Решение по дело №90/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 399
Дата: 8 юли 2020 г. (в сила от 2 декември 2020 г.)
Съдия: Димитър Борисов Бишуров
Дело: 20205220200090
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 януари 2020 г.

Съдържание на акта

     Р Е Ш Е Н И Е

 

         гр.Пазарджик   08.07.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав,  в публичното заседание на  15.06.2020 год. в състав:       

                                                              

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ

 

при секретаря И. Ч., като разгледа докладваното от районен съдия  Бишуров  АНД 90/2020 год. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по  жалба на Б.В.А. ***, ЕГН ********** против НП19-1006-003723 от 02.10.2019г. на началник група в сектор „ПП” при ОД на МВР - Пазарджик, с което на основание чл.185 от ЗДП, за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 20 лв. /двадесет лева/; - на основание чл.185 от ЗДП, за нарушение на чл.190 ал.3 от ЗДП е наложена глоба в размер на 20 лв. /двадесет лева/; - на основание чл.183 ал.1, т.1 от ЗДП, за нарушение на чл.100 ал.1, т.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 10 лв. /десет лева/.

В бланкетната жалбата изписана на типова бланка се сочи, че НП е незаконосъобразно, т.к. наложените с него глоби били платени. Иска се отмяна на НП.

          В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично и не взема становище по съществото на спора.

          Ответникът по жалбата - АНО, редовно призован , не се явява и не изпраща представител. Ведно с административнонаказателната преписка изпраща писмено становище по съществото на спора, с което иска издаденото  НП  да  бъде  потвърдено.

          Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

          Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 14.09.2019г., в 13:06 часа, по АМ ”Тракия”, в района на км.73+300, в посока за  гр.Пловдив, е управлявал л.а. „Мерцедес С 250” с ДК№  ***, собственост на Б.Л.Б., като не носел в себе си контролния талон към СУМПС. Отделно от това бил водач, различен от собственика, като управляваното МПС, което не било представено  на задължителен годишен преглед за техническа изправност. Също така управлявал МПС с наложени глоби с фиш GТ 4990 на 01.08.02.09г. и фиш 943112 на 18.08.2019г., незаплатени в срока за доброволно плащане.

Гореописаните нарушение били установени от автопатрул на Сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик, в състава на който били св.Б., който съставил против жалбоподателя АУАН.

Въз основа на този акт било издадено атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя  на 13.12.2019г.,  а  жалбата  против  него била  подадена чрез АНО на същата дата, т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, с оглед на което е процесуално допустима.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията на актосъставителя-св. Б..

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема,  че  жалбата е частично основателна.

 

Относно нарушението по пункт І от НП.

Съдът намира, че постановлението в частта, с което е ангажирана отговорността на жалбоподателят на основание чл.185 във вр. с чл.147 ал.1 от ЗДП, е незаконосъобразно и следва да се отмени.

          Тук е мястото да се посочи, че нормата на чл.147 ал.1 от ЗДП регламентира задължението МПС-ва, които се управляват и са регистрирани в страната да бъдат представяни на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Тази норма пряко корелира с нормата на чл.181, т.1 от ЗДП, която предвижда санкция за собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед. Казано с други думи, задължението за представянето на МПС на годишен технически преглед лежи само върху собственика или оторизирано от него длъжностно лице. В случая обаче жалбоподателят няма такова качество, при което не може да му се вмени във вина извършването на така описаното нарушение.

          Отделно от това, при описването на това нарушение НП не отговаря на императивните изисквания на чл.57 ал.1, т.5 от ЗАНН, т.к. не е направено подробно и конкретно описание на вмененото нарушение. Казано е само, че управляваният от А. автомобил не бил представен в срок на задължителен годишен преглед за техническа изправност. Не е посочено обаче до кога е бил срокът за представяне, респ. кога е изтекъл или пък кога е бил представен последно на ГТП, а от там и защо се прави извод, че към момента на проверката е следвало, но не било представено, респ. преминало ГТП. Всичко това, освен че накърнява правото на защита, води и до недоказаност на това нарушение, при положение, че в НП не е описан нито един факт или доказателство, от което да може да се направи несъмнен извод, че МПС не е, но  е следвало да е преминало ГТП към деня на проверката.

 

Относно нарушението по пункт ІІ от НП.

