РЕШЕНИЕ
№ 2130
гр. Варна, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С. Т.
при участието на секретаря Х. И.
в присъствието на прокурора Д. Хр. Й.
като разгледа докладваното от С. Т. Гражданско дело № 20213110118184 по
описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от К. П. П., с ЕГН ********** и адрес
гр. ***, чрез пълномощника му адв. И.М. Ц. – АК ***срещу ***на Република България иск с
правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата
от 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
представляващи разноски за адвокатско възнаграждение за защита по НЧД № 4801/2021г. по
описа на Варненски районен съд, образувано по искане на *** – ***с правно основание
чл.157 от Закона за здравето.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения,
заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Въз основа на внесено от *** искане с правно основание чл.157 от Закона за
здравето на настаняване на ищеца за задължително лечение в специализирано медицинско
заведение било образувано ЧНХД № 4801/2021г. по описа на Варненски районен съд.
С разпореждане на съдията-докладчик по делото, същото било насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание на 29.11.2021г. Със същото разпореждане ищецът
бил уведомен за правото си в 7-дневен срок да направи възражение, да сочи доказателства и
да ангажира защитник, както и било призовано вещо лице.
Ищецът бил представляван и защитаван в производството от нает от него адвокат,
за което му заплатил възнаграждение в размер на 1000 лева.
1
От събраните по делото доказателства и от експертното заключение на вещото лице
не се установили обстоятелства, които да докажат нужда от провеждане на задължително
лечение и съдът с влязло в сила определение отхвърлил депозираното искане на
прокуратурата.
Ищецът поддържа, че били налице всички кумулативни предпоставки за възникване
отговорността на държавата за причинени вреди – искане от *** за задължително лечение в
специализирано медицинско заведение, по което е образувано ЧНД № 4801/2021г. по описа
на ВРС и последното било прекратено, тъй като ищецът не попадал и не отговарял на
условията по чл.146, т.1 и т.2 от Закона за здравето. Отговорността на държавата била
обективна и не зависела от това, дали вредите са причинени виновно от длъжностно лице.
Прокуратурата била отговорна за образуваното ЧНД № 4801/2021г. по описа на ВРС, поради
факта, че е внесла искане до съда за настаняване на ищеца за задължително лечение в
специализирано медицинско заведение. Заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение
за представителство и защита по ЧНД № 4801/2021г. представлявало имуществена вреда за
ищеца, която се намирала в пряка причинно-следствена връзка с неоснователното искане за
настаняването му на задължително лечение.
Ищецът моли за уважаване на предявения иск, прави доказателствени искания и
претендира присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва
исковата претенция.
В исковата молба се посочвала правна квалификация на предявения иск чл.2, ал.1,
т.1 вр. т.2 ЗОДОВ, което било недопустимо. Всяка от посочените в разпоредбата на чл.2,
ал.1 ЗОДОВ хипотези представлявала самостоятелно основание за предявяване на искова
претенция. Нямало пречки за дадено лице да възникнат едновременно няколко от
визираните хипотези, но в исковата молба се правело смесване на такива от ищеца. В чл.2,
ал.1, т.1 и т.2 ЗОДОВ били регламентирани коренно различни предпоставки за възникване
на правото на иск и в исковата молба не се съдържали твърдения за наличието, на което и да
е от основанията по т.2. Нямало данни ищецът да бил задържан под каквато и да е форма
във връзка с развилото се производство по Закона за здравето.
Претендираните от ищеца имуществени вреди не представлявали пряка и
непосредствена последица от увреждане, причинено от конкретна дейност на ***, което да
попада в обхвата на отговорността на държавата, регламентирана в чл.4 ЗОДОВ.
Ищецът неправилно възприел същността на направеното от прокуратурата искане.
Действително *** сезирала ВРС с искане на основание чл.157 ЗЗ, но със същото
само било предложеното на съда, упражнявайки правомощията си по ЗЗ да назначи съдебно-
психиатрична експертиза, с която да се установи дали К. П. П. има някое от заболяванията,
посочени в чл.146 ЗЗ, с оглед евентуалното му лечение по принудителен ред в
специализирано медицинско заведение. Въз основа на налични данни от извършена
предварителна проверка, ***само сезират съда за да може той, с помощта на вещо лице-
2
психиатър да извърши преценка, дали са налице основания да се назначи и изготви
психиатрична експертиза по отношение на лицето. При наличие на такива основания и въз
основа на заключението на вещото лице можело да се прецени окончателно дали лицето
следва да бъде настанено за задължително лечение по реда на ЗЗ. Такава експертиза било
обективно невъзможно да бъде назначена и изготвена в рамките на извършваната под
ръководството и надзора на ***предварителна проверка, а само в рамките на съдебно
производство. Поради това искането на прокуратурата се ограничавало до назначаването на
експертиза и последваща преценка на съда, налице ли са основанията по ЗЗ за задължително
лечение.
Произнасяйки се с протоколно определение от 29.11.2021г. ВРС не отхвърлил
внесеното от ВРП искане като неоснователно и неподкрепено с доказателства, а постановил,
че не са налице предпоставките, визирани в ЗЗ за назначаване на съдебно-психиатрична
експертиза, тъй като макар П. да страда от заболяване, визирано в ЗЗ, към момента то било
медикаментозно овладяно.
Предпоставка за възникване на отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т.1
ЗОДОВ било постановяване на задължително настаняване и лечение от съда, което
впоследствие да е било отменено с влязъл в сила съдебен акт, поради липса на законово
основание. Такива твърдения липсвали в исковата молба, а разпоредбата не можела да бъде
тълкувана разширително.
