№ 696
гр. Стара Загора, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Генчо Атанасов
при участието на секретаря Живка М. Д.
като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело №
20225530100810 по описа за 2022 година
Предявени са следните обективно съединени искове: по чл.344, ал.1, т.1 от КТ - за
признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, по чл.344, ал.1, т.2 от КТ - за
възстановяване на предишната работа и по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, вр. с чл.225 от КТ - за
заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради
уволнението.
Ищецът Б. Д. П. оспорва законността на уволнението му, извършено от „ЕНЕРГО-
ПРО ЕНЕРГИЙНИ УСЛУГИ“ ЕАД със заповед №14/04.01.2022 г. и иска неговата отмяна.
Уволнението било извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, без да е посочена
точната хипотеза - закриване на част от предприятието или съкращаване на щата. На
04.01.2022г., когато му била връчена оспорваната заповед, ищецът предявил на връчителите
амбулаторен лист №2372/13.12.2021г. и декларирал писмено, че страда от психическо
заболяване - „Рецидивиращо депресивно разстройство" (МКБ F33.1). Психичното заболяване
попадало сред болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имали особена закрила
съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ. При всички случаи, дори при наличие на спор за това,
ответникът следвало да спази процедурата, предвидена в императивната разпоредба на чл.
333, ал. 1 и ал. 2 КТ - медицинският въпрос дали заболяването имало психиатрични прояви
да бъде разрешен от медицинска комисия (ТЕЛК). Това не било направено, ищецът не се
явявал на ТЕЛК и за уволнението не било искано разрешение от инспекцията по
труда.Ищецът моли съда да отмени уволнението като незаконно. Моли на осн. чл. 344, ал. 1,
т. 2 от КТ да бъде възстановен на предишната работа. На осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, моли
да му бъде присъдено обезщетение по чл. по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 4793,70 лв.,
както и ако след образуване на делото, до обявяването на уволнението за незаконно
1
продължавал да е без работа, да му бъде присъден и остатъкът на обезщетението по чл. 225,
ал. 1 от КТ до предвидения в закона максимум от 6 месеца (т.е. до 15516,45 лв. общо), ведно
със законната лихва.
Ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ЕНЕРГИЙНИ УСЛУГИ“ ЕАД, гр.Варна взема
становище, че предявеният иск е неоснователен. Ищецът бил страна по трудово
правоотношение съгласно трудов договор № 9/21.04.2017г., по който му било възложено да
изпълнява длъжността търговски представител, код по НКПД 3322 3003, код по КИД 35.14,
в дирекция „Продажби Юг". С решение от заседание на Съвета на директорите на „Енерго
Про Енергийни услуги" ЕАД от 30.11.2021г. поради промяна в пазарната обстановка били
извършени структурни промени в дружеството, в резултат на което били закрити всички
граждански договори за продажба в ритейл сегмента, считано от 01.01.2022г., включително
съкращаване в щата на 4 работни длъжности на мениджъри продажби ключови и
регионални клиенти в гр. Варна, гр. Стара Загора, гр. Горна Оряховица, в това число и тази,
заемана от ищеца. В изпълнение на посоченото решение на Б.П. била връчена заповед №
14/04.01.2022г. за прекратяване на трудов договор № 9/21.04.2017г., както и предизвестие №
ВтрК-EPRES 58/14.12.2021г. В заповедта било посочено, че на служителя следвало да бъде
заплатено обезщетение на основание чл.220, ал.1 от КТ за 30 дни - срока за неспазено
предизвестие, обезщетение на основание чл.222, ал.1 от КТ за времето за оставане без
работа, но за не повече от един месец, както обезщетение на основание чл. 224, ал. 1от КТ за
неизползван платен годишен отпуск. При връчване на заповед № 14/04.01.2022г. за
прекратяване на трудов договор № 9/21.04.2017г. ищецът се разписал, че получил заповедта,
като дописал на втора страница на документа, че се ползвал със закрила по чл. 333, т. 3 от
КТ и Наредба № 5 за болестите при които работниците боледуващи от тях имат особена
закрила, съгласно чл.ЗЗЗ, ал.1 от КТ. Ищецът представил на връчителя на заповедта
амбулаторен лист № 2372/13.12.2021г., според който страдал от „рецидивиращо депресивно
разстройство". Ответникът не бил длъжен да се съобразява с представения амбулаторен лист
№ 2372/13.12.2021 г. Последният не представлявал доказателство, годно да установи
заболяването на ищеца, нито, че ищецът страдал от това заболяване. Оспорва съдържанието
на представеният амбулаторен лист, както и посоченото в същия, че ищецът страда от
„рецидивиращо депресивно разстройство". Оспорва посоченото в амбулаторният лист, че
заболяването на ищеца към дата на диагнозата се намирало в умерено тежък период. При
изпълнения на задълженията си ищецът нямал оплаквания, свързани с проблеми от
посочения характер. При започване на работа в предприятието ищецът не декларирал
съществуване на посоченото заболяване. Такива обстоятелства последният не бил заявил в
нито един момент до деня, в който му била връчена заповедта за прекратяване. Посочената
диагноза била необоснована, съставена на база един единствен първичен преглед, като
мнението било съставено без конкретни наблюдения, а изцяло на база споделеното от
ищеца. Ищецът узнал за предстоящото прекратяване на трудовото правоотношение, поради
което предприел действия за осуетяването му. Заеманата от ищеца длъжност престанала
реално да съществува след извършването на структурните промени в дружеството.
Правоотношението било прекратено със законосъобразна заповед на работодателя. Налице
2
било реално съкращаване на щата с решението на Управителният съвет на работодателя,
като прекратяването на трудовото правоотношение било извършено след съкращаването на
щата. С решението на съвета на директорите на работодателя, било одобрено и извършено
съкращаване на всичките 4 длъжности мениджър продажби на регионални, ключови и
индивидуални клиенти във градовете Варна, Стара Загора и Горна Оряховица, една от които
била и длъжността заемана от ищеца, подбор по смисъла на чл. 329, ал.1 от КТ не следвало
да бъде осъществяван. Уволнението на ищеца било извършено при спазване на всички
предвидени в закона изисквания. Претенциите за възстановяване на работа и за обезщетение
за оставане без работа също били неоснователни. Ищецът имал право да претендира
заплащане на обезщетение за оставането му без работа за шестмесечен период, който видно
от момента на депозиране на исковата молба вх. № 4094/28.02.2022г. не бил изтекъл.
Предвид посоченото искът за горницата над периода от 04.01.2022г. - 28.02.2022г. бил
преждевременно предявен. В този смисъл предявеният иск бил процесуално недопустим. В
евентуалност, ако съдът счете, че обезщетение се дължи за оставането без работа на ищеца
за изтеклия срок от уволнението, ответникът моли да бъде извършено прихващане с вече
платеното обезщетение за суми в общ размер 2652,16 лв., от които – обезщетение по чл.220,
ал. 1 от КТ в размер на 1326,08 лв. и обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ в размер на 1326,08 лв.
Ответникът моли съда да отхвърли като неоснователни и недоказани предявените обективно
съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 от КТ. Моли да му бъдат
присъдени направените в производството разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намери за установено следното:
От представения по делото трудов договор № 9/21.04.2017 г. се установява, че
ищецът е започнал работа по трудово правоотношение с ответника на длъжност “търговски
представител” в дирекция „Продажби Юг". С допълнително споразумение №
18/31.08.2018 г. ищецът е преназначен на длъжност “мениджър продажби на регионални
клиенти” в същата дирекция. На 04.01.2022 г. на ищеца е било връчено предизвестие №
ВтрК-EPRES 58/14.12.2021 г. за прекратяване на трудовото му правоотношение на
основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ. На същата дата на ищеца е била връчена и заповед №
14/04.01.2022 г. за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на
щата, считано от 05.01.2022 г.
В исковата молба се твърди, че работодателят не е преодолял по предвидения в КТ
ред предварителната закрила при уволнение, установена в чл.333, ал.1, т.3 от КТ.
Посочената разпоредба предвижда изискването при уволнение на основание чл.328, ал.1, т.2
от КТ работодателят да вземе предварително разрешение от инспекцията по труда. Правното
значение на предварителната закрила при уволнение е дефинирано в чл.344, ал.3 от КТ –
когато предварителното съгласие на инспекцията по труда не е било искано или не е било
дадено преди уволнението, съдът отменя заповедта за уволнение, без да разглежда трудовия
спор по същество.
3
В процесния случай се твърди, че към момента на връчване уволнителната заповед
ищецът е боледувал от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването по
смисъла на чл.333, ал.1, т.3 от КТ. Ищецът поддържа, че е страдал от заболяване, посочено в
чл.1, ал.1, т.3 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците,
боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ, а именно психично
заболяване.
В подкрепа на твърдението си ищецът е представил амбулаторен лист №
2372/13.12.2021 г., издаден от д-р Детелина Комсийска, в който е отразена следната
диагноза: “Рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод - умерено тежък.
Констатациите в посочения амбулаторен лист са оспорени от работодателя и по
делото е назначена съдебно-психиатирчна експертиза. От заключението на вещото лице д-р
Р.Б. Д., което е извършило преглед на ищеца, се установява, че Б. Д. П. не страда от
рецидивиращо депресивно разстройство към днешна дата. Рецидивиращото депресивно
разстройство се характеризира с повтарящи се депресивни епизоди. При освидетелствания
има документиран един епизод с тревожност и дистимия. Заболяването е констатирано през
м. декември 2021 год. и с голяма степен на вероятност е възникнало поради очаквани
промени в социалния статус и влошаване на проявите на Паркинсоновата болест. Проведено
е лечение с антидепресанти с добър ефект. В здравната документация на ищеца към днешна
дата не са налични данни за предходни оплаквания с идентичен на заболяването характер.
На база на психологическото състояние на ищеца към днешна дата не може се заключи, че
същият е страдал от посоченото депресивно разстройство към 13.12.2021 г. Няма
медицински документи и данни, които да сочат, че ищецът е страдал от посоченото
депресивно разстройство към 04.01.2022 г. Според вещото лице психичното състояние на
ищеца не отговаря на болестно състояние, посочено в чл. 1, а1 т.5 от Наредба №5 за
болестите, при които работниците, боледуващи от тях имат особена закрила съгласно чл.
333, ал.1 от КТ. Съдът възприема експертното заключение с оглед неговата обективност,
незаинтересованост, научна и логическа обоснованост.
Съдът намира да неоснователни доводите на ищеца, че спорът за наличието или
липсата на заболяване, обуславящо особена закрила при уволнение, не може да бъде
разрешаван в настоящото производство по оспорване законността на уволнението със
съдействието на вещо лице. В решение № 230 от 01.11.2016 г. по гр. д. № 502/2016 г. на
Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение по този въпрос се сочи следното: “...
закрилата по чл.333, ал.1, т.3 от КТ има обективен характер и цели да запази работника
от неблагоприятните последици на уволнението по социални и хуманни критерии /решения
№ 156 от 6.6.2012 г. по гр.д. №1845/2010 г. на четвърто г.о., № 492 от 17.06.2010 г. по гр.д.
№477/2010 г. на четвърто г.о., № 853 от 17.12.2010 г. по гр.д. №767/2010 г. на четвърто
г.о., № 355 от 17.06.2010 г. по гр.д.№ 477/2010 г. на четвърто г.о. и № 61 от 2.4.2015 г. по
гр.д. №4165/2014 г. на трето г.о./. Това означава, че за приложението на закрилата е
необходимо към момента на връчване на заповедта работникът или служителят
действително да е страдал от посоченото в чл.1 от Наредба № 5 от 1987 г. заболяване.
4
Само тогава, с оглед реалното наличие на социално значима болест, е оправдана закрилата
при уволнение. Затова неизпълнението на задължението на работника или служителя да
уведоми работодателя и да представи медицински документи за заболяването няма правно
значение и защитата се прилага /решение № 492 от 17.06.2010 г. по гр.д. №477/2010 г. на
четвърто г.о. на ВКС/. Същото принципно разрешение за обективния характер на
закрилата само при действително заболяване важи и за обратния случай, когато се
установи по делото, че работникът или служителят всъщност не е боледувал от
заболяването, обуславящо закрилата при уволнение. Тогава не е необходимо
работодателят да иска предварително разрешение от инспекцията по труда и
уволнението е законосъобразно/ решение № 21 от 2.2.2011 г. по гр.д. № 808/2010 г. на
четвърто г.о. на ВКС/. Следователно процедурата, свързана със закрилата по чл.333, ал.1,
т.3 от КТ, е установена единствено с цел да се защитят работниците или служителите,
които наистина страдат от съответните заболявания. Ето защо нарушенията на тази
процедура могат да доведат до незаконосъобразност на уволнението само при доказване
на заболяването в хода на делото, по което се разглежда искът за неговата отмяна.
Когато работодателят оспори наличието на заболяване и в приетите по делото
медицински документи се съдържат противоречиви данни, в тежест на работника или
служителя е да установи безспорно, че е страдал от това заболяване към момента на
връчване на заповедта. Обичайното доказателствено средство за целта е съответната
съдебно-медицинска експертиза, приета по делото. При спор относно
законосъобразността на уволнението поради наличие на закрила по чл.333, ал.1,
т.3 от КТ административните актове и решенията на административните съдилища,
касаещи здравословното състояние на работника или служителя, имат задължителна
сила само относно преценката дали са валидни и законосъобразни/чл.302 от ГПК/. Изцяло
от компетентността на гражданския съд обаче е да установи обективното наличие на
заболяването към момента на връчване на уволнителната заповед при съвкупна преценка
на всички доказателства по делото и съобразяване с доказателствената тежест.”
Следователно от заключението на съдебно-психиатричната експертиза по делото се
налага изводът, че ищецът не може да се ползва от закрилата по чл.333, ал.1, т.3 КТ и
работодателят не е бил длъжен да иска разрешение от ТЕЛК, предхождащо връчването на
заповедта за уволнение съобразно разпоредбата на чл.333, ал.2, във връзка с ал.1 от КТ.
Поради това уволнението не се явява незаконно на основание чл.344, ал.3 от КТ и спорът
следва да бъде разгледан по същество.
В уволнителната заповед като основание за едностранното прекратяване на
трудовото правоотношение от работодателя е посочено съкращаване на щата – основание,
уредено в чл.328, ал.1, т.2 КТ.
По делото е представен протокол № 11 от заседание на Съвета на директорите на
„ЕНЕРГО-ПРО ЕНЕРГИЙНИ УСЛУГИ“ ЕАД, гр.Варна, с което е предвидено съкращаване
от 01.01.2022 г. на 1 щатна бройка “мениджър на продажби на регионални клиенти гр.Стара
Загора”. Видно от щатното разписание, в сила от 01.01.2022 г., длъжността на ищеца
5
липсва. Ето защо съдът намира, че от доказателствата по делото се установява наличието на
посоченото в уволнителната заповед основание за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца – съкращаване на щата. Съкращаване в щата по смисъла на чл.
328, ал. 1, т. 2 КТ е налице, когато се премахва за в бъдеще отделна бройка от утвърденият
общ брой на работниците и служителите. По каква причина става това е без значение.
Преценката е на работодателя, тя е по целесъобразност и вземането на решение от
работодателя за съкращаване на съответната щатна бройка не подлежи на съдебен контрол
/в този смисъл е решение № 152 от 20.11.2020 г. по гр. д. № 215 / 2020 г. на ВКС, 3-то гр.
отд./. В случая съкращаването на щата е реално, тъй като трудовата функция на ищеца
действително е отпаднала /в този смисъл са решение № 36 от 19.02.2018 г. по гр. д. №
3244/2017 г. на ВКС, 4-то г. о., решение № 108 от 09.07.2018 г. по гр. д. № 4341/2017 г. на
ВКС, 3-то г. о. и др./.
Тъй като съкратената длъжност на ищеца е единствена, работодателят може по своя
преценка да уволни служителя, който заема тази единствена длъжност, или да извърши
подбор по критериите, установени в чл.329 КТ, т.е. подборът е негово право, а не
задължение. Ако той реши да не упражнява правото си на подбор, уволненият служител не
може да оспорва уволнението като незаконно, поради това че работодателят е уволнил него,
а не е използвал правото си на подбор, в резултат на което би уволнил някой друг служител,
чиято длъжност не се съкращава /в този смисъл е решение № 255/11.02.2015 г. на ВКС по
гр.д.№ 194/2014 г., ІV г.о., ГК/. Поради това в разглеждания случай ответникът не е бил
длъжен да извърши подбор по чл.329 КТ.
По изложените съображения съдът намира, че заповед № 14/04.01.2022 г. е
законосъобразна. Предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Уважаването на исковете за възстановяване на предишната работа и за заплащане на
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ е предпоставено от уважаване на иска за отмяна на
уволнението. С оглед отхвърлянето на този иск следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни и предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ и чл.344,
ал.1, т.3, вр. с чл.225, ал.1 от КТ.
На основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде осъден ищецът да заплати на ответника
направените по делото разноски в размер на 1830 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение и възнаграждение на вещо лице.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. Д. П. от гр.Стара Загора, ... против „ЕНЕРГО-ПРО
ЕНЕРГИЙНИ УСЛУГИ“ ЕАД, гр.Варна, район Владислав Варненчик, бул.”Владислав
Варненчик” 258, Варна Тауърс - Г, ЕИК ********* искове за признаване за незаконно и
отмяна на уволнението на Б. Д. П. от гр.Стара Загора, ..., извършено на основание чл.328,
6
ал.1, т.2 от КТ със заповед № 14/04.01.2022 г., за възстановяване на Б. Д. П. от гр.Стара
Загора, ... на предишната работа – “мениджър продажби на регионални клиенти” в
дирекция „Продажби Юг" на „ЕНЕРГО-ПРО ЕНЕРГИЙНИ УСЛУГИ“ ЕАД, гр.Варна,
район Владислав Варненчик, бул.”Владислав Варненчик” 258, Варна Тауърс - Г, ЕИК
*********, за заплащане на сумата 15516,45 лева, представляваща обезщетение по чл.225,
ал.1 от КТ за времето, през което Б. Д. П. от гр.Стара Загора, ... е останал без работа поради
уволнението - за периода от 05.01.2022 г. до 05.07.2022 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Б. Д. П. от гр.Стара Загора, ... да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ЕНЕРГИЙНИ
УСЛУГИ“ ЕАД, гр.Варна, район Владислав Варненчик, бул.”Владислав Варненчик” 258,
Варна Тауърс - Г, ЕИК ********* сумата 1830 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от обявяването му пред
Старозагорския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
7