Р
Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№………………гр.София,13.04.2021г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ІV „В“ състав,
в открито съдебно заседание, проведено на единадесети юни, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Златка Чолева Мл. съдия Кристиян Трендафилов
при участието на
секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа
докладваното от съдия Зл. Чолева гр.дело № 5437
по описа за 2019 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Обжалва
се решение от 16.01.2019 г. по гр.д. № 76272/2016 г. на СРС, II ГО, 53 състав, с което „Х.Б.“ ЕООД
е осъдено да заплати на „М.“ ЕАД, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД- сумата от
21619,70 лв., представляваща неиздължено възнаграждение по договор за
изработка, доставка и монтаж № ЦУ-11-560/19.02.2016 г., ведно със законната
лихва, за периода от деня на подаване на исковата молба – 30.12.2016 г. - до окончателното изплащане, както и сумата
от 1164,80 лв. – разноски по делото.
Решението
се обжалва от ответника „Х.Б.“ ЕООД.
Във
въззивната жалба се поддържат доводи за неправилност
на решението, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон и
необоснованост. Поддържа се, че фактурата, издадена за претендираната
сума, не е предадена и получена от ответника, същата не е осчетоводена от него,
не е включена в дневниците на покупките и дружеството не е ползвало данъчен
кредит по нея, като този факт се установява
и от заключението на вещото лице. Твърди се, че първоинстанционният
съд не е обсъдил заключението на вещото лице и е тълкувал фактите изцяло в
полза на ищеца. Поддържа се, че процесният протокол
(Акт № 1), обр. 19 от 05.08.2016 г. не е подписван от
представител на ответника, като за него той е узнал едва при получаване на
препис от исковата молба. Не е обсъдено и обстоятелството, че нито един от
подписите, поставени върху този документ не принадлежи на законния представител
на ответното дружество – З.Г.. Въззивникът възразява,
че не е спазен уговореният в договора ред за приемане на изработеното, който е
установен с оглед необходимостта за контрол върху изпълнението във всеки един
момент, както и с цел констатиране на
качеството и количеството на работите. Възразява срещу извода на съда, че
изпълнението е прието с „конклудентни действия“ във
връзка с „ноторно“ известен факт на завършване на
обекта. Поддържа, че завършването на обекта само по себе си не означава, че
ищецът е изпълнил надлежно и без забележки всички свои задължения. В тази
насока посочва, че съдът е тълкувал необосновано разширително
правилото на чл. 301 от ТЗ. Твърди, че работите, необходими за завършване на
проекта, е могло да бъдат извършени от други дружества, работили по обекта,
вкл. от ответното дружество и дружеството – изпълнител по договора за
обществена поръчка. С изложените доводи въззивникът
мотивира искането си за отмяна на решението в обжалваната част и
постановяването на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата
страна „М.“ ЕАД, с депозирания по делото в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК
писмен отговор на жалбата, оспорва същата като неоснователна и заявява искане за
потвърждаване на атакуваното решение. Не претендира разноски за въззивната инстанция.
Софийски градски съд,
като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за
установено следното:
Жалбата
е подадена от надлежна страна, в законния срок по чл. 259 ГПК и е процесуално
допустима.
Съдът,
при извършената проверка по реда на чл. 269, предл.1
от ГПК установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, дължи
произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на
чл. 269, предл.2 от ГПК.
Съдът е
сезиран с иск, с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.
с чл.266, ал.1 от ЗЗД за сумата от 21619,70 лв.
Между
страните няма спор, че с договор за изработка, доставка и монтаж №
ЦУ-11-560/19.02.2016 г., ответникът „Х.Б.“ ЕООД е възложил на ищеца „М.“ ЕАД да
изпълни със свои материали: пясъкоструене, боядисване, грундиране, горещо поцинковане,
доставка и монтаж на метални конструкции за обект „Изграждане на биологично
стъпало с отстраняване на азот и фосфор за ПСОВ – гр. Шумен“, подобект Метантанк I
степен, по вид, размери, спецификация, количество, единични цени, чертежи на
конструкция и проектна документация – представляващи Приложение 1 – неразделна
част от договора. Уговорена е обща цена от 68 422,50 лв. без ДДС, като е
установено, че тя е определена на база на договорените единични цени и
количества, посочени в Приложение 1 и се определя като предварителна, а
окончателната стойност се формира на база на действително изпълнените доставки
и монтаж, остойностени, съгласно посочените в
договора единични цени и удостоверени с двустранно подписани протоколи , обр.19- без забележка /чл.3 от договора/. Страните са
постигнали съгласие част от цената да бъде заплатена авансово , а останалата
част - след цялостна доставка на всички
количества изделия, респ.- след цялостно изпълнение на обекта по реда и
начините, посочени в раздел ІІІ на договора. Няма спор между страните, като
този факт се признава и изрично от ищеца – изпълнител, че от
ответника-възложител е заплатена авансово част от цената по договора. Спорна е дължимостта на
остатъка от цената, за която от ищеца е издадена на ответника фактура № 125021/10.08.2016 г. –
на стойност 22 209,63лв., като ищцът признава
факта, че част от тази сума е издължена, като е останала незаплатена претендираната по
настоящото дело сума от 21 619,70лв. Видно от заключението на ССЕ, процесната фактура е осчетоводена само от ищеца и не
осчетоводена от ответника, не е включена в дневниците на покупките от
ответника, както и в подадените от ответника в НАП справки-декларации по ЗЗДС
за периода м.февруари-м.декември 2016 г. и ответното дружеството не е ползвало
данъчен кредит по нея.
Спорният
между страните въпрос е относно изпълнението и приемането на уговорената
работа , обуславящ дължимостта
на процесната сума. Приемането на извършена работа по
договор за изработка обхваща както фактическо действие - разместване на
фактическата власт върху изработеното, чрез реалното му получаване от
възложителя, така и правно действие - признание, че то съответства на
възложеното с договора, което е израз на одобряването му. За приемането по смисъла
на чл. 264, ал. 1 ЗЗД е релевантно изявлението на възложителя, заедно с
реалното предаване на изработеното, че счита същото за съобразено с договора,
или извършването на конклудентни действия,
придружаващи получаването на изработеното, от които недвусмислено следва, че е
налице мълчаливо изразено съгласие от страна на възложителя за такова пълно
одобряване. този смисъл - Решение № 231 от 13.07.2011 г. по т. д. № 1056/2009
г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, Решение № 218 от 23.12.2016 г. по т. д. № 3709/2015
г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС и Решение № 123 от 11.06.2019 г. по гр. д. №
2769/2018 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС.
Настоящият
съдебен състав намира за основателно възражението на ответника за допуснато от
първата инстанция процесуално нарушение, с приетия с обжалваното решение за ноторно му известен фактът, че работата е приета фактически
от ответника като последица от официалното откриване на процесния
обект през месец октомври 2016г.
Съгласно процесуалното правило на чл.155 от ГПК съдът е дължал да съобщи
това обстоятелство на страните и да им даде възможност за становище.
Независимо, обаче, от допуснатото от първата инстанция процесуално нарушение –
на нормата на чл.155 от ГПК, настоящият съдебен състав приема, че правният му
извод, че работата , изпълнена от ищеца по процесния
договор е приета от ответника, е правилен като краен резултат, макар и по други
мотиви, а именно: Настоящият съдебен състав приема, че този факт се установява
на първо място от показанията на свидетелите А.и Б.. Техните показания следва да бъдат
кредитирани, като настоящият съдебен състав от една страна отчита тяхната
евентуална заинтересованост по реда на чл. 172 от ГПК като работници на ищеца,
но от друга съобразява, че показанията им почиват на техни преки и непосредствени
впечатления и кореспондират с представените по делото протоколи от 05.08.2016
г. за приемане на изпълнените СМР. Действително, от представената по делото
справка от НАП /л. 37 от делото на СРС/ за актуалните действащи трудови
договори, сключени с ответното дружество към 31.08.2016 г., се установява, че
лицето, подписало Протокол/Акт 1 – образец 19 от 05.08.2016 г. – Веселин Насков,
не е бил служител на ответника към момента на съставяне на протокола. Настоящият
съдебен състав намира, обаче, че действията на това лице по фактическото приемане
на процесната доставка и монтаж са потвърдени, на
основание законовата презумпция по чл. 301 от ТЗ. В тази връзка следва да се посочи, че във
връзка с процесния договор № ЦУ-II-560 са съставени два
приемно-предавателни протокола – съответно Протокол/Акт 1 – образец 19 (образец
1) за удостоверяването на изработката и доставянето на изработените конструкции
/л.17 от делото на СРС/ и двустранно подписан приемо-предавателен
протокол, образец № 2 от 05.08.2016г. - за монтажа на конструкциите , описани в
Протокол/Акт 1-образец 19 / л.18/ от делото на СРС. Двустранно подписаният приемо-предавателен протокол обр.№
2 от 05.08.2016г. /на л.18 от делото/ не
е оспорен от ответното дружество и
доколкото той касае /удостоверява/ действия по приемане на монтажа на
конструкциите предмет на договора , които конструкции и материалите за същите са предмет на Протокола/Акт –обр.19,
съдът намира, че и фактическото приемане на конструкциите и материалите,
описани в Протокол /Акт –обр.19 от лице, без
представителна власт за ответника са потвърдени от последния по реда на чл.301
от ТЗ, с подписването на приемо-предавателния
протокол –обр.2, считано от 05.08.2016г. Възражението на ответника, че е възможно
работите, посочени в Протокол /Акт-обр.19 да са
извършени от него или трето лице, освен, че е преклудирано,
на основание чл.266,ал.1 от ГПК, /като заявено за пръв път с въззивната жалба/, е основано на хипотетично твърдяна
възможна, а не на действително реализирана хипотеза. На последно място, следва
да се посочи, че количествата СМР, посочени в Приемо-предавателния
протокол № 2, неоспорен от ответника, напълно съответстват на тези по Протокол
/Акт-обр.19 и са остойностени
в последния съобразно договорените цени в Приложение № 1 към процесния договор.
С
оглед така установеното фактическо приемане на работата, изпълнена от ищеца ,
от страна на ответника, доказано с представените по делото писмени
доказателства и събраните гласни такива, съдът намира, че съответствието на
работата с уговореното между страните по договора се презюмира
по аргумент от чл. 264, ал. 3 от ЗЗД. Предвид приетото, че доставката и монтажа
на договорените метални конструкции е било извършено на 05.08.2016 г., съдът
приема, че ответникът е разполагал с
достатъчно време да се запознае с качеството на работата по реда на чл. 264,
ал. 2 от ЗЗД. По делото не са представени доказателства за заявени от ответника
възражения по качеството на работата на ищеца , ето защо и на основание
презумпцията по чл.264,ал.3 от ЗЗД съдът намира, че тя е приета от
ответника. Липсата на осчетоводяване на процесната фактура , по която ищецът претендира плащане, в
счетоводството на ответника, установено със заключението на ССЕ, не може да
обоснове извод за основателност на възражението на ответника за липса на
доказателства за приемане на изпълнената от ищеца работа. Приемането на тази
работа по смисъла на чл.264,ал.1 от ЗЗД може да бъде установявано с всички
допустими доказателствени средства в гражданския
процес, а в конкретния случай е установено със събраните и обсъдени по-горе в
мотивите писмени и гласни доказателства.
Като последица от това и на основание
чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, на ищеца-изпълнител следва да бъде заплатен остатъкът от
уговорената в договора цена, възлизащ на 21 619,70 лв.
С
оглед гореизложените мотиви, съдът приема, че обжалваното решение следва да
бъде потвърдено, а въззивната жалба срещу него-
оставена без уважение, като неоснователна.
По
разноските по делото във въззивната инстанция: При
горния изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на въззивника-ответник са направените от въззиваемия
- ищец разноски по делото, но доколкото обаче, от последния не е заявено искане
за присъждане на такива, съдът с оглед принципа за диспозитивното
начало в гражданския процес приема, че те следва да останат в тежест на
страните така, както са направени.
Воден
от горните мотиви Софийският градски съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 16.01.2019 г. по гр.д. № 76272/2016 г. на СРС, II ГО, 53 състав.
Решението подлежи на обжалване
пред ВКС, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и, ал. 2 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.