Исковата претенция се оспорва и по размер, тъй като не били ангажирани
доказателства за съществено процесуално представителство и обема на извършените с
участието на упълномощения адвокат действия.
В открито съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител.
Ответната прокуратура поддържа изложеното в отговора на исковата молба и моли за
отхвърляне на иска.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от
ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и
формулира следните изводи от правна страна:
Съгласно трайно утвърдената съдебна практика и правната доктрина ищецът не е
длъжен да сочи претендираното от него правно естество на правото, т.е. да квалифицира
правото. Достатъчно е с исковата молба да индивидуализира спорното право, чрез спорен
предмет /основание на иска/ и посочване в какво се състои искането /петитум/. Правната
квалификация се определя от съда, а посочената от страната правна квалификация не е
задължителна за съда.
В случая твърденията на ищеца са за образувано по инициатива на ***на
Република България производство по чл.157 от Закона за здравето и настъпили за ищеца
имуществени вреди от това производство под формата на заплатено адвокатско
възнаграждение. С уточняваща молба от 16.03.2022г. се поясняват твърденията, че
претърпените от ищеца имуществени вреди съставляват пряка и непосредствена последица
3
от незаконосъобразно образуваното ЧНД № 20213110204801. Липсват твърдения за
прилагани спрямо ищеца задължително настаняване и лечение или принудителни
медицински мерки във връзка с ЧНД № 4801/2021г. по описа на ВРС или за нарушаване на
правата му, защитени от от чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г.
Различни са предпоставките за отговорността на държавата и ***на Република
България за причинени на гражданите вреди по реда на ЗОДОВ и по общо приложимия ред
на ЗЗД.
В ЗОДОВ е предвиден специален ред за реализиране отговорността на държавата за
вреди причинени на гражданите от дейност на правозащитни органи. Предпоставките за
реализиране на тази обективна отговорност на държавата са изчерпателно изброени в чл.2,
ал.1 ЗОДОВ. Сред предпоставките за ангажиране на тази обективна отговорност на
държавата в чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ е посочено прилагане от съда на задължително
настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени,
както и всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4
ноември 1950 г. В твърденията на ищеца липсват такива за прилагане спрямо него на
задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, както и за
нарушаване на изброените в чл. 5, § 2 - 4 КЗПЧОС права. При липсва на такива твърдения и
излагане, че вредите за ищеца са настъпили от незаконосъобразно образувано по инициатива
на прокуратурата производство по чл.157 от Закона за здравето, то специалния ред за
ангажиране отговорността на държавата по ЗОДОВ се явява неприложим и ***би
отговаряла за причинени на ищеца вреди от незаконосъобразни действия по общия ред
предвиден в ЗЗД.
Липсва пречка ***на Република България да отговаря за вреди причинени на
граждани от незаконосъобразни действия на нейни служители при наличие на общо
предвидените предпоставки по чл.49 вр. чл. 45 ЗЗД – вреда, виновно и противоправно
поведение на служител на ***, при или по повод възложената му работа и причинно-
следствена връзка между противоправното поведение и вредоносния резултат. Изложените
от ищеца твърдения съответстват на предпоставките за възникване на отговорност по чл.49
вр. чл.45 ЗЗД.
По изложените съображения съдът приема, че според изложените от ищеца
твърдения правната квалификация на предявения от него иск е чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, а не
сочената от него чл.2, ал.1, т.1 вр. т.2 ЗОДОВ.
От ЧНД № 4801/2021г. по описа на ВРС се установява, че същото е инициирано по
искане на ***при *** с което на основание чл.159, ал.1 от Закона за здравето е предложено
съдът, упражнявайки правомощията си по Закона за здравето да назначи съдебно-
психиатрична експертиза дали ищецът има някое от заболяванията, посочени в чл.146 ЗЗ, с
оглед евентуалното му лечение по принудителен ред в специализирано медицинско
заведение. Искането е направено въз основа на събрани данни по преписка с № 439000-
4
24649/21г. по описа на ***РУ – Варна.
Направеното от ***при ***предложение за назначаване на съдебно-психиатрична
експертиза от съда за установяване дали ищецът има някое от заболяванията, посочени в
чл.146 ЗЗД, с оглед евентуалното му лечение по принудителен ред в специализирано
медицинско заведение не отговаря на изискванията за ангажиране на отговорността по чл.45
ЗЗД да е виновно и противоправно действие. ***е отправил искането в изпълнение на
правомощията си по чл.157 ЗЗ и въз основа на събрани данни по преписка с № 439000-
24649/21г. по описа на ***РУ – Варна, образувана по жалба от В.Х.Г. Искането не е за
настаняване на ищеца за принудително лечение в специализирано медицинско заведение, а
за упражняване на правомощие на съда, с което ***не разполага – назначаване на съдебно-
психиатрична експертиза по чл.159 ЗЗ за установяване.
По изложените съображения съдът приема, че липсва една от кумулативно
изискуемите в закона предпоставки за ангажиране отговорността на *** по чл.49 вр. чл.45
ЗЗД, а именно виновно и противоправно поведение на неин служител, което е основание за
отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан.
Водим от горното, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от К. П. П., с ЕГН
********** и адрес гр.*** срещу ***на Република България иск да бъде осъден ответника
да заплати на ищеца сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди представляващи разноски за адвокатско възнаграждение за защита по
НЧД № 4801/2021г. по описа на Варненски районен съд, образувано по искане на *** с
правно основание чл.157 от Закона за здравето, на основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5