№ 431
гр. Плевен, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ЕВГЕНИЯ М. РУСЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА
Въззивно гражданско дело № 20244400500409 по описа за 2024 година
С решение №242 от 05.03.2024 г. по гр.д. №6316/2023 г. Плевенски
Районен съд е:
ОСЪДИЛ на основание чл. 128 от КТ ОУ „Н.В.“- с. **********, с ЕИК:
********** да заплати на Л. Г. К., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр.
Плевен, ********** дължимо и неизплатено допълнително трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за срока на
действие на трудовия договор от 15.10.2020 г. до 31.08.2021 г. общо в размер
на 1 079.40 лв. - главница, както и законната лихва за забава в размер на
358.26 лв. за периода от 10.11.2020 г. до 10.11.2023 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪДИЛ на основание чл. 78 от ГПК ОУ „Н.В.“- с. **********, с ЕИК:
********** да заплати на Л. Г. К., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр.
Плевен, ********** направените разноски по делото в размер на 500 лв. за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪДИЛ ОУ „Н.В.“- с. **********, с ЕИК: ********** да заплати в
полза на РС - Плевен направените разноски за възнаграждение на ВЛ в размер
на 300 лв. и ДТ в размер на 50 лв.
1
Недоволен от решението е останал ответникът ОУ „Н.В.“-с.********** и
е подал въззивна жалба срещу него, в която моли то да бъде отменено и
вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявения
иск.
В жалбата се сочи, че Л. Г. К. е работил по-малко от една година в
училището, а преди 15.10.2020 г. не е работил нито в училището, нито другаде
сходна работа или професия, поради което не му се дължи претендираното
допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит.
Въззивникът претендира направените в двете инстанции разноски.
Препис от въззивната жалба е връчен на Л. Г. К. на 04.04.2024 г., но още
на 02.04.2024 г. е бил подаден отговор, в който се моли да бъде потвърдено
обжалваното решение.
Въззиваемият счита, че е без значение на каква длъжност е работил, респ.
каква професия е упражнявал през периода до 01.07.2007 г. и твърди, че за
времето от 01.08.1973 г. до 01.07.2007 г. трудовият му стаж е 24 години, 11
месеца и 25 дни.
Според въззиваемия, за периода след 01.07.2007 г. следва да се зачете
трудовия му стаж в друго предприятие на същата длъжност и така трудовият
му стаж става 25 години, 5 месеца и 13 дни и съобразно него ВЛ е определило
дължимата сума в размер на 1 079.40 лв.
Л. Г. К. претендира направените във връзка с въззивното обжалване
разноски за адв. възнаграждение.
Първоинстанционният съд е извършил проверката по чл.262 от ГПК и е
изпратил делото на Плевенски Окръжен съд, където то е постъпило на
23.04.2024 г. и е образувано като в.гр.д. №313/2024 г. С определение №744 от
24.02.2024 г. по опосоченото в.гр.д. Плевенски Окръжен съд е:
ПРЕКРАТИЛ производството по в.гр.д. №313/2024 г. по описа на
Плевенски Окръжен съд и е
ВЪРНАЛ делото на Плевенски Районен съд със следните указания за
надлежно администриране на въззивната жалба:
-да бъде оставена без движение въззивната жалба и
-да бъдат дадени указания на въззивника да представи документ за
внасянето на дължимите като ДТ за въззивното обжалване 28.75 лв.
-да бъде върнато делото в Плевенски Окръжен съд при изпълнение на
дадените на въззивника указания – за произнасяне по вече редовната въззивна
жалба.
В изпълнение на така дадените указания – с разпореждане №5097 от
02.05.2024 г. Плевенски Районен съд е указал на ОУ „Н.В.“-с.********** да
внесе ДТ в размер на 28.75 лв. и това е сторено с вн. бележка от 05.06.2024 г.
Делото е изпратено отново в Плевенски Окръжен съд, където е
2
постъпило на 06.06.2024 г. и е образувано като в.гр.д. №409/2024 г.
В о.с.з. на 19.09.2024 г. процесуалният представител на Л. Г. К. – адв. Д.