Съдът намира, че постановлението в частта, с което е ангажирана отговорността на жалбоподателят на основание чл.185 във вр. с чл.190 ал.3 от ЗДП, е незаконосъобразно и следва да се отмени.

От описаното в НП става ясно, че е ангажирана отговорността на жалбоподателя за това, че на процесната дата е бил водач на МПС, като е имал глоби, наложени с гореописаните два фиша, незаплатени в срока за доброволно плащане, т.е. че водачът не бил изпълнил задължението си по чл.190 ал.3 от ЗДП, който предвижда, че наложеното наказание глоба се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление или съдебното решение или определение на съда при обжалване.  Само следва да се маркира, че от така описаното не може да стане ясно с какъв точно санкционен акт са наложени глобите, т.к. единият фиш е описан така: фиш GТ 4990 на 01.08.02.09г. /нема такава дата !!!/, още по-малко пък колко и в какъв размер са тези глоби, кога е изтекъл срокът за доброволното им плащане и т.н., което опорочава процесното НП, заради неспазването на изискванията за описание на нарушението по смисъла на чл.57 ал.1, т.6 от ЗАНН.

Дори обаче такъв порок да не съществуваше, то пак в тази част НП ще е незаконосъобразно, т.к. посочената като нарушена разпоредба на чл.190 ал.3 от ЗДП не води до административнонаказателна отговорност, доколкото само определя срок за доброволното изпълнение на публичното задължение, а от неспазването му се поражда правото на държавата за принудително изпълнение върху вземането. Абсурдно е да се обосновава административнонаказателна отговорност с незаплащане на публично задължение. Казано с други думи, неплащането на глоба в срока за доброволно изпълнение не може да бъде санкционирано с нова глоба. Последиците при неспазване на срока по чл.190 ал.3 от ЗДП имат друг характер и се изразяват в предприемане на мерки за принудително изпълнение на задължението и/или налагане на принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС на водач по реда на чл. 171, т.1, б.”д” ЗДП, за нарушение на чл.190 ал.3 от ЗДП.

 

Относно нарушението по пункт ІІІ от НП.

Установи се категорично от показанията на актосъставителя, че на посочените в НП дата, час и място жалбоподателят е управлявал процесното МПС, като не е носел и респ. не е представил пред проверяващите контролния си талон към СУМПС. Този факт по същество не се оспорва и с подадената въззивна жалба.  Индиция, че към момента на проверката жалбоподателят е управлявал  процесното МПС и не носел в себе си КТ се извежда и от това, че в АУАН той не е направил никакви конкретни оспорвания в тази насока, като например да запише, че носи въпросният талон.  В случая това косвено индицира, че към момента на проверката жалбоподателят е бил съгласен с фактическите констатации в АУАН, пренесени после и в НП и по –специално с това, че не е носел КТ. При това положение НП по този пункт е законосъобразно и следва да се потвърди.

          При определяне размера на глобата по пункт ІІІ от НП, т.е. по чл.183, ал.1, т.1 от ЗДП наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на административните наказания. След като АНО е отчел  степента на обществена опасност на конкретното нарушение, правилно е наложил нормативно фиксираното по вид и абсолютен размер наказание - глоба от 10 лева,  с което ще се постигнат целите на наказанията, визирани в чл.12 от ЗАНН.

Пазарджишкият районен съд в настоящият състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,

                                                            Р Е Ш И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА НП № 19-1006-003723 от 02.10.2019г. на началник група в сектор „ПП” при ОД на МВР - Пазарджик, В ЧАСТТА, с което на Б.В.А. ***, ЕГН **********, на основание чл.183 ал.1, т.1 от ЗДП, във вр. с чл.100 ал.1, т.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 10 лв. /десет лева/.

          ОТМЕНЯ НП №19-1006-003723 от 02.10.2019г. на началник група в сектор „ПП” при ОД на МВР - Пазарджик, В ЧАСТТА, с което на Б.В.А. ***, ЕГН **********, на основание чл.185 от ЗДП, във вр. с чл.147 ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 20 лв. /двадесет лева/ и на основание чл.185 от ЗДП, във вр. с чл.190 ал.3 от ЗДП е наложена глоба в размер на 20 лв. /двадесет лева/.

 

   Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.

 

 

 

                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: