РЕШЕНИЕ
гр. Ихтиман, 20.07.2021 г .
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на шести юли
две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при
секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 227/2021 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство
по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба срещу Електронен фиш серия
К №4519458 на
ОДМВР София, с който на Н.Ж.Й., ЕГН **********,
на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП за
нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лв.
Твърди
се, че фишът е незаконосъобразен, тъй като нарушението е извършено преди повече
от една година, поради което е нарушен чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
Жалбоподателят,
редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание.
Въззиваемата
страна не изпраща представител, взема становище за неоснователност жалбата.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена от легитимирана страна и срещу подлежащ на съдебен контрол акт.
Съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП електронният фиш подлежи на обжалване по
реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от
получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от
съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В конкретния случай електронният
фиш е получен на 12.03.2021г. (видно от отбелязване на л. 27 от делото), а
жалбата е подадена на 15.03.2021г. (видно от отбелязване върху същата на л. 6
ог делото), поради което следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок.
На
30.12.2018 г. в 15,15 часа на автомагистрала Тракия, в района на км 49+800 с
посока гр. Пловдив, чрез преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH
CAM S1" с автоматизирано техническо средство № 11743с1 е заснето МПС ШКОДА
ОКТАВИЯ с рег. №******* със скорост от 113 км/ч при разрешена скорост от 90
км/ч, въведена с пътен знак В26.
След
преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се МПС
на посочената дата и място е изготвен протокол съгласно чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е издаден ЕФ, с който за нарушаване
на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП е наложено на основание чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП
административно наказание глоба в размер на 100 лв.
От
направена справка за собственост се установява, че цитираният автомобил е
собственост на Д. Й. Й.. По делото е приложена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП от собственика, според която на 30.12.2018г. в 15,15ч. МПС е било във
владение на жалбоподателя, поради което и първоначално издаденият ЕФ Серия К
№2482785 е анулиран и е издаден атакувания по настоящото дело ЕФ серия К
№4519458.
От
разпечатка от показанията на радарното устройство – кадър от снимка, съдържащ
се в представения по делото компактдиск, се установява, че на 30.12.2018 г.
в 15,15 часа лек автомобил с рег. № ******* е засечен със скорост от 117 км/ч.
В
обжалвания фиш след приспадане на допустимата грешка отчетената скорост била
редуцирана на 113 км/ч, т. е. превишаването на максимално допустимата скорост
на движение било с 23 км/ч.
От
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на преносима
система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" се установява,
че срокът на валидност е до 07.09.2027г.
От
протокол №54-С-ИСИ/11.10.2018г. от проверка на преносима система за контрол на
скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип "ARH CAM S1" се установява, че средство за измерване
№11743с1 е проверено в периода от 03.10.2018г. до 10.10.2018г.
Представена
е и Заповед от 19.12.2018г. на
ръководителя на АПИ относно временна организация и безопасност на движението
(ВОБД) чрез ограничение на скоростта в участък от 45+900 км до 53км и в двете
платна на АМ „Тракия“ със срок на действие на заповедта до 31.05.2019г..
Процесният
ЕФ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 189, ал. 4, изр.
2-ро от ЗДвП,
тъй като ОДМВР София е съответната териториалната структура на Министерство на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението.
Настоящият
състав намира, че обжалвания ЕФ съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити, чрез посочване на:
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер
на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и
сметката на доброволното ѝ заплащане. В случая разпоредбата на чл. 54 от ЗАНН, визираща необходимите реквизити на
наказателното постановление, не е приложима, тъй като чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална норма за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на водачите на МПС при нарушения,
установени и заснети с техническо средство, в отсъствието на контролен орган. В
подкрепа на този извод е и легалното определение на електронен фиш, съдържащо
се в т. 63 от ДР на ЗДвП, а именно, че като електронен
документ, той има безспорно авторство, което не следва да бъде изрично
посочвано. За същия, макар и съобразно нормата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, да е предвидено, че е своеобразен
аналог на наказателно постановление, то това е единствено по отношение на
правните последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е въвел
пълно приравняване между електронния фиш и наказателното постановление нито по
отношение на съдържанието им /предвид реквизитите, визирани в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП/, нито във връзка с процедурата по
съставянето им. Ето защо и след като в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не е предвидено като задължително
условие посочването на датата на издаване на електронния фиш или посочване на
срока за обжалването му, то липсата им не представлява съществено процесуално
нарушение на изискванията към формата и съдържанието на ЕФ.
Разпоредбата
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е категорична, че когато самото нарушение е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, се
издава ЕФ на нарушителя в отсъствието на контролен орган. Това е специална норма
по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на
административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН.
По
делото се установи, че процесното нарушение е фиксирано с преносима система за
контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на
номера и комуникации тип "ARH CAM S1" с автоматизирано техническо
средство № 11743с1.
В
ЕФ е посочен видът и номерът на автоматизираната система, а именно "ARH
CAM S1" с №11743с1, което съвпада и с посоченото в изготвения протокол по чл. 10, ал.
1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., където също са индивидуализирани
видът и номерът на автоматизираното средство. Следователно е налице
индивидуализация на радара.
Разпоредбата
на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/
12.05.2015 г. на МВР въвежда в задължение на контролните органи към всеки
протокол за използване на мобилно АТС, временно разположено на участък от пътя
да се изготвя с снимка на разположението на уреда. В случая такава снимка е
представена по делото. Дори тази снимка да не беше представена, то това би било
нарушение, но то по характера си е такова, че не препятства установяването на
местоположението на АТС, което е посочено достатъчно точно в протокола за
използване на техническото средства, имащ характера на официален документ със
съответната доказателствена сила. Отделно, местоположението на АТС е установимо
и от снимковия материал на нарушението, доколкото мястото на извършване на
същото в случая съвпада с това на установяването му. С оглед изложеното дори да
беше налице нарушение на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015
г. на МВР, то не би било съществено, тъй като не нарушава правото на защита,
поради което не е основание за отмяна на електронния фиш.
Местоположението
на пътен знак В26, въвеждащ ограничение в скоростта е отразено в представената
схема на знаковото стопанство. Следователно мястото на временното разполагане
на мобилното АТС е индивидуализирано в достатъчна степен и по несъмнен начин,
за да е налице спазване на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Съгласно чл.50, ал.1 от ППЗДвП забраните, въведени с пътни знаци В20, В24, В25,
В26, В27, В28 и В30, важат до следващото кръстовище или до знак, който ги
отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2. Процесното деяние
е извършено в участък с въведено ограничение на скоростта от 90км/ч. с пътен
знак В26.
В
случая в съответствие с техническите и метрологични характеристики от така
измерената скорост 117 км/ч административно-наказващият орган е приспаднал
най-голямата възможна грешка /отклонение/ и спрямо водача е наложено наказание
за установена скорост от 113 км/ч при разрешена 90 км/ч и превишение от 23
км/ч, което е точно изписано. В атакувания електронен фиш е посочена
разрешената скорост на движение, скоростта на движение на автомобила, както и
стойността на превишението - намалени с 3% толеранс.
Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП в 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.
Следователно е налице установена оборима презумпция при липсата на данни относно лицето, на което е предоставено превозното средство и което в момента на нарушението е управлявало същото, да се приеме, че извършител на деянието е собственикът на превозното средство и съответно на него да бъде наложено съответното административно наказание. Това е така, защото към момента на извършване на нарушението, известните данни са тези, които се съдържат в информационната система на МВР за регистрация на пътни превозни средства. С подаването на декларация собственикът може да обори презумпцията, като посочи друго лице, на което автомобилът е бил предоставен за управление и представи неговите данни, включително и свидетелството му за управление, в който случай издаденият електронен фиш се анулира и се издава нов на името на посочения от собственика водач. При тази законодателна уредба няма необходимост административнонаказващият орган да издирва водача на МПС. Законът е въвел облекчен режим за оборване на презумпцията, като следва да се подаде единствено декларация, в която да се декларират изгодни за декларатора факти, а именно, че друго лице е управлявало собствения му автомобил, придружена от свидетелството на управление на това лице, като дори не е необходимо този факт да бъде безспорно доказан.
В конкретния случай първоначално е издаден друг, различен ЕФ серия К №2482785 срещу Д. Й. Й., собственик на МПС. По реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е представена декларация (л. 24 от делото), че не собственикът, а друго лице- жалбоподателят Н.Ж.Й., е управлявало автомобила. Към декларацията е приложено СУМПС. Декларацията е подадена в законоустановения 14- дневен срок, тъй като първоначалния ЕФ е връчен на 05.02.2021. (л. 25 от делото), а декларацията по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е подадена на същия ден (л. 24 от делото). С подаването на декларацията и документите по чл. 189, ал. 5 ЗДвП е оборена предвидената от законодателя презумпция, като е посочено лицето, на което автомобилът е бил предоставен за управление и са представени неговите данни, включително и свидетелството му за управление, поради което правилно ЕФ Серия К № 2482785 е бил анулиран и е издаден нов ЕФ на името на посочения в декларацията водач, а именно- обжалваният по настоящото дело Електронен фиш серия К № 4519458 срещу Н.Ж.Й.,
По делото е установено, че посочената в ЕФ скорост е именно на процесния автомобил. Първоначално представената от АНО снимка е неясна, поради което с разпореждане от 22.04.2021г. (л. 28 от делото) е изискано представянето на снимка с видим рег. номер. Във връзка с тези указания АНО е представил компакт диск, на който е качена ясна снимка с видим регистрационен номер на автомобила. Превозното средство и регистрационният му номер са достатъчно видими на качената на компакт диска снимка.
Действително автомобилът с рег. № ******* не е единственият на снимката, но методът, по който се извършва измерването на скоростта с това техническо средство дава възможност да се измери скоростта на конкретно движещ се автомобил сред други такива. Съображенията за това са следните:
На първо място от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от Български институт по метрология се установява, че преносимата система ARH CAM S1 е мобилно многофункционално устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера и комуникации. Наред с това от извършена от съда справка в онлайн страницата на БИМ се установява, че се касае за одобрен тип средство за измерване с принцип на измерване на скорост: лазерен скоростомер. Принципът на работа на системата е основан на лазерен модул, който може да произведе стойност на базата на излъчен лазерен лъч, отразен от преминаващите превозни средства. Маркерите в средата на страните на изображението на една снимка показват, че в момента на заснемане на изображението лазерният лъч е измервал скоростта на преминаващото превозно средство, определено от пресичането на тези маркери. На изготвената снимка са налични маркери, обозначаващи използваните лазерни лъчи. При тяхното пресичане се установява скоростта на кое точно превозно средство е била измерена, като дори пресечната точка да не попада точно в средата на автомобила, това не води до извод, че измерената скорост не е на това превозно средство.
На второ място служебно е изискано от съда и е представено по делото ръководство на потребителя за АТСС ARH CAM S1 (л. 37-57 от делото). От това ръководство се установява, че маркерите в средата на страните на изображението показват, че в момента на заснемане на изображението лазерният лъч е измервал скоростта на преминаващото превозно средство, определено от пресичането на тези маркери (л. 12 от ръководството). В ръководството на потребителя за АТСС, раздел „Определяне на нарушител от снимка на нарушението“ (л. 33 от ръководството) е посочено следното: „Само на снимката, направена по време на самото измерване на скорост, има данни за измерена скорост и дистанция до измерваното МПС. Тази снимка може да бъде използвана за еднозначно определяне на нарушителя в случай, че в снимката е заснето повече от едно МПС. В ъглите на всяка снимка има маркери, които указват положението на лазерния лъч върху полето на наблюдението на камерата. Маркерите са указани с червени стрелки на снимката по- долу. Съединяване на линиите на маркерите указват с точност местоположението на лазерния лъч върху МПС, както е указано на следващата страница“. На следваща страница от ръководството се намира фиг. 42- Определяне на зоната за измерване върху доказателственото изображение, като на тази фигура са посочени зоните, които се определят от маркерите на изображението, като са обособени три зони:
- зона за измерване с лазер;
- ръб на измервателна площ;
- зона за безопасност.
