен. Първоинстанционният съд въз основа на подробно обсъждане на събраните по делото гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, е обосновал фактическа обстановка, която изцяло се подкрепя от настоящата инстанция. От фактическа страна се установява, че в началото на месец юли на 2004г. свидетелката Мария Димитрова Антонова започнала работа като сервитьорка в заведение „Помпата” в с.Подкова. Няколко дни след като започнала работа заведението било посетено от подсъдимия Александър Стефанов Ангелов и свидетелките Галя Миркова Василева и Янка Гинева Николова, които разговаряли за предстоящото им пътуване в чужбина и намиране на работа там. Гражданският ищец Антонова дочула разговора и се включила в него, като разказала, че е работила в чужбина и изразила желание да замине заедно с тях, като те се съгласили. Тя се обадила на майка си - свидетелката Маруся Антонова, да й изпрати по автобуса задграничния паспорт. Било взето решение да пътуват за Република Франция, където свидетелката Галя Миркова Василева била работила като чистачка, като определили дата на заминаване 12.07.2004г. Нощта преди заминаване подсъдимият и трите свидетелки пренощували в жилището на подсъдимия, тъй като на следващия ден следвало да пътуват до Република Турция. Тъй като нямала пари за транспорт до Република Франция, свидетелката Антонова, вечерта преди заминаването, предала златните си накити – 4 броя пръстени, 1 брой обеци, златен синджир и златна гривна на свидетелката Станка Николова, която живеела на съпружески начала с подсъдимия Антонов, която заедно със свои накити ги заложила, за да се осигурят пари за пътуването. На 12.07.2004г. подсъдимият и трите свидетелки Антонова, Николова и Василева заминали за Република Турция, от където на следващият ден със самолет се придвижили до гр.Дюселдорф, Република Германия. В Република Германия свидетелката Галя Василева била върната от граничните власти поради минали нарушения на визовия режим. Преди това тя била дала на свидетелките Антонова и Николова адреси и телефони за работа в закусвалня във Франция, в която била работила. В Република Германия подсъдимият и двете свидетелки останали 3 дни, като на втория ден след проведен разговор до Република България, свидетелката Янка Николова разбрала, че майка й е с влошено здравословно състояние, поради което решила да се върне обратно. На третият ден от престоя си в Република Германия подсъдимият Ангелов и свидетелката Антонова заминали за Република Франция, като на 17.07.2004г. пристигнали в гр.Париж, където се настанили в хотел „Мистър Бед” в близост до околовръстното шосе. На следващия ден след пристигането си в Париж, при разходка в района на намиращия се наблизо парк, подсъдимият Ангелов казал на свидетелката Антонова, че това ще е работното й място и там тя трябвало да проституира. Първоначално тя помислила, че той се шегува, но предвид настоятелния му тон и отправените към нея и близките й заплахи, както и с оглед на факта, че пострадалата не познавала никого, а нямала и пари, същата склонила да проституира. Тарифите за всяка от сексуалните услуги били определени от подсъдимия Ангелов, който събирал спечелените от свидетелката Антонова пари. Сексуалните услуги били извършвани в колите на клиентите или в хотелската стая, в която живеели. Гражданската ищца Антонова проституирала в продължение на един месец под прякото наблюдение и контрол на подсъдимия Ангелов. Последният ограничавал телефонните й разговори, контактите й с други хора, като при няколкото обаждания от страна на свидетелката Антонова до роднините й в Република България, подсъдимият стоял непосредствено до нея. През инкриминирания период от 18.07.2004г. – 17.08.2004г. подсъдимият изпратил на майка си на четири вноски сумата в размер на 2 250 EUR чрез системата за бързи разплащания на Western union, като на 21.07.2004г. изпратил чрез пострадалата Антонова сумата в размер на 400 евро, на 22.07.2004г. – 150 EUR, на 29.07.2004г., 05.08.2008г. и на 10.08.2004г., съответно сумите в размер на 500, 750 и 450 EUR, отново чрез свидтелката Антонова. За този период гражданската ищца изпратила на майка си на две вноски сумата от 300 EUR. През процесния едномесечен период от време подсъдимият Ангелов и пострадалата сменяли често хотелите, като всички разходи били покривани от припечелените от свидетелката Антонова пари. На 16.08.2004г. Мария Антонова се свързала със сестра си – свидетелката Узунова и й разказала, че е принуждавана да проституира, като я помолила да се свърже с българското посолство и оставила телефона си за връзка. Последната разказала това на майка си - свидетелката Маруся Антонова, която се свързала с българския консул в Париж като му обяснила ситуацията, в която се намирала дъщеря й. Консулът Ангел Ангелов се свързал със свидетеля Митев, като го осводомил, че жена от Пловдив се обадила и казала, че дъщеря й била принудена да проституира на околовръстното шосе в Париж. Свидетелят Митев се свързал с майката на Мария Антонова като поискал номера на телефона й, след което се свързал с нея, като тя му казала, че се намира в хотел близо до околовръстното шосе. Посъветвал я да вземе такси до посолството, като лично по телефона обяснил на шофьора на таксито къде се намира то. Там свидетелката Антонова разказала на свидетеля Митев, че от един месец е принудена от подсъдимия Ангелов да проституира. Свидетелят Митев се свързал със службата за борба срещу търговия с хора във Франция, където свидетелката Антонова дала подробни обяснения в присъствието на преводачка, след което показала хотелите, в които отсядали с подсъдимия, както и мястото, където проституирала. Полицаите посетили и хотелската стая, в която последно пребивавали подсъдимия и пострадалата, но същата била освободена. По съвет на свидетеля Митев Мария Антонова сменила SIM картата на телефона си, като по същото време се обадил подсъдимия Ангелов. Той й казал, че се намира до хотел “Мистър Бед” и тя да отидела там. Решено било с няколко полицаи да отидат до мястото, където се намирал подсъдимия. Свидетелката Антонова била силно стресирана от факта, че трябва отново да се види с него. Двамата говорели около 15 минути, след което полицаите арестували подсъдимия, а на 18.08.2004г. гражданският ищец Антонова била репатрирана в Република България. Горната фактическа обстановка се приема за установена от събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност: свидетелските показания на Маруся Асенова Антонова, Дафинка Асенова Узунова, Георги Стефанов Митев, Станка Николов Колева, Гергана Илиева Димитрова, Галя Миркова Василева /дадени пред съдия на досъдебното производство – протокол за разпит от 25.07.2005г./, Йордан Георгиев Стаматов, Росанка Венелинова Кръстева, частично от показанията на Мария Димитрова Антонова и Янка Гинева Николова, частично от обясненията на подсъдимия Ангелов, писмо изх.№ 250 – 1 97 от 20.02.2006г. на ОББ, клон Кърджали и прочетените и приетите като доказателства на основание чл.283 от НПК материали по сл.дело № 285/2004г. по описа на НСлС – София. От така установената фактическа обстановка, правилно първоинстанционният съд е посочил, че подсъдимият Ангелов не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.159б ал.2 във вр.с ал.1 предл. 1 – во във вр.с чл.159а ал.2 т.2 предл. 2 – ро във вр. с ал.1 предл. 1 – во от НК. От обективна страна не се доказа нито изпълнителното деяние – „набира”, нито целта на „набирането” – да бъдат използвани за развратни действия. От доказателствата по делото се установява, че свидетелката Мария Антонова е дочула разговора между подсъдимия и свидетелките Николова и Василева и сама е предложила да замине с тях. Макар и съгласието й да е ирелевантно, съгласно разпоредбата на чл. 159а ал.1 от НК, не се установява подсъдимият да е „набирал” лица. Обстоятелството, че подсъдимият й е обещал работа във Франция не се установява по делото. Единствено пострадалата твърди това обстоятелство, като свидтелките Николова и Василева, а и подсъдимия в обясненията си, са категорични, че всеки е следвало да си търси работа, като свидетелката Василева имала адреси и номера на телефони от предишно пребиваване в Република Франция. С оглед на това, не може да се приеме, че е налице и квалифициращия признак по чл. 159а ал.2 т.2 пр.2 – ро, а именно въвеждане на лицето в заблуждение чрез обещание за намиране на работа. От субективна страна престъплението по чл. 159а и 159б от НК се характеризира с пряк умисъл и специфична цел – използването за развратни действия. Не се установява по делото деецът да е набирал лица с цел използването им за развратни действия. Единствено свидетелката Николова в показанията си посочва, че Мария Ангелова споделила, че е работила като проститутка и, че е била съгласна да работи като таква. Същите в тази им част, обаче, не се кредитират от настоящият състав, тъй като не се подкрепят от останалите доказателства по делото и са изолирани. Свидетелките Василева и Антонова са категорични, че са отивали да работят като чистачки или на дюнери, като самата свидетелка Василева в показанията си посочва, че е искала да работи като бавачка, а подсъдимият като строител. От последващите действия на подсъдимия – склоняванвето й към проституцуя, не може да се изведе изначалния умисъл, тъй като същият е възможно да е възникнал на по – късен етап, едва при пристигането им в Република Франция. Не може да се споделят доводите на РП – Кърджали, че за да въвлече свидетелката Антонова в развратни действия подсъдимият използвал два от най – характерните способи за престъпленията по чл. 159а – 159б от НК – обещание да намери работа в чужбина и поставяне на пострадалото лице в материална зависимост от трафиканта. Както се установи от приетата от съда фактическа обстановка свидетелката Антонова е дочула разговора за заминаване в чужбина с цел намиране на работа и сама е изразила съгласие и тя да се включи. Единствено свидетелката Антонова посочва, че подсъдимият й е обещал да й осигури работа, но същите са изолирани и противоречиви, като в показания дадени пред съдия на досъдебното производство свидетелката посочва, че й е обещал да работи като миячка на чинии в дюнер, а в показанията си свидетелят Митев казва, че Антонова му споделила, че й била обещана работа като сервитьорка. От друга страна тези й показания не се подкрепят от останалите по делото такива с оглед на което не следва да се кредитират от съда. Не може да се сподели и доводът на прокуратурата, че гражданския ищец Антонова е била поставена в материална зависимост от подсъдимия. Действително тя е заложила личните си накити, но същите са заложени, за да може да бъдат набрани средства за пътуването, тъй като самата свидетелка посочва, че не е разполагала с такива. Не се установява бижутата да са били оставени за да бъде поставена свидетелката Антонова в материална зависимост. С оглед на изложеното правилно Районен съд – Кърджали е признал подсъдимия Ангелов за невиновен в това, че през месец юли 2004г. в гр.Кърджали набирал отделни лица – Мария Димитрова Антонова от гр.Пловдив, Янка Гинева Николова от гр. Любимец и Галя Миркова Василева от гр.Стара Загора, като на 12.07.2004г. ги превел през границата на страната – ГКПП „Капитан Андреево”, с цел да бъде използвана за развратни действия, като деянието спрямо Мария Димитрова Антонова било извършено чрез въвеждането й в заблуждение, и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.159б ал.2 във вр.с ал.1 предл. 1 – во във вр.с чл.159а ал.2 т.2 предл. 2 – ро във вр. с ал.1 предл. 1 – во от НК. При така установената фактическа обстановка съдът намира, че от обективна и субективна страна подсъдимият Ангелов е осъществил престъплението по чл.155 ал.3 във вр.с ал.1 предл.1 – во във вр.с чл.4 от НК. От обективна страна предмет на деянието са обществените отношения свързани с половата неприкосновеност на личността, както и възможността му свободно да взема решение за осъществяване на полови контакти. Изпълнителното деяние – „склоняване” - се изразява в психическо или физическо въздействие върху личността на пострадалия, което е в състояние да го мотивира да проституира. В настоящия случай се установява, че подсъдимият Ангелов е въздействал психически върху свидетелката Антонова с настоятелния тон, че това е новото й работно място и, че там трябвало да проституира, с отправените към нея и близките й заплахи, както и с оглед на факта, че пострадалата не познавала никого в Република Франция, а нямала и пари. Субективната страна на деянието по чл. 155 ал.3 от НК се характеризира с пряк умисък и специална користна цел. Подсъдимият Ангелов е съзнавал обществената опасност на деянието си, че изречените от него думи, че това е новото й работно място, и заплахите, отправени към нея и близките й, както и факта, че се намират в чужда държава и пострадалата няма пари, са от естество да я накарат да проституира, предвиждал е общественоопасните последици на деянието си, че свидетелката Антонова ще бъде използвана за развратни действия против волята й и срещу заплащане, като е целял настъпването им. Користната цел се установява от факта, че подсъдимият е определил предварително цените за извършваните от пострадалата сексуални услуги, както и от последващите му действия – събирането на спечелените от нея пари и изпращането им посредством системата за бързи разплащания „Western union” на майка си в България. Горното се подкрепя от свидетелските показания на Мария Антонова, Маруся Асенова Антонова, Дафинка Асенова Узунова, Георги Стефанов Митев, писмо изх.№ 250 – 1 97 от 20.02.2006г. на ОББ, клон Кърджали. В своята цялост и последователност посочените свидтелски показания водят до единствения възможен извод, че подсъдимия е „склонил” пострадалата Антонова към проституция. Самата пострадала твърди в показанията си, че е била принудена да проституира чрез заплахи отправени към нея и близките й, като в разговори със сестра си и свидетеля Митев е потвърдила, че е била принуждавана да проституира от подсъдимия Ангелов. Свидетелката Узунова твърди в показанията си, че когато на 16.08.2004г. сестра й се е обадила гласът й треперел, а свидетелят Митев посочва, че пострадлата е показала на полицаите хотелите, в които са отсядали с подсъдимите и мястото, където е проституирала, а когато отишли да се срещнат с подсъдимия до хотел „Мистър бед”, Мария Антонова е била „силно стресирана”. Горните факти, в съвкупност с приетото по делото доказателство - писмо изх.№ 250 – 1 97 от 20.02.2006г. на ОББ, клон Кърджали, от което се установява, че на пет пъти Мария Антонова и подсъдимия Ангелов са изпращали пари посредством системата за бързи разплащания „Western union” на майката на подсъдимия в България в размер на 2 250 EUR, като първата сума в размер на 400 EUR e била изпратена още на 21.07.2004г. – 4 дни след пристигането им в Париж, с оглед размера на паричните преводи и краткото време за спечелването им, а и факта, че подсъдимият и пострадалата са живели на хотел, за което са им били необходими допълнителни средства, водят до единствения възможен извод, че свидетелката Антонова е проституирала и по този начин са били набавени въпросните средства. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в частта, в която посочва, че парите, изпратени на майка му били спечелени от него, с оглед на факта, че започнал работа в Париж. Самият подсъдим посочва в обясненията си – „районът беше непознат, имахме малко пари”, както и „един ми обеща õа започна работа след два дни”, за да има възможност да изпрати пари, в размер на 400 EUR на майка си в България, едва 4 дни след пристигането си, предвид и на факта, че са живеели на хотел и са имали и други разходи. С оглед на това правилно Районен съд – Кърджали е признал подсъдимия Александър Стефанов Ангелов от гр.Кърджали за виновен в това, че в периода 18.07.2004г. до 17.08.2004г. в гр.Париж, Република Франция, склонил лицето Мария Димитрова Антонова от гр.Пловдив към проституция, като деянието било извършено с користна цел, престъпление по чл.155 ал.3 във вр.с ал.1 предл.1 – во във вр.с чл.4 от НК. По отношение на наложеното наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 години, изпълнението на което на основание чл. 66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от 5 години, и наказание „глоба” в размер на 800 лева, настоящият състав намира същото за правилно, съобразено с обществената опасност на деянието и на деца и целите на наказанието по чл.36 от НК. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че обществената опасност на деянието е висока, с оглед на засегнатите обществени отношения свързани с половата неприкосновеност на личността, възможността за свободно вземане на решение и за избор на полов партньор, честта и достойнството на личността, сравнително продължителния период от време, през който пострадалата е била принуждавана да проституира. Обществената опасност на подсъдимия с оглед на чистото му съдебно минало и младата му възраст е сравнително ниска, като изключим лошите му характеристични данни. С оглед на това правилно първоинстанционният съд е определил наказание към средния размер, предвиден в разпоредбата на чл. 155 ал.3 от НК. Правилно е приложена и разпоредбата на чл. 66 ал. 1 от НК, тъй като са налице предпоставките за прилагането й: лицето не е осъждано на наказание „лишаване от свобода” за престъпление от общ характер, като отлагане на изпълението е в състояние да постигне целите на наказанието и преди всичко поправяне на осъдения. Настоящият състав не споделя доводът на РП – Кърджали, че определяне на наказанието следвало да се прецени при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства с оглед степента на обществена опасност на деянието, предвид, че била постигната целта на деянието, реализиране на целта в сравнително дълъг период от време за жертвата – повече от месец, нанесената психологическа травма на пострадалата, засягане в негативен план авторитета на страната ни, и обществената опасност на дееца – неосъждан, но освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, лоши характеристични данни по местоживеене, като и подбудите му за извършване на деянието – изцяло користни. Следва да се посочи, че користните подбуди за извършване на деянието са включени в състава на престъплението по чл. 155 ал.3 от НК и не следва да се преценят като отегчаващи вината обстоятелства. Действително останалите посочени от РП – Кърджали обстоятелства, в различна степен са отегчаващи вината, но с оглед на сравнително ниската степен на обществена опасност на дееца, настоящия състав намира, че правилно е определено наказание към средния размер. Относно искането за отмяна на приложението на разпоредбатана чл. 66 ал.1 от НК и изтърпяване ефективно на наложеното наказание „лишаване от свобода”, настоящият състав намира същото за неоснователно. Както бе посочено по – горе, налице са предпоставките за прилагане на разпоредбата, като следва да се посочи, че целта на разпоредбата е преди всичко да се поправи осъдения. В настоящия случай се усановява, че деянието е първо такова за подсъдимия, изолиран случай, същият живее на семейни начала със свидетелката Станка Николова, като двамата имат три деца, поради което правилно първоинстанционният съд е заключил, че за поправянето му не е задължително ефективно изтърпяване на наказанието. С оглед на изложеното протеста на РП – Кърджали се явява неоснователен. По отношение на въззивната жалба на подсъдимия Ангелов. Съдът намира, че доводът на защитника на подсъдимия Ангелов, че от събраните по делото доказателства не можело да се направи безспорен и категоричен извод, че подсъдимият е извършил престъплението по чл.155 ал.3 във вр.с ал.1 предл.1 – во във вр.с ч л.4 от НК, е неоснователен по изложените по – горе в мотивите на настоящия състав съображения, които не е необходимо, да бъдат преповтаряни. По отношение на алтернативно направеното искане за намаляване размера на наложеното на подсъдимия наказание, поради наличието на смекчаващи отговорността му обстоятелства и впредвид личната ниска степен на обществена опасност на дееца, следва да се посочи, че първоинстанционният съд подробно е обсъдил наличието на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, обществената опасност на деянието и на дееца, и правилно е определил наказание към средния размер. Съдът е обсъдил ниската степен на обществена опасност на дееца, с оглед на което е приложил и разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК. Не са налице обаче други смекчаващи вината обстоятелства, още повече изключителни и многобройни такива, обуславящи прилагането на разпоребата на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК. С оглед на изложеното въззивната жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а решението на първоинстанционният съд като правилно следва да бъде потвърдено. По отношение на предявените в гражданското производство обективно съединени искове, с правно основание чл.52 от ЗЗД, няма подадена жалба, поради което същите са влезли в сила и съдът не следва да ги обсъжда. Аргументиран от изложеното, настоящият състав намира, че присъдата на Районен съд – Кърджали е правилна, законосъобразна и обоснована, и следва да бъде потвърдена. Предвид изложеното и на основание чл. 338 от НПК Кърджалийски окръжен съд:
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 111 от 20.11.2006г. по нох дело № 726/2005г. на Районен съд – Кърджали. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране
Председател : членове :1.
2. |