РЕШЕНИЕ
№ 259
гр. П., 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Роза М. Ризова
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20211720103239 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „ЮБЦ“ ЕООД, в която се
сочи, че в негова полза е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в
рамките на ч.гр.д. № 402/2021 г., по описа на Районен съд П. срещу ИВ. Н. АС..
Обосновава активната ли материална и процесуална легитимация с договор за
цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията ”С.Г. Груп“ ООД, което
дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от
16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания’"
ЕАД.
Твърди, че между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и ответника
е бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски
номер ***** от дата 28.04.2015г., с който потребителят е добавил за телевизионна
услуга по избран тарифен план Vivicom TV Standard с месечна абонаментна такса в
размер на 14.80 лв. с ДДС и HD Light пакет с цена 3,80 лева с ДДС за срок от 24
месеца. Допълва, че тези споразумения са подновени на 21.08.2015г.
Твърди, че съгласно чл. 29 от Общите условия на мобилния оператор
предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на
ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата,
като БТК определя началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от
29-то число на месеца.
Твърди, че за текущото потребление били издавани фактури в общ размер на
48,18 лева, обективиращи вида и размера на незаплатената електронна съобщителна
услуга за периодите. Пояснява, че в периода от 08.07.2017 г.07.08.2017 г. е начислено
1
потребление в размер на 19,09 лева с ДДС, за което е издадена фактура №
**********/08.07.2017 г., платима до 25.07.2017 г.; в периода от 08.08.2017
г.07.09.2017 г. е начислено потребление в размер на 19,09 лева с ДДС, за което е
издадена фактура № 12308441181/08.08.2017 г., платима до 25.08.2017 г., в периода от
08.09.2017 г.07.10.2017 г. е начислено потребление в размер на 20,45 лева с ДДС, за
което е издадена фактура № **********/08.09.2017 г., платима до 25.09.2017 г.,
Прави изявление за уведомяване на ответника за цесията.
С оглед гореизложеното, моли съда да постановите решение (вкл.
неприсъствено), с което да признае за установено наличието на вземането по
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 402/2021 г. по
описа на Районен съд П. срещу ответника.
Ответникът не е депозирал отговор в срок. Депозирано е възражение по чл. 414
ГПК в рамките на заповедното производство, с което оспорва вземането, позовавайки
се на изтекла погасителна давност.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. Депозирано е писмено
становище, с което поддържа така предявените искове.
Ответникът се явява лично. Не оспорва наличието на облигационна връзка
между страните както и размера на претенциите, като защитната теза се съсредоточава
в релевираното възражение за погасяване по давност на вземанията.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд П. е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни
искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
по сключени договор за доставка на електронни съобщителни услуги.
Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената
заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и
същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата,
на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо,
предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със
заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с
вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по
страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В
настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло
съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от
горепосочените договори. По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е било
да докаже, че претендираните суми се дължат на валидно договорно основание, че е
изпълнил своето основно договорно задължение за предоставяне на услугите, поради
което неговото вземане е възникнало по основание и размер.
Ищецът обосновава активната ли материална и процесуална легитимация с
2
договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията ”С.Г. Груп“ ООД,
което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за
цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД.
По делото като писмени доказателства са приети тук цитираните договори, като
твърдяното частно правоприемство се установява. По правилото на чл. 99, ал. 3 и ал. 4
ЗЗД за да произведе цесията действие спрямо длъжника предишният кредитор трябва
да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Няма пречка цедентът да
упълномощи цесионера да извърши съобщението до длъжника като негов
пълномощник, каквато е и настоящата хипотеза. В този случай представителната власт
възниква по волята на представлявания – цедента, като обемът й се определя според
това, което упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД (така Решение № 114 от
07.09.2016г. по т.д. № 362/2015 на второ т.о. ВКС).
Съгласно чл. 5 от договор за цесия от 16.10.2018 г., цесионерът е упълномощен
да уведоми длъжниците за извършената цесия, като в тази връзка е издадено и изрично
пълномощно. По делото е приложено и изявление от „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД, чрез пълномощника му ”С.Г. Груп“ ООД, с което ответникът е
уведомен за двете цесии. Липсват данни да надлежното му връчване преди иницииране
на настоящото производство, но като приложение към исковата молба това
уведомление е достигнало до ответника с връчването на препис от исковата молба,
като настоящият състав приема, че цесията е надлежно съобщената на длъжника.
Правното действие на сключения договор попада под приложното поле на ТЗ,
тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между лица,
едно от които е търговец и е свързано с упражняването от него занятие – арг. чл. 286,
ал. 1 ТЗ. Този договор е от вида на субективните (относителните) търговски сделки.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия (чл. 298,
ал. 1, т. 1 ТЗ и чл. 16, ал. 1 ЗЗД), които са задължителни за потребителя, тъй като
писмено ги е приел, съгласно приложената по делото декларация.
Настоящият състав приема за установено по делото, че между „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД и ответника е било налице валидно
облигационно правоотношение по силата на сключените между тях договор за услуги
от 28.04.2015г., с абонатен номер № ***** с избрана абонаментна програма Vivacom
TV standard и допълнително споразумение от 21.08.2015 г. със срок на действие 24
месеца.
При тези обективни данни, удостоверени в представените по делото писмени
доказателства следва извода, че „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД се е
задължило да предостави: електронни съобщителни услуги по избран телевизионен
пакет и допълнителен такъв, а ответникът се е задължил да заплати цена на
предоставените услуги съгласно тарифен план по действащият ценоразпис. Страните са
уговорили също и клаузи съгласно които, ако абоната наруши задълженията си по
приложенията, договорите или Общите условия, операторът има право да прекрати
едностранно сключеният с абоната договор, да обяви същият за предсрочно изискуем,
както и да получи неустойка в размер на дължимите такси до изтичане на посочения в
договора срок.
Съдът приема, че „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД е доставяло
услуги по сключените договори, тъй като е налице системното заявяване за ползване
на поредица от услуги, сключване на допълнителни споразумения към тях, а и
3
ответникът не оспорва това. При наличието на тези доказани обективни обстоятелства
и наличието на интерес от страна на ответника за сключването на допълнителни
правоотношения следва извода, че кредиторът е доставял заявените услуги, а за
ответникът е възникнало задължението да ги заплати.
При доказаност на иска в своето основание, съдът следва да определи и размера
– арг. чл. 162 ГПК. При определяне размера на предявените искове съдът цени
представените от ищеца месечни сметки (неоспорени), от които се установяват
задълженията. Съгласно тях, последното задължение е платимо към 25.09.2017 г. В
представената по делото последваща месечна сметка в размер на 328,18 лева с падеж
25.12.2017 г. е посочено, че процесната сума в размер на 48,18 лева е от предходен
период.
Ответникът е въвел правопогасяващо възражение за изтекла погасителна
давност с възражението си по чл. 414 ГПК, което съгласно разясненията, дадени в т.
11а на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК следва да бъдат разгледани и съдът да се произнесе, независимо, че той не е
подал отговор на исковата молба или да не е направил подобни възражения в срока за
отговор.
В настоящия случай, вземането, представляващо главница за доставка на
телекомуникационни услуги има характера на периодично плащане по см. на чл. 111,
б. „в“ ЗЗД и спрямо него е приложима тригодишната погасителна давност, в който
смисъл са задължителните за съда разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто
характер имат процесните, началният момент на давностния срок е настъпването на
падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга форма на съдебно
претендиране на вземането.
По правилото на чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята
предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 29.01.2021 г. Следователно вземанията, възникнали в срок по – дълъг от
три години преди дата на подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение са погасени по давност.
Съгласно приетите по делото общи условия (чл. 29) предоставените услуги се
отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът
на заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определя
началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на
месеца, като Абонатът е длъжен да заплаща в срок дължимите суми за предоставените
услуги – чл. 43.1.
Представените по делото месечни сметки, отчитащи задълженията за услуги са с
посочени в тях падежи – 25.07.2017 г., 25.08.2017 г. 25.09.2017 г. и 25.12.2017 г. При
тези обективни данни, съдът приема, че цялата сума, дължима по договора за
телекомуникационни услуги в размер на 48,18 лева е погасена по давност. Това е така,
защото първите три сметки са с падеж, предхождащ с повече от три години датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а четвъртият документ
отразява друго задължение, несъвпадащо с процесното, но дори да бе прието
обратното, сумата и по тази сметка е погасена по давност.
4
При тези правни изводи, искът следва да бъде изцяло отхвърлен като погасен по
давност.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски, но при този изход от спора такива не му се
дължат.
Ответникът не е претендирал разноски и съдът не дължи произнасяне
В светлината на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло иска, разглеждан по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в полза на ЮБЦ“ ЕООД,
ЕИК ********* съществува изискуемо вземане срещу ИВ. Н. АС., ЕГН ********** за
сумата в размер на 48,18 лева по договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с клиентски номер ***** от дата 28.04.2015г. и допълнително споразумение от
21.08.2015 г. със срок на действие 24 месеца, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. №
402/2021 г., по описа на Районен съд П., поради погасяването му по давност.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5