Като уточнение на "зоната за безопасност" е посочено, че "за да се гарантира абсолютна сигурност при определяне на нарушител на скоростен режим в рамките на този кръг се допуска наличието само на едно превозно средство"
От приложената по делото снимка, въз основа на която е издаден процесният електронен фиш е видно, че в зоната за безопасност попада само автомобилът с рег. № *******. Тоест, изискването в зоната за сигурност на измерване да попада само един автомобил не е нарушено, което обуславя и абсолютната сигурност на измерването, независимо, че на снимката (но извън зоната на безопасност) са налични повече едно от МПС. В този смисъл са и Решение № 1563 от 27.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 2008 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Варна, Решение № 1557 от 26.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 2078 / 2020 г. на XXV състав на Административен съд - Варна, Решение № 867 от 04.12.2019 г. по к. адм. н. д. № 835 / 2019 г. на XI състав на Административен съд – Пазарджик, Решение № 139 от 28.09.2020 г. по к. адм. н. д. № 123 / 2020 г. на Административен съд – Ловеч, Решение № 3 от 04.01.2021 г. по н. д. № 407 / 2020 г. на Административен съд – Благоевград, Решение от 28.08.2020 г. по к. адм. н. д. № 89 / 2020 г. на Административен съд – Търговище, Решение № 1698 от 04.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 1819 / 2020 г. на XVI състав на Административен съд – Бургас, Решение от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 578 / 2020 г. на Административен съд – Перник.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не са спазени сроковете по чл. 34 ЗАНН. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а ал. 3 предвижда, че образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ВАС дава яснота относно общите правни характеристики на електронния фиш, а именно, че същият се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Това задължително тълкуване на закона предполага изключване на приложението спрямо електронния фиш на разпоредби, отнасящи се специфично до АУАН или до НП
Сроковете по чл. 34 ЗАНН в конкретната хипотеза са неприложими, тъй като те регламентират сроковете за съставяне на АУАН и за издаване на НП, а електронният фиш не е нито едното, нито другото. Разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН няма как да намери приложение по отношение на електронния фиш /ЕФ/. Тя е свързана само и единствено с производството по издаване на НП, започващо със съставянето на АУАН . Ако срокът по чл. 34 от ЗАНН имаше отношение към електронните фишове, датата на издаване на електронния фиш щеше да е задължителен негов реквизит (Решение № 1984 от 13.4.2020 г. по адм.д. № 1355/2020 г. на Административен съд – София).
Относно възражението, че фишът бил издаден след едногодишния срок от откриване на нарушението, същото е необосновано. Твърдението за издаване на фиша след повече от една година от извършване на нарушението се основава на това, че нарушението е извършено на 30.12.2018 г., а електронният фиш е връчен на 12.03.2021г., т.е. неправилно се приравнява датата на връчване на електронния фиш с неговото издаване. На следващо място, по отношение формата на електронния фиш - неговото съдържание, реквизити и процедура по издаване, приложими са специалните правила, установени в ЗДвП, а не общите изисквания по ЗАНН. Сроковете, посочени в чл.34 от ЗАНН, касаят общия ред за реализиране на административнонаказателната отговорност чрез съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление, поради което тези срокове не са приложими в хипотезата на издаване на електронен фиш (в този смисъл Решение № 7369 от 27.11.2019 г. по адм.д. № 10613/2019 г. на Административен съд – София).
Законовата препратка на чл. 189, ал. 14 ЗДвП към разпоредбите на ЗАНН е приложима единствено за неуредените в ЗДвП случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и по изпълнението на наложените наказания. Електронните фишове и съкратената процедура, по която същите се издават, остават извън обхвата на препращащата норма (Решение № 3834 от 07.6.2018 г. по адм.д. № 3206/2018 г. на Административен съд – София).
От
събраните доказателства по делото се установи, че не са допуснати нарушения при
издирване на материалния закон, както и при прилагане на особените правила по
чл. 189 от ЗДвП за заснемане на нарушението и издаване на електронен фиш.
Санкцията
е определена в съответствие с чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП,
предвиждащ за превишаване от 21 до 30 km/h глоба 100 лв.. Установено е, че
наказуемата скорост на движение на автомобила е била 113 км/ч, т. е.
превишението над въведеното ограничение е с 23 км/ч, и размерът на глобата е
100 лева, като наказващият орган няма възможност да допълнителна преценка на
обстоятелствата по чл. 27 ЗАНН.
Ето
защо съдът приема, че атакуваният електронен фиш е правилен и законосъобразен,
поради което следва да бъде потвърден.
Воден
от горното съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К №4519458 на ОДМВР София, с
който на Н.Ж.Й., ЕГН **********, на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП за нарушение на чл.
21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд София
област.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: