Р Е
Ш Е Н
И Е
№
20 от 09.02.2022 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
А.
СТОИМЕНОВА
при секретар Лидия Стоилова и с участието на прокурор Йордан Георгиев, като
разгледа докладваното от съдия А. Стоименова касационно
административнонаказателно дело № 353 по описа
за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано по касационна жалба от А.М.Г.,
с ЕГН ********** и адрес: ***, срещу Решение № 85/11.10.2021 г.,
постановено по административнонаказателно дело (АНД) № 864/2021 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е потвърдено
Наказателно постановление (НП) №11/11.08.2021 г., издадено от директора на Областна
дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – Кюстендил при
Българската агенция по безопасност на храните. С посоченото НП на А.Г. на основание чл.
134, ал. 2 от Закона за храните (ЗХ) е наложена глоба в размер на 1000,00 лева
за нарушение по чл. 23, ал. 1 от същия закон. В жалбата са наведени касационните основания по
чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Претендира се отмяна на решението.
А.Г. не се явява и не се представлява в съдебното заседание по делото.
Процесуалният представител по пълномощие на ОДБХ – Кюстендил – адвокат
К. П., оспорва касационната жалба като неоснователна и претендира присъждане на направените разноски в
касационното производство.
Прокурорът дава заключение за неоснователност
жалбата.
Касационната
жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по
смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК. Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Предмет
на въззивно обжалване е НП № 11/11.08.2021
г., издадено от директора на ОДБХ – Кюстендил.
От фактическата страна на спора районният съд е установил, че по разпореждане
на прокурор при Районна прокуратура – Кюстендил на 21.07.2021 г., около 10:45
часа, е извършена съвместна проверка от служители
на ОДБХ – Кюстендил и Районно управление – Дупница на
работещ търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се на адрес: гр.
Дупница, ул. „Каваклия” № 107, стопанисван от А.М.Г. в лично качество. При
проверката е установено, че Г. извършва в обекта
дистрибуция на храни по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителната разпоредба на
ЗХ.
Резултатите от проверката са обективирани в констативен
протокол от същата дата. При
предварителна проверка относно регистрацията на
обекта в ОДБХ– Кюстендил е установено, че
такава не е извършена – както на името на А.Г., в лично качество и в качеството
ѝ на едноличен търговец, така и на друго лице. Срещу А.Г. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 000130/21.07.2021 г.
за нарушение по чл. 23, ал. 1 от ЗХ. Въз основа на акта е издадено процесното НП, в което са възпроизведени
фактическите констатации по същия. Районният
съд е
приел от правна страна компетентност на административнонаказващия орган, липса
на допуснати нарушения в процедурата по съставяне на процесния АУАН и издаване
на наказателното постановление, наличие на реквизитите по чл. 42 и чл. 57, ал.
1 от ЗАНН съответно в акта и в наказателното постановление, доказано административно нарушение, законосъобразно наложена санкция и
липса на маловажност на случая. По посочените правни доводи съдът е потвърдил
наказателното постановление.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с
наведените в жалбата касационни
основания настоящият касационен състав намира, че
решението на районния съд е валидно и допустимо, а
преценено за съответствие с материалния закон – правилно.
Правилен
е изводът на районния съд за законосъобразно проведена процедура по съставяне
на акта за установяване на административното нарушение и издаване на наказателното постановление. Процесните
АУАН и НП са съставени в предвидените за това срокове, от надлежни органи и
съдържат реквизитите съответно по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, спазени са изискванията за предявяване и
връчване на акта, както и за връчване на наказателното постановление. Фактическите
обстоятелства, относими към процесното деяние, както и към съставомерните
елементи на нарушението по чл. 23, ал. 1 от ЗХ, са
посочени ясно в акта и в наказателното постановление. Обжалваното решение е
постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са
възприети въз основа на допустими доказателства и доказателствени
средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите
изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото
доказателства. Изводът на районния съд, че А.Г. е
осъществила състава на процесното административно
нарушение, е правилен и
обоснован, и се споделя от настоящия състав. Правилно за
извършеното нарушение по чл. 23, ал. 1 от ЗХ на Г. е наложено административно
наказание глоба на основание чл. 134, ал. 2 от ЗХ. Съображенията,
изложени в тази връзка от районния съд, се споделят от настоящия състав, поради
което не е необходимо преповтарянето им. Наложената глоба
е в минималния размер, предвиден в санкционната разпоредба. Предвид характера
на нарушението и обществените отношения, които то засяга, не се касае за
маловажен случай по смисъла на чл.
28 от ЗАНН.
Неоснователно
е наведеното като касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК възражение
за допуснато от районния съд съществено нарушение на процесуалните правила по
смисъла на чл.
348, ал. 3, т. 1 от НПК. Налице е редовно призоваване на А.Г. за съдебното
заседание по делото при условията на отказ по смисъла на чл. 180, ал. 4 от НПК
да получи призовката.
Изложените
съображения обуславят извод за правилност на решението на районния съд, поради
което същото следва да бъде оставено в сила.
Независимо
от изхода на спора,
не следва да се присъждат претендираните от ОДБХ – Кюстендил разноски за адвокатско възнагражение,
доколкото липсват доказателства такива реално
да са направени до приключване на производството пред настоящата
инстанция.
Съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС, когато е договорено заплащане на адвокатското
възнаграждение по банков път, както е в настоящия случай, плащането
следва да бъде установено със съответните банкови документи. По делото липсват
доказателства за изплащане по банков път на посоченото в договора за правна
защита и съдействие, сключен между ОДБХ – Кюстендил и адвокатско съдружие
„Лийгъл консулт”, възнаграждение в размер на
360,00 лева (с ДДС).
Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2,
изр. 1, пр. 1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 85/11.10.2021 г.,
постановено по АНД №864/2021 г. по описа на Районен съд – Дупница.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.