е пледирала за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на
разноски в размер на 600 лв., съобразно представен списък по чл.80 от ГПК и
договор.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Видно от трудов договор №150 от 15.10.2020 г. , ОУ „Н.В.“-
с.********** е възложило, а Л. Г. К. е приел да изпълнява длъжността
„образователен медиатор“, категория непедагогически персонал, считано от
15.10.2020 г. до 28.08.2021 г., срещу основно месечно трудово възнаграждение
в размер на 610 лв., дължимо до 10-то число на месеца. В договора не са
конкретизирани никакви допълнителни трудови възнаграждения.
Видно от допълнително споразумение от 01.01.2021 г. към трудов
договор №150 от 15.10.2020 г., основното месечно трудово възнаграждение на
Л. Г. К. е увеличено от 610 лв. на 650 лв., считано от 01.01.2021 г. Освен това
срокът на договора е удължен от 28.08.2021 г. до 31.08.2021 г. В
споразумението е посочено, че се дължи допълнително възнаграждение за
продължителна работа по 1 % за всяка прослужена година.
Видно от допълнително споразумение от 01.09.2021 г. към трудов
договор №150 от 15.10.2020 г., срокът на договора е удължен от 31.08.2021 г.
до 14.09.2021 г. В споразумението е посочено, че се дължи допълнително
възнаграждение за продължителна работа по 1 % за всяка прослужена година.
Видно от заповед №522/14.09.2021 г., трудовото правоотношение
между училището и Л. Г. К. е прекратено, считано от 15.09.2021 г.
Видно от служебна бележка №65 от 13.11.2023 г., Л. Г. К. е членувал в
СБУ към ОУ „Н.В.“-с.**********.
Според чл.15 от приложените към исковата молба Вътрешни
правила за работна заплата на ОУ „Н.В.“-с.**********, за членовете на
синдикални организации допълнителното възнаграждение за придобит трудов
стаж е в размер на 1 % от индивидуалното месечно трудово възнаграждение за
всяка година трудов стаж, т.е. надвишава минималния размер от 0.6 %,
определен с ПМС №147/29.06.2007 г.
За да определи релевантния трудов стаж, Плевенски Районен съд е
назначил ВЛ, от чието заключение /на стр.59-64/ е видно, че за периода от
01.08.1973 г. до 01.07.2007 г. /откогато влиза в сила НАРЕДБАТА за
структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ//, Л. Г. К. има общо
трудов стаж 24 години, 11 месеца и 25 дни /в т.ч. по трудов договор и като
самоосигуряващ се/. Видно е също, че след 01.07.2007 г. и преди 15.10.2020 г.
е работил като образователен медиатор в друго училище 5 месеца и 18 дни.
Сборувани, двата стажа правят общо 25 години, 5 месеца и и 13 дни. Така
според ВЛ, за периода от октомври 2020 г. до май 2021 г. допълнителното
3
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се равнява на 25 % от
основното трудово възнаграждение. В периода след 15.10.2020 г. Л. Г. К. е
натрупал още стаж като „образователен медиатор“, поради което за периода от
юни 2021 г. до септември 2021 г. допълнителното възнаграждение за трудов
стаж и професионален опит се е увеличило на 26 % от основното трудово
възнаграждение.
Видно от изчисленията на ВЛ е, че за периода от 15.10.2020 г. до
15.09.20201 г. дължимото на Л. Г. К., но неизплатено допълнително трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит възлиза бруто на
1 365.52 лв., а след приспадане на задължителните удръжки – на 1 079.40 лв.
За тази сума е уважен иска, както и за сумата 358.26 лв., явяваща се лихва за
забава, начислена от падежа на всяко съответно месечно вземане до завеждане
на делото, като Плевенски Районен съд се е позовал на чл.12 от НСОРЗ, на
чл.15 от Вътрешни правила за работна заплата на ОУ „Н.В.“-с.**********, на
чл.24 и 25 от КТД за системата на предучилищното и училищното
образование №Д01-197/17.08.2020 г.
Плевенски Окръжен съд намира обжалваното решение за правилно,
като излага следните допълнителни съображения:
Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 7 от КТ, трудовото възнаграждение се формира
като сбор от основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен
характер.
Съгласно чл.6, ал.1 от НСОРЗ, допълнителните трудови
възнаграждения са определените с наредбата или с друг нормативен акт
възнаграждения, които се изплащат задължително /т.1/ и договорените с
индивидуален и/или с колективен трудов договор възнаграждения, които се
изплащат според договорените условия /т.2/.
С Наредбата – в чл.12 е предвидено, че за придобит трудов стаж и
професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително
месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата,
определена с индивидуалния трудов договор. Иначе казано – това
допълнително възнаграждение има постоянен характер и се изплаща
задължително поне в минималния размер, определен съгласно чл.12, ал.6 от
Наредбата от МС /с Постановление №147/29.06.2007 г. – 0.6 %/, когато са
налице законоустановените условия за получаването му. Липсата в трудовия
договор на уговорка между страните по отношение на него не е основание за
лишаване на работника от изплащането му. В този смисъл решение №
241/21.08.2015 г. по гр. д. № 5294/2014 г. на IV г. о., ВКС.
Съгласно чл. 12, ал. 2 и ал. 4 от НСОРЗ, за придобит трудов стаж и
професионален опит се зачита стажът, признат по реда на КТ за времето през
което работникът е работил в предприятието, както и трудовия стаж,
придобит в друго предприятие по смисъла на § 1 от ДР на КТ на същата,
сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Условията,
при които се зачита сходство на професията, съобразно характера на работата
4
спрямо определена длъжност се определят с вътрешните правила за
организация на работната заплата в предприятието /чл. 12, ал. 5 от НСОРЗ /.
В процесния случай Вътрешните правила за работна заплата на ОУ
„Н.В.“-с.********** препращат към КТД за системата на
предучилищното и училищното образование №Д01-197/17.08.2020 г., в
чийто чл.24 е записано, че Министерството и работодателите при определяне
продължителността на трудовия стаж и професионалния опит, за които се
заплаща допълнително трудово възнаграждение, зачитат изцяло за придобит
трудов стаж и професионален опит по смисъла на НСОРЗ придобития трудов
стаж до 01.07.2007 г. по трудово или служебно правоотношение. Липсва
изискване придобитият стаж да е на сходна или със същия характер работа
или професия. Такова изискване обаче е налице по отношение на трудовия
стаж, придобит след 01.07.2007 г., по арг. от чл.25 на КТД.
С оглед гореизложеното, Плевенски Окръжен съд намира, че дори при
сключване на трудовия договор, работникът да не е представил доказателства
за стажа си на сходна длъжност, това не го лишава от правото на
допълнително възнаграждение за прослужено време. Ето защо
основателността на иска е предпоставена от доказване на натрупания от
ищеца стаж до 01.07.2007 г. и след 01.07.2007 г. на сходна или със същия
характер работа или професия.
В конкретния случай – на база заключението на ВЛ В.В. следва да се
приеме, че за периода от 01.08.1973 г. до 01.07.2007 г. Л. Г. К. има трудов стаж
24 години, 11 месеца и 25 дни /в т.ч. по трудов договор и като самоосигуряващ
се/, а след 01.07.2007 г. и преди 15.10.2020 г. има стаж като образователен
медиатор 5 месеца и 18 дни, което прави общо 25 години, 5 месеца и и 13 дни.
При това положение допълнителното възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит се равнява на 25 % /25 години х 1%/ от основното
трудово възнаграждение, респ. на 26 % след натрупване на още стаж като
„образователен медиатор“. Изчисленията на ВЛ се споделят от съда и не са
оспорени от страните. Обжалваното решение почива на тези изчисления и
като такова се явява съответно правилно. В жалбата липсват възражения
относно размера на присъдената лихва за забава и решението следва да бъде
потвърдено и в тази част.
При този изход на спора по същество, ОУ „Н.В.“-с.********** следва да
бъде осъдено да заплати в полза на Л. Г. К. направените във връзка с
въззивното обжалване разноски за адв. възнаграждение в размер на 600 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК като ПРАВИЛНО
решение №242 от 05.03.2024 г. по гр.д. №6316/2023 г. по описа на Плевенски
Районен съд.
5
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК ОУ „Н.В.“- с. **********, с
ЕИК: ********** да заплати на Л. Г. К., с ЕГН: **********, със съдебен
адрес: гр. Плевен, ********** направените във връзка с въззивното
обжалване разноски за адв. възнаграждение в размер на 600 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6